За американците Исландия може да изглежда като друга планета, и то не само поради лунните си пейзажи и полета от лава. В страната живеят по-малко хора, отколкото на Статън Айлънд, въздухът е толкова чист, че при хубаво време се вижда с километри надалеч, а няколко от банкерите, които доведоха страната до ръба на банкрута през 2009, действително са отишли в затвора. Без драстичните съкращения, наложени върху останалите застрашени икономики в Европа, през последните няколко години Исландия преживява солиден икономически растеж. (Икономистът Пол Кругман твърди, че страната е някакъв вид икономическо чудо). Освен това тя в много отношения е една от най-социално развитите страни в света: след като преди шест години достигна първото място в класацията на Световния икономически форум за равенство между половете, Исландия стана известна като най-феминистката страна на света.
Един признак за този егалитаризъм може да бъде открит в исландските умонагласи към майчинството. В противоположност на конкурентното, изпълнено със страхове родителство на американците от средата и горна класа, на майчинството в Исландия се гледа някак много спокойно, поне сред местните хора. Това може да се обясни отчасти и от факта, исландските родители получават широки социални помощи, например девет месеца платена отпуска, която двамата родители могат да си поделят, както и детски градини, които са по джоба на всекиго. Освен това повечето хора разполагат с мрежи от роднини, живеещи наблизо, които поемат част от натоварването. Тъй като тук липсва страх от непознати, осемгодишни деца биват окуражавани да пресичат улиците и да играят на ненаблюдавани детски площадки, или да се прибират от училище без възрастни придружители. Тъй като почти всички исландски майки работят, тук няма „мамини войни“ и само малко жени изглежда страдат от прекомерното желание „да постигнат всичко“. Освен това сексуалният морал е сравнително либерален: две трети от бебетата в страната се раждат от неомъжени майки – най-високият процент в света на деца, раждани извън брака – като двойките често първо имат деца, а след това се женят, или решават да не го правят изобщо.
Подчертаната култура на самостоятелно майчинство в Исландия е и темата на една нова поредица на канадската фотографка Ани Линг, която е посетила страната за пръв път през миналата зима, чрез артистична виза. Досега Линг е фотографирала шест жени – три от Рейкявик и три, които живеят в северната част на страната – като е прекарвала известно време в домовете им, наблюдавайки начина им на живот и общуването с децата. Линг, чиято работа наскоро беше представена в изложба, озаглавена „Независими майки“ (открита в Акурейри, Исландия, на 19 юни, което е стотната годишнина от въвеждането на право на гласуване за жените в страната), казва, че е силно заинтересувана от исландското отношение към самостоятелните майки, особено в сравнение с онова от САЩ. Шестте жени, които е фотографирала, са учителки, хора на изкуството, студентки. Две от тях имат по пет деца от трима различни партньори; една отглежда сама двете си деца-аутисти. „Тези жени не са съдени от околните“, казва Линг. „И, понеже се чувстват приети, те се чувстват много по-леко в ситуациите си.“
Но в същото време реалността на животите на исландските жени е много по-близо до онази на американските жени, отколкото може би изглежда на пръв поглед. В хода на последните няколко години жените са направили различни публични обвинения в сексуални злоупотреби, които включват един бивш външен министър и бившият епископ на исландската държавна църква. И макар че в последно време тук са прокарани различни закони против полово-базираното насилие, системата на криминално правораздаване реагира сравнително бавно и през тази година млади исландски жени превърнаха една Фейсбук група, първоначално занимаваща се с „съвети по красотата“, във форум с 25,000 члена, в който се обменят основно истории на малтретиране. Въпреки егалитарната култура, разликата в заплащането между половете в Исландия е една от най-високите в Европа, което оставя ръководените от жени домакинства с доста по-малко ресурси. Стачкуващите медицински сестри, почти всички – жени, наскоро бяха заставени да поемат отново работата си чрез специален акт на парламента, с повишения на заплатите, които не се приближиха особено до онези на лекарите, които са предимно мъже.
Силните портрети на Линг отразяват и някои от тези напрежения. Може би в Исландия наистина има по-малко страх от самостоятелното майчинство, но жените, които тя е фотографирала, не са точно онова, което американците биха нарекли „удобно-заможни“. Вижда се, че независимите майки живеят в стандартни жилищни блокове, в препълнени домове, сред оскъден пейзаж – животи, които може би не са лесни, но пък изглеждат смислени. „Майката, която фотографирах тук, беше имала доста тежък ден“, казва Линг. „Каза ми, че мъжът, с когото се срещала напоследък, я оставил. Майка ѝ беше в болница, така че през цялото време тя разговаряше с нея по телефона. Хранеше децата, къпеше ги, слагаше ги да спят, а след това притопляше яденето по средата на нощта.“ Фотографията, която Линг е направила, показва как тази жена, Катрин (която е детска учителка и майка на две деца в Рейкявик), стои на стол, докато се кани да пъхне чиния с ядене в микровълновата печка – която е върху хладилника, по липса на друго място. „Улових този миг на изтощение“, казва Линг. „Беше просто невероятно.“
{imageshow sl=27 sc=2 /}
(Всички фотографии ©: Ани Линг)
