1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

2021 06 Women Bulgaria

 

За да анализирам комунистическата преса, използвах метода на критическия дискурсен анализ /Fairclough 1995/, според който всеки дискурс е форма и на идеологическа практика, като утвърждава означенията на света от определена гледна точка в йерархично-властовата структура. Икономическата и политическа власт се стреми да се превърне и в символна власт, за да легитимира себе си. Медийният дискурс има действен характер, т.е. не само отразява социалните отношения, но и ги променят в определена посока.“

Идеологиите обуславят не само езиковите форми и употреби, но и самата идея за личност и социална група, както и такива фундаментални социални институции като религиозния ритуал, детската социализация, половите взаимоотношения, националната държава и правото“ (Woolard,1998, p. 36).

Когато говорим за преса от времето на социализма, трябва да имаме предвид, че става въпрос за централизирана и цензурирана преса пряко управлявана от партийно-държавната власт. Тоталитарният режим изцяло политизира и милитаризира обществения живот – идеологическа пропаганда и борба се води и на политическия, и на икономически, просветен, културен фронт, дори и на „езиковия пост“. Основната информация се състои в т.нар. „обнародване“ на партийни, правителствени и законодателни решения, постановления, тезиси, речи, декларации. От редовите граждани се очаква да коментират тези идеологизирани монолози в писма, отзиви, телеграми, мнения, разбира се, единствено положително. Така се създава илюзия за диалог и пряка демокрация. Пресата си поставя за цел не толкова да информира, до- колкото лоши новини от официалната сфера отсъстват, а любопитни новини от личния и семеен живот също, колкото идеологически да възпитава и надзирава гражданите. Поради тази причина са популярни и художествено- публицистични жанрове като очерк, лирика, проза, фейлетони. Основни журналистически жанрове като репортаж и експертен коментар са подменени с официална постановка и рапорт за изпълнени партийни поръчения, а журналистическото разследване е немислимо /Воденичаров 2007/.

Тезите за еманципацията на жените. Официалната марксистко- ленинска идеология заявява, че истинска еманципацията на жените е възможна само в социалистическата държава, освободила жените от оковите на собствеността и принудителния труд. Развитото социалистическо общество прокламира, че е постигнало равенство на половете във всички сфери.

Поставих си задача да проследя какво е мястото на жените в най- влиятелния вестник „Работническо дело“, орган на ЦК на БКП. Анализирах съдържанието на вестника за тримесечието април- юни 1976 г., когато се случват важни събития като разискване на решенията на XI конгрес на БКП, избор на депутати за Седмото Народно събрание, избор на Държавен и Министерски съвет, връчване на награди – „герой на социалистическия труд“, „народни“ и „заслужили“ деятели на културата, науката и техниката. Това позволява освен критически дискурсен анализ на материалите /текстове и снимки/, свързани с жените, да се направи и статистически анализ на представителството на жените във висшите законодателни и управленски органи и в научния, културен и технически елит.

В дискурсния анализ особено внимание обърнах на езика за жените – скрити и явни метафори и употребата на деятелни съществителни. Патриархалната традиция използва деятелни съществителни от ж.р. с наставка -ка за нископрестижни професии /миячка, чистачка, перачка/, а за високопрестижни професии общи генерични форми от м. р. – професор Иванова, доктор Драганова, депутат Игнатиева и т.н., отзвук от времето, когато жените не са могли да заемат такива длъжности. Употребата в голяма степен е несъзнателна и отразява оценка на престижността на професията и справянето с професията. Днешната преса използва последователно формите от м.р. за жени в положителни материали и формите от ж.р. в критични материали, внушавайки, че женският пол е пречка при справянето с престижната длъжност /Воденичаров 2012/. Исках да проверя две хипотези: ако социалистическата реторика провъзгласява за високопрестижен физическия труд на жените, тези професии би трябвало да са означени в м.р. както и високоспециализираните професии; ако социалистическо съзнание е наистина еманципирано, то присъствието на жените във всички професии ще бъде отбелязвано с форми от женски род. Моето очакване е, че въпреки идеологическото лицемерие употребата на деятелните съществителни ще следва патриархалната традиция – ж.р. за оценявани като нископрестижни професии и м.р. за оценявани като престижни професии. За да звучат по-престижно някои наименования на традиционни нископрестижни професии в ж.р. ще бъдат заменени с новодуми от м.р.

