1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

2020 07 Book levski

 

„Либерален преглед“ започва да публикува в продължения една от най-важните книги в българската историография – сборникът с турски архивни документи, в който се представя възможно най-автентично процеса срещу Васил Левски и неговите сподвижници. Без никакви преувеличения – една уникална книга. Уникална с това, че, за разлика от повечето свидетелства за българската история, в нея няма да намерите нищо, или почти нищо, възвисяващо и измиващо „срама по челото“. Напротив, това е сборник от документи, които представят една удивително не-възвисяваща, та дори силно притеснителна картина на българското национално-революционно движение, и то точно в момента, който по-късно българската историография и литература ще се опита да митологизира и промени до неузнаваемост, с ясната цел да го направи „удобен за възпяване“, тоест да го превърне в (ключова) част от програмата за национално-патриотично възпитание, която доминира националната ни парадигма и до днес. Сигурно това е и нещото, което обяснява пълната непопулярност, да не кажа неизвестност, на този сборник в масовата и не чак толкова масовата ни култура. Издаден почти по погрешка, в началото на 1950-те години, тоест в някакъв момент на пост-революционна еуфория, когато на „отговорните органи“ може и да се е струвало, че унизителната тежест на толкова много свидетелства за низост, предателство и страх не е чак толкова заплашителна за „възпитанието на нацията“, по-късно сборникът изчезва като пословичния камък в блато, без да остави никаква или почти никаква следа в оформянето и преоформянето на националния разказ от шестдесет и петте години, които ни делят от онова време. Шестдесет и пет години на мълчание и потискане, около тридесет от тях вече прекарани в „демокрация“ и „свобода“. Нормалната жалостива равносметка на българското състояние такова, каквото го познаваме всички. Нормална – но може би вече не съвсем. Дали не е крайно време да се опитаме да хвърлим един по-честен и евентуално по-задълбочен поглед към завъртулките и бакиите на българската историография, с всичките ѝ обори, Авгиеви и други?

 

32
До негово превъзходителство садразама

1045                                                                                                                     1 ноември 1872

Донасям:

Телеграфическата заповед на ваше превъзходителство от 30 октомври 1872, с която похвалявате моите скромни усилия за залавянето на разбойниците, ме приятно поласка. Освен че са заловени всичките нападатели на хазната, но и непосредствено се откриха досега един товар и 15000 гроша от задигнатите около един товар и над 20000 гроша.

Тъй като по време на претърсванията бяха отделно задържани и хората на два комитета[1], то както нападателите на хазната, така също и членовете на тия бунтовнически комитети са подложени на разпит от комисията, съставена от местни служебни лица, войскови командири, от мюсюлмани и християни[2]. От намерените, както у самите тях, така и заровени под земята вредни книжа, като задържим потребните за следствието писма и други, по един брой от отпечатаното възвание и от квитанциите им, издавани на членовете, ще се изпратят веднага в Областта, за да бъдат представени на ваше превъзходителство.

Под скиптъра на султана не остана никой от разбойниците тук да не е заловен. Всички са хванати. Провеждат се пълни разследвания и по други пътища. 4 души от заловените разбойници, 4 от хванатите 28 души комитетски членове и ятаци н Димитър от Сърбия, за когото от собствените му показания е установено, че бил изпратен тук миналата година от Влашко, за да образува комитети, след снощния им разпит, заслужават по комитетския въпрос смъртно наказание.

Положеното до саможертва старание при преследване на разбойниците, залавянето на комитетския главатар, разкриването на разбойниците преди да изпълнят намерението си, залавянето на книжата, от които се осведомихме, залавянето на истинските организатори и турянето край на цялата работа без никакви жертви е действително успех на негово величество нашия падишах. За това, когато бунтовниците и други арестувани са били карани за София, от страна на целокупното население е бил отправен високо възгласът: „Да живее нашият падишах!“. На вашите заповеди.

л. 11а

33
До Орханийското окол. управление

1049                                                                                                                     2 ноември 1872

Необходимо е, без да се даде повод за съмнение, да обискирате веднага домовете на Герго Стойков, Дико Съйков, Вутьо Ненов, Дико Беров[3] и Дико Тодоров от с. Извор и да изпратите тук документи и оръжия, каквито се намерят, както и тях самите под охрана.

