Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

Папата, равинът и кръстовете на Аушвиц

Полша, противоречивата

Поредица на „Либерален преглед“, посветена на най-голямата посткомунистическа демокрация в Европа...

Катин от Ан Епълбаум

Ние бяхме народът от Адам Михник

Полският антисемитизъм – една нова страница от Якоб Клок-Конколович

В търсене на изгубения смисъл от Адам Михник

Как паметта на социализма работи в Полша? от Павел Шпевак

Полският лов на вещици от Адам Михник

Съседи от Ян Грос

Възвишеното и низкото, или за Полша и Холокоста от Джон Конъли

Евреи, поляци и нацисти: ужасяващата история от Тимъти Снайдър

Противоречивият полски Оскар от Филип Мазурчак

Еврейската история не е само Холокост от Джеймс Маколи

Кръстовете на Аушвиц от Женевиев Зубржицки

Наследството на „юдео-болшевизма“ от Марси Шор

Дори още по-лошо, отколкото си мислехме от Джулиан Барнс

Проблемът с Полша от Ян Вернер Мюлер

Почетният орден на Ян Грос от Ана Биконт

ПиС и полската история от Матеуш Мацини

Крайнодясното полско правителство и положението на жените в Полша от Алекс Кокотас

Полша копае дупка в паметта си от Марси Шор

Пренаписването на историята в Източна Европа от Волха Чарниш и Евгений Финкел

Прочистването на сложното полско минало от Алиса Валес

Представянето на Полша и нейното минало от Константи Геберт

„Имам молба към господин папата. Моля господин папата да нареди на своите хора да премахнат също и този последен кръст от лагера“ (Gazeta Wyborcza, 12-13 юни, 1999). Докато говореше, главният полски равин Пинкас Менахем Йоскович размахваше пръст под носа на един немощен, приведен Йоан Павел II (Ил. 1). Поляците просто не можеха да повярват, гледайки този телевизионен инцидент на живо, малко след историческото посещение на папата в Полския парламент, където той беше се обърнал към нацията на 11 юни 1999. Равинът говореше за така наречения „папски кръст“, издигнат в непосредствена близост до лагера Аушвиц. През лятото и есента на 1998, на малка площадка до лагера, най-различни хора, определящи самите себе си като „поляци-католици“, бяха издигнали около триста кръста, в отговор на слуховете, че предстои незабавно премахване на осемметровия „папски кръст“, [издигнат по-рано на същото място]. Войната на кръстовете, както аз наричам тези събития, доведе до безпокойства и шум на национално и международно ниво, и през пролетта на 1999 всички други кръстове освен „папския“ бяха отстранени от полската армия.

 

War cr 01
Илюстрация 1: Папа Йоан Павел II и главният равин Пинкас Менахем Йоскович, 11 юни 1999.
Фото: PAP/Jacek Turczyk.

 

Неформалният начин, по който равинът беше се обърнал към първосвещеника на Католическата църква, плюс обвинително размахания пръст, вече говореха достатъчно, без дори да става дума за самото искане[1]. На следващата сутрин вестниците експлодираха от възмутени редакционни коментари. Съюзът на еврейските общности в Полша незабавно излезе със заявление, чрез което се дистанцира от „скандалното“ и неоправдано поведение на равин Йоскович:

Равин Йоскович не представлява еврейските общности в Полша. Днешното му заявление, отправено към Йоан Павел II, има скандална форма и не може да бъде оправдано по никакъв начин. В съгласие с по-ранни споразумения, на 13 юни [равин Йоскович] ще престане да изпълнява функциите на главен равин. Задължително е да се говори за големия кръст в Чакълената кариера пред Аушвиц, чието поставяне е трудно за възприемане от множество евреи, по начин, който не обижда никого. Ние ценим високо последните действия на полското правителство във връзка с аферата на дворното място [в Аушвиц]. Общата ни цел е да се създаде ситуация, в която всички жертви на лагера могат да бъдат еднакво почетени.

