1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Писмата-бомби, изпратени през ноември до различни посолства в Атина и държавни глави из цяла Европа, парализираха гръцките пощи и международни доставки, разпалвайки яростни улични демонстрации. Антитерористичните отряди блокираха улици, предизвиквайки в Атина апокалиптични задръствания. Терористите организираха средно по една атака месечно за последните 14 месеца, но бомбите срещу посолствата маркираха достигането на едно по-високо, по-координирано ниво на насилие – и за пръв път в историята на гръцкия тероризъм обекти на нападение се оказаха чуждестранни лидери, което дава основания да се вярва на експертните мнения, според които гръцките терористи търсят сътрудници извън страната, и правят опити да повишат международната си репутация.

Атинската полиция арестува двама гърци, за които се предполага, че са отговорни за последните атаки – и двамата безработни мъже в началото на двадесетте си години, предполагаеми членове на гръцка терористическа група, която е извършила няколко не смъртоносни атаки през миналата година. Един подозрителен пакет, доставен в унгарското посолство малко по-късно, се оказа безвреден, и Атина се завърна повече или по-малко към нормалното си ежедневие. А междувременно, преситени от случващото се, атиняните отчаяно търсят обяснения: защо става така, че недоволните френски студенти вдигат стачки, докато гръцките им колеги от средната класа изпращат бомби в посолствата?

Макар че гръцкият тероризъм избухваше повече или по-малко яростно в течение на десетилетия, недоразвитите му идеологически основания правят трудно за мнозина гърци да разберат какви са мотивите за нарастващото насилие сред младите хора в страната. Съпровождан понякога от антикапиталистически лозунги и анархистки прокламации, гръцкият тероризъм нерядко е бил пускан в ход и без каквито и да е послания.

„Ние имаме проблеми с властта“, казва Параскос Мантагос, старши инвестиционен мениджър в голяма гръцка банка, говорейки по телефона от дома си в Атина. Той прави пауза, а след това изпуска дълга въздишка. „Не мога да разбера какво става, за да бъда честен. Това е почти нещо като мода.“

Елен Папулиас, директорка на програмата Кокалис (занимаваща се с югоизточна и източно-централна Европа) в Школата за мениджъри „Кенеди“ в харвардския университет, отбелязва, че това е един страничен продукт на уникалната гръцка политическа култура. „Във Франция, политическите партии не проникват до такава степен в социалната и икономическа структура на живота, както го правят в Гърция“, казва тя в едно интервю. „Посягането към насилие може да се разглежда като отхвърляне на тази система, при която политиката е всеприсъща и диктува каква ще бъде работата ви, кои кафета ще посещавате, кои футболни отбори ще поддържате, кои вестници ще четете. Насилието е станало средство за политическо изразяване и начин за ясно отхвърляне на традиционните модели на политически живот, били те гласуване, присъединяване към някоя партия или към професионален съюз.“

При условията на дълбока финансова криза, която доведе до изключително сурови мерки за намаляване на държавните разходи, гръцките младежи от средната класа се оказват особено склонни да отхвърлят обичайната политика. Но причините за това обръщане към насилието могат да се търсят отчасти и в гръцката история от 20 век.

„Гръцката съпротива води началото си от борбата срещу немците във Втората световна война и диктатурата от 1970-те“, казва Аристотел Микопулос, директор на програмата по гръкология (Greek studies) в Елинския колеж в Бруклин, Масачузетс. „И кои са групите, най-силно склонни към съпротива? Средната и горните класи – това са хората, които губят от тази финансова криза. Не забравяйте – Че Гевара също произхожда от средната класа.“

Но нито финансовата криза, нито гръцката история могат да обяснят защо подобен вид тероризъм не се появява по други места в Европа.

Костас Бакоянис, новоизбраният 32-годишен кмет на Карпенизи, малко градче в северна Гърция, сравнява терористичните атаки от ноември с масовото убийство на ученици от училището Калъмбайн. „Това са деца от средната класа, които са изгубили всяка надежда. Това е малко като идеята от Да играеш боулинг сам“ (тук той се позовава на идеята, предложена в едноименната книга от харвардския политолог Робърт Путнам – а именно, че обществата западат силно забележимо, когато хората започнат да се отдръпват от гражданските организации.). „Институционалният живот не се докосва до тях.“ Безработицата сред гръцките младежи е най-високата в Европа, а по традиция гръцките младежи очакват работни места от правителството. Междувременно, Гърция има само малко утвърдени социални организации, които да ангажират младежите й.

