1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

През януари 2011 правителството на унгарския министър-председател Виктор Орбан обяви, че осемдесет и две годишната философка Агнес Хелер и четирима други членове на академичните среди ще бъдат разследвани за злоупотреби на стойност близо 2,5 милиона долара, предназначени за публични проекти. На същия ден, водещият в страната консервативен вестник, Magyar Nemzet – поддръжник на Орбан – публикува допълнителна атака срещу професорите. Други десни публикации и телевизионни канали го последваха, споменавайки подигравателно „бандата на Хелер“, която е „изследвала на поразия“ държавни пари. Разследването, доколкото може да се говори за такова, продължи почти два месеца, преди да бъде тихичко избутано настрана, тъй като не се откриха никакви доказателства за злоупотреби.

Агнес Хелер не ми се стори жена, която би могла да представлява опасност за Орбан, докато разговаряхме през февруари в нейния малък, разхвърлян будапещенски апартамент, надничащ към Дунава. Висока е около метър и четиридесет, пък и изглежда по-скоро като любвеобилна еврейска баба, а не като корумпирана политическа функционерка. След като е преживяла Холокоста, и по този начин избегнала съдбата на около 450,000 хиляди унгарски евреи, Хелер е следвала при известния марксистки философ Георг Лукач в Будапещенския университет. Силно повлияна от критиката на Лукач срещу сталинизма (той е бил за кратко време министър в революционното правителство на Имре Наги, което беше насилствено свалено от Съветите през 1956), тя постепенно се превръща в откровен опонент на унгарския комунистически режим и е принудена да емигрира през 1977. Днес тя прекарва времето си най-вече в ръководство на аспиранти и полу-пенсионерство. „Не съм взела и стотинка“, каза ми Хелер когато я заговорих за твърденията, че е присвоила държавни пари.

За някои хора в Унгария атаката срещу Хелер и нейните колеги е израз на координирана кампания срещу най-изявените критици на Орбан. Тя публично е упреквала Орбан за онова, което нарича негови „диктаторски склонности“ и е свидетелствала против политиките му пред Европейския парламент. „Всичко това беше прекалено добре оркестрирано, за да се е получило случайно“, каза ми Габор Хорват, редактор в ежедневника Népszabadság, имайки пред вид разследването и съпровождащите го медийни атаки. „Това е опит за очерняне“.

Нападението срещу философите е само един пример за обезпокоителното отдалечаване от свободната и открита демокрация в Унгария, което се осъществява откак Орбан дойде на власт през април 2010. Ден преди правителството да оповести разследването на Хелер, около 60 европейски светила, сред тях и Вацлав Хавел, публикуваха отворено писмо, осъждащо положението на нещата. „Правителството на Унгария“, предупреждава се в писмото, „злоупотребява със законодателното си мнозинство, за методично премахване на проверките и балансите на демократичната система, за отстраняване на конституционните ограничения, за подчиняване под волята на управляващата партия на всички браншове на властта, независими институции и медии“.

Икономическите опасности в Гърция пробудиха страхове относно края на еврозоната. Но Унгария е много по-фундаментално предизвикателство за Европейския съюз, само че политическо, а не толкова икономическо. Днес Унгария е първата страна-членка на ЕС – политическо тяло, което се смята за въплъщение на класическите либерални ценности – която рязко завива към авторитаризъм. Поддръжниците на ЕС често твърдят, че той притежава силата да тласка нациите от европейската периферия към демокрация. Но ЕС никога не е бил изправен пред такъв вид отдръпване от демокрацията от страна на някой от членовете му. Всъщност, ако днешна Унгария би трябвало да кандидатства за членство в ЕС, тя най-вероятно не би го получила. Съдбата на страната през следващите няколко години ще подложи на изпитание основателските принципи на целия Европейски проект.

