Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2017 09 spd german election
Логото на SPD се прибира след предизборен митинг на Жандарменмаркт, Берлин.
Снимка: Omer Messinger/NurPhoto via Getty Images

 

Дълбоко мълчание се възцари в резиденцията „Вили Бранд“, генералния щаб на Социалдемократическата партия на Германия (SPD), когато в неделя бяха обявени резултатите от германските федерални избори. Алтернатива за Германия (AfD), крайнодясната германска партия – една партия, членове на която поддържат идеи като необходимостта от разстрелване на бежанци или противопоставяне срещу германското разкаяние по повод Холокоста, спечели 12,6 процента от гласовете. Този успех дойде както за сметка на Християндемократическия съюз (CDU) на канцлерката Меркел, който изгуби 8,6 процента от местата си в Бундестага, така и на SPD, която, със само 20,5 процента от гласовете, е изправена пред най-лошия си резултат от края на Втората световна война насам.

Партийните членове и гости стояха мълчаливо, клатейки глави. Забързани журналисти дебнеха наоколо за подходящи цитати. Мартин Шулц, кандидатът за канцлер на SPD, произнесе колеблива реч, в която призова партията да се бори срещу екстремизма. След това напусна сцената и помещението започна да се опразва.

До съвсем неотдавна германските избори изглеждаха като нещо предрешено: Меркел и CDU, с техния баварски партньор, Християнският социален съюз (CSU), щяха да спечелят четвърти мандат за управление; за останалите партии се очакваха сравнително слаби загуби. Плакати с безинтересни призиви („За една Германия, в която живеем добре и щастливо“), висяха по дърветата и стълбовете в Берлин. По предизборни митинги партийни членове раздаваха обувалки и дървени лъжици, с чиято помощ подкрепяха посланията си.

Единственият забележителен признак за изборите в моя квартал беше голям предизборен център на CDU, който беше открит на няколко преки от мястото, където живея, в квартала Mitte. Както гордо ме информира администраторката, това бил първият случай, при който някоя партия откривала подобен център. Но когато го посетих миналата седмица, мястото беше почти празно. Видях фотокабина, в която посетителите могат да си правят снимки с про-Меркел лозунги. („Защото тя спазва обещанията си“. „Защото управлява без скандали и драми“.) Зад ъгъла интерактивен дисплей прави от лицата на хората емотикони. Застанете неподвижно и ще бъдете заместен/а от кръгла, жълта Меркел-глава.

Очакваше се канцлерката да пристигне няколко часа по-късно, за да направи пресконференция за деца. Каза на събраните деца, че, ако не била канцлерка, би желала да бъде „астронавт, обикалящ земята“, и че любимото ѝ хоби било да отглежда картофи.

Показното спокойствие на изборите прикриваше реалните безпокойствия на германската общественост – безпокойствия, онагледени от изборните резултати. Меркел започна кампанията си късно, а след това почти не участваше в нея. Произнасяше прости речи, в които рядко се споменаваха опонентите ѝ. В очите на обществеността двете основни партии изглеждаха почти идентични. Това предостави на AfD възможността да представя себе си като основната опозиция. И ако в края на краищата хората се обърнаха към партия, която казваше непроизносимото, то това беше и отчасти защото за доста много произносими неща не се говореше изобщо.

Германската политическа система е парламентарна – и в течение на последните четири години двете главни партии, SPD и блокът CDU/CSU на Меркел, управляваха съвместно в т. нар. Голяма коалиция. В много отношения коалицията е била нещо добро за SPD, каза ми Карла Вест, партийна представителка от Берлин. Тя помогнала на партията да прокара определени важни мерки, като например увеличаването на минималните заплати. Но това, че била част от коалиция, направило трудно за партията да представи тези победи като свои собствени.

На митинг на берлинския Жандарменмаркт миналия петък, Шулц се оплака, че партията на Меркел се опитвала да бере плодовете от политическата програма на SPD. „Но в какво тогава се състои разликата между Ангела Меркел и Мартин Шулц?“, запита той. „Ако SPD би обещала, че слънцето ще грее над Жандарменмаркт, то със сигурност два часа по-късно в пресата ще се появи някой такъв репортаж: Комитетът на CDU по въпросите на времето, ръководен от Ангела Меркел, е планирал това още преди четиринадесет дни“.

