Изгледи – България

От Маркс до Христа

Нашето източно православие е селско. Малкото одайче – варосано! – иконата, с китката цвете; ръкойката жито, вързана с червен конец; ритуалните хлябове; софрата на Бъдни вечер; молитвите за хората и за добитъка, молитвите за житото и за нивите; пеперудата за дъжд; хоругвите и рипидите над жадните полета; в дъното безкрайното синьо небе.

Автор: Владимир Свинтила

Прочети още...

Стоичков, Куката и Дядо Добри

Всички тези хора са събирателен образ на нашата лицемерна вяра. Погледнете големия кръст, който Куката носи, или футболистът, който благодари на бога за отбелязания гол. Аз имам проблем с вярата като цяло, но лицемерната вяра е нещо далеч по-противно и заслужаващо презрение. И като говорим за двуличие, няма как да не спомена журналиста, който от ревностен защитник на алтернативното се превърна в пропагандатор на чалга културата. Вижте какво казва той в ефир, точно след като Дядо Добри е осъдил неверниците на вечни мъки...

Автор: Мартин Касабов

Прочети още...

Българи и малцинство след потопа в „Аспарухово“

Как едно мащабно бедствие, което приковава вниманието на нацията и предизвиква кампании за помагане, влияе на отношенията между етническо мнозинство и малцинство в „Аспарухово“ – увеличава солидарността и съчувствието или усилва напрежението и неприязънта?

Автор: Светлозар Кирилов

Прочети още...

„Днес остана празно едно работно място“

Искам да започна с един цитат на Цветан Тодоров, в който извежда ня­кои общи характеристики на тоталитарните държави: „Тоталитаризмът, незави­симо дали е нацистки, съветски или камбоджански, има своите кулминации, моменти, при които иска буквално да елиминира част от населението: изтреб­ват се „кулаци“, т.е. селяни, убиват се евреи и цигани, „превъзпитават“ се до смърт хора от градовете. Но през останалото време животът си тече и тогава се случва друго: гангрена в дълбочина, всеобщ морален упадък. Заличава се гра­ницата между публично и лично, закостенелият морализъм, уязвимостта на ин­дивида пред представителя на апарата на държавата – Партия“

Автор: Анастасия Пашова

Прочети още...

Там където е погребан Орфей

Митове и всекидневие на края на Европа, където архаичната култура среща постсоциалистическото настояще.

Разказите на Илия Троянов се обединяват с фотографиите на Кристиан Мурбек в моментни снимки отвъд всички клиширани представи. Разкриват се скрити страни на живота и оцеляването между Дунав и Родопите; става виден един удивителен свят, който ни се струва чужд и същевременно близък.

Автори: Илия Троянов, Кристиян Мурбек

Прочети още...

„Другарският съд“ в периода на комунизма в България

„След като завземат властта през 1944 година, българските комунисти си поставят за цел да осъществят и ‚социалистическия начин на живот‘ – всички аспекти на ежедневния живот трябва да бъдат преустроени в съответствие с определени идеологически цели“ „Новият човек“ трябва да е носител на „нов комунистически морал“ – дисциплиниран и мобилизиран чрез труд, да води своя семеен и личен живот по предварително указани предписания и пр. В България със специалната задача да се „превъзпита“ и „дисциплинира“ населението чрез „колектива“ са натоварени идеологически „другарските съдилища“, които са и обект на тази разработка.

Автор: Анастасия Пашова

Прочети още...

До утре: За чалгата и дарбите

Всеки ден се възмущавам до мозъка на костите си и то само, докато седя пред компютъра. В тази малка България всичко е толкова сбъркано, че започва да ми става отчаяно. На маломерния ни мащаб се разполагат толкова много олигофрени, че ми става страшно. И сега ще ви обясня защо.

Автор: Теодора Иванова

Прочети още...

Публичното социалистическо погребение

Ще започнем с един откъс от „Шегата“ на Милан Кундера: Людвиг случайно влиза в църква и става свидетел на церемония – жени, носещи бебета, и момчета и момичета с червени вратовръзки им поднасят букети от рози. На въпроса към партийния му другар Ковалик, който ръководи ритуала, дали това е кръщение, Ковалик отговаря, че това е церемония по приветстване на нови граждани в света и че той смята, че само чрез такива церемонии Партията може да триумфира в борбата с реакционните, архаични влечения на хората към църквата. „Людвиг кимна и попита дали няма по-ефективен начин да се отучат хората от религиозни­те церемонии, като им се даде възможност да избягват всяка церемония. Ко­валик каза, че хората никога няма да се откажат от своите сватби и погребе­ния. И от тази гледна точка...ще бъде жалко да не ги използваме, за да прибли­жим хората към нашата идеология и държава.“

Автори: Анастасия Пашова, Петър Воденичаров

Прочети още...

