Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 90% (2 гласувания)

 

2016 09 joseph macedonia

 

Като повечето терористи и той е бил млад. Роден е в дните точно преди горчивата омраза да погълне страната му; малко след като е бил роден, баща му е арестуван и убит от властите, заедно с много други мюсюлмани. През пролетта на 2015 24-годишният син влиза в един полицейски участък, по думни тена свидетели с джихадисткия боен вик „Аллаху акбар“ на уста, след което открива огън и убива един служител, ранявайки други двама, преди сам да бъде убит в последвалата престрелка с полицията.

Същата седмица, около 400 километра пò на юг осем други полицаи и още 14 предполагаеми терористи са убити в яростна престрелка близо до международна граница, създадена малко след Първата световна война, която екстремистите вече не признават като валидна.

Пореден ден в Сирия или Ирак? Не, всичко това се случва в Европа, на около ден път с кола от Виена. Първата от двете атаки, проведена в Зворник, градче от сръбската част на Босна, беше шокиращо припомняне за потенциалното влияние на радикалния ислям в региона, особено след внезапния възход на Ислямска държава (наричана също ИДИЛ). Само малък брой босненци са били радикализирани, а още по-малко са отишли да се бият в Сирия и Ирак. Но във все още разпокъсаните Балкани за дестабилизацията на една страна не са необходими чак толкова много екстремисти.

Нито пък радикалният ислям е единствената заплаха срещу годините работа и милиардните инвестиции, направени в региона от Вашингтон и европейските му партньори. Русия играе собствена роля тук, особено след изострянето на отношенията със Запада, като изпраща подстрекателски призиви за православна славянска солидарност. Москва изказва непоколебима подкрепа за клатещото се правителство в Македония, където се е случил вторият шокиращ инцидент. Престрелката от онзи уикенд, изпълнена със сцени на употреба на ръчни гранати, автоматични оръжия и снайпери, се случи в градчето Куманово, близо до границата между Македония, Сърбия и Косово. Правителството описва престрелката като битка между полицията и „една от най-опасните терористически групи на Балканите“, вероятни имайки предвид албански екстремисти, Реалните обстоятелства около престрелката са неясни и подозрителни, съвпадайки по време с все по-увеличаващи се вълни на протест, свързани с разкритията за масивни правителствени злоупотреби. И докато македонският президент се завръщаше през глава от посещението си в Москва, тамошните му домакини остро критикуваха демонстрантите и предупреждаваха срещу поредната „цветна революция“.

Македония е изправена пред потенциална имплозия, босненската цялост е застрашена възможно най-силно от края на войната насам, в Косово има масови изселвания на жители, които са се отчаяли от местното корумпирано и разкъсвано от разногласия правителство… Както изглежда, трите най-уязвими страни от региона се намират на ръба на пропастта. Напълно възможно е да се получи ново залитане по посока на екстремизъм и между- или дори вътрешно-етнически напрежения, подкрепяни от руски или ислямистки опортюнизъм. И, както вече неведнъж се е случвало, американските и европейски дипломати може би ще се видят принудени да си задават неприятния въпрос: кой и защо изгуби [отново] Балканите?

Също като по времето на войните в бивша Югославия, Вашингтон и Брюксел може би ще започнат взаимно да се сочат с пръст. А всъщност вината ще бъде обща. Нито кризите в Украйна и онези в Близкия Изток могат да бъдат алибита за боязливите политики и спорадичното внимание на Запада към региона през последните години. Истината е, че, ако и дестабилизацията на Балканите да представлява далеч по-малка заплаха за западните интереси в сравнение с агресията на Путин или варварството на ИДИЛ, тя е много по-трудно за преодоляване предизвикателство. В региона няма атомни оръжия. Самоубийственият тероризъм засега е нещо изключително рядко. И, което е най-важно, за разлика както от Украйна, така и от страните в Близкия Изток, дори и най-разпокъсаните страни в югоизточна Европа все още споделят една обща стратегическа ориентация, с принципно високи рейтинги на поддръжка за евентуално присъединяване към НАТО и ЕС.

Но вместо да използва тази силна база за преодоляване на оставащите препятствия пред евроатлантическата интеграция, Западът лекомислено оставя нововъзникналите страни от региона да се хлъзгат назад към хаоса. Вашингтон прибързано предаде основните отговорности за Балканите на ЕС, който пък прибързано ги предаде на местните лидери. При липса на някакви смислени мотивации за ограничаване на поведението им, регионалните политици са се отдали най-вече на неща като консолидация на собствените им корупционни схеми, подчиняване или сплашване на медиите и избягване на всякакви смислени реформи.