Фактите. На фона на мъжките политически монолози, често стигащи до 2-3 страници, материалите, свързвани с жените, са твърде малко, което ми позволи да обхвана всички материали. XI конгрес на БКП е очертал контурите на постигнато развито социалистическо общество в България. В броя от 1. 04. са публикувани разисквания за конгреса – 12 изказвания на мъже и 1 изказване на другарката Пенка Генова, първи секретар /не секретарка/ на ГК на БКП в Казанлък, която споделя, че принадлежи към „поколението комунисти /не комунистки/, което на 9.9. посрещна своите бащи /не и майки/ като победители“. Липсва чисто женска тематика, след като споделя, че завод „Хидравлика“ е изпълнил петилетката, изразява дълбоката си /патриархална/ любов към другаря Тодор Живков и Съветския съюз. Следват 24 мъжки приветствия от братски комунистически партии.

В преобладаващо мъжките разискванията по отчета на ЦК на БКП /2.04/ Мария Недкова, делегат /не делегатка/ на конгреса, е представена не като магазинерка, а с по престижна новодума от м.р. търговски работник от Силистра“. Тя изтъква, че „тружениците в сферата на търговското обслужване /макар почти изцяло труженички/ оценяват, че търговския работник е важна фигура не само в производството и потреблението“.

Изказва се и Людмила Живкова, председател на Комитета за изкуство и култура, която изразява патриархалното си преклонение към другаря Леонид Брежнев „Времето ясно изрази необикновения талант на другаря Леонид Брежнев в съвременната история на човечеството…“. Председателят е споменат и като „ораторка“, тя изтъква приноса на дейците на културния фронт“ /милитаристична метафора неподходяща за деятелките/ и вместо за някои женски проблеми в тази феминизирана общност предлага статистика на посетителите’’ на кина, библиотеки и музеи. Изказва се и Райна Безухова, директорка на основно училище в Ямбол, за да изрази благодарствения патос на деятелите’’ /не деятелки на просветния фронт, друга феминизирана област/ към „Партията и лично към вас др. Тодор Живков… Всеки, който се запознае с публикуваните трудове на др. Тодор Живков не може да не отбележи /всъщност наистина не може/ с каква теоретическа сила и прозорливост са разработени и развити“. Тя уверява че „стотиците преподаватели и учители /макар и повечето учителки/ са „дълбоко удовлетворени от съветската педагогическа теория и практика“.

Интерес представлява и изказването на Кирилка Хаджиева, председател на ОК на жените във Варна. Тя определя себе си като представител на многобройните деятелки на движението на българските жени и определя мястото на жената „като ревностен строител на социалистическото общество… Всеки втори деец на обществените организации и всеки пети ръководител в народното стопанство е жена“. Представителят на жените все пак се спира на женски проблеми, тя благодари за пронаталистичното решение на ЦК на БКП от 6.03.1973, осигуряващо „комплексни условия за най-благоприятното съчетаване майчинството с участието на жената в труда и обществено-политическия живот“: изменяне на трудовото и семейно законодателство, позволяващо материално насърчаване на раждаемостта; изравнени права на кооператорката с правата на работничката и служителката в това отношение; подпомагане на студентски семейства; пораснала мрежа от детски заведения. Трябва да отбележим, че марксистко-ленинските идеологеми пророкуват увеличаване на благата във всички сфери включително и в раждаемостта, нещо което не се случва, а и няма как да бъде фалшифицирано в отчетите. Насърчаването не предвижда по-голяма социална мобилност за жените или поне освобождаване от безкрайните обществено -политически мероприятия, а по-скоро изисква свръхжени – труженици, общественици, съпруги и многодетни майки.

За прокламираното от държавния феминизъм „равноправие на жените във всички сфери говори публикуваният списък на избраните / т.е. назначени/ от Конгреса членове и кандидат-членове на Политбюро /20 мъже и 2 жени/, членове на ЦК на БКП /142 мъже и 13 жени/, кандидат членове на ЦК на БКП /116 мъже и 15 жени/.