Има ли вече кой да натовари вагоните?

Сигурно повечето от вас са си казали „Е, чак пък толкова“, когато малко по-нагоре намесих влаковете от 1943 г. Радвайте се, че днес казваме „Е, чак пък толкова“. Утре може и да не е така.

Автор: Иван Бедров

Прочети още...

Майските събития и ДС

Преди 25 години, на 10 ноември 1989 г., бе извършен вътрешнопартийният преврат, който формално постави началото на българския преход към демокрация. Протестните акции на турското малцинство от януари–май 1989 г., искащи връщане на рождените имена и гарантиране на правата, са част от тези събития.

Автор: Мария Дерменджиева

Прочети още...

Освободеният разум

Българската криза на историческа памет едва ли засяга единствено младите хора, особено що се отнася до литературните произведения на Марков. Повечето възрастни в наше време знаят името му, но само във връзка с убийството. Малцина са чели есетата или романите му и само най-големите книжарници в София имат в наличност по една или две от книгите му. Много по-лесно е да се намери екземпляр от мемоарите на Тодор Живков, отколкото например отличните новели на Марков Портретът на моя двойник и Жените от Варшава. Творчеството му не се преподава в училищата. Марков дори няма паметник в София – само една малка паметна плоча, обикновено покрита от листа, на площад „Журналист“. Българинът, който би трябвало да има в националната си литературна и политическа история същото признание, каквото имат Бродски в Русия, Хавел в Чешката република и Милош в Полша, е захвърлен в кошчето на времето. След убийството му в чужбина, Марков е убит втори път, този път в родната си страна.

Автор: Димитър Кенаров

Прочети още...

Искаме да сме равни, не еднакви

Турската историография разглежда групата като наследници на тюркски племена, дошли на Балканите преди османските турци. В Гърция са определяни като говорещи славянски език, ислямизирани елини. Има теория за наследници на древни траки, смесени с гърци. Македонската историография ги смята за македонци. Българската историография приема българоезичните мюсюлмани за ислямизирано българско население...

Автори: Анастасия Пашова, Петър Воденичаров

Прочети още...

Разгромът на опозицията и нейните овластени лидери след 9-ти септември 1944 г.

На 26 януари 1945 г. Народното събрание приема Закон за защита на народната власт, съгласно който всеки, който образува и ръководи организация, целяща събарянето на властта на Отечествения фронт се наказва с доживотен затвор или смърт, а който членува в такава организация или възхвалява подривни действия срещу ОФ се наказва със строг тъмничен затвор. Този закон, гласуван от депутатите на всички партии от ОФ, ще се обърне в близко бъдеще срещу редица техни лидери, министри и депутати.

Автор: Антон Гицов

Прочети още...

Ромите, конете и Тодоровден

В България ромите и новобогаташите са единствените градски жители, които имат коне (разбира се, в селата все още има българи, които имат коне и каруци). Ако за новобогаташите конят е за езда, престижен начин за прекарване на свободното време и знак за финансов успех, то за ромите конете главно теглят каруци и са средство за изкарване на прехраната. На Тодоровден, първата събота от Великденския пост, вековната връзка между човека и коня продължава да се почита и от българи, и от роми.

Автор: Светлозар Кирилов

Прочети още...

Лайната ни

Минерална вода, която не би желал да пиеш, и басейни, в които, гарантирам, не би искал да плуваш.

Автор: Димитър Кенаров

Прочети още...

„Максуда“ – нежеланото циганско гето на Варна

„Тука е гето и никога няма да се оправи! Идват и дават пари за изборите, после – нищо!“, с горчивина казва мъж, 56 г., от „Максуда“, главната ромска махала на Варна. Гетото се намира близо до два от моловете на морската ни столица и младежите, облечени в най-хубавите си дрехи, които отиват да обикалят магазините с маркови дънки, парфюми и ботуши, се разминават с хората от махалата, натоварили на допотопните си колички купчини с картони, тенекиени кутии, обувки и дрехи, намерени в контейнерите за смет.

Автор: Светлозар Кирилов

Прочети още...

Непровъзгласените герои на Бургас

Смели и почтени, преди 70 години тези хора задават модел на поведение, който градът следва досега

Автори: Алберта Алкалай, Евгения Джорджева

Прочети още...

