Оприличават нахлуването на Путин в Крим на окупацията на Судетите от Хитлер през 1938. Или, ако приемем, че аналог на Судетите е откъсването на части от Грузия преди това, то сегашния акт напомня следващата стъпка на Хитлер – окупирането на Чехословакия.
Действията на Германия тогава са чист израз на имперска политика. И ето, че някои анализатори излязоха с мнение, че днес Путин е започнал да гради нова империя – Третата руска такава.
Ако има нещо вярно в това, то е вярно само наполовина. Може би Путин (именно той, а не Русия) иска да гради нова руска империя. Едно е, обаче, да искаш, друго – да можеш, а трето и четвърто – да го направиш, както казваше навремето един герой на Хайтов.
За да подкрепим твърдението (не хайтовото, а нашето) нека припомним какви са необходимите предпоставки за изграждане на империя. Исторически примери за това има достатъчно.
Първата и най-важна предпоставка за това, както и за всяко друго начинание, е наличието на дух – в случая експанзионистичен дух. Този дух, от своя страна, не се появява от нищото, а се поражда и подхранва от някакво предимство над околните общества. Това предимство, освен друго, трябва да осигурява и висок приръст на населението. И, накрая, не без значение е и географското положение и географската посока на разширение на обхванатото от имперски дух общество. То трябва да граничи поне от едната си страна с общества, не притежаващи неговите предимства.
Ще илюстрираме теорията с примери. Римската империя е родена от организационното превъзходство на един малък народ, намиращ се в периферията на тогавашната гръцка цивилизация. Империята на Чингиз хан е резултат от популационен взрив в монголските степи (причинен от появата на някакъв благоприятен за това фактор), съчетан с военните предимства на монголската конница. Причината за възникването на европейските колониални империи е смазващото технологично предимство на Западната цивилизация пред останалия свят между 15 и 20 век. Самата Руска империя е продукт на същото това предимство – макар и да не е представител на тази цивилизация, тя, като непосредствен неин съсед, е имала възможност да го заеме и ползва. А обстоятелството, че е от другата си страна е граничела с далеч по-изостанали в технологично отношение общества, й е дало възможност да се разширява почти неограничено в тази посока. Експанзионистичния дух на болшевишката империя („втората“ Руска империя) или на Ислямската империя много преди това, е подхранван от вдъхновяващите (и удивително сходни) идеологии съответно на марксизма и исляма.
Ще дадем пример и за значението на географското положение. Възможност за териториална експанзия са имали само периферните ползватели на предимствата на Западната цивилизация. Затова империи са изградили само страните от атлантическото крайбрежие на Европа, осъществили експанзия по море и Русия, разширила се по суша на изток. Османската империя се е получила от разширението на малкото гранично владение на Осман. И обратно, опитът на Хитлер да създаде империя – също както опитът на Наполеон век преди това – се е провалил не на последно място заради средищното му положение в Европа – между страни, находящи се на сходна степен на развитие, които трудно се завладяват и е почти невъзможно да се задържат.
Притежава ли путинска Русия някои от тези имперски предпоставки? Ако руското общество днес гледа навън, то е от желание да избяга от нея. И тези негови членове, които могат да си го позволят, го правят. Имперския дух няма откъде да дойде, защото тази Русия не превъзхожда съседите си в никое отношение. Икономическа й мощ е недостатъчна и се опира само на износ на суровини. Страната е в демографска криза, особено силна при мъжете в активна възраст, т.е., тези, които трябва да осъществят експанзията физически. Липсва мотивираща идеология. Казионното руско православие и носталгията по миналото не са фактори, осигуряващи жертвоготовност. Крещящата нужда от идеология се замества с шаблони от миналото, като заплаха с немския фашизъм (?!) и хомосексуалния запад.
Дори географската посока на предлаганата от Путин експанзия е сбъркана. Русия разполага с огромни пространства в Азия, които биха могли да се превърнат в място за насочване на предприемаческия дух на нацията. (С международно сътрудничество, разбира се. Русия не разполага с нужния ресурс да го стори сама.) Вместо това енергията се насочва към завладяването на незначителна територия на запад. Болшевишка Русия също беше насочила цялата си мощ към завладяването на Западна Европа. Седемдесетгодишните усилия в тази посока имаха скромен резултат: тя успя да завладее и удържи за няколко десетилетия няколко страни от Средна Европа. Цената за това, обаче, беше непосилен разход на енергия, довел накрая до смъртта на самата империя.
Путин не отчита това обстоятелство. И оставя в запустение задния си двор. Ако има някъде място по света, където все още има условия за мащабна териториална експанзия, това е руския Далечен изток. Дори на нощните спътникови снимки личи огромната потенциална разлика между възходящия в икономическо отношение пренаселен Китай и празните пространства на север от него.
Затова приликата между действията на Путин и Хитлер е само външна. Ако те напомнят нещо по същество, това е разпадането на Югославия. Тогава също сръбското ръководство изпрати войски в откъсващите се републики. И дори успя да окупира части от тях. Знаем как завърши това.
Разликата между югославския и руския случаи е само количествена – сърбите в Югославия бяха малцинство, докато в постсъветското пространство днес руснаците са доста повече. Малко вероятно е това да доведе до различен изход. По-скоро ще направи разпада по-бавен и мъчителен.
От всичко това следва тъжния извод, че няма нищо ново под слънцето и хората не се учат от историята. А също така, и че това нямаше да се случи в този вид, ако президентът на САЩ не се казваше Обама, а ръководството на ЕС не се състоеше от карикатурни лица, избрани именно заради своята карикатурност – за да не засенчват величието на националните водачи.
Характерът на заплахата определя и начина на противодействие. Срещу агресори от типа на Хитлер и Сталин най-добрата стратегия е изчакването и отлагането на войната, докато двамата агресори се хванат за гушите, или рухнат под бремето на собствения си милитаризъм. Тя беше използвана частично срещу Хитлер и изцяло срещу Съветска Русия през Студената война. В случаи като нашия, обаче, е важно агресорът да бъде възпрян в самото начало. Поне такива бяха поуките от разпадането на Югославия.
Не е задължително това да стане с военни средства. Както се шегуват някои, ако авоарите на руските олигарси в чужбина бъдат застрашени, те сами ще свалят Путин. А може би не е съвсем шега?