л. 11а

34
До Орханийското окол. управление

1057                                                                                                                     4 ноември 1872

Трябва, щом пристигне телеграмата, да изпратите тук тайния агент Стефан[4], който се намира в Орхание. Не изпращайте никого тук по негово указание.

л. 12 а

35
До Орханийското окол. управление

1058                                                                                                                     5 ноември 1872

Отг. 100. Уведомете вилаета, по какъв начин са минали във Влашко Васил Наков и другарят му Цветко[5]. Нареждам да се вземат мерки за залавянето им, в случай, че те минат пак отсам,

л. 12 6

36
До Орханийското окол. управление

1067                                                                                                                     7 ноември 1872

Заповядам да наредите веднага да се намери даскал Илия[6] от Видраре и да го изпратите тук под стража.

л. 13 а

37
До Орханийското окол. управление

1069                                                                                                                     7 ноември 1872

Трябва да изпратите под стража Иван Ветьов от с. Видраре, заедно с намерения в дома му пистолет. А също така да вземете по изкусен начин намиращите се в домовете на Патьовите братя, Филю и Йосиф[7], два пистолета „шестаци“ и две чифтета заедно с мунициите и да ги изпратите тук.

л. 13 а

38
До Орханийското окол. управление

1072                                                                                                                   10 ноември 1872

Отг. 102. Изпратени са днес 5 конни заптиета. Напомням ви най-строго да изпратите от тях в Тетевен необходимия брой. Да не се пишат при подобни случаи необмислено такива тревожни работи! Ако, да пази бог, се узнае, че е станало нещо лошо, тогава да се съобщава своевременно. Иначе да не се предприемат действия по въображенията и приказките на глупака – тетевенския мюдюр[8]. Вие знаете какъв простак и какво магаре е той. Населението на Тетевен бунтува ли се, какво става? Защо е необходима такава тревога? Нужно е да се действа разумно. Да не занимавате напразно централното управление на окръга с донесения, почиващи на приказките на тоя или оня. Нарушете малко спокойствието си и направете и вие една обиколка. Ако не можете да управлявате, донесете.

л. 13 б

39
До Орханийското окол. управление

1075                                                                                                                   10 ноември 1872

Тъй като се счита за необходимо да бъдат призовани на разпит по някои въпроси Васил, зетят на чорбаджи Патя от Видраре, и Христо[9], шивач в Орхание, поръчвам да ги изпратите веднага.

л. 14а

40
До Орханийското окол. управление

1077                                                                                                                   10 ноември 1872

Тъй като става нужда да бъде призован и Мито бояджията[10] от Орхание, напомням бързо да изпратите и него.

л. 14 а

41
До Орханийското окол. управление

1078                                                                                                                   11 ноември 1872

Тъй като става нужда да бъде призован Вутьо, брат на Иван Ветьов от село Видраре, заедно с оръжието, което би се намерило в, дома му, необходимо е да изпратите бързо както споменатия, така също и Иван Стоянов, Иван Цолов, Пешо [?] Цолов и Недко Даков от село Осиковица.

л. 14 а

42
До Орханийското окол. управление

1081                                                                                                                   12 ноември 1872

Тъй като се чу с положителност, че някой си даскал от Етрополе[11] и Брънко [?] от Тетевен се върнали от Влашко и се криели в къщите си и понеже много важно е те да бъдат заловени, настоявам да отидете непременно лично да ги заловите и, заедно с вредителските книжа, да ги изпратите бързо тук.

л. 14б

43
До Орханийското окол. управление

1085                                                                                                                   14 ноември 1872

Тъй като стана нужда да се призове синът на хаджи Станя от Тетевен, за да вземе пратените тук [хаджи Станьови] книжа и ги отнесе обратно, необходимо е да бъде изпратен бързо тук под стража и то по начин, че да не може да се отклони.

л. 14б

44
До Орханийското окол. управление

1086                                                                                                                   14 ноември 1872

Тъй като хаджи Станьо от Тетевен заяви, че би имал доверие само ако донесените тук негови книжа се предадат на шуря му Тихол Маринов, необходимо е последният да се изпрати тук, за да получи книжата, и то съгласно горната ни телеграма, заедно със сина му [на хаджи Станя], и то предпазливо.

