Кокедал е провинциален град в Северна Зеландия. От тук до Копенхаген е една ръка разстояние – 20 км, което на практика го превръща в предградие на датската столица. Тук няма особени забележителности, ако не се брои белоснежният замък на кралица София-Магдалена, строен през XVIII век. Извън това Кокедал е обикновено датско градче с население 9500 души – има и работнически квартал, има и такъв със скъпи вили, макар че на пръв поглед човек не ги различава – в Дания не е прието да се парадира с богатство. По-особено в града стои жилищният комплекс „Егедалсвенге“, построен като комплекс със социални жилища в периода 1971-1973 г. Архитектурният му стил е типичен за Скандинавия през 70-те г. – бели панелни 4-етажни блокчета с плоски покриви и бетонни балкони, но всичко е чисто и спретнато, потънало в зеленина.
„Социално жилище“ е евфемизъм за понятието „къща за бедните“
В Кокедал тази социална категория е заета от имигрантите, а такъв тук е всеки четвърти жител. Първите преселници се появяват в Кокедал в края на 60-те години, когато в страната започва да навлиза евтина работна ръка от Турция, Пакистан и Северна Африка. Вторият значителен поток от чужденци е през 80-те и 90-те г. – в малкото датско градче тогава намират подслон бежанци от Сомалия, палестинските територии, Афганистан, Иран, Косово.
През изминалите години „Егедалсвенге“ изминава пътя до типичното гето – днес комплексът от 668 жилища се отличава с най-висока населеност при минимална квадратура жилищна площ на човек.
Когато чуе думата „гето“, читателят сигурно си представя Харлем или предградията на Багдад, но го очаква изненада – средногодишният доход на семейство в „Егедалсвенге“ е 320 536 датски крони (около 55 хиляди долара). Което принципно съвсем не е зле за квартал, в който 62% от жителите не са заети на трудовия пазар. Тук трябва да добивам и това, че пренаселеността също е по датски стандарти – средната площ на жилищата в „Егедалсвенге“ е 86 кв. м.
Историята на заселването на Кокедал е типична за Дания като цяло – през последните десетилетия в страната, чийто флаг е украсен с християнски символ, убежище все по-често намират носители на друга култура – исляма. С всички произтичащи от това последствия – градът започва редовно да фигурира в полицейските сводки във връзка с улични безредици, предизвиквани от имигрантската младеж. А в документален филм, показан от тв Канал 5, датски полицаи разясняват правилата за поведение в „Егедалсвенге“, където обикновено пазителите на закона са посрещани от град от камъни. „Безусловно осъзнавам, че не трябва да излизам от колата и не бива да преследвам престъпници в такива райони. Вкъщи ме чака семейство и искам след работа да се прибера при близките си“, споделя един от членовете на полицейски патрул.
Демографското изкривяване в съчетание с чуждата културна среда води до това, че кореняците датчани тихомълком започнаха да напускат „Егедалсвенге“, освобождавайки място за нови обитатели с недатски имена. Днес в комплекса, в който живеят 1377 души, само 522-ма са етнически датчани. Останалите 855 души, или 63%, са имигранти мюсюлмани и потомците им, вече четвърто поколение.
На оръжието, което виси на стената в първо действие и задължително трябва да гръмне до края на пиесата, в „Егедалсвенге“ му дойде времето. Ролята на оръжието обаче изигра един съвършено мирен предмет – коледната елха, която в комплекса, както и в цяла Дания, по традиция се украсява през декември. И тази година на събрание обитателите на комплекса обсъждаха въпроса да се отделят 5000 датски крони (около 850 долара) за купуване на празничното дърво, играчки и електрически гирлянди за елхата. Когато се стигна до гласуването, стана ясно, че 5-има членове на управителния съвет, които представляват мюсюлманското мнозинство, гласуват „против“. И шокираната председателка на управителното тяло на комплекса Карин Лигорд Хансен е принудена да констатира, че жителите на „Егедалсвенге“ ще празнуват Рождество без елха.
Иронията е в това, че решението за отказа е прието три дни след като в същия този „Егедалсвенге“ приключват празнуването на мюсюлманския празник Ураз байрям, ознаменуващ края на Рамадана. За организирането на празненствата управителният съвет гласува единодушно да се отделят 60 000 датски крони, с които се вземат под наем атракциони и детски забавления. В празника се включили и араби, и сомалийци, и турци, и датските съседи от квартала.