Надигането на десницата

От всички страни в бившата съветска сфера, Унгария – така изглеждаше – би трябвало да е направила най-мекия преход към либерална демокрация. Започвайки през 1960-те години, комунистическият лидер Янош Кадар управляваше чрез методите на така наречения „гулаш-комунизъм“, смесвайки пазарни принципи и ограничени лични свободи с авторитарен държавен контрол. При Кадар Унгария стана по-либерална от всяка друга страна в централна и източна Европа, с което заслужи прякора „най-щастливата казарма“. Решението на унгарското правителство от май 1989 да премахне граничните заграждения към Австрия, със сигурност ускори падането на Берлинската стена пет месеца по-късно.

Орбан беше сред дисидентите, които отвориха Унгария за Запада. През 1988, като 25-годишен студент по право, той основа Фидес (съкращение от „Съюз на младите демократи“) с група състуденти. Фидес, либерална партия по западен модел, призова Унгария да възприеме пазарна икономика и твърда ориентация към Европа. На следващата година Орбан изнесе реч на култовия будапещенски Площад на героите, в която призова за отстраняване на съветските войски от страната – първият дисидент от източноевропейския блок, който отправи такова искане.

В средата на 1990-те обаче, партията се придвижи надясно. Петер Молнар, състудент на Орбан и съучредител на Фидес, ми каза, че промяната не е била нищо повече от цинична изборна стратегия. По времето на вторите унгарски национални избори през 1994, управляващият тогава консервативен Унгарски национален форум (МДФ) се срути. Изведнъж се отвори празнина в дясното националистическо пространство, което открай време е огромна избирателна маса в Унгария. „Спомням си как седях в една от парламентарните групи, когато някой каза, че има свободно пространство, отваряне на свободно пространство вдясно от центъра“, припомня си Молнар. „Трябва да се придвижим натам“, предложи това лице. „Някои от нас бяха шокирани, защото ние не смятахме, че мястото ни е там и, което е по-важно, ние разбира се не смятахме, че трябва да избираме политиката си според това ‚къде има място‘“. Той обаче е останал в малцинството и, под ръководството на Орбан, Фидес скоро се изместила към мястото, заемано някога от МДФ, след което прекратила членството си в Либералния интернационал. През 1998 партията спечели контрола над парламента и Орбан стана премиер-министър, оставайки на власт до 2002.

През април 2010 Фидес се завърна на власт, след като победи Унгарската социалистическа партия на националните избори. Макар че спечели само 53 процента от гласовете, поради особеностите на унгарската избирателна система, тя получи мнозинство от две трети в Парламента, заедно с малката Християндемократическа партия. Почти незабавно, коалицията се впусна в серия от противоречиви реформи.

Най-известната сред тях беше създаването на комисия, която може да глобява журналисти и медийни канали със суми от почти 1 милион долара, за неопределени атаки срещу „човешкото достойнство“. Макар че комисията, чиито членове се назначават от Фидес, все още не е наказала никого, много унгарски журналисти смятат, че тя има сдържащ ефект. Освен това, държавните медийни канали, водещите източници на новини в Унгария, постепенно бяха запълнени с хора, верни на Фидес. „Онова, което те имат пред вид под ‚журналистика‘ е по-близо до разбиранията на осемдесетте, отколкото до днешните“, казва Атила Монг, бивш журналист от общественото радио, който беше уволнен, задето е запазил минута мълчание в протест срещу медийния закон.

Партията затвърди властта си и чрез законодателни мерки. През миналия декември тя съкрати броя на парламентаристите наполовина и разшири предимствата си в областите на страната чрез различни манипулации. Правителството удължи времетраенето на различни важни обществени постове, заети от членове на Фидес – от места в медийната комисия и бюджетния съвет, до мястото на главния прокурор. При малко вероятния случай, че Фидес изгуби следващите избори през 2014 или част от сегашното си мнозинство, тези назначени от партията лица ще запазят постовете си.