л. 14 б

45
До Орханийското окол. управление

1087                                                                                                                   14 ноември 1872

Тъй като е необходимо да се призове на разпит по някои въпроси воденичарят Лалю[12] от колибите Крушов дол, Тетевенско, трябва бързо да го изпратите.

л. 15 а

46
[До Орханийското окол. управление]

1091                                                                                                                   16 ноември 1872

Тъй като намиращият се тук под следствие Вутьо Ветьов от Видраре заявява, че е оставил на съхранение у Петко Дилов в колибите Личор, Видрарско, един пистолет „шестак“ и 20 патрона, трябва да вземете от споменатия пистолета и патроните и да ги изпратите.

л. 15 а

47
До Орханийското окол. управление

1096                                                                                                                   18 ноември 1872

Ако Йосиф, братът на чорбаджията Патьо, е свършил работата си по предаване на храните и се е завърнал, трябва да го изпратите тук и то така, че да не може да се отклони на някъде.

л. 15б

48
До окол. управление в Ловеч

1097                                                                                                                   18 ноември 1872

Тъй като изпратеният тук поп Лукан не знае нищо по въпроса за хазната, трябва да пратите в София поп Кръстю[13] Тодоров, от Ловеч, свещеник при черквата в града Ловеч, за да бъде разпитан по някои въпроси.

л. 15 б

49
До Орханийското окол. управление

1099                                                                                                                   18 ноември 1872

С току-що получената от Видин телеграма се съобщава, че Йосиф, братът на Патя от Видраре, като свършил във Видин работата си по предаването на храните, заминал преди два дни с парахода „Азизие“ за Оряхово, а оттам отишъл в Орхание.

Съгласно изпратената ви преди малко телеграма, трябва, щом той пристигне там, да го изпратите тук и то по начин, че да не може да се отклони.

л. 15 б

50
До Орханийското окол, управление

1108                                                                                                                   22 ноември 1872

Тъй като вместо да се изпрати исканият пистолет, намиращ се у Петко Дилов от колибите Пичор, Видрарско, по погрешка е бил изпратен Вълю Петров за разпит, изпращането на когото е напразно, последният е пуснат на свобода. След като съобщавате, че Петко Дилов бил съсед на Въля, трябва да изпратите бързо намиращия се у него пистолет. Ако ли пък не намерите пистолета, да изпратите самия Петко Дилов.

л. 16 б

51
До Орханийското окол. управление

1109                                                                                                                   23 ноември 1872

Трябва да изпратите в окръжния център [София] от с. Извор – Димитър Пеев, от с. Видраре – свещеника поп Георги[14], чичо му Тома[15] и…, от с. Брусен – Колю, от с. Лопян – младия Станчо Попов и от с. Тетевен – Михо, зетя на хаджи Станя, за да бъдат разпитани по някои въпроси.

л. 16 б

52
До Оряховското окол. управление

1110                                                                                                                   23 ноември 1872

Трябва да изпратите под стража Васил[16] слепия с едното око, учителстващ в Оряхово, но родом от Тетевен, за да бъде разпитан по някои въпроси.

л. 16 б

53
До окр. управление в Търново

1111                                                                                                                   23 ноември 1872

Отг. 244. Донася ви се, че в новия шифър на вилаета седмата в реда на думите с „джим“ е 160, петата на думите с „кеф“ – 306, втората на думите с „лям“ – 320. Очакваме препис от заповедта.

л. 16 6

54
До окол, управление в Берковица

1116                                                                                                                   24 ноември 1872

Благодаря за телеграмата ви. Тъй като се получи известие, че дивизионният генерал, негово превъзходителство Али Саиб паша е потеглил от Цариград на път за София, замолвате се, щом пристигне от Лом в Берковица, да ни уведомите поверително с телеграма относно часа на тръгването му за насам и деня на пристигането му в София.

