Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

2018 01 Elif Shafak

 

Когато BBC Radio 4 ме помоли да включи романа ми Копелето на Истанбул в програмата си „да четем Европа“ през този месец, без да искам започнах да размислям върху културното и политическо пътешествие, което родината ми Турция извърши в годините, откак беше публикувана книгата.

Романът се появи в Турция през 2006. В него се разказва историята на едно турско и още едно, арменско-американско семейство, видяна най-вече през очите на четири поколения жени. Това е история за погребани семейни тайни, политически и сексуални табута, както и нуждата да се говори за тях, а също и за продължаващия сблъсък между паметта и забравата. Турция, като цяло, е общество на колективна забрава.

Малко след публикуването му аз бях съдена за „обида срещу турскостта“ според параграф 301 от турския криминален кодекс, макар че никой не знае какво точно означават думите „турскост“ или „обида“ в този контекст. Неяснотата на формулировката позволява този параграф да бъде интерпретиран за задушаване свободата на словото и пресата; тогава за пръв път един роман, тоест белетристично произведение, беше съден по този параграф. Думите на арменските герои от Копелето на Истанбул бяха извадени от контекста и използвани от прокурорската служба като „свидетелства“. В резултат на това в съдебната зала моят турски адвокат трябваше да защитава фиктивните ми арменски герои. Цялата история беше сюрреална и аз бях оправдана.

Онова, което си спомням днес от тогавашните изпълнени със страх дни обаче не е нито съдебния процес, нито пък ултранационалистките групи, които организираха улични протести и плюеха по плакати с лицето ми или върху знамето на ЕС, а по-скоро невероятно добросърдечните, ободряващи и вдъхновяващи писма, които получавах от читателките си. Преобладаващото мнозинство от читателите на белетристика в Турция са жени – турски, кюрдски, алевитски, еврейски, арменски, гръцки… жени от всички етноси, култури и класи. В Турция, ако жените харесат някоя книга, те я предават на други жени. Книгата тук не е лично притежание. Един и същи екземпляр се чете средно от по пет-шест души, които подчертават различни изречения с различни цветни моливи. И макар че турската писмена култура, медии и издателски индустрии си остават доминирани от мъже, особено когато човек се придвижва нагоре в йерархията, носителите на паметта си остават най-вече жени и те са онези, които подържат живи традициите на разказването.

И макар че думите бяха нещо опасно още в Турция от средата на 2000-те години, положението на писателите и издателите никога не е било толкова мрачно, колкото е днес. През последното десетилетие Турция се плъзга назад, отначало полека, а след това с лудешка скорост. Авторитаризъм, ислямизъм, национализъм, изолационизъм и сексизъм – всички те са във възход, като систематично се подхранват и окуражават взаимно. Не помага особено много и това, че изгледите за членство на Турция в ЕС са по-мрачни от всякога.

В хода на все по-голямото дистанциране на страната от Европа, увеличаващото се неразбиране беше експлоатирано от националисти и ислямисти. Управляващият елит започна да говори за присъединяване към Шанхайския пакт вместо към ЕС. Днешните отношения между Турция и ЕС са на най-ниското си ниво. Правителството на АКП става все по-недемократично, затворено, алиберално и нетолерантно. Проведеният през април 2017 спорен референдум и тясната победа в него (51% to 49%) означава, че страната ще се превърне от парламентарна демокрация в държава, където президентът Реджеп Тайип Ердоган има абсолютен монопол върху властта.

Турция се превърна в шокиращ пример за това, че избирателните урни сами по себе си не са достатъчни за поддържане на демокрация. Ако в една страна няма върховенство на закона, разделение на властите, медийни и академични свободи, както и свободи за жените, демокрацията не може да процъфтява или дори да оцелява.

Днес моята родина е поляризирана и ожесточено политизирана страна, където хиляди интелектуалци изгубиха работните си места. Увеличава се броят на съдебните дела против хора от академичните среди, журналисти, писатели, мислители и коментатори. Един от най-известните карикатуристи в страната, Муса Карт, прекара пет месеца в затвора и, макар да е освободен под съдебно наблюдение, все още е изправен пред заплахата да получи до 29 години затвор. Организацията Cartoonists Rights Network International издаде декларация, в която процесът се описва като „смущаващ опит на турското правителство да разочарова още повече собствения си народ“.

Най-трудната професия в Турция е журналистиката. От времето на кървавия опит за преврат през 2016, повече от 160 медийни канали са били закрити и е въведена широкомащабна чистка. С повече от 150 журналисти в затвора, Турция задмина печалния рекорд на Китай и се превърна във водещия тъмничар на журналисти в света. Много повече журналисти са поставени в черни списъци, стигматизирани или паспортите им са отнети.

Случаите срещу хора от академичните среди са също толкова обезпокоителни. Академичните свободи се разрушават една по една. Повече от 4,000 души от тези среди са уволнени от университети из цялата страна. Онези, които са подписали мирната декларация от 2016 са изгубили работа без шансове да намерят място в някой друг турски университет; мнозина са подложени на преследвания и лишени от право да пътуват в чужбина. Един от най-обезпокоителните арести беше онзи на Осман Кавала, водещ активист в областта на човешките права и инициативите за мир – бизнесмен и филантроп, който е високо уважаван от демократи, либерали и малцинства в Турция.

С широко разпространената автоцензура намаляват и обществените дебати. По социални и мейнстриймни медии почти всяка седмица на атаки и целенасочено унищожение се подлага някой нов човек. Международният институт за пресата разглежда повече от 2,000 отделни случаи на онлайн-малтретиране в Турция, най-вече директно срещу журналисти.

