Никога през последните 25 години не е имало (чак) толкова безмислена и скучна предизборна кампания за парламентарни избори, колкото е сегашната, и то само броени дни преди (уж) „до болка“ жадуваните предсрочни парламентарни избори. На пръв поглед, т.нар. „основни“ политически сили се държат така, сякаш след 5 октомври ще настъпи някаква радикална и забележителна политическа метаморфоза, но всички много добре знаем, че няма да се случи нищо неочаквано. Както нямаше и нищо изненадващо и оптимистично в резултатите от европейските избори.

Автор: Аспарух Панов

Всъщност в Щатите традицията на журналистическия тип писане е доста популярна. Ако погледнем това, което през 60-те години американският писател Том Улф нарича „нова журналистика“, когато казва „Ето имаме автори като Норман Мейлър, който пише известния журналистически роман „Армиите на нощта“. Романът е за протестите през 1967 г. срещу войната във Виетнам. Тогава Мейлър пише от трето лице и той е главният герой и се нарича Мейлър в романа. Или пък небезизвестният Хънтър С. Томпсън със „Страх и омраза в Лас Вегас“ и гонзо журналистиката. Или пък прекрасната журналистка Джоан Дидион, не съм сигурен в България доколко е превеждана, невероятен писател. Нейните есета за хипи културата на 60-те и 70-те години „Белият албум“ (The White Album) и „Slouching Towards Bethlehem“ са нещо наистина невероятно.

Автор: Димитър Кенаров

Последните протести често се представяха като борба на гражданското общество и европейските му ценности срещу остатъците от комунистическия режим. На новото, което така и не дойде напълно след 23 години напъни, срещу старото, окопало се в собствената си инерция. Обаче конфликтът между двете основни партии – БСП и ГЕРБ – респективно носителките на старото и на новото, се пречупва и през сферата на изкуството, генерирайки перверзна логика.

Автори: Мадлен Николова, Георги Медаров и Жана Цонева

Нашите заседания нямаха край, както нямаха и смисъл. Едно важно събитие отминава, друго – още по-важно – се задава. Очакваме пленуми, готвим събрания, обсъждаме доклади, докладни записки, тезиси, съображения… Какво ли не правим! И всичко, което правим, няма нищо общо с писателския труд, с литературата, с реалната действителност.

Автор: Борислав Геронтиев

Нашето източно православие е селско. Малкото одайче – варосано! – иконата, с китката цвете; ръкойката жито, вързана с червен конец; ритуалните хлябове; софрата на Бъдни вечер; молитвите за хората и за добитъка, молитвите за житото и за нивите; пеперудата за дъжд; хоругвите и рипидите над жадните полета; в дъното безкрайното синьо небе.

Автор: Владимир Свинтила

Всички тези хора са събирателен образ на нашата лицемерна вяра. Погледнете големия кръст, който Куката носи, или футболистът, който благодари на бога за отбелязания гол. Аз имам проблем с вярата като цяло, но лицемерната вяра е нещо далеч по-противно и заслужаващо презрение. И като говорим за двуличие, няма как да не спомена журналиста, който от ревностен защитник на алтернативното се превърна в пропагандатор на чалга културата. Вижте какво казва той в ефир, точно след като Дядо Добри е осъдил неверниците на вечни мъки...

Автор: Мартин Касабов

Как едно мащабно бедствие, което приковава вниманието на нацията и предизвиква кампании за помагане, влияе на отношенията между етническо мнозинство и малцинство в „Аспарухово“ – увеличава солидарността и съчувствието или усилва напрежението и неприязънта?

Автор: Светлозар Кирилов

Искам да започна с един цитат на Цветан Тодоров, в който извежда ня­кои общи характеристики на тоталитарните държави: „Тоталитаризмът, незави­симо дали е нацистки, съветски или камбоджански, има своите кулминации, моменти, при които иска буквално да елиминира част от населението: изтреб­ват се „кулаци“, т.е. селяни, убиват се евреи и цигани, „превъзпитават“ се до смърт хора от градовете. Но през останалото време животът си тече и тогава се случва друго: гангрена в дълбочина, всеобщ морален упадък. Заличава се гра­ницата между публично и лично, закостенелият морализъм, уязвимостта на ин­дивида пред представителя на апарата на държавата – Партия“

Автор: Анастасия Пашова

Митове и всекидневие на края на Европа, където архаичната култура среща постсоциалистическото настояще.