Действително, левичарският и анархистки тероризъм продължава в Гърция, въпреки че до голяма степен е изличен в останалите части от Европа. Доморасли, идеологически вдъхновени терористки групировки като Баадер-Майнхоф в Германия или Червените бригади в Италия бяха нещо обичайно в Европа през 1970-те и 1980-те, но тези организации прекратиха дейността си през 1990-те, благодарение на ефективните полицейски мерки, силните икономики, деполитизираните университетски култури и променящите се политически течения. Гръцките терористи обаче изглежда получават едно по-различно послание.

Изникващи като гъби войнстващи групировки са нещо обичайно в гръцките университети (с названия като от комикси: „Конспирация на огнените клетки“, „Секта на бунтовниците“, „Революционна битка“). Те извършват все по-ожесточени атаки срещу полиция, правителствени чиновници, дипломати и известни бизнес личности, откак през 2008 по улиците на Атина избухнаха бунтове, в отговор на полицейското убийство на един невъоръжен младеж.

Повечето от тези ръководени от студенти организации са нещо като наследници на групата „17 ноември“, или N17, наречена така по един студентски бунт, проведен на тази дата през 1973. Свързана с цяла поредица от банкови обири, N17 беше ожесточено антиамерикански и антитурски настроена, като същевременно заявяваше преданост към революционната марксистка догма. Най-известното й нападение е това срещу шефа на местния филиал на ЦРУ, Ричард Уелч, застрелян през 1975, но групата пое отговорност за над 20 убийства, включително на американски офицери, турски дипломати и гръцки индустриалци. Успешната полицейска кампания, проведена в началото на 2000-те години, сложи до голяма степен край на съществуването й.

Но след нея възникнаха други групи, най-смъртоносната сред които е „Сектата на бунтовниците“, която пое отговорност за убийствата на полицай и журналист през 2009, като отмъщение за полицейската стрелба от 2008. През миналия август групата обеща да превърне Гърция в „бойно поле“, като отговор на правителствените мерки за съкращаване на разходите и властта на големите корпорации в гръцкото общество.

Студентският живот в Гърция е изключително силно политизиран. Макар че финансовата криза действително разкъса гръцката икономика и по този начин създава по-силни предпоставки за радикализъм, местният тероризъм е дълбоко вкоренен и постоянно пораждан в държавните университети, където едно мощно студентско въстание през 1974 помогна да се свали авторитарната хунта, която управляваше страната по онова време.

„Студентите продължават да вярват в идеите и тактиката от 1974, макар че светът междувременно се промени“, казва Кириакос Пиеракакис, 27-годишният председател на Института за младежта – един от отделите на гръцкото министерство на образованието, отговорен за оформянето и координацията на политиките, насочени към младежта.

Пиеракакис посочва структурата на държавните гръцки университети (частните университети са забранени в Гърция), където политическият клиентелизъм се насърчава, а студентските общежития имат имунитет от полицейско правораздаване. Той цитира и статия 16 от гръцката конституция, която постулира като неопровержима политическата роля на студентските организации. Резултатът от това е едно увековечаване на анти-институционалната умонагласа, имаща основанията си в радикалните идеологии на младежките движения от ранните 1970 години.

„Законът постулира студентското участие в политиката, и в момента, в който постъпят в университета, студентите знаят, че трябва да играят роля, която – поради някои специфики на гръцката култура – се възприема нашироко като радикална. Това е университетска система, при която частното предприемачество се ненавижда, това е култура, насочена против частния сектор“, казва Пиеракакис.