Междувременно, през януари 2012 парламентът прие нова конституция, която Фидес беше предложила за обсъждане само две седмици преди това. Документът премахна думата „република“ от официалното название на страната, дефинира брака като съюз между мъж и жена и постановява, че животът започва със зачеването. Променен беше и законодателния процес, чрез изискването за мнозинство от две трети, за да се прокарат закони по повечето важни въпроси като данъчната и фискална политика. Това не е трудно за Фидес сега, но критиците се безпокоят, че по този начин се изправят бариери пред следващите парламенти. Всъщност Орбан вече призна в интервю от миналата година пред един австрийски вестник, че с прокарването на новите ограничения той „свързва ръцете на следващото правителство, и не само на следващото, а и на следващите десет“.

Новата конституция също намалява задължителната пенсионна възраст за съдиите – от 70 на 62 години, забранява на Конституционния съд, унгарското Висше законодателно тяло, да разглежда законодателство, свързано с бюджета, и прави по-трудно за отделни лица да поставят под въпрос конституционността на законите. Освен това тя установява една нова Национална съдебна служба, чийто ръководител – съпругата на един от членовете на Европейския парламент, идещ от Фидес – притежава самостоятелно право да избира и замества съдии.

Както показва миналогодишната атака срещу либералните философи, Фидес иска да разшири хегемонията си и отвъд политиката, с надеждата да създаде нещо, което Орбан нарича „една нова, модерна, дясна култура“. През миналия октомври Орбан назначи един от членовете на Фидес в парламента да управлява Националната културна асоциация, едно някога свободно тяло, което разпределя държавни субсидии в областта на изкуствата. След това, през февруари, актьорът Дьорд Дорнер беше поставен за директор на будапещенския държавно спонсориран Нов театър, бидейки назначен от номинално независимия, но приятелски настроен към Фидес, кмет на града. Дорнер е сподвижник на Йобик – крайно дясна партия, която понастоящем е третата по големина политическа сила в Унгария. (Членовете на Йобик носят униформи, напомнящи за фашистката партия на Кръстосаните стрели от военно време, а водачите й редовно проповядват против „циганската престъпност“. През този април, един от парламентарните членове на Йобик прочете от подиума на парламента мрачните детайли на един печално известен антисемитски унгарски памфлет). В кандидатурата си за поста Дорнер заявяваше, че ще преименува театъра в „Театър на вътрешния фронт“ и атакува „разложената, болна, либерална хегемония“, която според него царувала в унгарското изкуство. Малко по-късно миналата година, Дорнер назначи за свой заместник-директор Ищван Чурка, един от най-гласовитите унгарски антисемити. Чурка беше се оплаквал от „еврейската окупация в литературата“ и от „блатото, в което не-еврейските автори нямат никакъв шанс да представят произведенията си“. Съобщението на Дорнер предизвика международен шок и протести, а номинацията на Чурка беше оттеглена малко след като той почина през февруари.

Орбан оправдава масивните промени чрез твърдението, че Унгария едва сега, чрез решаващата изборна победа на неговата партия, е станала истинска демокрация. Фидес описва изборите от 2010 като „революция на изборната урна“, търсейки съзнателна връзка с потушеното въстание срещу Съветите от 1956. Когато посетих Золтан Ковач, унгарския министър на комуникациите, в будапещенския му офис през февруари, той повтори защитата на Орбан. „Знаете ли какво е първоначалното значение на думата ‚революция‘?“, попита ме той. „Да се завърнеш към изходната точка. И ние се опитваме да се завърнем именно към една демократическа традиция, която е съществувала в тази страна преди идването на комунизма, преди идването на фашизма и нацизма“. Имайки пред вид междувоенния период, Ковач се позовава на Миклош Хорти, почти-диктатора, който е управлявал Унгария от 1920 до 1944 и чийто образ все по-често започва да никне из цялата страна, под формата на новоиздигнати статуи и бюстове. Ковач смята, че западната критика срещу Унгария е повлияна от вековни предразсъдъци, обрисуващи източната част от континента като нецивилизована и изостанала. Но предполагаемата „демократическа традиция“ на Унгария от времето на Хорти – първата европейска държава, прокарала антисемитско законодателство непосредствено след Първата световна война – едва ли е такава, която би съвпаднала с представата на повечето хора относно демокрацията.

