От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2018 06 pegida demo in dresden

 

Бух, малка общност в покрайнините на Берлин, изглежда на пръв поглед като място, което [приказното момиче] Златокоска би обявила за „точно на място“. Кварталът не е прекалено богат или прекалено беден, не е твърде скъп или прекалено мръсен, не е твърде близо до претъпкания градски център, но не и толкова далеч, че обрамчените му от дървета улички със спретнати апартаменти да са извън обхвата на ежедневното пътуване до работното място.

Вероятно това не е мястото, което хората си представят, когато мислят за възхода на крайнодесния популизъм, завладяващ Европа. Но под повърхността този уютен, безопасен квартал е силно различен от депресивните постиндустриални зони, често представяни като извори на популизма, и е показателен за силите, които заплашват да преобърнат с главата надолу западната политика, каквато я познаваме.

В тази очевидна крепост на обикновеността, Алтернатива за Германия, крайнодясната популистка партия, е спечелила повече от 22% от гласовете на местните избори през 2016 г. – повече от всяка друга партия.

Отидох в Бух, за да разбера по-добре как крайнодесният популизъм се е утвърдил в голяма част от Европа. И открих признаци на фини сили, за които социолозите отдавна предполагат, че подхранват популисткия подем в западните общества.

„Трябва да внимавате“

В деня, когато идвам тук, през януари, улиците са покрити с няколко сантиметра сняг, което придава определена живописност на търговския център от кафяви тухли в центъра на Бух. Ресторант за бързо хранене проблясва приветливо, а на рекламата му се виждат както хамбургери и салата, така и фалафели, и дюнер-кебапи.


Small Ad GF 1

Зад тезгяха стои Махмуд Чейлан, чийто братовчед е собственик на ресторанта. Понякога десните партии обвиняват турските имигранти като него, че не могат да се асимилират в германското общество. На въпроса дали е преживявал тормоз, той само изсумтява.

Това се случва през цялото време, казва той. Хората му казват [неприятни] неща във влака и на улицата.

„Хората ви гледат и не знаят, че сте били тук почти 25 години“, казва той. „Те не знаят, че работите.“

Но когато го питам за Алтернатива за Германия, той свива рамене. Макар че възходът на партията шокира голяма част от Европа, за г-н Чейлан това е онази Германия, която той и без това познава.

Докато говорим, клиентът на средна възраст, който до този момент е разговарял много шумно на тезгяха, Якоб Раф, притихва. А след това се навежда към нас, за да ни предупреди: „Тук има десни“, казва той. „Трябва да внимавате, когато задавате такива въпроси.“

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Ефектът на ореола [The Halo Effect][1]

Погледнат повърхностно, Бух изглежда като малко вероятно място за източник на гняв срещу имигрантите.

На първо място: тук има само малко мигранти. Докато много други, близки части на Берлин, са изключително разнообразни [етнически], изпълнени с бежанци и други имигранти от цял ​​свят, Бух си остава преобладаващо бял, въпреки наличието на малък център за бежанци в средата на квартала.

Социалните учени наричат ​​това „ефект на ореола“: явление, повтарящо се в цяла Европа, при което хората най-вероятно ще гласуват за крайнодесни политици, ако живеят близо до етнически смесени области, но не и вътре в тях.

Йенс Рюдгрен и Патрик Рут, социолози от университета в Стокхолм, пишат през 2011, че хората в тези общини обикновено се намират достатъчно близо до имигрантите, за се чувстват под заплаха, но все още твърде далеч, за да могат да създадат онзи вид редовни, приятелски взаимоотношения, които ще разсеят страховете им.

Ерик Кауфман, политолог в колежа „Биркбек“ в Лондон, е установил, че нарастващото етническо разнообразие може да разшири „ореола“. Източен Лондон е бил център на крайнодесни действия през 1970-те години, но докато кварталите там са ставали все по-смесени, подкрепата за крайнодесните постепенно е спадала и се е измествала към по-белите предградия малко след тях.

Бух изглежда също попада в този шаблон. Независимо от пристигането на някои бежанци, тук има толкова малко мюсюлмани, че супермаркетът дори не предлага халал месо. Но Бух е само на няколко километра от Вединг, една от етнически най-разнообразните части на Берлин.

Според тази теория белите жители на Бух се страхуват не защото животите или работните им места са били застрашени от миграцията, а защото възприемат това като нещо, което се случва в градски части като Вединг и се тревожат, че биха могли да бъдат следващите.

Отрицателна идентичност

Надолу по пътя, от двете страни на който се виждат жилищни блокове от комунистическата епоха, пристигам в църквата, където Корнелия Ройтер и нейният съпруг Хаген Кюне живеят и работят като пастори.

Г-жа Ройтер казва, че някои от енориашите ѝ се опасяват, че в Бух ще бъдат изпратени повече бежанци.

Тя и съпругът ѝ обясняват този страх отчасти с един по-дълбок проблем: мнозина от хората в тяхната общност копнеят за ясно чувство на идентичност и принадлежност, но не успяват да го намерят.

След Втората световна война възхваляването или дори определянето на германската идентичност се е превърнало в табу. На това често се гледа като онази стъпка към национализма, която е позволила възхода на нацистите. Нагласата се е променила малко след Световното първенство по футбол от 2006 г., когато германските домакини [за пръв път след войната] развяваха без притеснения националното знаме и демонстрираха открито национална гордост.