Отказът от празнуването на християнското Рождество, меко казано, разочарова немюсюлманските жители на района, които обясняват това решение с липсата на толерантност и откритост от страна на мюсюлманската общност.
„Не е правилно, но какво да се прави – това е демокрацията. Трябва да се подчиним“, въздишат датски пенсионери.
Историята с отменянето на Рождество намери отклик в цялата страна, предизвика бурна обществена дискусия за датските културни ценности и заплахата от ислямизация на Дания. Но датчаните не биха били датчани, ако не разрешат проблема по демократичен начин и най-вече като не оставят „Егедалсвенге“ без елха. Във „Фейсбук“ бе организирана всенародна кампания за набиране на средства за купуване на коледно дърво, а пари за провеждане на тържествата обещаха и датски предложил да плати с лични средства организацията на тържествата за Коледа и за Ураз байрям.
И точно тогава се случи онова, което шокира дори най-жилавите привърженици на демократичните принципи – мюсюлманското мнозинство в съвета на комплекса отказа да приеме дара и безплатната елха. „Преди всичко смятам, че сме длъжни да отстояваме своето решение, доколкото не става дума за пари, а за принципи. Струва ми се смешно, че като мюсюлманин съм длъжен да организирам провеждането на християнски празник. Никога не съм празнувал Рождество и не искам да го отбелязвам и сега“, заяви пред журналисти един от петимата мюсюлмани в управителния орган Исмаил Местази.
Това изявление имаше ефекта на бомба, то не остави равнодушен никого в Дания, да не говорим за десните партии. Включилите се в дебата защитници на датските традиции от националистическата Датска народна партия заявиха, че в исканията си мюсюлманите са отишли твърде далеч. Представителят на датските консерватори Том Бенке бе категоричен: „Хората трябва да имат право да отбелязват своите празници, но и вие сте длъжни да уважавате тържествата на страната, в която сте дошли. Не бива да се опитвате да превърнете Дания в мюсюлманска страна единствено защото вие изповядвате тази религия. Това никога няма да се случи. Напротив, нужно ни е взаимно уважение. А това е пример на отсъствие на уважение към датските традиции и култура“.
В същото време ситуацията в „Егедалсвенге“ прие драматичен обрат – група обитатели започнаха подписка за гласуване на вот на недоверие на управителния орган. Когато екип на тв канал TV2 се опита да заснеме репортаж по темата, банда млади имигранти разби стъклата на микробуса на телевизията и журналистите бяха принудени да си тръгнат. Скоро обект на нападение стана и председателката Карин Лигорд Хансен – неизвестни изпочупиха всички прозорци в жилището й. Полицията се зае с разследването, избягвайки всякакви коментари.
Ситуацията в малкото градче е далеч от разрешение и това няма нищо общо с факта дали има и ще има занапред елха в квартала или не.
КАК В ЕВРОПА СЕ ОТНАСЯТ КЪМ ИМИГРАНТИТЕ
80% от запитаните европейци считат, че за последните 5 г. броят на имигрантите в страната им се е увеличил.
53% смятат влиянието на имигрантите в страната за изцяло негативно. Причините – прекалено много имигранти (56% от анкетираните), за местното население става по-трудно да си намери работа (45%), за коренните жители става по-сложно да ползват здравеопазването, обществения транспорт и да получат образование (56%).
46% от европейците мислят, че имиграцията влияе негативно на икономиката на страната им. Освен това колкото по-ниско е нивото на имиграцията в страната, толкова повече от запитаните смятат, че страната им е станала „по-интересна за преживяване“. Изключение правят шведите, които независимо от големия брой имигранти им се радват. Най-отрицателно е отношението към имигрантите в южноевропейските страни.
41% считат, че предпочитание трябва да се дава на имигранти с висше образование и нужните за страната професии.
Мнението, че имиграцията застрашава пазара на труда, не е свързано с лична загуба на работното място във Великобритания и Белгия, а в Испания, Италия и Унгария е свързано с лична загуба на работа сред анкетираните.
Източник: Ipsos Global @dvisor 2011 Public Attitudes to immigration (Ipsos е една от най-големите изследователски организации във Великобритания)