Благодарни сме на Йоан Павел II за предишните му заявления, които позволиха преодоляването на по-ранни спорове, свързани с мястото на Аушвиц, който е символ на най-трагичното събитие от нашия век. (Katolicka Agencja Informacyjna, Biuletyn, no. 46, June 15, 1999)[2]

Макар че еврейската общност в Полша беше съгласна с естеството на искането на равин Йоскович – да се премахне „папския кръст“ от поляната непосредствено извън Аушвиц – тя не беше съгласна с мястото, времето и тона му. „Напълно съм съгласен, че кръстът не би трябвало да стои там“, обяви еврейският публичен интелектуалец и издател Константи Геберт, „но образът на един нахален евреин, заплашващ най-уважавания лидер на нацията по такъв начин, просто укрепва още повече най-злостните стереотипи и това действително ни върши зла услуга“ (New York Times, 12 юни, 1999). Издателят на друго еврейско издание писа, че „грешката на Йоскович беше, че направи онова, което направи, на погрешното място, в погрешния момент и по погрешния начин. Разрешаването на сложни и трудни проблеми изисква търпелива, често пъти продължителна дипломация, провеждана по-далеч от телевизионните камери, в атмосфера на диалог. В случая с Йоскович това по-скоро беше монолог, който папата изслуша без да каже нито дума, защото друг начин нямаше“ (Adam Rok, Slowo Zydowskie, 2-16 юни, 1999).[3]

Тези реакции трябва да се поставят в контекста на дългите и трудни преговори във връзка с кръстовете, които по онова време бяха току-що отстранени от мястото в непосредствена близост до Аушвиц. Възстановеният ред все още изглеждаше крехък, а ситуацията – потенциално взривоопасна. Имайки пред вид историята на споровете около бившия концентрационен лагер и символичното значение на постъпката на равина, директно и лично предизвикващ папата, непосредствените реакции от страна на различни членове на еврейската общност в Полша очевидно целяха да успокоят духовете и поддържат спокойствие.

Най-значителният сред „ранните спорове“, свързани с терена на Аушвиц и споменати в декларацията на Съюза на еврейските общности в Полша, както и в редакционните реакции по повод разговора между равина и папата, се отнасяше до създаването на кармелитски манастир в непосредствена близост до Аушвиц в годините от 1984 до 1993[4]. Войната на кръстовете, която е основната тема на тази книга, е тясно свързана с онзи конфликт. Конфронтацията между папата и равина всъщност маркира незадоволителното приключване на една социална драма, простираща се във време от петнадесет години. Тя се разрасна най-вече в десетилетието след падането на комунизма и „възстановяването на националната независимост“, както поляците обикновено наричат този период.

Действия Първо и Второ: кармелитският манастир и „папският кръст“

Първото действие на драмата е открито през 1984, когато група кармелитски монахини основават собствен манастир в Освиенцим[5], малък град с около 50,000 жители в югозападна Полша, на около 75 километра от Краков. Освиенцим не би могъл да бъде различèн от множеството други малки полски градчета, ако не би бил факта, че това е мястото, където нацистите са решили да построят най-известния си концентрационен лагер, Аушвиц. Манастирът е основан в сграда, която, макар и да се намира извън самия лагер, гледа непосредствено в периметъра му (Ил. 2). По време на войната тази сграда (на име „Старият театър“) е била склад, в който са се държали запасите от Циклон Б, химикал, използван в Германия преди Втората световна война като дезинфекционно средство и отрова за дребни вредители – а след 1941, в лагера, като отровен газ, с който са задушавани лагерниците. След протести от страна на еврейски групи (най-вече извън Полша), възразяващи срещу присъствието на монахините на това място, през 1987 в Женева е постигнато споразумение между представители на римокатолическата църква и европейските еврейски водачи. То гласи, че манастирът ще бъде преместен извън непосредствената околност на Аушвиц до 1989 г. По различни причини монахините не успяват да се изнесат до тази дата и напреженията ескалират рязко, когато група евреи от Ню Йорк, под ръководството на равина Авраам Вайс, окупират сградата на манастира през юли същата година и са насилствено отстранени от там[6]. В Полша следват протести и съпротива, включително и множество декларации от страна на главата на нейната католическа църква, кардинал Йозеф Глемп, които са с неприкрито антисемитски тон.

 

War cr 02
Илюстрация 2: Чакълената кариера, разделена от бившия концентрационен лагер Аушвиц I и настоящия музей Аушвиц-Биркенау от бетонна стена и двойна редица заграждения от бодлива тел. Голямата сграда на заден план е мястото, където през 1984-93 е основан кармелитския музей. „Папският кръст“ се вижда по средата на поляната, в горната лява част на фотографията.
Фото
: PAP/CAF Jacek Bednarczyk.