И в периода на реалния социализъм пресата все още възхвалява маскулинизираната жена – строител. Димитър Панталеев е посветил стихотворение на жената строител „Край скелите“ /04.04./.

„Тук всичко неразделно се е сплело.
Бетон, желязо, длани, скръб и смях.
И вместо нимба – сив венец от прах
е легнал върху всяко потно чело.
Камбаната за обед ни зове -
Побързай, влизай в общата ни стая.
Догаря пънът и изстива чая.
Прелей се във живота. Без уплаха.
Тук имаш братя, топла родна стряха.
И верен брод към други светове.“

В периода на развитото социалистическо общество тази характерна за комунистическия патос през 1940-1950-те роля на жената вече се сменя с по- феминизирана, макар и все така социално принизена роля на жената. Снимката на работничка в машиностроителен завод е последната от този тип. Очертават се две основни роли на жените – технологизирана домакиня – главно текстилка-многомашинничка, и романтичната жена най-често в народна носия, хранителка на родната селска традиция. Багерите, скелите и политиката вече са оставени за мъжете. В същия брой двете роли са илюстрирани със снимките на „комсомолката Росица Софронова, монтажист в Завода за слаботокови релета в с. Баня“ и художествената фотография „Пролетно настроение“, представяща усмихнати майка и дъщеря на фона на селски покриви.

Очертава се и тенденцията основните текстове и снимки във вестника да бъдат на правителствени мъже и мъже от номенклатурата /речи, решения, приветствия, постановления, тостове и др./ разнообразявани понякога с женски фотографии, главно на млади и усмихнати жени, с кратък поясняващ текст. Тази декоративна роля на женските фотографии запълва отсъствието на специфично женска тематика във вестника и напомня ролята на рекламите в съвременната преса, където посланията, насочени към мъжете, са декорирани с крайно сексуализирани жени. В броя от 7 април са публикувани 4 мъжки снимки – 2 на десексуализирани политически мъже /Тодор Живков с още десетима ръководни мъже разглеждат изложба и среща между правителствени делегации/, 2 на крайно маскулизирани работници /от Циментов завод в Девня и Домостроителен комбинат / и 1 снимка на симпатични млади момичета, четящи в библиотеката в Силистра. Подобно съотношение в главни линии се запазва и в останалите броеве.

Липсват снимки на възрастни жени /с изключение на 2 колективни снимки, на които се вижда и Цола Драгойчева, но тя спада към десексуализираните ръководни кадри/, когато има репортажи за възрастни жени те или не са илюстрирани със снимка или се използват художествени рисунки, представящи млади жени. Така се очертава патриархална йерархия: възрастните политически мъже /бащи на нацията/ и млади синове и дъщери. Синовете все по- често се свързват с реалната власт в науката, индустрията и града, а жените с институционизирани традиционни роли в текстилната и хранителна промишленост, грижата за подрастващите /т.нар. социално майчинство/ или с романтизма на природата, селото, изкуството. Ако твърдите информационни жанрове /новина, изявление, постановление и др. / са предимно мъжки, меките жанрове /художествен очерк, лирична идилия/ се свързват с жените.

За разлика от декоративните снимки на жени, материалите, посветени на жени, са малко. „Светлият пример на тъкачката“ /11.04./ разказва за Лиляна Димитрова, знатна тъкачка /“знатна“ компенсира непрестижността на „тъкачка“/, герой на социалистическия труд от 1951, която обслужва 56 съветски стана /обяснимо липсва снимка, рисунката вероятно представя тъкачката като млада/. Проследен е трудовият и път – Хасково, Габрово, София, Стара Загора, като броят на становете непрекъснато се увеличава, за което получава благодарствено писмо от Тодор Живков и е избрана за делегат на 11 конгрес на БКП. Неясно остава как се е справяла с очакваните други роли на любяща съпруга и многодетна майка. Лиричен очерк „Влюбена в гората“ представя природна идилия – две жени залесителки от Горското стопанство в с. Бързия спасяват гората от пожар.