Разказите на Илия Троянов се обединяват с фотографиите на Кристиан Мурбек в моментни снимки отвъд всички клиширани представи. Разкриват се скрити страни на живота и оцеляването между Дунав и Родопите; става виден един удивителен свят, който ни се струва чужд и същевременно близък.

Автори: Илия Троянов, Кристиян Мурбек

„След като завземат властта през 1944 година, българските комунисти си поставят за цел да осъществят и ‚социалистическия начин на живот‘ – всички аспекти на ежедневния живот трябва да бъдат преустроени в съответствие с определени идеологически цели“ „Новият човек“ трябва да е носител на „нов комунистически морал“ – дисциплиниран и мобилизиран чрез труд, да води своя семеен и личен живот по предварително указани предписания и пр. В България със специалната задача да се „превъзпита“ и „дисциплинира“ населението чрез „колектива“ са натоварени идеологически „другарските съдилища“, които са и обект на тази разработка.

Автор: Анастасия Пашова

Всеки ден се възмущавам до мозъка на костите си и то само, докато седя пред компютъра. В тази малка България всичко е толкова сбъркано, че започва да ми става отчаяно. На маломерния ни мащаб се разполагат толкова много олигофрени, че ми става страшно. И сега ще ви обясня защо.

Автор: Теодора Иванова

Ще започнем с един откъс от „Шегата“ на Милан Кундера: Людвиг случайно влиза в църква и става свидетел на церемония – жени, носещи бебета, и момчета и момичета с червени вратовръзки им поднасят букети от рози. На въпроса към партийния му другар Ковалик, който ръководи ритуала, дали това е кръщение, Ковалик отговаря, че това е церемония по приветстване на нови граждани в света и че той смята, че само чрез такива церемонии Партията може да триумфира в борбата с реакционните, архаични влечения на хората към църквата. „Людвиг кимна и попита дали няма по-ефективен начин да се отучат хората от религиозни­те церемонии, като им се даде възможност да избягват всяка церемония. Ко­валик каза, че хората никога няма да се откажат от своите сватби и погребе­ния. И от тази гледна точка...ще бъде жалко да не ги използваме, за да прибли­жим хората към нашата идеология и държава.“

Автори: Анастасия Пашова, Петър Воденичаров

Сигурно повечето от вас са си казали „Е, чак пък толкова“, когато малко по-нагоре намесих влаковете от 1943 г. Радвайте се, че днес казваме „Е, чак пък толкова“. Утре може и да не е така.

Автор: Иван Бедров

Преди 25 години, на 10 ноември 1989 г., бе извършен вътрешнопартийният преврат, който формално постави началото на българския преход към демокрация. Протестните акции на турското малцинство от януари–май 1989 г., искащи връщане на рождените имена и гарантиране на правата, са част от тези събития.

Автор: Мария Дерменджиева

Българската криза на историческа памет едва ли засяга единствено младите хора, особено що се отнася до литературните произведения на Марков. Повечето възрастни в наше време знаят името му, но само във връзка с убийството. Малцина са чели есетата или романите му и само най-големите книжарници в София имат в наличност по една или две от книгите му. Много по-лесно е да се намери екземпляр от мемоарите на Тодор Живков, отколкото например отличните новели на Марков Портретът на моя двойник и Жените от Варшава. Творчеството му не се преподава в училищата. Марков дори няма паметник в София – само една малка паметна плоча, обикновено покрита от листа, на площад „Журналист“. Българинът, който би трябвало да има в националната си литературна и политическа история същото признание, каквото имат Бродски в Русия, Хавел в Чешката република и Милош в Полша, е захвърлен в кошчето на времето. След убийството му в чужбина, Марков е убит втори път, този път в родната си страна.

Автор: Димитър Кенаров

Турската историография разглежда групата като наследници на тюркски племена, дошли на Балканите преди османските турци. В Гърция са определяни като говорещи славянски език, ислямизирани елини. Има теория за наследници на древни траки, смесени с гърци. Македонската историография ги смята за македонци. Българската историография приема българоезичните мюсюлмани за ислямизирано българско население...

Автори: Анастасия Пашова, Петър Воденичаров

На 26 януари 1945 г. Народното събрание приема Закон за защита на народната власт, съгласно който всеки, който образува и ръководи организация, целяща събарянето на властта на Отечествения фронт се наказва с доживотен затвор или смърт, а който членува в такава организация или възхвалява подривни действия срещу ОФ се наказва със строг тъмничен затвор. Този закон, гласуван от депутатите на всички партии от ОФ, ще се обърне в близко бъдеще срещу редица техни лидери, министри и депутати.