Когато се наливаха основите на „Циганската политика“

На 11 април 1989 г. Политбюро на Централния комитет на БКП провежда тайно заседание. Авторите на Възродителния процес обсъждат Решение „За по нататъшно единение на българската социалистическа нация“ – стратегически документ, приет броени месеци преди падането на комунизма. Протоколът от заседанието е запечатал изказванията на първите мъже в държавата и по така наречения „Цигански въпрос“. Нека да видим как политиците тогава са виждали решаването на този въпрос.

Автор: Орхан Тахир

Прочети още...

Бали Ефенди – един умиращ култ в полите на Витоша

Култът към Бали Ефенди е все още жив сред софийските роми, макар и не в мащабите от близкото минало. Едно от вярванията е, че ако човек се закълне пред гробницата, Бали Ефенди става свидетел и гарант на обещанието и наказва този, който не го изпълни.

Автор: Светлозар Кирилов

Прочети още...

Паметникът на свещенодякона Игнатия Левски

Поп Кръстю не е се замълчал, нито приема да замълчи да не отговори на клеветите на такива подли хора, които, за да закрият недостойнството си в добри отношения, и лошевините, които под булото на патриотизма и родолюбието вършат; и, за да се препоръчат пред народа като народни труженици, та да можат да си играят с простите хора както си щат, изваждат срещу другите такива клевети, които да помогнат на злите им намерения.

Автор: Поп Кръстю

Прочети още...

Писмо до Телиш

Знам за Телиш малко. Че се намира в област Плевен; че има прекрасно вино; че има невероятни места за риболов; че има останки от праисторическо селище; че са се водили ожесточени боеве по време на Освободителната война…

Автор: Руслан Трад

Прочети още...

Горчиви разкази – Част 3

И така ма осъждат две години, ходжата го осъдиа четери. Делото ми се гледаше в Гоце Делчев. Оттам пак ни закараа и в Благоевград, два-три дена там ни държаа. Оттам в Бобов дол в мината. Там седях седем месеца. Там ни питаха дали искаме да работим. Ние казваме, че искаме да работим. Наказания нямаше, но това си ни стига, че ни закарват от къщи без вина и заминаваме да работим на държавата без пари, не мога да си видя семейството и да изкарам 5 лв. за тях. От това наказание повече – какво? Изкарахме там седем месеца, понеже те ни намалиха, ние обжалвахме и там ни се гледаше второ дело. И тогава ни намалиха присъдата, на ходжата дадоха две години, на мен година и половина. От тази година и половина аз работих седем месеца, като работя два дена ми се пишеха три дена. И така изкарахме седем месеца в затвора, това беше 1959. А през 1972 г. за събитията в Корница аз не ходих, ходи сина ми, после едвам си дойдоха, а като си дойдоха бяха пребити. Бяха пуснали кучетата в тях.

Автор: Сенем Конедарева (редактор)

Прочети още...

Животът навън и поглед навътре

Един месец откакто напуснах България. Един месец, откакто живея и работя в Берлин. Ще се опитам да споделя подробно всичко, което мина през главата ми, как се чувствам, как живея и ще си позволя да дам малко храна за размисъл на всички, които се интересуват какво да правят с живота си, бъдещето си и се колебаят дали да не последват моя пример. Изключително дълъг пост, не за всеки, но потенциално доста полезен. Започващ лично, завършващ за всички.

Автор: Георги Петров

Прочети още...

За протестите и едни по-важни неща

Малко за протестите. Прекрасно разбирам, че има за какво да се протестира и подкрепям всеки протест за някакво право, за някаква нужда (е, може би не всеки), но не го подкрепям чак толкова, когато целта е възцаряването на Морала (чрез оставката на едно правителство! – де да беше толкова лесно…), цел, толкова обща, че губи смисъла си. Подкрепям протестиращите, студенти или не, защото знам, че това е част от демокрацията и че няма начин нечий протест да не създаде затруднения на някого (пък било и на тези, срещу които се протестира). Но все ми се щеше да бяха се формулирали някакви конкретни искания. В този смисъл подкрепата ми не е безусловна.

Автор: Росица Ташева

Прочети още...

Писмото на един български баща до студентите

Простете на моето поколение, че в последния четвърт век не успя да изгради онази България, в която всички ние днес да живеем без срам, страх или усещане за безпътица. България на свободните, независимите и гордите. България, в която правителствата не крадат от народа си, а народът е достатъчно мъдър да не позволява на никого да се гаври с него. България без мутри, групировки, местни феодали, агенти и олигарси. Просто… една нормална България.

Автор: Юрий Александров

Прочети още...