Влиянието на всичко това върху правата на жените е огромно. Когато страните отиват назад и се подхлъзват към популизъм, авторитаризъм и национализъм, жените обикновено имат повече за губене от мъжете. Днес някои от най-големите битки за демокрация в Турция се водят от жени.

През 2016 турското правителство издаде проектозакон, чрез който се предвиждаше да бъдат амнистирани изнасилвачите на момичета в детска възраст, ако се съгласят да се оженят за малолетните си жертви. Народните представители, които предложиха този противен закон, бяха далеч по-ясно заинтересувани от запазването на абстрактната идея за „семейна чест“, отколкото на животите на милиони жени и момичета. Пред лицето на масови протести от страна на обществеността, проектозаконът беше оттеглен.

Но същите народни представители успяха да прокарат друг закон, който разрешава на мюфтиите да извършват граждански бракове. В страна, където един от всеки три брака включва момиче на малолетна възраст, това е много опасно развитие. То ще увеличи броя на малолетните булки и случаите на многоженство. Освен това ще позволи на консервативните/религиозни семейства да женят дъщерите си на по-ранна възраст и без какъвто и да е обществен контрол. Когато многобройни женски организации изразиха загрижеността си във връзка с този проектозакон и жените излязоха на улични протести, президентът Ердоган каза, че той ще бъде прокаран „независимо дали ви харесва или не“.

Домашното насилие против жените се увеличава с плашеща скорост и не се правят инвестиции в убежища за жени. Реториката на правителството се основава на „светостта на майчинството“ и „светостта на брака“. Под управлението на АКП правата на жените малко по малко се стопяват. А междувременно ислямистките вестници издават статии срещу убежищата за жени, а някои организации издават петиции, в които се настоява жените да пътуват в „предимно женски“ вагони по влаковете. Розови автобуси „само за жени“ вече пътуват в няколко различни градове.

Разделението на половете нито ще намали сексуалния тормоз, нито ще предостави решение за този цикъл от насилие. „Когато жените отидат в полицията или при прокурора, за да търсят закрила, те или се изпращат обратно вкъщи, или се правят опити за помирение на двойките, или получават закрила само на хартия“, казва Гюлсум Кав, от организацията „Да прекратим убийствата на жени“.

Също толкова обезпокоителни са промените в образователната система: в новите програми не се предвижда преподаване на Дарвиновата теория. През ранните 2000 години религиозните училища imam hatip, където се подготвят свещеници, се посещаваха от около 60,000 ученици. Днес тази цифра е 1.2 милиона. За да избегнат ислямизацията на националната образователна система, семействата, които могат да си го позволят, изпращат децата си в частни училища. Процентът на децата, които посещават такива училища, се е повишил от 7 на 20. Налице е и масова емиграция. Турция преживява изтичане на мозъци както никога досега.

Мнозина хора от академичните среди – интелектуалци, активисти, журналисти, либерали и секуларисти – напускат страната. Но много повече остават. И те се опитват да поддържат висок дух. Турското гражданско общество е далеч напред в сравнение с правителството си, а турските жени не се отказват от борбата за собствените си права.

Това все още е страна на шокиращи контрасти, на смели и красиви души. Но днес, повече от едно десетилетие след публикуването на Копелето на Истанбул, си остава сърцераздирателно да се наблюдава как народите не винаги се учат от грешките си. Историята не се движи по необходимост напред. Понякога тя се движи и назад. Турция, някога разглеждана като блестящ мост между Европа и Близкия Изток, като ролеви модел за целия мюсюлмански свят, днес се е превърнала в недемократична и нещастна страна.

 

Източник

 

 

Елиф Шафак
Елиф Шафак (род. 1971) е една от най-успешните и най-известни съвременни турски писателки. Авторка е на девет книги, като повечето от тях са бестселъри в Турция. На български език е преведен романът й Любов (изд. Егмонт, 2011).
Други статии от този автор
Посетители: 158

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Между другото (ах, колко... преди 38 минути
  • Анани Ананиев писа Още
    Само още един цитат от... преди 47 минути
  • Златко писа Още
    Уважаеми Анани, Франсис... преди 1 час
  • Анани Ананиев писа Още
    Умолявам Ви, вие,... преди 1 час
  • Гост писа Още
    За White Barde: да, всичко това... преди 2 часа
  • Златко писа Още

    Невежество любезно, как... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Искам само да добавя, че... преди 1 ден
  • Златко писа Още

    За хората, търсещи... преди 1 ден
  • Ангел Николов писа Още
    Ангел Николов, историк:... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Само, който не е преживял... преди 1 ден
  • Петров писа Още
    Една хубава статия.... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Нетърпелива дамата,... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Моят коментар след... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Да, проф. Дуранкев, няма... преди 2 дни
  • Dino писа Още
    Пълен цинизъм ! ... Моля, в... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Икономическото развитие... преди 3 дни
  • Николаи писа Още
    " Битието определя... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Сюзън Зонтаг с едно есе,... преди 6 дни
  • Цончо писа Още
    Една важна добавка към... преди 6 дни
  • Камен Евтимов писа Още
    Живко Желев е подкрепил... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    До г-жа Ангелова,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Чудесен избор на... преди 1 седмица
  • Гост от Егея писа Още
    До гост от... преди 1 седмица
  • Гост от Виена писа Още
    Ах, проклетото "първо... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Да, истинските промени... преди 1 седмица