Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Поредица „Национализмът – век 21“

Курсът и дискурсите на българския национализъм – Мария Тодорова

Национализъм и агресия – Лиа Грийнфелд

Бележки за национализма – Джордж Оруел

Миналото е друга страна – Тони Джуд

Изобретяването на националните идентичности – Ан-Мари Тиес

Комунизъм и национализъм – Мартин Мевиус

Произход на нациите – Антъни Смит

Преработването на миналото: България, 2013 – Златко Енев

Какво е нацията – Ернест Ренан

Общи герои, отделни претенции – Джеймс Фрусета

Постнационализмът – Мохамед Бамие

Етнос, национализъм и комунистическото наследство в Източна Европа – Мария Тодорова

Граници и идентичности – Стефан Дечев

Изобретената памет – Евгения Иванова

Създаването на един национален герой – Мария Тодорова

Проблемите на национализма в източна Европа – Питър Шугър

Смъртоносните национализми на Балканите – Уилям Хейгън

От „интернационализъм" към национализъм – Чавдар Маринов

Запомняйки, за да забравим – Рихард С. Есбеншаде

Етнонационалната хомогенизационна политика между депортацията и принудителната асимилация – Щефан Трьобст

Политическите употреби на исторически митове – Атила Пок

Митът за двойното робство – Раймонд Детрез

Насилие и идентичност – Михаил Груев

За отношението между партия, държава и мюсюлманско малцинство в България 1956-1986 – Щефан Трьобст

Етнонационализмът по време на демократичния преход – Бистра-Беатрикс Вьогли

Консенсуси на българската памет – Евгения Иванова

Етнонационализмите – Пенка Ангелова

Идеологическият завой към национализъм и политиката на БКП – Михаил Груев

Краят на нациите: възможна ли е алтернатива на националните държави? – Дебора Макензи

Анхиало, 1906: Политическата икономия на един етнически конфликт – Румен Аврамов

От националните движения към напълно формираната нация: процесът на изграждане на нациите в Европа – Мирослав Хрох

„Ние“ и „Те“ – Джери З. Малър

 

От времето на европейската Пролет на нациите[1] през 19 век, национализмът е ключов фактор в социалните и политически процеси в различните страни и двигател на международните. За повечето хора, живеещи в така наречения Стар свят, национализмът е просто понятие, широко използвано от изследователи, политици и журналисти, докато за множество източноевропейци той все още има идеологическо и политическо значение.

Антъни Д. Смит, един от най-авторитетните европейски изследователи на национализма смята, че феномените на нацията и националната идентичност са черти на старите, средновековни и дори антични цивилизации. Авторът разговаря тук с The Ukrainian Week за сегашната роля на национализма и изгледите пред националните държави.

U.W. Какъв е образа на модерния национализъм; положителен ли е той или отрицателен?

Същностната доктрина на национализма, както аз предпочитам да я наричам, е много абстрактна. Тя твърди, че светът е разделен на нации, и че всяка от тях има собствен характер, съдба, история; че хората трябва да принадлежат към някаква нация, че лоялностите на нацията стоят над всички други, че нациите трябва да бъдат свободни и да се изразяват пълно; че един свят на мира и справедливостта е такъв, който се основава на свободни нации. Това е, което доктрината всъщност твърди – независимо от това дали го считате за нещо добро или лошо. Само по себе си то не води в никоя определена посока – що се отнася до престъпления или ползи – освен желанието за свобода. Но е станало така, че във всеки случай тази доктрина е била обвързана с други специфични идеи на различни нации, различни етнически общности, различни политически общности, които променят смисъла и тона на тази същностна доктрина. Например в Полша са имали идеята, че страната е разпънатия на кръста Христос, който трябва да възкръсне. Никъде това не е част от доктрината на национализма. Във Франция са вярвали, че страната им е маяк на цивилизацията, рационализма, прогреса и т. н., и че за тях това е смисъла на техния национализъм; това също не е част от доктрината. Всяка национална общност, всяка етническа общност е добавяла по нещо специфично, което подхожда на специфичните им обстоятелства, на особената съдба, в която те са се оказали. И по тази причина ние имаме много национализми; една доктрина, но много национализми. Сега, как можете да решите дали национализмът е нещо хубаво или лошо, ако имате толкова много национализми, но можете да оценявате само същностната доктрина, с която можете да се съгласявате или не, но сама по себе си тя не притежава непосредствените импликации, които специфичните национализми със сигурност имат?