 

Протестът на равина Вайс в кармелитския манастир се случва през юли 1989, приблизително по времето на падането на комунизма в Полша. Много поляци възприемат натиска отвън да се премести манастира като обида и заплаха, та дори и нападение, срещу новопридобития им държавен суверенитет. Нещо повече, „инцидентът Вайс“ примесва по експлозивен начин най-различни проблеми и въпроси, като пол, религия и националност. Еврейските мъже, които прескачат ограда и изискват среща с уединени монахини, се възприемат не като „мирен протест“, а като атака срещу жени-светици и профанация на свято място. Образността и символизмът на протеста на равина Вайс има силно въздействие върху полското социално въображение. Разбира се, езикът, с който инцидентът е представен и дискутиран в полските медии, а също и от римокатолическата църква, определено повлиява върху начина, по който той е интерпретиран сред по-широките кръгове от население. Същото важи и извън Полша, където събитието често е представяно като „минипогром“, потвърждаващ полската омраза срещу евреите и постоянството на традиционния полски антисемитизъм.

Действие второ започва съвсем тихо около година преди тези инциденти, когато през есента на 1988 се появява висок кръст на територията на манастира, на така наречената чакълена кариера. Издигнат там от местния свещеник и група бивши затворници от Аушвиц (поляци-католици), кръстът преди това е бил част от временния олтар, намиращ се на терена на Биркенау, съседния на Аушвиц лагер, където Йоан Павел II е държал тържествена меса през 1979, по време на историческото си първо посещение в Полша в качеството му на папа – оттук и популярното название „папски кръст“. По-късно кръстът е бил демонтиран и оставен на съхранение в една местна църква в продължение на около десет години, докато се появява отново в двора на манастира. Издигнат е на това място без свидетели и без някакъв публичен или какъвто и да е ритуал, церемония. Макар да не можем да кажем определено дали лицата, участвали в издигането му, са действали от религиозна мотивация, то със сигурност може да се каже, че то е било също, ако и може би не на първо място, мотивирано от политически причини. Действително, издигането на кръстове, за да се сакрализира дадено място, да му се придаде свещен статус, е било обичайна практика по времето на комунизма. Най-често тази тактика е била използвана за защищаване на църковна собственост, но символиката е използвана като „защитно оръжие“ срещу комунистическата държава по времена протести и демонстрации. В дадения случай издигането на папския кръст в двора на кармелитския манастир очевидно е такава тактика, а също и форма на протест срещу планираното преместване.

Монахините най-после се преместват през 1993, когато Йоан Павел II се намесва лично в конфликта и ги моли да напуснат. Но папският кръст остава на мястото си, тъй като още не е бил издигнат там по времето, когато Женевското споразумение е било договорено и подписано.

 

War cr 03
Илюстрация 3: Молитва-бдение около папския кръст през пролетта на 1998.
Фото: личен архив на Казимиеж Свитон

 

Действие трето: войната на кръстовете

Третото действие на драмата, Войната на кръстовете, започва пет години след преместването на монахините. През февруари 1998 Кшищоф Сливински, пълномощен представител на министъра на външните работи и отговорен за контактите с еврейската диаспора, споменава в интервю за френския вестник La Croix, че папският кръст, който е бил обект на недоволство сред еврейските кръгове, също ще бъде отстранен от терена на бившия кармелитски манастир[7]. Следва незабавна поредица от коментари на политически фигури, излъчени в публичното пространство. Антони Мациеревич, добре известен член на десницата, определя планираното отстраняване като „религиозна профанация и национално унижение“. Сто и тридесет депутати, а също и група сенатори от десните партии подписват петиция до правителството, в която се защищава присъствието на кръста на Чакълената кариера, а Лех Валенса се изказва против премахването на кръста в писмо до епископ Тадеуш Ракоци, под чиято юрисдикция се намира Освиенцим. Към средата на март вече има ясни признаци за обща гражданска мобилизация: някои енории отпразнуват специални служби за „респект и защита на папския кръст“, плюс бдения за защита на кръстовете в Полша (Ил. 3) На ежегодния, спонсориран от евреи „Марш на живите“ през април същата година, на оградата на Чакълената кариера са разпънати плакати с лозунги като „Защищавайте кръста“, „Keep Jesus at Auschwitz“ (на английски) и „Полски Холокост от страна на евреите, 1945-56“ (Ил. 4.) До пролетта въпросът вече се е превърнал в афера, в която на вътрешно-полско равнище са ангажирани държавни служители, опозицията, римокатолическата църква и различни граждански организации.