Мелето в Македония

Македония е един от основните примери за последиците от спорадичното внимание. Когато през 2001 година избухването на враждебни действия между етническите македонци и албанците беше последвано от интензивна международна помощ, страната постигна устойчив напредък в изграждането на демократичните институции. През 2006 властта беше поета от настоящия президент Никола Груевски[1]. След четири кръга на все по-съмнителни избори той успя да консолидира властта си чрез осакатяване на съдебната система, обезсмисляне на опозицията и обезличаване на независимите медии. През 2007 Македония се намираше на 36-то място (преди САЩ!), във Freedom House индекса за свобода на медиите. Миналата година страната беше слязла на 123-то място, в компанията на страни като Венецуела. Местната икономика, междувременно, все още се държи над водата, но само на цената на огромно и повсеместно задлъжняване.

Бидейки все още сред най-младите лидери в региона, Груевски сигурно би могъл да остане на власт доста години, ако не беше огромният скандал във връзка с масивното, правителствено поддържано подслушване и шпиониране на всички обществени нива. Няколко последователни разкрития на опозицията показаха как правителството директно оркестрира финансови и изборни фалшификации, масово електронно наблюдение, компромати срещу политически противници по обвинения в различни тежки престъпления и дори убийства. При най-шокиращото от тези разкрития няколко висши правителствени служители бяха записани при директно обсъждане на начините, по които би могла да се прикрие или представи по фалшиви начини една съмнителна автомобилна катастрофа, при която беше загинал важен критик на правителството. Друг запис показва как правителството се опитва да прикрие случай на полицейско насилие, в резултат на което е починал млад човек. Груевски и други правителствени служители отричат всякакви обвинения, твърдейки, че тези записи са извършени от „чужди агенти“, целящи да дестабилизират страната.

В отговор на всичко това хиляди млади македонци излязоха на масови протести, в открито предизвикателство към тежко екипираната полиция. Те и опозицията изискват министър-председателят и съучастниците му да предадат властта на временно правителство, което да организира нови избори, докато разследването на корупцията продължава.

Ироничното при инцидента с престрелката между полиция и албански екстремисти е, че той се случва в момент, в който междуетническите отношения в страната са постигнали впечатляващи успехи. За пръв път в 24-годишната история на Македония като независима страна етническите албанци и македонци изглеждат обединени е борбата против местната корупция и диктатура. Тъй като повечето телевизионни канали се намират под контрола на правителството, именно една албанска станция, Алсат, излъчва новините за корупционните разкрития и дава възможност за представяне на опозиционни гласове, което е забележителен жест на солидарност. Албански уебсайтове публикуват остри антиправителствени коментари, правени от етнически македонци – нещо по принцип нечувано в инак традиционно етнически разделения медиен сектор. Тези публикации стават все по-неудобни за албанските политически партии – както участващите в управлението, така и опозиционните – които си остават странно мълчаливи пред лицето на масивния сигнал.

Международната общност би могла да играе решаваща роля при постигането на някакво мирно разрешение, но поне засега реакцията ѝ е сдържана. Само германският посланик открито призова правителството към оставка. В напрегнатата обстановка след последните сцени на насилие посолството на САЩ се присъедини към позицията на ЕС, НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, призовавайки, невероятно, „лидерите да се срещнат и ангажират в диалог по всички въпроси, пред които страната е изправена“.

Типично за Запада е да се опитва да избягва конфронтациите с лидери като Груевски, позволявайки и на него, и на други фигури да поддържат под напрежение отворените въпроси в региона. Но най-важната поука от насилствения колапс на Югославия преди 25 години е, че неспособността да се пресрещнат фронтално основните проблеми само ги прави още по-трудни за разрешаване в края на краищата. Това е особено вярно в случая с Македония, където отдавнашните възражения на Гърция против името на страната я държат вън както от НАТО (където членството ѝ вече е предложено) и ЕС (за което се очакват бъдещи преговори). Настоящата нестабилност би могла да бъде избегната ако на Скопие беше позволено да кандидатства за членство в НАТО и ЕС. Вместо да придвижи страната по посока на авторитаризма, в такъв случай Груевски би бил обвързан със стриктни изисквания, които вече са се доказали като въздействащи при създаването и укрепването на демократичните институции по други места.

