Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 Когато става дума за предстоящите парламентарни избори, италианският комик Бепе Грило е непримирим: „Не отивайте на избори, това е единственото решение, което ви остава. Който избира, става съучастник, даже и ако не го знае“, пише той в много популярния си блог www.beppegrillo.it. С борбата между Силвио Берлускони и неговия противник Валтер Велтрони Грило не иска да има нищо общо. При него двамата и без това вече се срастват в един „Велтрускони“.

Почти 60-годишният Грило вече отдавна е известен комик. Толкова хаплива беше критиката му, че държавната телевизия RAI вече от 15 години не го допуска в програмите си – за предавателя на Берлускони пък изобщо да не говорим. Но популярността му не пострада от това ни най-малко; той просто започна да обикаля театрите на страната и без усилия запълваше зали с хиляди места. Той говори с удоволствие на екологически теми или за големите и малки измами на италианските фирми. Дълго преди концерна за хранителни стоки Пармалат да обяви фалит за 14 милиарда евро, Грило беше първият, който задаваше въпроси относно състоянието на фирмата.

През септември миналата година той започна да подгрява политическите страсти. Стотици хиляди италианци последваха на 8 септември неговия призив за Vaffanculo Day (Ден на „целунете ми гъза“), за да демонстрират срещу политическата класа и да подпишат трите народни петиции. Една от тях изисква хора с присъди да не могат да участват в парламента, а друга – промяна в съществуващото избирателно право. Макар че пресата и телевизията го игнорираха и единственото място, което мобилизираше хората, беше неговият блог, само в Болоня, където участваше самият Грило, се появиха 50 000 души. В цялата страна бяха събрани 340 000 подписа за законодателния проект.

Грило се харесва на феновете си, защото се разправя безпощадно с политиците от всички партии. „Нашите служители“, нарича той саркастично народните представители, напомняйки веднага, че с 25 000 евро те биват възнаграждавани доста порядъчно. „Партиите се карат за банкрута на Alitalia, за катастрофата с отровни отпадъци в Кампаня, за радиоактивната моцарела от биволско мляко, за упадъка на правосъдието, за държавния дълг. Пропадналата политическа класа иска да вземе мерки, за доброто на страната. Това е все едно Джак Изкормвача да се пусне на хирургическата маса.“

В италианската политическа машинария има поне един човек, комуто подобен тон е безразличен: Силвио Берлускони. Самият той започна политическия си път с популистки ругатни срещу „политикастите“, които цял живот не са работили. Освен това той знае, че неговите избиратели едва ли ще последват Грило.


Small Ad GF 1

За сметка на това обаче отляво непрекъснато се отправят критики срещу Грило: че той си служи с популистки език, който в края на краищата само разпалва раздразнението срещу политиката. Еугенио Скалфари, основателят на ляво-либералния всекидневник La Repubblica, предполага дори, че сред последователите на Грило има тайно влечение към един силен човек. Веднъж вече „анархо-индивидуалистките“ тежнения на италианците са завършили с диктатура.

Досега обаче такива упреци не успяват да удържат комика. С неговия V-Day в Италия възникна едно истинско Грило-движение. В центъра му се намира блогът на майстора, който, макар и да се занимава единствено с италиански теми, принадлежи към най-посещаваните блогове по света. Към движението принадлежат и десетки местни „Meet-up“-групи.

Предстоящите парламентарни избори дойдоха прекалено рано за „грилите“, така че те няма да участват в тях. Още от миналата есен се планираше участието на Грило-граждански листи, които да участват в комуналните и регионални избори. Така например при комуналните избори в Рим, както и на регионалните избори в Сицилия, които се провеждат на 13 април, ще бъде представена една „Листа на приятелите на Грило“. И в двата случая листите се оглавяват от млади жени. Млада, образована, с нередовни професии – това е главната клиентела на грилите. Политици от всички партии с удоволствие ги ругаят като озлобени срещу политиката популисти. Срещу това те възразяват, че се борят за „директна демокрация“, при която най-после народните представители да бъдат истински „служители“ на народа.

Източник

Журналистът Михаел Браун живее и работи като кореспондент на берлинския вестник taz в Италия.

Pin It

Прочетете още...

Go East!

Герхард Гнаук 20 Ян, 2011 Hits: 11329
Там, където Оранжевата революция е заседнала…