„Меркел и Шулц: те са съгласни [един с друг]“, гласеше едно от заглавията след поредния телевизионен дебат от предизборния сезон, в който кандидатите изглежда си подаваха напред-назад консервирани отговори. Четирите останали партии, които ще влязат в Бундестага, или парламента – AfD, икономически-либералната Партия на свободните демократи (FDP), Зелените и крайнолявата Die Linke – трябваше да проведат собственото си шоу на следващата вечер. Меркел и Шулц почти не се докоснаха до темата за Еврозоната. Образованието и разходите за НАТО също не бяха сред темите на разговора.

Избирателите регистрираха липсата на политически дебати и започнаха да протестират. На митинг на Die Linke осемнадесетгодишен студент по физика ми каза, че политиката е станала прекалено заспала. Меркел е канцлерка откак този студент е бил на шест години. Ако бъде преизбрана, тя ще управлява чак докато той завърши университетското си образование.

„Политическите дискусии не съдържат реални неща когато на власт е една и съща партия“, каза той. След телевизионния дебат предизборните прогнози на AfD се повишиха.

В събота отидох в североизточен Берлин, където и SPD, и AfD се опитваха да печелят избиратели пред един мол. Активисти от двете партии работеха от една и съща страна на улицата, без да поглеждат едни към други. Пред будката на SPD партийни членове разговаряха с избиратели, прегръщаха ги и ги разпитваха за животите им. Пред будката на AfD дълга опашка от журналисти чакаше търпеливо, за да интервюира един-единствен поддръжник.

Хайнц, на осемдесет и една, бивш източногермански войник, заедно с жена си Кристине, на седемдесет и пет, каза, че щели да гласуват за SPD, макар и да били разочаровани от представянето на партията. „Шулц трябваше да се бори повече. Трябваш да бъде повече в офанзива“, каза Хайнц. Но поне AfD „действително говори за нещата, от които хората се оплакват“. Според него това била американската военна база в Рамщайн, за която се надявал да бъде затворена скоро.

Централният въпрос на кампанията, миграцията, почти не фигурираше в повечето речи на Меркел и Шулц. Самата Меркел почти не спомена тази тема в кампанията си, сякаш надявайки се, че тя ще отпадне от само себе си. „Стратегията на CDU беше да не говори за това, с празната надежда, че избирателите няма да го забележат“, каза ми Д-р Тимо Лохоцки от Германската фондация Маршал.

При реалната липса на дебати, ксенофобският национализъм на AfD започна да оформя дневния ред на всички останали партии. Кристиан Линднер, водачът на либертарианската FDP, която успя да влезе в Бундестага с 10 процента от гласовете, след като не беше успяла да постигне дори минималната граница от 5 процента през 2013, даде интервю за десния таблоид Bild, под заглавие „Всички бежанци трябва да си отиват!“

Когато AfD нае една американска компания, Harris Media, да управлява окончателния рекламен щурм на партията, консултантите бяха критикувани за това, че са предложили лозунга „Германия за германците“. Но именно един от членовете на кабинета на Меркел, Томас де Мезиер, публикува през април статия в Bild, която се опитваше да дефинира германската култура в анти-имигрантски тон: „Ние не сме бурка… Нашата страна е оформена от християнството“.

Почти всички партии призоваха за по-силно полицейско присъствие и увеличени депортации на незаконните имигранти. Такива политика биха били някога „немислими“, каза ми един член на SPD, докато раздаваше бюлетини. Малко след това на щанда дойде избирател, който започна да се оплаква колко много стрували на страната бежанците.

Никой от кандидатите не посочи по време на изборите някакво бъдеще, в което имигрантите биха могли да бъдат нещо друго освен източник на престъпления и безредици; никоя от партиите не артикулира някаква по-различна визия за германското общество. Избирателите едва ли могат да бъдат обвинявани, че са забравили как само преди две години главният мениджър на Даймлер-Бенц [производителите на Мерцедес] заяви, че притокът на имигранти би могъл да се превърне в „ново икономическо чудо“ за Германия. При тези избори, ако се споменеше насилието, то беше единствено ислямски тероризъм; престъпленията на омразата срещу имигрантите в Германия, които през миналата година се увеличиха до почти десет инцидента дневно, изобщо не се споменаваха, по мои наблюдения.