Очеркът „Богато, разнообразно изкуство“ /15.04./ представя художничката Мана Парпулева, „потомка на прочут войвода“. Творчеството си е посветила на образа на българката, която Мана вече не търси по скелите, багерите и фабриките, а в по-женствени, дори мистични образци, скрити в „старинни монети, между страниците на древни книги и евангелия“. „Накит от дъбови листа като корона увенчава царствената глава на нежна девойка – толкова изящна и красива в своя национален костюм, чистота, сърдечна топлота излъчват големите очи, оживили издълженото изразително лице“.

Национален романтизъм лъха и от думите на Райна Сергинова, началник отдел „Граждански ритуали“ в район „Васил Левски“ в столицата, на която е посветен очеркът „Първата искра на новия дом“/19.04./. „Залата /за сватбени ритуали/ е хубава и това предразполага хората към тържественост, ние сме се постарали да внесем повече народностни елементи в ритуала. Мислим, че Менделсон не е достатъчен. Затова го заменихме с ритуален хор, който изпълнява наши, български сватбени песни“.

До края на април липсват материали, посветени на жените, публикувани са само снимки на жени в завод за обувки, текстилен завод, завод за монтажни елементи, завод за кристални резонатори. Снимка на учителки в нова детска градина в Търново и на самодейки в народни костюми от пионерския битов състав в Търговище украсяват също броевете.

В броя от 1 май е представена Елена Димитрова, предачка във вълнено-текстилния комбинат „Георги Генов“ в Габрово. „За мен трудът е смисълът на живота. Вече 28 години работя, но не мисля за пенсиониране… От началото на тази година преминах от 612 на 816 вретена при норма 408“. В кратка статия е представена още една текстилка – Павлина Минчева, герой на социалистическия труд, тъкачка във вълнено-текстилния комбинат „Георги Димитров“ в Сливен, работеща на 8 стана.

В броя от 5 май са публикувани списъци на кандидати за народни представители, които категорично говорят за социалната дискриминация на жените – не само че жените са значително по-малко от мъжете, но за разлика от мъжете, които принадлежат най вече към висшата и средна номенклатура, жените са главно работнички и селянки. Във Велико Търново се кандидатират 15 мъже, сред тях членове на ЦК на БКП, и 4 жени -работничка, майстор електротехник, завеждащ овцеферма, член на УС на БЗНС. Във Враца 11 мъже и 3 жени – 2 работнички и 1 птицегледачка, в Смолян 6 мъже и 2 работнички, в Шумен 10 мъже и 2 жени – работничка и животновъдка и т.н. По Конституция се кандидатират 400 народни представители, от които 295 партийни, държавни, обществени и културни дейци, т.е. номенклатура, която е преобладаващо мъжка, и 105 заети в материалното производство, преобладаващо жени. Броят на жените по Конституция е 79, т.е. 1/5 от общия състав.

В броевете до 14 май няма публикувани материали, свързани с жените, но снимки на усмихнати работнички не липсват – работнички от текстилно предприятие в Плевен, начело с млад инженер; лаборантки от завод „Орфей“ в Кърджали; лирична импресия – девойки на пролетна екскурзия из стария Балкан; работнички в завод «Елпром» в Ловеч; работнички в текстилен комбинат „Христо Ботев“ във Враца; работнички от плетачно предприятие «Лиляна Димитрова» в Пловдив; полевъдка от с. Сталево; работнички в уютната библиотека на Завод за електропреобразувателни елементи в столицата.

В броя от 9 май е публикувано стихотворението «Комунист» на Мария Радонова. Въпреки че стихотворението е биографично, авторката не допуска, че това висше звание може да бъде и комунистка. Към обичайния интернационализъм авторката добавя и песента на родни медени чанове:

«Комунист да бъдеш по душа и мисъл.
Грижи изоставени да търсиш сам.
В пътища и мъчни делници улисан
да долавящ песента на меден чан.»

В броя от 14 май е публикуван очерк «Топлина за Мария», посветен на другарката Пенка Димитрова от Детска педагогическа стая при 7 районно управление в София. Очеркът разказва за социалното майчинство на Пенка, която успява да приласкае Ирина, изоставено от майка си самотно момиче, и да превъзпита Николай, съден малолетен крадец.