Автор: Антон Гицов

В България ромите и новобогаташите са единствените градски жители, които имат коне (разбира се, в селата все още има българи, които имат коне и каруци). Ако за новобогаташите конят е за езда, престижен начин за прекарване на свободното време и знак за финансов успех, то за ромите конете главно теглят каруци и са средство за изкарване на прехраната. На Тодоровден, първата събота от Великденския пост, вековната връзка между човека и коня продължава да се почита и от българи, и от роми.

Автор: Светлозар Кирилов

Минерална вода, която не би желал да пиеш, и басейни, в които, гарантирам, не би искал да плуваш.

Автор: Димитър Кенаров

„Тука е гето и никога няма да се оправи! Идват и дават пари за изборите, после – нищо!“, с горчивина казва мъж, 56 г., от „Максуда“, главната ромска махала на Варна. Гетото се намира близо до два от моловете на морската ни столица и младежите, облечени в най-хубавите си дрехи, които отиват да обикалят магазините с маркови дънки, парфюми и ботуши, се разминават с хората от махалата, натоварили на допотопните си колички купчини с картони, тенекиени кутии, обувки и дрехи, намерени в контейнерите за смет.

Автор: Светлозар Кирилов

Смели и почтени, преди 70 години тези хора задават модел на поведение, който градът следва досега

Автори: Алберта Алкалай, Евгения Джорджева

На 11 април 1989 г. Политбюро на Централния комитет на БКП провежда тайно заседание. Авторите на Възродителния процес обсъждат Решение „За по нататъшно единение на българската социалистическа нация“ – стратегически документ, приет броени месеци преди падането на комунизма. Протоколът от заседанието е запечатал изказванията на първите мъже в държавата и по така наречения „Цигански въпрос“. Нека да видим как политиците тогава са виждали решаването на този въпрос.

Автор: Орхан Тахир

Култът към Бали Ефенди е все още жив сред софийските роми, макар и не в мащабите от близкото минало. Едно от вярванията е, че ако човек се закълне пред гробницата, Бали Ефенди става свидетел и гарант на обещанието и наказва този, който не го изпълни.

Автор: Светлозар Кирилов

Поп Кръстю не е се замълчал, нито приема да замълчи да не отговори на клеветите на такива подли хора, които, за да закрият недостойнството си в добри отношения, и лошевините, които под булото на патриотизма и родолюбието вършат; и, за да се препоръчат пред народа като народни труженици, та да можат да си играят с простите хора както си щат, изваждат срещу другите такива клевети, които да помогнат на злите им намерения.

Автор: Поп Кръстю

Знам за Телиш малко. Че се намира в област Плевен; че има прекрасно вино; че има невероятни места за риболов; че има останки от праисторическо селище; че са се водили ожесточени боеве по време на Освободителната война…

Автор: Руслан Трад

И така ма осъждат две години, ходжата го осъдиа четери. Делото ми се гледаше в Гоце Делчев. Оттам пак ни закараа и в Благоевград, два-три дена там ни държаа. Оттам в Бобов дол в мината. Там седях седем месеца. Там ни питаха дали искаме да работим. Ние казваме, че искаме да работим. Наказания нямаше, но това си ни стига, че ни закарват от къщи без вина и заминаваме да работим на държавата без пари, не мога да си видя семейството и да изкарам 5 лв. за тях. От това наказание повече – какво? Изкарахме там седем месеца, понеже те ни намалиха, ние обжалвахме и там ни се гледаше второ дело. И тогава ни намалиха присъдата, на ходжата дадоха две години, на мен година и половина. От тази година и половина аз работих седем месеца, като работя два дена ми се пишеха три дена. И така изкарахме седем месеца в затвора, това беше 1959. А през 1972 г. за събитията в Корница аз не ходих, ходи сина ми, после едвам си дойдоха, а като си дойдоха бяха пребити. Бяха пуснали кучетата в тях.

Автор: Сенем Конедарева (редактор)

Един месец откакто напуснах България. Един месец, откакто живея и работя в Берлин. Ще се опитам да споделя подробно всичко, което мина през главата ми, как се чувствам, как живея и ще си позволя да дам малко храна за размисъл на всички, които се интересуват какво да правят с живота си, бъдещето си и се колебаят дали да не последват моя пример. Изключително дълъг пост, не за всеки, но потенциално доста полезен. Започващ лично, завършващ за всички.