Но все още е налице достатъчно много пустота, която оставя хората с чувство за „вътрешна празнота“, казва г-жа Ройтер. Тази липса на самоопределение не им е дала никаква възможност да изразяват самоличността си по други начини, освен чрез онова, което не са. Понякога това се нарича „отрицателна идентичност“.

„Можете да кажете ‚Аз не съм мюсюлманин‘, но повечето хора не могат да кажат ‚Аз съм християнин‘, или да изразят по някакъв друг начин една положителна идентичност“, обяснява тя. „Налице е определена празнота. И мисля, че това касае цялото общество, а не само една отделна група. Това е много широк проблем.“

Поемане на контрол

Табуто върху идентичността в Германия не е нещо ново. Но събитията от последно време може и да са направили всичко това да се чувства по-болезнено.

Имо Фриче, политолог в университета в Лайпциг, е установил, че когато хората смятат, че са изгубили контрол, те търсят силна идентичност, която ще ги накара да се почувстват част от мощна група.

Идентифицирането с нещо силно и способно да доведе до промяна, като например силната нация, става много привлекателно, казва той.

Г-жа Ройтер казва, че много хора в Бух изпитват чувство за изгубен контрол. Кризата на бежанците е била възприета като знак, че германските граници са станали незащитени. И присъствието на местния център за бежанци, макар и в него да има само няколкостотин души, е довело до усещане за повишени [социални] залози.

Много от по-възрастните ѝ енориаши, казва тя, са ѝ казвали, че не могат да си представят как младите хора днес могат да се справят. „И това са хора, израснали по време на Втората световна война! Които са били бомбардирани и са преживели войната!“

Но те се чувствали щастливи, че са преживели някакъв вид обединяваща идея и идентичност – все неща, отречени на младите хора днес, казва тя.

„Поне в онова време можех да направя нещо“ – казвали са ѝ те. „Поне в онова време бях част от нещо.“

А това предоставя място за маневриране на Алтернатива за Германия, която обещава да възстанови немския патриотизъм. Крайнодесни политици от партията като Бьорн Хьоке, казва г-жа Ройтер, знаят как да използват това табу. „Хората като Хьоке блъскат срещу това“, казва тя. „Той знае как да постави думите си точно на място.“

В интервю, г-н Хьоке ми казва, че според него идентичността е „въпросът“ за днешна Германия.

Минути по-късно той казва на тълпа от стотици ентусиазирани привърженици, че германците са „единствените хора на света, които са поставили паметник на срама в сърцето на собствената си столица“, като има предвид Берлинския мемориал на евреите, убити в Холокоста.

„Германия се нуждае от положителна връзка със собствената идентичност“, казва ми той, „защото в основата на способността за придвижване напред се намира идентичността. Основата на нашето единство е идентичността.“

Удобство в контакта

Докато се приближавате към центъра за бежанци в Бух, признаците на анти-имигрантска враждебност стават все по-очевидни. Плакати на Алтернатива за Германия, разкъсани и пръснати по улицата, показват ухилени мургави мъже с шепи, пълни с евро.

Виси усещане за заплаха. Една от сградите на бежанския център е белязана със следите от скорошна подпалваческа атака.

Джулиана Уилун, директорка на центъра, казва, че престъплението остава неразкрито. При пожара не е бил ранен никой, но атаката изглежда е целяла да сплашва: следователите са стигнали до заключението, че огънят е бил умишлено подпален в стая, където са се държали колички за бебета. От тях не е останало нищо друго освен пепел и няколко овъглени колела.

И все пак няколко жители на Бух, които живеят близо до центъра, изказват оптимизъм по отношение на съседите си бежанци. Те намекват за обратната страна на теориите като ефекта на ореола: че контактът с етнически различни хора облекчава страховете, които могат да доведат до популистки изстъпления.

Мартин Ортман разхожда кучето си Съни в парка близо до центъра за бежанци. Г-н Ортман казва, че е придобил по-положително разбиране за бежанците, след като е станал охранител на център за бежанци в съседен град.

От другата страна на улицата Елена Салов, която живее на няколко пресечки от бежанския център, върви към къщи с малката си дъщеря. Тя казва, че няма „конкретни чувства“ към центъра за бежанци или Алтернатива за Германия, но че е имала добри преживявания с бежанците.

„Понякога се срещаме на детската площадка и децата играят заедно“, казва тя.

Тези интервюта указват за наличието на нещо, наречено „теория за междугруповите контакти“. Когато хората имат директен контакт с членове на определена етническа или национална група, според проучванията те са склонни да станат по-толерантни към групата като цяло.

Това показва, че редовният контакт с имигрантите намалява подкрепата за десните популистки партии, като премахва чувството на страх, което ги подхранва.

Ако е вярно, това подсказва, че хватката на Алтернатива за Германия върху Бух може и да е по-слаба, отколкото показват резултатите от скорошните избори. Но този тип контакт е бавен, докато партията вече се радва на рязък възход.

Подкрепата за крайнодесните може в крайна сметка да намалее. Но междувременно тя ще постави немските мигранти и европейската политика под огромен стрес.

 

Източник

 

[1] „Ефект на ореола“ се нарича приписването на определени качества и специфики на даден индивид или група въз основа на недостатъчно информация, като първи или повърхностни впечатления (например външен вид). Бел. пр.

Аманда Тауб е американска правозащитничка и журналистка, сътрудничка на Ню Йорк Таймс, където води рубриката „The Interpreter“ в сътрудничество с Макс Фишер.


Pin It

Прочетете още...