В броя от 24 май са публикувани имената на отличените с почетни звания дейци в областта на духовната култура, които отварят пътя към привилегиите на висшата номенклатура в тази област. Списъците говорят за дискриминацията на жените в културната и научна сфера: с най-високото звание «герои на социалистическия труд» са отличени 5 мъже, «народен деятел на културата» – 2 мъже, «народен артист» – 3 мъже и 2 жени, «народен художник» – 2 мъже, «заслужил деятел на науката» – 11 мъже, «заслужил деятел на културата» – 18 мъже и 1 жена, «заслужил артист» – 20 мъже и 4 жени, «заслужил художник» – 6 мъже, заслужилите архитекти и деятели на техниката са само мъже.

В броя от 26 май са публикувани 2 лирични снимки на национални девойки – третокурсничка Нанка Терзиева от училище по приложни изкуства в Троян на грънчарско колело, а снимка, озаглавена «Расте щастливо младо поколение» представя усмихнати момичета в национални носии. Момци в национални носии така и не се появяват. В следващите броеве са публикувани снимки на двама «кандидати за народни представители» от женски пол – «Гюрга Ангелова, ръководител на овощарско звено в АПК «Ленин», Нови Кричим и актрисата Цветана Манева /27, 28 май/. Биографичен очерк «Неспокойна младост» представя Галина Христова, «кандидат за окръжен съветник в Ловешки окръг» – 23 годишна животновъдка /не животновъд/, специализирала в ГДР, допринесла много за развитието на млечното говедовъдство в Бяла Слатина, осигурявайки модерни халета за животните и обещаваща нова битова сграда.

В предизборния ден за народни представители /30 май/ в рубриката «кандидатът за своите избиратели» е представена учителка по история, която обаче огласява съжалението си, че не е архитект, за да направи повече за своите избиратели. В изборния ден /31 май/ на първа страница огромна снимка «Обич сърдечна, обич народна, гласува другарят Тодор Живков» представя бащата на нацията пред избирателната урна. И за да се постигне усещане за социално равенство и женска еманципация под неговата снимка е публикувана снимка «Да са живи и здрави!» пожела на избраниците 63 годишната Галина Петрова от с. Кладенци». Това е единствената снимка на възрастна жена, все пак заобиколена от млади жени. Биографичен очерк « Мислех не само за себе си» представя Йорданка Благоева, «носител на световен рекорд в леката атлетика». Окончателните резултати от изборите за 7 народно събрание съвпадат напълно с предварителните и с изискванията на конституцията – 1/5 от «народните избраници» са жени: Благоевград – 12 мъже и 3 жени, Бургас – 14 мъже и 5 жени, Варна – 16 мъже и 4 жени, Велико Търново – 12 мъже и 4 жени и т.н. Показателно е, че в най-важната област, София град, са избрани 44 мъже и 5 жени.

В международния ден за защита на детето е публикуван очерк «Петте гдански близначета» – майката благодари на грижите на партията за осигуряване на всички условия за лекото отглеждане на децата – доцент педиатър Мария Каминска, детска учителка и учителка от школа по изкуствата, разказва за близначетата. Липсва информация за личния опит и семеен живот на многодетната майка. Очеркът би трябвало до окуражи пронаталистичните нагласи на българките.

В следващите броеве са публикувани снимки на жени в изкуството – гостуване на балета на Перм с «Ромео и Жулиета»; «операта за героизма на съветския човек» «А утрините тук са тихи»; Мария Нансен от окръжната школа по изкуствата в Благоевград; жени в Художествената галерия в Пазарджик; девойки в народна носия, танцуващи на празника на минералната вода в Банкя. Другите женски образи са от лирични фотоимпресии: «Полезна и приятна почивка», представяща усмихнати девойки сред природата; девойки берящи рози в Казанлък; девойки, берящи череши в Кюстендил, «Любопитство» – дядо и внуче» на селска пейка /внучето е от женски пол /. Друга серия снимки и репортажи представя жени от текстилните комбинати в София, Пловдив, Тетевен, Кърджали, Плевен – инициатори на многомашинно обслужване“.

Лауреатите на Димитровска награда, отваряща пътя към привилегиите на висшата номенклатура са 19 мъже и 1 жена /22 юни/.