Унгария на власт

В същата степен, в която Орбан промени характера на унгарската вътрешна политика, той промени и външнополитическата й ориентация. Карти, представящи страната с две трети по-голяма от сегашните й граници, днес украсяват коли, пощенски картички и барове. Това е образът на Велика Унгария, която е съществувала в продължение на векове, до Договора от Трианон след Първата световна война, който разкъса на парчета Австроунгарската империя. Тя включва днешна Словакия, части от Хърватска, Румъния и Сърбия. Кичов символ на унгарската имперска носталгия, заедно с това тя демонстрира и фундаменталната двойственост на унгарците по повод тяхната позиция в Европа и отношението им към ЕС.

През този януари (2012), Европейската комисия, изпълнителният клон на ЕС, стартира една „ускорена процедура за нарушения“ срещу Унгария, в отговор на новата конституция. Процедурата задължава унгарското правителство да се придържа към статутите на ЕС, или да се приготви за санкции и евентуално изключване от Съюза. В частност, като евентуални нарушения ЕС цитира унгарския медиен закон, промените, извършени в законодателството, както и ограниченията, наложени върху независимостта на Централната банка и Националния център за защита на личните данни. На следващия месец Европейският парламент излезе с резолюция, определяща новата конституция като намираща се „в конфликт с общите европейски ценности на свободата и демокрацията“.

През януари ЕС призова Орбан в Брюксел, за да изкаже някои от безпокойствата си. Премиер-министърът поддържаше помирителен тон, но когато се завърна в Унгария, той даде израз на дълбоката си антипатия към Европа. През март, само два месеца след помирителните си забележки в Брюксел, той изнесе пред десетки хиляди хора в Будапеща реч, в която сравни критиките на ЕС срещу неговото правителство със съветската инвазия и десетилетна окупация на Унгария, заявявайки, „ние сме повече от добре запознати с характера на тази непоискана другарска подкрепа, дори и ако тя идва, облечена в изискан костюм, а не в униформа с пагони“. Унгарците, заяви той, били част от „една мълчаливо изчакваща Европа от десетки милиони, които все още настояват на национален суверенитет и все още вярват в християнските ценности на смелостта, честта, верността и милостта, които някога правеха нашия континент велик“.

Действително, при управлението на Фидес този вид национализъм замести паневропеизма от миналото. Партията гарантира гражданство на унгарските малцинства, живеещи в чужбина и формира съюзи с унгарски националистически лидери, живеещи в съседните страни. На 4 юни 2010, 90-та годишнина от Договора от Трианон, правителството оплака „несправедливото и нечестно разпокъсване на унгарската нация от чужди сили“, и заяви, че разделението на Унгария създава „политически, икономически, законови и психологически проблеми, които не са решени и до днес“. А през май, говорителят на Фидес в националния парламент направи пътуване до малко градче в Трансилвания (днес част от Румъния, но някога част от Велика Унгария), за да присъства на символното пре-погребение на отдавна починалия унгарски писател и политик Йозеф Нийро, който е бил поддръжник на военно-фашистката партия на Кръстосаните стрели.

Европейската криза на демокрацията

Едно от безспорните достижения на ЕС беше, че той помогна да се установят стабилни демократични режими в пост-авторитарни държави като Гърция, Португалия, Испания и онези от бившия комунистически блок. Ето защо Унгария е толкова важен и безпрецедентен случай. Демократичните компетенции на страните-членки от ЕС дълго време бяха приемани за гарантирани. Европейските лидери само рядко, ако изобщо, са разглеждали възможността някоя европейска страна да се подхлъзне отново към авторитаризма и да се наложи евентуално изключване от Съюза – възможност, която сега те са длъжни да разглеждат. „Мисля, че когато [унгарците] стигнат до точката, при която обективни организации гледат на тях като на несвободни“, каза в телефонно интервю бившият посланик на САЩ Марк Палмър, „ЕС ще трябва да ги изключи“. В статия от Washington Post през февруари, Палмър призова американското правителство да поднови предаванията на унгарски език на радио Свободна Европа, които бяха прекратени през 1993. И с добри основания: наскоро Унгария не успя да достигне една важна отметка, когато Freedom House, организацията, наблюдаваща спазването на човешките права по света, понижи статуса на страната от „свободна“ на „частично свободна“ в ежегодните си рейтинги на свободата.