Ето защо на абстрактно ниво национализмът не е нито добър, нито лош. На конкретно ниво той зависи много от естеството на допълнителните мотиви, идеи и представи, които се въвеждат в него. Така например чешкият национализъм може да бъде либерален или буржоазен. А други национализми могат да бъдат антиколониални, или може би такива на работническата класа, или пък селски национализми, в зависимост от ситуацията на всяка специфична група.

Представлява ли процесът на глобализация някаква противоположна на национализма и формирането на нациите сила? Възможно ли е познатата ни форма на държавата да изчезне в бъдеще?

Мисля, че сме свидетели на трансформация на класическите национални държави, защото границите са по-пропускливи, а икономическата взаимозависимост – много по-голяма. Но се съмнявам, че става дума за пълния край на националните държави и със сигурност това не е край на нациите. Чувството за национална идентичност е нещо отделно от това да имате национална държава. Макар че една национална държава със сигурност може да го усили, без съмнение. Дори и ако всички държави биха били внезапно отменени, все пак биха останали национални идентичности. Даже и Маркс е смятал, че това е така. Има един пасаж, в който той казва, че нацията е едно от нещата, които ще останат в социалистическото, безкласово общество.

Що се отнася до миналото, не всичко е толкова просто. Вярно е, че доктрината за национализма, която току-що скицирах, не се е появила преди 18 век. Но нациите, идеята, че съществуват национални общности, предшества всичко това с много време. Искам да кажа, достатъчно е да се зачетете в средновековната литература, за да откриете множество описания на онова, което ние наричаме нации – англичани, испанци, французи, германци, италианци и така нататък. Дори и ако същите тези страни все още не са съществували като държави (Италия например), самите италианци са били ясно определени, французите също, германците… [Определени са] чрез езика, обичаите, географията, чрез различни фактори, понякога и религията, разбира се, макар и не вътре в християнството през средните векове – всички те са били най-вече католици. Но ако отидем на Изток, съществува конфликт между православни и католици. Всеки от тези маркери може да различава други народи. Национализмът или нацията почива не на езика или на религията; той е чувство за общност, което се чувства от народа и от чужденците. Общност, която обикновено притежава мит за общ произход (те може изобщо да нямат общ произход – обикновено нямат, но пък имат мита).

Мисля, че трябва да бъдем много внимателни когато казваме, че нациите, в противоположност на национализма, са фаза от развитието само на капитализма. Освен това бих твърдял, че капитализмът не е единствения фактор, който е имал значение при създаването на света на националните държави, който може би е нещо ново. Имало е и много други фактори: възходът на самата държава е важен, на бюрократичната държава, това е особено важно.

Бихте ли казали, че Украйна е типичен пример за национална държава в процес на създаване, на формиране, и че нещата все още биха могли да отидат във всяка посока?

Да, с една забележка. Поправете ме ако греша, но доколкото мога да видя, Украйна е разделена на западна и източна части. Искам да кажа, от гледна точка на историческата и културна ориентация, а също и пред вид факта, че множество руски заселници живеят в източната част. Това може да причини допълнителни усложнения за една нова държава, поемаща по пътя на националното изграждане. Вярно е, разбира се, че в киевска област е съществувала много стара държава, Киевска Рус, и впоследствие, след като е била разрушена от монголците, е имало различни казашки формации – хетманити[2] и т. н. Появата и растежа на отделна украинска национална идентичност може да бъде проследен от 17 век нататък. Разбира се, към 19 век вече има образована класа, има известни поети и т. н., които поддържат каузата за украинска държава, украинска нация. Доколкото си спомням, Украйна е получила независимост, за много кратко време, през 1918. Но трябва да кажа, че тук има двустранен проблем: единият е разделението между изток и запад, което вече споменах, и което може да се открие в други страни, опитващи да се изградят, но има и друг фактор – Големият руски брат и засенчването на Украйна от Русия, която много отдавна твърди, че тук няма отделна нация, а само вариант на тяхната собствена култура.

А самата Русия намира ли се вече в процес на превръщане в нормална национална държава? В продължение на дълго време тя е била империя, със сложна идентичност. А сега руснаците имат шанса да изградят национална държава в западноевропейския смисъл на думата.. Това ли е, което се случва? Господин Путин, който каза, че колапсът на Съветския съюз бил най-голямата катастрофа на 20 век – той руски националист ли е или съветски империалист?

