1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

„Когато обществото боледува, то търси да намери някого,
когото да обвини за болестта си, някой когото
общественото мнение вече е дискредитирало и е подходящ за тази роля.
Такава подходяща жертва са евреите.“

Емил Дюркем

Горните думи принадлежат на един от бащите на модерната социологическа наука Емил Дюркем. Те са цитат от статията му „Антисемитизъм и социална криза“, писана през 1899 г. Дюркем разглежда антисемитизма, обхванал Франция по време на аферата Драйфус, като симптом на сериозно обществено заболяване. Това заболяване той нарича социална дезорганизация или „аномия“. Чрез него той обяснява и феномена на самоубийствата, на който отделя специално внимание в прочутия си труд „Самоубийството“.

Дюркем става свидетел на социалната криза във френското общество, довела до декласиране на големи групи французи. Наблюдавайки тези процеси, той стига до извода, че когато в едно общество изчезне солидарността между хората, единственото, което ги сплотява е омразата към някакъв общ враг. Такъв враг французите откриват в лицето на еврейското малцинство. Съдебният процес срещу Алфред Драйфус става повод за превръщането на евреите в изкупителна жертва за провалите на Франция във вътрешната и външната й политика в края на XIX в.

Дали диагнозата на Дюркем е валидна за френското общество един век по-късно? Симптомите са налице. През миналата година френските медии обявиха „епидемия на самоубийства“. Всяка година във Франция се самоубиват около 10,000 души, а общо 220 000 посягат на живота си, два пъти повече отколкото във Великобритания и Испания. Сериозността на проблема принуди френското правителство да създаде през миналия месец специална служба за наблюдение на риска от самоубийства. Този риск е особено висок при самотните хора. Близо 4 милиона французи през 2010 г. са заявили, че се чувстват самотни.

Все по-остър става проблемът с безработицата. През юни 2013 г. броят на безработните във Франция достигна рекордните 3,28 милиона души. Според социолозите, почти половината от французите се смятат за бедни и въпреки че подкрепиха социалистите на последните избори, управлението на Франсоа Оланд едва ли може да се нарече ляво. Рейтингът на доверие към Оланд се срина до 23%, а крайно дясната лидерка Марин льо Пен вече го бие по популярност и има всички шансове да стане следващия президент на Франция.   

Французите са гневни и търсят виновник. Нима има по-подходящ виновник от ромите? По неофициални данни ромите във Франция са над 500 хиляди, а в незаконни лагери по груби оценки живеят малко повече от 10 хиляди души. Това не пречи на френския вътрешен министър Манюел Валс да твърди, че ромите не могат да се интегрират във Франция и трябва да се върнат там, откъдето са дошли. В отговор на това твърдение, румънското правителство все пак защити гражданите си, за разлика от българското правителство, което предпочита да мълчи.

Манюел Валс не каза нищо ново, той просто заговори с думите на крайната десница и успя да се хареса на мнозинството. Близо 77% от французите го подкрепят, само 22% не са съгласни с него, според допитване поръчано от телевизионния канал i-Télé и вестник Le Parisien. Амбициозният социалист не крие намеренията си да се включи в президентската надпревара и не вижда проблем в изказването, че ромите са „различни“. На ромите не им е за първи път. Оцелелите от Холокоста помнят „различното“ третиране в нацистка Европа. И тогава е имало депортиране на „чуждите“ роми, а своите са били настанявани в специални лагери. Валс използва израза „интеграционни лагери“, но и сега в страни като Италия, съществуват „гето“ лагери за източноевропейски роми с телени огради и видеокамери. 

Може би част от европейците отчаяно се нуждаят от нови евреи. Франция е страната в Европа с най-голяма еврейска общност, но все повече евреи обмислят да емигрират. След терористичния акт в Тулуза, израелският вицепремиер Силван Шалом открито призова френските евреи да се заселят в Израел. Къде обаче ще се заселят ромите? Ромският въпрос в Европа не може да бъде подменян с въпроса какво ще правим с няколко хиляди емигранти, които търсят начин да преживеят зимата на топло. В случая проблемът с емигрантите е направо незначителен в сравнение с истинския проблем. В Европа живеят милиони европейски граждани, които се чувстват като бежанци в родните си страни, защото са „различни“. И видно от примера с евреите, проблемът не е образователен или социален, той има дълбоки психологически и културни корени в европейското минало. Не е толкова далеч времето, когато жълтите звезди бяха символ на расовото разделение в Европа. Днес жълти звезди има само на европейския флаг, но както каза българският президент на срещата за състоянието на Европейския съюз „Не бих бил изненадан, ако някой популистки настроен политик предложи да обозначават ромите със звезди, както евреите през Втората световна война“.