л. 17 а

55
До окр. управител в Търново[17]

1117                                                                                                                   24 ноември 1872

Съгласно показанията на арестувания Димитър, обирач на хазната, се установява, че книжата и оръжията, които били изпращани от Влашко за разпространяване във великата Османска империя, първоначално се изпращали в Ловеч до фабриканта на пашкули Димитър, Ване терзията, Марин кафеджията и поп Кръстьо и че той, Димитър, е бил изпратен първоначално от Влашко до тях; че чрез тях той е закупил за две хиляди и петстотин гроша три коня, от които един за себе си и един за Дякон Левски, който се търси [от властта], за да си служат при бунтуването на България, и че парите, които са се събирали от България за Изпращане на комитета във Влашко, сам той е отивал там да ги носи.

А пък от показанията на другите лица-комитетски членове, които са арестувани, се установява, че парите били изпращани предварително до тях. Той [Димитър] бе подложен на разследване и бе поискано от надлежното високо място разрешение, за да се обискират техните къщи, за което бе съобщено официално на областта. По повод на това бяха докарани: поменатият фабрикант на пашкули Димитър, Марин и един друг свещеник, а за Ване терзията ни се съобщи от ловешкия окол. управител, че е заминал за Влашко, за да следва.

Но тъй като изпратеният свещеник не се оказа да е същото лице, за което ни беше съобщено, че се числи в бунтовническия комитет, предписа се да се изпрати поп Кръстьо. Но, понеже поменатите Марин и Димитър, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то, заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстьо, да съобщи на ваше превъзходителство, как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и още кои други лица от Ловеч са присъствали. Освен това, моля ваше превъзходителство да благоволите и ни изпратите в най-скоро време както неговите [на поп Кръстя] сегашни показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които съставляват една негова похвална заслуга за народа и отечеството, за да ги представим на почтените длъжностни лица, назначени със султанско ираде, по решение на Министерския съвет, да вземат участие в тукашната специална комисия.

л. 17а и 17б

56
До окр. управител във Варна

1118                                                                                                                   24 ноември 1872

Замолваме ви да ни уведомите поверително с телеграма относно датата на пристигането във Варна на дивизионния генерал н. пр. Саиб паша и Иванчо ефенди[18], които пътуват за София, както и деня на тяхното отпътуване.

л. 17 б

57
До Орханийския окол. управител

1133                                                                                                                   30 ноември 1872

Трябва да изпратите бързо тук тетевенския мюдюр Махмуд ага, за да бъде разпитан но някои въпроси.

л. 19 а

58
До Орханийския окол. управител

1135                                                                                                                   30 ноември 1872

Като оставите за заместник доверено лице и като вземете със себе си доктор Ивана[19], елате тук.

л. 19а

59
До окол. управител а Ловеч

1139                                                                                                                   2 декември 1872

Благоволете да изпратите тук бързо Мехмед Акоглу Сюлейман, от с. Градешница, който имал вземане-даване с тетевенеца хаджи Станьо, заедно с 40-те османски алтъни, които той имал да дължи на последния[20].

л. 19б

60
До окр. управител в Търново

1141                                                                                                                   2 декември 1872

Тъй като се говори, че някои помаци от селата на Ловешка околия дето видели българин от Тетевен или от селата на Орханийска околия, му нанасяли оскърбления и други обиди, което е твърде некрасиво и впоследствие може да стане причина за появата на някои злини, съобщавам поверително, че е необходимо да наредите строго на окол. управител в Ловеч да разследва извършилите подобни действия или пък ония, които се канят да извършат, и да ги накаже. Да не допуска занапред да се случва подобно нещо. Заповед.[21]

19б

II

61
Препис от първия следствен протокол на разбойниците-обирачи на хазната, съставен в Орхание[22]

От стр. 1 до стр. 25. Сверен с оригинала.

[стр. 1] Разпит, произведен на 19 октомври 1872
(28 шабан 1289)

[Въпрос]: Как ти е името и името на баща ти, откъде си?

[Отговор]: Името ми е Божил, а на баща ми – Генчо[23]. От Орхание съм.

– На колко си години, какво е занятието ти?

– На 30 години съм, по занятие – земеделец.

– Защо дойде тука[24]?