 

War cr 04
Илюстрация 4: Поглед към оградата на Чакълената кариера през април 1998. Вляво е сградата на бившия кармелитски манастир; на заден план, зад папския кръст, се виждат различни сгради от Аушвиц.
Фото: личен архив на Казимиеж Свитон

 

През юни един бивш активист на профсъюза „Солидарност“ и бивш депутат от дясната Конфедерация за независима Полша на име Казимиеж Свитон, започва гладна стачка на площта на Чакълената кариера, която продължава 42 дена, с която изисква от римокатолическата църква твърдо обещание, че кръстът ще остане. След като не успява да получи такова обещание, Свитон призовава сънародниците си поляци да издигнат 152 кръста на Чакълената кариера, както за да се почете (документираната) кончина на онези 152 етнически поляци, екзекутирани на това специфично място от нацистите през 1941, така и „за да се почете и защити папския кръст“. Призивът му се оказва успешен: през лятото и есента на 1998 Чакълената кариера в Освиенцим се превръща в епицентър на Войната на кръстовете. Множество отделни личности, граждански организации и религиозни групи от всички краища на Полша (а също и чак от Канада, САЩ и Австралия), се отзовават на искането да се създаде „долина на кръстовете“. В това начинание те са окуражавани от популярното и остро противоречиво католическо радио „Мария“[8]. До 21 август на мястото са издигнати 135 кръста. Един месец по-късно, на 26 септември, те са 236, като 96 от тях са с височина от по четири метра или повече. По-късно същата есен, по инициатива на някои краковчани, започват да се създават и религиозно-артистични инсталации с кръстове. В момента, когато полската армия в края на краищата ги премахва, през май 1999, на терена на Чакълената кариера са издигнати 322 кръста. (Ил. 5)

През онова лято мястото се превръща в сцена за групови молитви и бдения, богослужения, демонстрации и всеобща националистическа агитация. То е любима дестинация на поклонници, журналисти и туристи, търсещи някаква свещена кауза, интересна история или безплатно шоу (Ил. 6) Религиозни изображения на националната Мадона (Светата Майка от Ченстохова[9]), а също и секуларни символи като червено-бели полски знамена и национални гербове с коронован бял орел, обикновено се прикрепват към кръстовете и подсилват посланията им. Самият папски кръст е превърнат в импровизиран олтар, с цветя, свещи и малки знамена, поставени в постамента му.

 

War cr 05
Илюстрация 5: Папският кръст, заобиколен от по-малки кръстове, поставени през лятото на 1998 по призива на Казимиеж Свитон.
Фото: личен архив на Казимиеж Свитон

 

War cr 06
Илюстрация 6: Посещение в Чакълената кариера от последователи на схизматичното Общество на Светия Пий X, на празника Успение Богородично (15 август 1998)
Фото: личен архив на Казимиеж Свитон

На национално ниво, продължилата четиринадесет месеца „война“ е белязана от поредица от дебати и юридически битки, многобройни заявления на публични фигури и обвинения, плюс контраобвинения, които поставят правителството в конфликти с опозицията, някои полски публични интелектуалци, полско-еврейски активисти, групи от крайната десница, римокатолическата църква и едно схизматично братство, претендиращо да представя „истинския католицизъм в защита на нацията“. Аферата придобива също и международни измерения, когато група от представители на Конгреса на САЩ и израелското правителство изискват премахването на всички кръстове, докато различни членове на еврейската и полска диаспори добавят своя собствена сол към супата. По такъв начин полското правителство се оказва в особена позиция: то е принудено да стане посредник между изискванията на различни държави, международното гражданско общество и различни над-национални организации от една страна, и ултиматуми от страна на собственото си гражданско общество, от друга. Целите на правителството, отчасти конфликтни, са да се постигне отново контрол на бунтуващите се граждани, но също и да се запази собствения суверенитет в интернационалната сфера, пред лицето на предложения от някои еврейски организации за обявяването на Аушвиц и Биркенау за извънтериториална област, а също и да се успокоят над-националните организации, към които Полша е обявила принадлежност.

[…]

В края на краищата полското правителство и католическата църква полагат концентрирани усилия за постигане на решение и възстановяване на контрола на чакълената кариера. След множество юридически битки и прокарването на закон „за защита на площите на бившите нацистки концентрационни лагери“ на 7 май 1999, около Аушвиц е установена 100-метрова неприкосновена зона, което дава на правителството законовите средства да се изгони Казимиеж Свитон от Чакълената кариера, където той междувременно се е установил, в къмпингов трейлър, в продължение на повече от година, докато църквата нарежда кръстовете да бъдат преместени в едно близко светилище.