Путин се опитва да изгради силна държава в Русия. Не мисля, че това е империя. Първо, не мисля, че някой ще му го позволи, но, второ, не мисля, че това е целта му. Така като аз го разбирам, целта му е да направи Русия не само силна държава, но и велика сила в света. Това ми изглежда като основния фокус и цел на неговите действия. И за тази цел той е готов да използва каквито и да било средства, с които разполага, включително и използването на петрола и газта като икономически инструменти. Не мисля, че храни амбиции за империя, но може би смята, че като велика сила, онези държави, които граничат с Русия, трябва да се разглеждат като намиращи се в полето на нейните интереси. Във всеки случай не мисля, че иска да ги присъедини. Много трудно е да се определи дали Русия би могла да бъде национална държава по европейски модел. Трудно е да се каже дали и Америка е държава в същия смисъл. Това означава да се разтегли силно определението. Виждате ли, ние сме свикнали да използваме западноевропейския стандарт и аз не съм сигурен дали той изобщо работи. Трябва да мислим за „нацията“ по много различен начин. „Нация-държава“ е трудно понятие. Стриктно казано, това означава, че една нация има една държава. Но ако в държавата има много различни нации, това не може да е така, например във Великобритания. Аз предпочитам да използвам понятието „национална държава“ вместо „нация-държава“. Последното предпоставя, че имате доминантна националност и легитимна идеология на национализъм като фокус на държавата. Това е хлабаво понятие. Дори и във Франция, която се разглежда като мярка на всички неща, има баски, бретонци и елзасци, които не са французи. Не всички те са асимилирани. Така че се съмнявам в понятието „нация-държава“, има само няколко такива. Датчаните почти са стигнали до това, португалците също, но само много малко държави са действително нации. Уокър Конър, известен учен, пресмята, че само около 10 процента от световните държави са моноетнични.

Майкъл Спенс, Нобелов лауреат по икономика, наскоро каза, че национализмът е една от силите за икономически успех. Бихте ли казали, че изследването на тези феномени може да помогне на държавите и обществата да използват национализма като предимство?

Има много теории за национализма. Някои елементи от неговото изследване могат да бъдат полезни. Например, аз направих предположението, че за една държава, разделена между много етнически групи, ще бъде много по-трудно да поддържа единство и да вдъхновява чувство за саможертва у членовете си – нещо, което национализмът изисква. За една държава, където общо взето има доминираща етническа група, това ще бъде по-лесно. Това не означава, че държавата трябва да се състои само от една етническа група, но все пак е от полза да има доминираща етническа група, която да създаде фокуса за реструктуриране на държавата според национални предначертания. Отвъд това, изобщо не съм сигурен, че има някакви особени уроци, които да се учат. Национализмът на Япония е постигнат при много специфични обстоятелства. Тя е остров, по онова време е била в конкуренция със Съединените щати, а налице е бил и ефекта на разрушенията от войната. Всички тези фактори трябва да се имат пред вид, и те не се повтарят другаде. Така че е много трудно да се каже дали има някакъв елемент на генерален подход към национализма, който да вземем и да прилагаме навсякъде. Аз не мисля, че е така. Но все пак е полезно да се сравняват случаите на национализъм. Това е нещото, до което ни води изследването на национализма – да сравняваме опита на различни области, различни страни и т. н. То ни прави по-възприемчиви към капаните и трудностите, както и към възможните шансове за успех. Разбира се, то ни кара също да осъзнаваме общите фактори, които действат, които са довели до възхода на самия национализъм, а също и начина, по който нациите, които са се състояли най-вече от елити през средните векове, са били трансформирани в народни, масови нации.

Източник



[1] Имат се пред вид революциите от 1848 г. Бел. пр.

[2] От думата хетман (атаман), тоест различни дребни казашки воеводства. Бел. пр.

Антъни Смит
Антъни Смит е социален учен, professor emeritus на Лондонския университет за икономика. Считан е за един от основателите на интердисциплинарното поле Nationalism Studies (Национални/националистически изследвания). Някои от неговите най-известни приноси в областта са типологизирането на категориите нации и национализъм по граждански и етнически признак, както и идеята, че всяка нация притежава доминантно етническо ядро. Смит се съгласява с изследователите, твърдящи че национализмът е модерен феномен, но същевременно защитава тезата за предмодерните му начала.
Посетители: 120

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • аФдеев писа Още
    Не мога да имам нищо... преди 1 час
  • Златко писа Още
    Не разбирам какво имаш... преди 16 часа
  • Николай Аретов писа Още
    Интересна статия. А... преди 17 часа
  • Гост писа Още
    "„Обективно“ и... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 5 дни
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 2 седмици
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Никола Бенин писа Още
    Накш-е-Рустам (Naqsh-e Rustam):... преди 3 седмици