Разкъсаната Босна

Ако Македония се намира в остра болка, Босна е изправена пред по-дълбоки и почти непоправими вреди. Радикалният ислям и руското влияние изострят още повече вечно присъстващите тук етнически напрежения. Междувременно някои от местните политици вече предприемат съвсем конкретни действия, целящи да разкъсат страната. Управляващите сръбски и хърватски партии наскоро обявиха подкрепата си за слабо прикрити сепаратистки планове. Парламентът на Република Српска дори прокара резолюция за провеждането на сепаратистки референдум, което за пръв път включва и конкретна дата (2018 г.), за народното допитване. Ако това наистина се случи, сръбският референдум със сигурност ще разпали местните вражди още повече.

Лидерите на САЩ и ЕС вече са се отказали от опитите да накарат Босна да промени остарялата си конституция, на която се дължат повечето от патовите ситуации, които държат страната в непрестанни напрежения. Европейските лидери отдавна се опитват да прокарат остро наложителния план за съкращения сред раздутата бюрокрация, както и други реформи, необходими като предварителни крачки към кандидатстването за членство в ЕС. За нещастие по-голямата част от местната публика е изцяло против съкращения в обществения сектор, а много политици с право се страхуват, че реформата ще ги принуди да приватизират държавни компании, които в момента те използват за лично облагодетелстване. Най-вероятният резултат от всичко това е, че международните участници ще смекчат изискванията си за провеждане на реформи.

Примерът с Косово

Но концентрираните усилия все пак могат и да доведат до резултати, както показва примерът с Косово, мястото на досегашния най-голям успех на ЕС. Под ръководството на Брюксел и със силната подкрепа на САЩ, Сърбия Косово се съгласиха да нормализират отношенията си преди три години. Но непрестанните караници между Белград и Прищина, подстрекавани от отказа на пет ЕС-страни да признаят независимостта на Косово, плюс непрестанната корупция, оставят страната в мизерна форма. Десетки хиляди косовари са напуснали страната, изразявайки недоверието си в тукашното бъдеще с краката си, както се казва.

Радикалните опции за обединение на Косово с Албания, които биха отворили отново конфликта със сърбите, продължават да се радват на подкрепа. Някои от предишните умерено настроени лидери междувременно са втвърдили позициите си, насочени против подкрепяния от Брюксел компромис. В същото време в Косово се забелязват обезпокоителни сигнали от страна на ислямски екстремисти, които всяват страх в сърцата както на сърбите, така и на умерените албански мюсюлмани. Голямото безпокойство е, че ислямистите ще намерят общи позиции с радикалните албански националисти, с което ще внесат още повече нестабилност в една страна, чиято сигурност все още се гарантира от НАТО, заедно със значителни военни части от ЕС.

Брюксел и Вашингтон трябва да притиснат по-силно албанските лидери по ключовия въпрос за съдебни реформи, като заедно с това продължават да тласкат Белград и Прищина към споразумение по въпроси, които изглеждат по-малко неразрешими от онези от 2013. Тогавашните преговори доказаха, че когато Брюксел обвърже условията за постигане на напредък към европейско членство с напредъка на собствените им взаимоотношения, и сърбите, и албанците започват да демонстрират готовност за компромиси.

Опасностите продължават да съществуват, но Балканите в никакъв случай не са безнадеждни. Иронията в днешните кризи в Македония, Босна и Косово е, че докато някои от лидерите разиграват националистическата карта, все повече обикновени граждани се оказват готови да задминат досегашните разбирания за етническите различия. Вече е разпиляно достатъчно много време в опити за отлагане на някакви ефективни решения на най-важните проблеми на региона. Повече от всякога, решаването на тукашните проблеми изисква политиците отново да започнат да ги вземат на сериозно.

Източник


[1] Статията е от 2015 година, Както е добре известно, в началото на 2016 Груевски се отказа от министър-председателския пост. Бел. пр.

Едуард П. Джоузеф
Едуард П. Джоузеф е изпълнителен директор на Института за съвременни световни проблеми и преподавател във Висшата школа за международни изследвания към университета Джоунс Хопкинс.
Други статии от този автор
Посетители: 118

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 10 часа
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 5 дни
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 6 дни
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 6 дни
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 1 седмица
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 1 седмица
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 1 седмица
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 1 седмица
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 1 седмица
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Никола Бенин писа Още
    Накш-е-Рустам (Naqsh-e Rustam):... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Впечатляващото заглавие... преди 2 седмици
  • ЖИК писа Още
    Чакаме продължението.... преди 2 седмици
  • Здравко Попов писа Още
    Умна статия за размисъл. преди 2 седмици
  • Евдокия писа Още
    Много е хубаво, Заро.... преди 2 седмици