Папският кръст обаче остава на мястото си. По този начин не е постигнато разрешаване на първоначалния конфликт, касаещ присъствието именно на този кръст. По такъв начин социалната акция за издигане на кръстове може да бъде определена като „успешна“ и тя се разглежда като такава от самия Свитон. Тъй като той и неговите поддръжници са успели да ескалират конфликта и да радикализират исканията – от запазването на само един кръст до запазването на стотици – то по същество те са променили и условията, които компромисът в края на краищата съдържа. Всъщност към края на аферата отстраняването на папския кръст вече дори не се счита за опция и не е отворено за преговори. Основната цел по това време е отстраняването от мястото на самия Свитон и стотиците допълнителни кръстове. Ако в началото на аферата присъствието на папския кръст на мястото не се е разглеждало като неизбежно и различни власти са обсъждали възможността за премахването му, към края на драмата то вече се е превърнало в нещо естествено и постоянен паметник в периметъра на Аушвиц.

Както показва срещата между равина Йоскович и Йоан Павел II, папският кръст днес вече се е превърнал в многосмислов и натоварен с прекалено много значения символ: напомняне за конфликта, белег върху периметъра, замърсяваща емблема в зона-табу – защитната зона около бившия лагер, която е също и законов, и символичен буфер между сакралното и профанното, между Аушвиц и града Освиенцим. Макар че драмата е приключила, самият конфликт не е. Вместо това папският кръст днес още повече увековечава диспута.

Източник:
Genevieve Zubrzycki, The Crosses of Auschwitz. Nationalism and Religion in Post-Communist Poland, The University of Chicago Press, Chicago, 2006, pp. 1–14.

 


[1] Макар и роден в Полша, родният език на равин Йоскович е идиш и той е живял през по-голямата част от живот си в Израел. Ограничените му езикови способности обясняват защо се обръща към Йоан Павел II със странното „господин папа“. (Всички бележки в текста, освен ако са обозначени другояче, са на авторката).

[2] Чакълената кариера [the gravel pit] в Аушвиц е площадка непосредствено извън стените на лагера, на която през 1998-99 беше издигнат „папския кръст“, плюс стотици други кръстове. Мястото е получило названието си от функцията, която е изпълнявало през времето на Втората световна война. Въпреки няколко намеци в полската преса, че равин Йоскович е бил уволнен в резултат именно на инцидента с папата, горното заявление показва, че пенсионирането му е било планирано по-рано, а следователно не е било предизвикано от този faux pas. Въпреки това то винаги се свързва с начина, по който той се е отнасял към Войната на кръстовете. Уволнението-пенсиониране на равина в края на краищата се обвързва с „неговото слабо разбиране на полската ситуация“ (интервюта със Станислав Крайевски, съпредседател на Комитета за християнско-еврейски диалог, член на Международния съвет на Държавния музей Аушвиц-Биркенау, 12 май, 2004).

[3] Бързото и еднозначно осъждане на действията на равина беше толкова пълно, че след кратко време няколко души се почувстваха задължени да го защитят. Константи Геберт например повтори многократно, че начинът, по който равинът е говорил произлиза не от зла воля, а от лош полски език, а цялото му изискване на от нахалство, а от емоционален дистрес (Gazeta Wyborcza, 14 June, 1999). Яцек Курон съосновател на Работническия комитет за отбрана (KOR), бивш депутат и министър на труда, а също председател на парламентарната комисия по националните малцинства от онова време, определеи реакциите като „атака“ срещу личността на равин Йоскович и (Gazeta Wyborcza, 16 June, 1999), а отец Станислав Музиал посочи, че тъй като кръстът е наричан „папски кръст“ от всички, включително и от църковните власти, то е било естествено равинът да се обърне с тази молба към предполагаемия му собственик.