– Дойдох, господине, да ви кажа. Преди хазната да бъде нападната, отивах да сека шума[25] и точно над града, край рекичката Зелин, до воденицата на Дико Крайчев, ме настигна Велчо Шунтов, носейки на гърба си една цедилка, т. е. вълнена торба[26] пълна с хляб, и ми каза: „Хайде, тръгвай с мене да отидем на едно място[27]!“ Заедно с него се изкачихме на балкана, на мястото Каменна стръга. Тогава при нас излязоха мнозина въоръжени хора. Велчо свали хляба от гърба си. Те го взеха и ми казаха: „Хайде да ни изведеш нагоре към прохода по пътя, който знаеш!“ Тогава аз и Велчо тръгнахме пред тях, а те след нас, минахме под боровата гора и ги заведохме на мястото Висок. Там те ни казаха: „Хайде, връщайте се сега обратно и утре пак да ни донесете хляб!“ Те останаха там, а ние с Велча на сутринта се върнахме в къщи. Същият ден вечерта Велчо пак донесе хляб у нас и ми каза: „Хайде да им го занесем!“ Тръгнахме пак двамата, минахме през рекичката Ичемен и отивайки към мястото Висок, дето ги бяхме оставили, малко по-насам ни пресрещна само един човек, взе хляба от нас[28] и ни каза да си вървим. И ние се върнахме обратно. Велчо дойде в града, а аз останах в кошарата ни в балкана, в местността Рудина, дето зимно време прекарваме с овците. Останах там да сека шума, тъй като и батьо ми Цветко беше дошъл и той да сече.

– Много добре, браво! Тук право каза, само че кажи и сега истината! Велчо обеща ли ти нещо? Той въобще каза ли ти нещо, за да го придружиш да им занесете хляб?

– Велчо ми каза: „Придружи ме да им занесем хляб! Те ще отделят малко пари и ще ни дадат.“

– След като нападнаха и [скъсано][29]… хазната, хората, на които занесохте хляб, дадоха ли на теб и на Велча като дял нещо от парите? Кажи и тук истината, ще бъде от голяма полза за теб.

– Когато последния път им занесохме хляба, аз [скъсано] в балкана… два… дойдох тук. В града се научих, че хазната била нападната. След няколко дни на улицата – в чаршията – до дюкяна на Мино Стамболията казах на Велча: „Занесохме им хляб, на тебе дадоха ли ти нещо? „Той отговори: „Не, не ми дадоха. „Запитах го: „Но, нищо ли няма да ни дадат? „А Велчо ми отговори: „Ако искат да ни дадат, и по-късно ще ни дадат.“

– Колко дни след нападението и обира на хазната видя Велча?

– Може би беше изминала една седмица. Сякох шума, бяхме заети с белене и сушене на царевицата и заради това не можах скоро да го видя.

[2] – В кои дни им носихте с Велча хляб?

– Първия път, когато им занесохме хляб, трябва да беше сряда вечер на около два часа[30]. В четвъртък сутринта се върнахме по домовете си. Вечерта срещу петък, на около 12 часа[31], отидох в дома на Велча. Той ми даде в една цедилка, т. е. вълнена торба, пазарски хляб и в една малка торбичка сирене. Взех ги. Велчо си остана в къщи, а на мен каза: „Хайде, ти тръгвай! Излез на края на града, аз ще те настигна! „И така, аз тръгнах, а Велчо след мене ме настигна при воденицата на Юнус ага над града. Той беше купил ракия в едно стъкло оканица. Нея вечер не можахме да стигнем [при нападателите]. Нощувахме в балкана, на мястото Обинек. На сутринта още в тъмно потеглихме и към обед, отсам Висок, на мястото Радивой, в балкана, ни пресрещна един човек, взе от нас хляба и ни каза: „Връщайте се сега обратно! „

– Два пъти носихте хляб на тия хора. Вие знаете кои са и откъде са. Колко добре ще бъде, ако кажете с Велча и сега истината! А колко души бяха?

– Господине, когато първият път занесохме хляба и им го дадохме всички бяха заедно, но беше тъмно. Все пак, те са тетевенци. Като си говореха там помежду си, чух, че един от тях наричаха Стоян войвода, а друг – Тодор. Запитахме ги и те казаха, че били от Тетевен. А и говорът им беше тетевенски[32].

– Колко души бяха?