За щитовете на беззащитните

Най-тъжната София, която съм виждал. София – закрит град.  Полицейски, блокиран град. Толкова струпана полиция тези улици не помнят. Като огромно кафкианско насекомо с лъскавите фасетки на шлемовете. Протестиращи срещу полиция. Картонени срещу метални щитове. Шлемове срещу голи лица. Четящи срещу ръмжащи. Резултатът винаги е ясен. Снимките от онзи вторник още не са за гледане.

Автор: Георги Господинов

Прочети още...

София, ноември 2013

Кое всъщност е навън? Духът от бутилката или бутилката от духа?

(Из „Хроники на едно мъчително пробуждане“
България, 2013 – автор неизвестен)...

Прочети още...

Сянка на мъж отказва да напусне дрехите си

Шефа понякога се изразява много изискано. „Вие сте тим“ каза в началото. „Виждал съм ви в действие. Същите качества са нужни и сега – самоотверженост, целеустременост и бързи реакции. Знам, че е трудно, но вие ще се справите. Вярвам във вас!“ Ей Богу, и Животното дори се просълзи. С очите си го видях.

Автор: Яна Букова

Прочети още...

За родителите. От окупацията

Вече 23 години поколението на прехода се тревожи за своите потомци. За това, че родителите, заети с битките за оцеляване на семействата си в материално, социално и битово отношение, не успяват да осигурят перспективата, която е необходима за развитие на духа у техните деца. Боят се за това, че и образователната ни система не успява да направи това. Камо ли улицата като единствена институция със завидно влияние върху младия човек у нас.

Автор: Християн Даскалов

Прочети още...

Заразата на омразата

Вълната от фашизъм не се надига, както често четем напоследък, защото отдавна ни е заляла.

Автор: Иван Бедров

Прочети още...

Обръщение на Ранобудните студенти към всички български граждани

Честит Ден на народните будители! Ние, студентите, избрахме да го отпразнуваме по най-добрия възможен начин – събудихме се! Събудете се и вие! Общият ни дом има нужда от нашите общи усилия. Налага се не просто всички да се отърсим от дълбок сън, а и да вложим огромни усилия, за да си върнем България.

Автори: Ние, студентите

Прочети още...

Окупирай СУ!

Как беше в онази стара песничка? За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори...

Прочети още...

Опозиции на съ-живеенето в дома град, показани чрез балкона

Когато размишлявам тук за опозициите на съвместното живеене в близостта на апартаментите, вземам за основа размишленията на една постмодерна етика, според която „... в съвременната епоха се очертава взаимовръзка между отговорност и свобода, каквато не е съществувала в предишни епохи поради особения съвременен статус на свободата“…

Автор: Бойка Бъчварова

Прочети още...

Роби и окупатори

Тази вечер, минавайки край Ректората, видях две момчета, които разпъваха лозунг „Не ви ли е срам?“ на прозорците. Отдолу техните приятели стояха и ги напътстваха, а една възмутена жена, чакаща автобус на спирката, им каза, че ако се хванат да изметат улицата до спирката, ще са по-полезни.

Автор: Блог „Две думи“

Прочети още...

Декларация на студентите, окупирали Ректората на Софийския университет

Това е нашият окончателен вот на недоверие към загубилите всякаква легитимност практики в управлението на България.

Автори: Ние, студентите

Прочети още...

Посетители

23
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Николай Колев писа Още
    Наскоро прочетох... преди 7 часа
  • Дияна Тончева писа Още
    Благодаря. :))) преди 7 часа
  • Николай Колев писа Още
    Чудесен текст, г-н... преди 7 часа
  • Йордан Нихризов писа Още
    Има един момент, който... преди 9 часа
  • Гост писа Още
    Не е крайно лошо... преди 11 часа
  • Пламен писа Още
    ... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Седим безмълвни... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    "Tempora mutantur, nosque mutamur in... преди 3 дни
  • Петър Петров писа Още
    Четейки текста... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Всъщност, защо да не... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Както казваше... преди 6 дни
  • Юрий Проданов писа Още
    Катя, какво търсите на... преди 6 дни
  • Катя Георгиева писа Още
    Златко Енев е пълен... преди 1 седмица
  • Катя Георгиева писа Още
    Златко Енев е пълен... преди 1 седмица
  • Катя Георгиева писа Още
    Златко Енев е пълен... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    В съвременния... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    А за мюждето разбрах... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    LOL (също без превод)... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    "Радке, дай мюждето!" -... преди 2 седмици
  • Мария писа Още
    Въпросът е в калпавия... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    За мен важна е липсата... преди 2 седмици
  • Серкан писа Още
    Магия, жива магия...
    ...... преди 2 седмици
  • Пенчо. писа Още
    Тя работата ясна.... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Ако ще се заменят... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Хайде и вие, г-н... преди 2 седмици