От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Дълги години в американската политическа лексика липсваше понятието „Централна Европа“. Вместо него се използваше един прост израз: Съветският блок.

Встъпването на Полша, Унгария, Чешката република, Словакия, Балтийските републики, а по-късно на България и Румъния в Европейския Съюз внася промени не само в символическото измерение на езика, но и в геополитическите и духовни измерения. Ние заменихме Съветския блок с Европейския съюз, идеята за който за пръв път придоби юридическа форма преди петдесет години.

Историята на полското присъединяване към Европа е по-различна от френската, немска, испанска или португалска истории. През септември 1939 нашата страна стана жертва на двойна агресия: от страна на хитлеровия Трети Райх на първия ден от този месец, и от сталиновия Съветски Съюз на седемнайсетия.

В една януарска вечер на 1940, жителите на окупирана Полша слушаха на нелегалните си радиоприемници реч на Уинстън Чърчил. „В горчивия и все по-изнурителен конфликт, който ни предстои“, говореше Чърчил, „ние сме твърдо решени да не жалим сили и да не бъдем надминати от никого в служба на общото дело. Нека великите градове Варшава, Прага и Виена не се поддават на отчаяние дори в най-силната агония. Тяхното освобождение е сигурно. Ще дойде денят, в който камбаните на радостта отново ще бият в цяла Европа и народите-победители, преодолели не само враговете си, но и самите себе си, ще планират и построят справедливо, в съгласие с традицията и свободата, един дом с множество жилища, където ще има място за всички“.

За онези от нас, които през годините на демократическа опозиция срещу комунистическото управление, преминаха през изпитанията на нелегалната борба и затворите, радостният ден дойде преди четири години, когато след национално допитване поляците чрез решаващо мнозинство решиха да се присъединят към Европейския Съюз. Една мечта, лелеяна в продължение на години, стана реалност.


Small Ad GF 1

В какво се заключаваше тази мечта? Демокрация вместо диктатура, плурализъм вместо монопол, закон вместо беззаконие, свобода на пресата вместо цензура, разнообразие вместо подчинение, отворени граници вместо бодлива тел, толерантност вместо управляваща идеология, творчество вместо сляпо подчинение, възможност за постигане на богатство и развитие вместо бедност и изостаналост. Накрая – и най-важно от всичко, ние мечтаехме за човешкото право на достойнство, за край на поробването на всеки човек като собственост на държавата.

По време на полския референдум преди четири години, тази мечта се оказа изключително убедителна за поляците. Но сега, когато мечтата стана осезаема, Полша и други източноевропейски страни започват да й обръщат гръб. От трите партии на коалиционното правителство, което дойде на власт чрез полските национални избори от преди година и половина, водещата, партията на Законността и Справедливостта, беше вътрешно разцепена по въпроса за встъпването на Полша в Европейския Съюз. Двете останали бяха открито скептични. Списъкът от достиженията на тези партии за времето на тяхното управление е достатъчно кратък, а да се говори за конкретни неща е просто неудобно.

Вместо да се възползва от членството, за да катапултира страната напред, полското коалиционно правителство гледа и се движи назад. В реч пред Европейския Парламент, политик от една от коалиционните партии възхваляваше диктатурата на Антонио Салазар в Португалия и тази на Франко в Испания; освен това той публикува една открито антисемитска брошура. По време на едно сушаво лято група коалиционни законодатели призоваха Парламента да се моли за дъжд. Една подобна група предложи Парламентът да гласува за обявяването на Исус Христос за крал на Полша. Полските епископи рязко осъдиха този своеобразен акт на благочестие.

Последната идея на полското правителство е „лустрацията“, което означава издирването и евентуалното отстраняване от обществен живот на всички хора, за които е установено, че са били тайни сътрудници на службите за сигурност в годините между 1944 и 1990. Издирванията ще продължат около 17 години и ще засегнат около 700 000 души, включително юристи, банкови чиновници, членове на фирмени управления, обществени служители, изследователи и журналисти. Всеки ще бъде задължен да направи декларация относно това дали е бил сътрудник. Ако някой откаже да направи такава декларация или направи лъжливи изявления, той ще бъде отстранен от работа в областта си в продължение на 10 години.  