Автор: Георги Петров

Малко за протестите. Прекрасно разбирам, че има за какво да се протестира и подкрепям всеки протест за някакво право, за някаква нужда (е, може би не всеки), но не го подкрепям чак толкова, когато целта е възцаряването на Морала (чрез оставката на едно правителство! – де да беше толкова лесно…), цел, толкова обща, че губи смисъла си. Подкрепям протестиращите, студенти или не, защото знам, че това е част от демокрацията и че няма начин нечий протест да не създаде затруднения на някого (пък било и на тези, срещу които се протестира). Но все ми се щеше да бяха се формулирали някакви конкретни искания. В този смисъл подкрепата ми не е безусловна.

Автор: Росица Ташева

Простете на моето поколение, че в последния четвърт век не успя да изгради онази България, в която всички ние днес да живеем без срам, страх или усещане за безпътица. България на свободните, независимите и гордите. България, в която правителствата не крадат от народа си, а народът е достатъчно мъдър да не позволява на никого да се гаври с него. България без мутри, групировки, местни феодали, агенти и олигарси. Просто… една нормална България.

Автор: Юрий Александров

Най-тъжната София, която съм виждал. София – закрит град.  Полицейски, блокиран град. Толкова струпана полиция тези улици не помнят. Като огромно кафкианско насекомо с лъскавите фасетки на шлемовете. Протестиращи срещу полиция. Картонени срещу метални щитове. Шлемове срещу голи лица. Четящи срещу ръмжащи. Резултатът винаги е ясен. Снимките от онзи вторник още не са за гледане.

Автор: Георги Господинов

Кое всъщност е навън? Духът от бутилката или бутилката от духа?

(Из „Хроники на едно мъчително пробуждане“
България, 2013 – автор неизвестен)...

Шефа понякога се изразява много изискано. „Вие сте тим“ каза в началото. „Виждал съм ви в действие. Същите качества са нужни и сега – самоотверженост, целеустременост и бързи реакции. Знам, че е трудно, но вие ще се справите. Вярвам във вас!“ Ей Богу, и Животното дори се просълзи. С очите си го видях.

Автор: Яна Букова

Вече 23 години поколението на прехода се тревожи за своите потомци. За това, че родителите, заети с битките за оцеляване на семействата си в материално, социално и битово отношение, не успяват да осигурят перспективата, която е необходима за развитие на духа у техните деца. Боят се за това, че и образователната ни система не успява да направи това. Камо ли улицата като единствена институция със завидно влияние върху младия човек у нас.

Автор: Християн Даскалов

Вълната от фашизъм не се надига, както често четем напоследък, защото отдавна ни е заляла.

Автор: Иван Бедров

Честит Ден на народните будители! Ние, студентите, избрахме да го отпразнуваме по най-добрия възможен начин – събудихме се! Събудете се и вие! Общият ни дом има нужда от нашите общи усилия. Налага се не просто всички да се отърсим от дълбок сън, а и да вложим огромни усилия, за да си върнем България.

Автори: Ние, студентите

Посетители

42

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Пендо писа Още
    Михал е съсем прав.... преди 20 часа
  • Златко писа Още
    Става дума за данни от... преди 1 ден
  • Кунев писа Още
    Само като прочетох, че... преди 1 ден
  • михал бохемов писа Още
    Е и? Какво ни засяга... преди 2 дни
  • михал бохемов писа Още
    От какъв зор трябва в... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Подобно на двойното... преди 2 дни
  • Чакам отговор от умр... писа Още
    Като от гръцка... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 3 дни
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Г-н Енев,... преди 3 дни
  • Иглика Василева писа Още
    През 2000 година беше... преди 4 дни
  • Valpet писа Още
    Категорично съм... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Нека да погледнем... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Кирил...
    преди 6 дни
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Да посочвам ли... преди 6 дни
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Тодор Георгиев писа:
    Нали точно "богатата...
    преди 6 дни
  • Лина писа Още
    Простете ми, но аз... преди 1 седмица
  • Лина писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Юлий писа Още
    Поздравления за това... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Същото май важи и за... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    В момента черният... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Странно нещо е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Stefan...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 1 седмица
  • Юлий писа Още
    26.06.2020
    брой на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А да напиша горното ме... преди 2 седмици