Гръцките власти обещават бързи полицейски действия в отговор на терористическите атаки от миналия ноември, а освен това набелязват политически промени, в частност на статия 16, както и структурни проблеми в университетската система. Премиер-министърът Георгиос Папандреу, окуражен от победите на управляващата социалистическа партия ПАСОК, отправя заплахи за предварителни федерални избори, както и обещания за по-нататъшно затягане на антикризисните мерки, с което преобръща предизборните си обещания да увеличи социалното подпомагане. Това означава, че пред гръцкото правителство стои задачата да намали привлекателността на местните терористки мрежи точно в същия момент, в който гръцката икономика вероятно ще предлага още по-малко възможности за намиране на работа сред разочарованата младеж.

Местният гръцки тероризъм обикновено се е намирал извън фокуса на вниманието на международните медии. Назадничавата антикапиталистическа догма, сравнително ниския брой на смъртни случаи и по-динамичната и гибелна заплаха от страна на ислямския тероризъм правят гръцките терористи да изглеждат някак извън времето.

Но има достатъчно основания да се вземат тези групи на сериозно. Гръцките терористи „са аматьори, но те са много изобретателни“, казва експертката по въпросите на сигурността към Associated Press, Мери Боси. Според нея антикапиталистическите групи от цяла Европа ще станат по-склонни към насилие в резултат от гръцките пощенски бомби.

„В Гърция е налице една определена култура на неудачниците (underdog culture), казва Папулиас от школата „Кенеди“. „В продължение на много години тя гледа с безразличие към насилието, както си личи от това, че множество гърци изпитват солидарност с групи или фигури, на които се гледаше като на борци срещу империализма – например Слободан Милошевич, кюрдската ПКК или дори местната терористична група 17 ноември“.

Бакоянис, новоизбраният кмет, отива още по-далеч: „Налице е една култура на, позволете ми да се изразя така, търпимост към насилието. Тук то е по-прието, отколкото в други страни, и ние бихме могли да водим много дълъг разговор, опитвайки се да обясним защо е така – човек може да стигне назад чак до 1830, когато се създава модерната гръцка държава, например – но това си остава факт.“ Бакоянис, чийто баща, тогавашен член на парламента, беше застрелян от членове на N17 през 1980-те, е основател на група, чиято цел е да събира заедно децата на жертвите на гръцкия тероризъм.

Но за Пиеракакис, директорът на Института за младежта, налице е една дори още по-голяма заплаха от онази на левия тероризъм: „Онова, за което си мисля преди да заспя е дали гръцката младеж ще емигрира. Моят главен страх е не радикализацията… а дали младите гърци ще останат тук, за да променят нещата, да насочат гръцкия начин на изразяване в посока, различна от онази на насилието.“

Имайки пред вид това, че Гърция е принудена да посрещне лице в лице своята финансова криза, изглежда доста малко вероятно, че Пиеракакис ще трябва да чака дълго време, за да установи дали страховете му са оправдани или не.

Източник

Pin It
Айлан Грийнбърг
Айлан Грийнбърг е американски журналист, сътрудник на The New York Times, The Wall Street Journal, National Geographic, и Slate.

Посетители

57

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Чакам отговор от умр... писа Още
    Като от гръцка... преди 1 час
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 21 часа
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Г-н Енев,... преди 1 ден
  • Иглика Василева писа Още
    През 2000 година беше... преди 2 дни
  • Valpet писа Още
    Категорично съм... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Нека да погледнем... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Кирил...
    преди 4 дни
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Да посочвам ли... преди 5 дни
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Тодор Георгиев писа:
    Нали точно "богатата...
    преди 5 дни
  • Лина писа Още
    Простете ми, но аз... преди 5 дни
  • Лина писа Още
    ... преди 5 дни
  • Юлий писа Още
    Поздравления за това... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Същото май важи и за... преди 6 дни
  • Кунев писа Още
    В момента черният... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Странно нещо е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Stefan...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 1 седмица
  • Юлий писа Още
    26.06.2020
    брой на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А да напиша горното ме... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Мине се не мине време,... преди 1 седмица
  • Въобще не означава писа Още
    Сталин е болшевик... преди 2 седмици
  • Гери писа Още
    Вие сте ненормални да... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Мисля, че есето... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Преди Маргаритка... преди 2 седмици
  • маргаритка писа Още
    ако това е... преди 2 седмици