Законът за лустрацията бе посрещнат с вълна от критика и скоро ще бъде разгледан в конституционния съд. Мнозина заявиха, че няма да позволят да бъдат подложени на тази унизителна процедура, напомняща клетвата за вярност, изисквана от комунистическата власт по време на военното положение през 80-те години. Аз винаги съм считал за абсурдно да се осъжда който и да било въз основа на полицейски рапорти и разобличения, да се вярва в това, че в страна, където всичко се основаваше на лъжата, само специалните служби са били ръководени от ангелско уважение към истината. И не се учудих когато мнозина от обвинените в сътрудничество по-късно бяха оправдани от независими съдилища.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Управляващата коалиция използва една особена смес от консервативната реторика на Джордж Буш и политическата практика на Владимир Путин. Атаките срещу независими средства за масова информация, ограничаването на гражданското общество, централизацията на властта и преоценката на външните и вътрешни заплахи правят политическия стил на днешните лидери на Полша и Русия удивително сходен. Междувременно, във външната политика на Полша определящо за отношенията с Русия и Германия е едно прекомерно акцентиране върху проблемите на Втората световна война, в това число въпроси свързани с концентрационния лагер в Аушвиц и съветския масов разстрел на няколко хиляди полски офицери в Катинската гора.

Тези натрапчиви идеи водят до изолацията на Полша и пробуждането на демоните от европейската история.

Пиша за Полша, но казаното се отнася и до много други страни от Европа след Ялта. Навсякъде се появява феноменът на популизма. В Словакия управлява популистка коалиция, представляваща националното болшинство – не по-малко екзотична от полското правителство и включваща партия, която предложи да се изгони от страната унгарското малцинство.

Премиер-министърът на Унгария призна, че за да отговори на изискванията, които правителството не е можело да изпълни, „ние лъгахме ден и нощ“. Дясната популистка опозиция заяви в отговор: „предател, комунистическа свиня!“.

Бившият президент на Литва, който бе отстранен за корупция, става все по-популярен, правейки множество празни обещания в рамките на избирателната кампания за кмет на Вилнюс. Президентът на Чехия прави изявление след изявление против Европейския Съюз.

Популизмът може да приеме формата на носталгичен пост-комунизъм или антикомунизъм с болшевишко лице; той може да обедини и двете тенденции. Неговото ядро се състои в страх пред промените и бягство от свободата. Изгубилите в процеса на прехода от комунизма отмъщават на спечелилите от него. Не е изключено, че пътят към изборния успех на популистите беше проправен чрез безучастността към драмата на изгубилите от страна на онези, които водеха прехода. Но след изборите за популистите се оказа сложно да оправдаят очакванията на онези, които вярваха, че ще бъдат посипани с мана от небето.

Въпреки това почти всички резултати от встъпването на Полша в Европейския Съюз се оказаха положителни.

Парите от съюза оживиха полската икономика и придадоха импулс на развитието на инфраструктурата – с една дума, те модернизираха Полша. Другите страни от Евросъюза са открити за поляците: там те търсят работа, учат, опознават света. За поляците Европейският Съюз е едно великолепно приключение.

Всички допитвания до общественото мнение говорят за стабилна поддръжка на ЕС и снижаване на поддръжката за управляващата коалиция.

За новите му членове Европейският Съюз е не само източник на материални ресурси, но и модел на демократични традиции и политическа култура, основана на плурализъм и толерантност. Канонът на неговите ценности, коренящи се в традициите на християнството и просвещението, демократическата и антитоталитарна мисъл е добре известен. От новите членове на ЕС зависи как те ще възприемат тези ценности и ще внесат в общността всичко най-добро, което притежават.

Защото самата Европа се намира в процес на създаване – и Полша, както и другите новоприети страни, могат да допринесат много за нейното развитие, ако решат да го направят. Сред новите въпроси, на които ЕС се стреми да отговори, са мястото на християнството в обществения живот и границите на мултикултурализма пред вид присъствието на Исляма. Същото се отнася и до външната политика на Съюза, преди всичко в неговите отношения със САЩ и Русия.

За един поляк е очевидно, че мощният евроатлантически съюз носи със себе си надежда за свободните страни. Именно затова Полша е длъжна да способства за преодоляването на антиамериканските фобии в Европа в името на интересите както на Съюза, така и на своите собствени. Външната политика на Европейския Съюз – особено по отношение на Русия и другите постсъветски държави – може да бъде обогатена с полския опит, но само в случай, че полското правителство само пожелае да използва този опит. А дали то ще го направи? Не съм много уверен в това.

Въпреки това, даже с лоши ръководители, Полша си остава демократична и суверенна държава. Годините на диктатурата научиха поляците да защищават свободата си – и това е, което те умеят добре. Те ще го докажат на следващите избори. А Европейският Съюз ще остане съюзник на тази свобода.

Източник 

Адам Михник е полски общественик, дисидент и публицист, един от най-активните представители на нелегалната опозиция в Полската народна република в периода 1968-1989 г. Главен редактор на в-к „Газета Виборча“. Носител на много отличия, включително титлата Рицар на Легиона на честта.

Pin It

Прочетете още...