Изключването от ЕС би било безпрецедентен ход. Най-суровите наказания, които Съюзът е налагал върху някоя страна-членка бяха санкциите срещу Австрия от 2000 година, след като тамошната крайнодясна Партия на свободата, водена от човек, който говореше с мили думи за Адолф Хитлер, се присъедини към управляващата коалиция. Тези мерки обаче не спомогнаха с нищо за намаляване популярността на Партията на свободата. Ситуацията в Унгария е значително по-сериозна, тъй като тя касае чувствителни политики, които едно правителство с масивно парламентарно мнозинство вече е прокарало и поне засега изглежда не желае да оттегли.

Въпреки това е неимоверно трудно да се мисли за ситуация, при която ЕС изключва Унгария. Съюзът е до такава степен зает с финансовата криза, че пълзящият авторитаризъм на Орбан получи дотук само малко внимание. Нещо повече, преобладаващото сред европейските лидери настроение е да се избягва конфликт; те предпочитат да смятат, че повторните осъждания евентуално ще убедят Орбан в неблагоразумието на избрания от него път, отколкото да разглеждат необходимостта от налагане на по-тежки санкции.

Засега битката за бъдещето на Унгария в края на краищата ще се води в самата страна, където избирателите сами трябва да решат дали биха искали да спрат авторитарното подхлъзване на страната си. Но за съжаление нещо такова не изглежда особено вероятно. Макар че Фидес изгуби известна част от поддръжката си от 2010 насам, тя все още си остава най-популярната партия, като неофашистката Йобик е буквално наравно със социалистите, в борбата за второто място. Групи за граждански инициативи организираха няколко големи протеста срещу правителството през последните две години, но опозицията си остава разделена между социалистите, една отделна фракция, водена от бившия премиер-министър Гюршани, и новата Зелена партия.

Според Хелер, борбата за бъдещето н Унгария е представителна за една друга, която се е водила постоянно из цяла Европа. Годините на последното, социалистическо правителство на Унгария, бяха маркирани от икономическа безстопанственост, и това накара много хора не само да желаят смяна на ръководството на страната, но и да поставят под въпрос основните норми на самия либерализъм. Днешното състояние на Унгария, в този смисъл, е симптом за една тенденция, която се шири из цяла Европа: възходът на екстремизма, ляв и десен, от Гърция до Франция. „Либерализмът е обидна дума в Унгария“, казва тя. „Ако вие сте либерал, това означава, че сте нацист, сталинист или каквото там думичката ‚либерал‘ изобщо означава“. Хелер, чийто живот е оформен от двойното наследство на европейския тоталитаризъм, въздиша така, сякаш вече е виждала тази драма. „Ако хората се чувстват измамени от републиката, те се обръщат към силния мъж, който ще реши всичките им проблеми“.

Нека все пак кажем, че Унгария не е диктатура. Откак Орбан дойде на власт, тя си остава „свободна“ в рейтинга на Freedom House. „Няма авторитаризъм с черни коли, които спират пред входа на дома ви и ви откарват със себе си“, казва Ендре Бойтар, издател на либерално списание и яростен критик на Орбан. Макар че Фидес не е превърнала Унгария в напълно авторитарна държава, тя подкопа духа на демокрацията, сковавайки свободата на словото и несъгласието. В този смисъл Виктор Орбан – някога една от големите надежди на обединена и либерална Европа – не издържа демократичния тест. Зависи от самите унгарци, както и от онези, които се интересуват от бъдещето на демокрацията в Европа, да направят така, че този провал да не обхване целия континент.

Източник