По време на митинга си в петък Мартин Шулц доведе на сцената жена, оцеляла по време на Холокоста и я целуна по челото. AfD, каза той, били „гробокопачите на демокрацията“. Призова към „толерантност“. Но на политическата сцена не се забелязваха никакви мигранти или цветнокожи хора, в същия момент, в който настроенията против тях накараха хората да отиват при избирателните урни.

Никой не знае какво ще прави в Бундестага AfD. Засега експертите говорят за така наречената „Ямайка-коалиция“ между CDU, Зелените и FPD, чиито партийни цветове [черно, зелено и жълто], съставят националния флаг на Ямайка. Това би позволило на SPD да действа като опозиция, с възможност евентуално да отслабва AfD. „Днес сътрудничеството ни с CDU приключи“, каза Шулц в неделя, с което спечели най-силните овации на вечерта.

Но преговорите около една такава управляваща коалиция могат да отнемат месеци, пък и си остава напълно неясно дали тези три, толкова различни партии, ще могат да работят заедно. Ако това партньорство не проработи, CDU ще трябва да опита друга Голяма коалиция със SPD; ако пък SPD откаже, може да се проведат нови избори през януари, каза ми Д-р Лохоцки. Той предсказва, че дясното крило в CDU сега ще получи по-голяма власт, тъй като партията се опитва да се възстанови от загубите си. Идеята за някаква коалиция между CDU и AfD в някакъв момент от бъдещето не изглежда невъзможна: отделни членове на CDU вече са се опитвали да работят заедно с AfD в отделни парламенти на ландовете[1].

Що се отнася до AfD, тези избори се оказаха по-голям успех, отколкото нейните водачи се бяха надявали. Георг Паздерски, водачът на партията в Берлин, ми каза в Неделя, че всякакъв резултат в областта на двуцифрените числа ще се счита за победа. „Избирателите се пробуждат“, каза той. На тротоара до нас друг член на AfD раздаваше бели рози, заедно с брошура върху християнските ценности.

„Бяло! Цветът на невинността“, викаше той. Повечето минувачи приемаха розите. „Става все по-лесно да се поддържа AfD“, каза Паздерски. „И ще бъде още по-лесно когато седим в Бундестага“.


Източник

 

[1] Независимите единици, от които е съставена германската федерация; съответстват на американските щати. Бел. пр.

Мадлен Шварц

Мадлен Шварц е американска журналистка и авторка, бивша редакторка на влиятелното либерално списание The New York Review of Books. В момента живее и работи в Берлин, където е стипендиантка на фондацията Роберт Бош.

Посетители: 87

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Както вече казах на... преди 14 часа
  • Юлиана Методиева писа Още
    Златко, за твоите... преди 15 часа
  • Надя Данова писа Още
    Поздравлявам Ви за... преди 17 часа
  • Гост писа Още
    Хора, не приемайте... преди 18 часа
  • Mustafa писа Още
    мария недева писа:
    Много обективен анализ...
    преди 18 часа
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А тук – един по-стар... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Ето и текста на... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А ето тук и най-точният... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    След около две седмици... преди 3 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Чрез личните си... преди 1 седмица
  • сухи писа Още
    Може би е по-добре да не... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Текстът е брилянтен,... преди 2 седмици
  • Антон Миленков писа Още
    означава ли, че ако... преди 2 седмици
  • Аллахкерим писа Още
    Тра-ла-ла. Щом ти харесва,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Риби в аквариум;... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е чак безсмислица, но... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Иван Димитров е задал... преди 2 седмици
  • Татяна Ангелова писа Още
    Присъединявам се към... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    На проведената 20 юни 2017... преди 2 седмици
  • Р. Казаков писа Още
    Текстът е великолепен,... преди 2 седмици
  • Бойко Стефанов писа Още
    Не е необходимо да се... преди 3 седмици
  • Нина Стоянова писа Още
    Г-жо Кралева, след... преди 3 седмици
  • abdu писа Още
    Много ми харесва този текст! преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ok, нека да разгледаме... преди 3 седмици