За женската еманципация в реалния социализъм най- красноречиво говори броят от 17 юни, който публикува обширен репортаж от Първата сесия на Народното събрание. Снимката на Президиума на Народното събрание представя 54 мъже и 7 жени. Публикувани са и списъците на членовете на висшите управленски органи – Държавния и Министерския съвет: Държавен съвет – 1 председател, 4 заместника и 1 секретар само мъже, членове: 16 мъже и 5 жени. Министерски съвет – 29 мъже и 2 жени.

Дискурсният анализ както и статистическите данни говорят недвусмислено за декоративната роля на жените в мъжкия свят на реалния социализъм. Комунистическият култ към маскулинизирани герои и труженици отстъпва място на социалистическата умора и идеологически формализъм. Ролите на мъжете и жените, както и на старите и младите все повече се разграничават, очертавайки нов патриархализам – възрастни политически мъже – политически бащи на нацията от средната и висша номенклатура, млади мъже, свързани с технологиите, индустрията, града, млади и не толкова млади жени – ударнички в селското стопанство, текстилната и хранителна индустрия, деятелки в образованието и изкуството. Младите жени все по-често се появяват в народни носии сред природен ландшафт в ролята на хранителки на родната селска традиция. Употребата на деятелните съществителни показва ниския престиж както на женския физически труд, така и на социалното майчинство и женското изкуство въпреки изобретяването на благозвучните новодуми от м.р. – търговски работник, завеждащ овощарско звено, деятел на говедовъдството или културата, просветата и изкуството и пр., които се опитват да повишат престижа им. Въпреки официалната пронаталистична политика личния опит на жените майки и съпруги е напълно премълчан. Мълчат интелектуалките, жените професионалистки в науката, медицината, архитектурата, техниката, политиката. В декоративните идеологически рамки мълчат и отрудените жени на физическия труд.

Библиография

Воденичаров 2007: П. Воденичаров, Социолингвистика, София.

Воденичаров 2012: П. Воденичаров, За уличниците, борците и звездите. Мъжественост и женственост в българската популярна преса и култура., Сп. „Балканистичен форум“, кн. 2, 2012.

Fairclough 1995: N. Fairclough. Critical discourse analysis: the critical study of language, London.

Woolard,1998: K. A. Woolard. Language theory as a field of inquiry. In: Language ideologies: practice and theory, Oxford.


Източник

 

Pin It
Петър Воденичаров
Петър Воденичаров е доцент по социолингвистика в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград. Специализирал е социална диалектология в Бергенския университет (Норвегия, 1991), масови комуникации и общества в Копенхагенския университет (Дания, 1994-95), език и национализъм в Института за Югоизточна Европа (Грац, Австрия, 2004). Чел е лекции в НБУ, АУБ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Петър Воденичаров е автор на книгите: „Искам човекът да е винаги приятен и да си правим моабет“, „Език, пол и власт“ (1999), „Девиантни автобиографии - дискурси на престъпността“ (2002), „Социолингвистика. Критика на езиковите идеологии и идентичности“ (2003) и на редица студии и статии, публикувани в български и международни издания.
Други статии от този автор

Посетители

46

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    И така, Георги... преди 20 часа
  • баба Катя писа Още
    Какво да кажем за... преди 5 дни
  • илиан цаков писа Още
    Харесва ми написаното... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и окончателният... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още
    Според Евангелието -... преди 3 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много важен  текст.... преди 3 седмици
  • Pendo писа Още
    Трудно е да си... преди 3 седмици
  • Пако писа Още
    Защо няма коментари... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Най-вероятният... преди 3 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Защо ако Османската... преди 3 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Това е много красив... преди 4 седмици
  • Pendo писа Още
    Геният на Христо... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Казват, че... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    За да опаковаш... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Чернокожите бяха... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Обожавам начина, по... преди 4 седмици
  • Янко Сливодеров писа Още
    Еврото може да се... преди 4 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Въпреки че е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ок, ето това си е ясна... преди 4 седмици
  • Женя Кънева писа Още
    Да, и аз се обърках в... преди 4 седмици
  • Pendo писа Още
    Успеха на Христо... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Нямате го, спокойно.... преди 4 седмици
  • grainis писа Още
    Значи хем имало... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Напълно е възможно да... Петък, 17 Септември 2021
  • Galia писа Още
    Много интересна... Петък, 17 Септември 2021