[4] Кармелитите са отшелнически религиозен орден, чиито членове който поддържат съзерцателен начин на живот. Те живеят в мълчание, отдават се на молитва и не се ангажират с проповеди. Имат само малко, ако изобщо някакви, контакти със света извън стените на манастирите си. За подробни разкази, касаещи спора около Кармелитския манастир, виж Bartoszewski (1991); Glownia и Wilkanowicz (1998); Rittner и Roth (1991); и T. Klein (1991). Репортажът на Клайн е особено ценен, тъй като той е действал като главен еврейски посредник в преговорите с църковните власти по въпроса за преместването на манастира. За една про-полска, консервативна гледна точка, в която са включени няколко документи, виж Raina (1991).
Друг спор, случил се след преместването на кармелитския манастир и преди Войната на кръстовете, издигна проблематичния въпрос за наличието на религиозни символи в Аушвиц. През 1995 една група от млади скаути, които преди това са вършили общественополезна работа в Биркенау, по-малкият лагер, разположен на около три километра от Аушвиц, бяха поставили малки кръстове и звезди на Давид на поляната (ash field) извън оградата на лагера. Тези религиозни символи бяха останали незабелязани от музейните власти, докато Ели Визел настоя твърдо за премахването им, по време на участието му през 1996 във възпоменателните служби по повод петдесетата годишнина от погромите в Килце, с аргумента, че мястото трябва да остане мълчаливо, а следователно лишено от религиозни символи (християнски или други). Позицията на Визел беше широко отразена в полските медии и предостави възможности за подновени антисемитски разговори. Кръстовете и звездите на Давид бяха отстранени от музейните сътрудници по нареждане на правителството малко след това.

[5] Названията „Освиенцим“ и „Аушвиц“, макар и отнасящи се до едно и също физическо място (едноименните град и лагер на смъртта), имат силно противоречив и дори конфронтационен смисъл в „местата на паметта“ в Полша и по останалия свят. Докато „Аушвиц“ обикновено е асоцииран по цял свят най-вече с паметта за Холокоста и унищожението на европейските евреи, то „Освиенцим“, напротив, е тясно свързан с паметта за унищожението на етническите поляци в същия лагер. С други думи, тук се получава една определена „конкуренция на жертвите“, която е и скритата зад сцената основа на целия сблъсък във Войната на кръстовете. Бел. пр.

[6] Крайният срок, който е бил даден на монахините за напускане на сградата е бил, по общо мнение, нереалистичен. Две години, за да се намери ново място, приемливо за всички страни, да се получат съответните разрешения, да се осигурят материали и подходящо за целта строителство, са били напълно нереалистична цел в комунистическа Полша. Освен това е имало и ясна съпротива от страна на част от сестрите, чиито обети са били положени в този конкретен манастир и на това конкретно място. Те решително са отказали да напуснат. Накрая, цялата афера е била допълнително затруднена от факта, че като монашески орден, кармелитите не са подчинени на местното епископство, а директно на властите на Кармелитския орден в Рим.

[7] Такива преговори действително са се водели (интервю с Щефан Вилканович, главен редактор на издателство „Znak“ и съпредседател на Международния съвет на държавния музей Аушвиц-Биркенау, 23 април 2001).

[8] Радио „Мария“ е създадено през 1991 като местна радиостанция в Торун, след което се издига до ниво на национална мрежа с около шест милиона слушатели. Освен радио- и телевизионните си станции, Радио Мария се превръща в истинско социално движение, с различни религиозни и социални организации, политически групи и публикации, повече или по-малко тясно свързани с него (Jasiewicz 1999).

[9] Една от най-известните икони в Полша, позната също под името „черната Мадона“. Бел. пр.

Женевиев Зубржицки
Женевиев Зубржицки е американска социоложка и преподавателка във факултета по социология към Мичиганския университет, САЩ.
Посетители: 139

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Всеки обича пазарът... преди 1 ден
  • Броди писа Още
                      Тъкмо... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Прав е г-н... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Най-важното е никой да... преди 2 дни
  • Сухи писа Още
    Никола Георгиев има... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Отговорът на издателя... преди 2 дни
  • Жоро Ончев писа Още
    С риск да разсърдя моя... преди 2 дни
  • Броди писа Още
                       В... преди 2 дни
  • Антония Бонева писа Още
    На мен ми беше... преди 3 дни
  • Светла Петкова писа Още
    Съгласна съм с... преди 3 дни
  • Боян писа Още
    Приемам рецензията на... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Голямото изключение,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Попаднах на този... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А Турция, като всяка... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Ок, стига толкова... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Впрочем, нека обобщя... преди 6 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Драги Златко, "петата... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    И един дребен въпрос:... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Професоре, вашият... преди 6 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Цитат: "всички... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Да, разбира се,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сложна тема. Колкото е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Веднъж един... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А до каква степен в... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ееее, професоре, що с... преди 1 седмица