– Не ги броих в тъмнината. Но бяха много, повече от 10 души, може би имаха около 12 души.

– Когато им носихте на два пъти хляб, не говорихте ли с Велча, къде за първи път се е срещнал той с тях и как се е наговорил, та отиваше да им носи хляб? Той непременно ти е казал това. Отговори ни и на този въпрос!

– Запитах го къде ги е видял за първи път и как се е срещнал с тях, но той не отговори. Каза ми: „Не ти трябва да знаеш!“

– И хлябът, който им занесохте първия път, и той ли беше пазарски?

– Да, и той беше пазарски хляб.

– От коя фурна купихте пазарските хлябове и колко бяха на брой?

– Велчо купи хляба, аз не зная, от коя фурна беше. Първия път занесохме 20 хляба и втория път бяха толкова.

– Големи хлябове ли бяха или малки?

– Смесено. И двата пъти имаше и големи и малки.

– Ще повикаме сега тук Велча и ще го запитаме. Ако той отговори: „Аз не зная, хляб не съм носил“, тогава би ли казал пред него това, което разправи на нас?

– Ще кажа, защо да не кажа.

– Знаеш ли да пишеш?

– Не знам.

–Ако показанията ти са верни, ела тук и вместо подпис удари пръста си!

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Божил

[Разпит на Велчо Шунтов][33]

– Как ти е името и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Велчо, а на баща ми – Йото Шунтов. От град Орхание съм.

– На колко си години и какво е занятието ти?

– На 25-26 години съм, занятието ми е земеделие, но се занимавам и с касаплък.

– Нещо ще те запитаме, ако кажеш истината, ще бъде от голяма полза за теб в случая.

– Питайте ме, каквото зная, право ще ви кажа.

[3] – Научихме се, че в сряда през нощта и в петък сутринта,

преди нападението на хазната, вие сте носили хляб в балкана. Къде и с кого занесохте тоя хляб?

– Не, господине, аз не съм носил хляб и не зная някой да е носил.

– Научихме се, че в сряда през нощта и петък сутринта ти си носил хляб на Зелинската река и на балкана? Човекът, който е ходил с теб по тая работа, е тук. Какво ще кажеш на това?

– Ако някой е носил, той си знае. Аз нито съм носил, нито пък зная.

– Заедно с него в сряда през нощта отидохте през Зелинска река на мястото Стръга в балкана, а вечерта срещу петък, като не успяхте да стигнете [пак там], преспахте в балкана на мястото Обинек и на сутринта тръгнахте и, като носехте хляба за Висок, вас ви пресрещнаха и вие го предадохте. Човекът, който е бил с тебе по тая работа, е тук. Ако той дойде сега и ти каже това в лицето, какво ще отговориш?

– Нека дойде, да каже! Аз не съм носил. Човекът, който казва това, ако е носил, той си знае.

– Другар в тая работа ти е Божил Генчев от град Орхание. Той има ли към теб някаква ненавист?

– Няма. Божил живее в крайната махла, а аз – в черковната. С него нямаме нищо общо.

– Щом като казваш, че помежду си нямате сърдитня, ако той дойде и ти каже в лицето, че на два пъти сте занесли хляб в балкана на хайдути, какво ще отговориш?

– И пред мен да каже, не признавам. Ако той е носил, аз не знам.

Разпит на Велча и Божила при очна ставка
Въпроси към Велча

– Хей, Велчо, ето другарят ти Божил пред теб казва, че в сряда през нощта той отивал да сече шума в балкана, а ти след него си го настигнал при Зелинска река и си му казал: „Да отидем на едно място!“ От там и двамата заедно сте отишли на мястото Стръга в балкана. Там излезли хайдути. Те взели от вас хляба и ви казали: „Утре пак да ни донесете хляб![34]“ След това вие сте се върнали. Вечерта срещу петък Божил дошъл у вас, взел хляба, който си бил поставил в една цедилка и заминал напред. Ти си купил една ока ракия и си го настигнал при воденицата на Юнус ага над града. Оттам като не сте успели да стигнете [на Каменна стръга], вие сте пренощували на мястото Обинек. Рано сутринта в петък сте тръгнали и отсам Висок ви пресрещнали хайдутите, дали сте им хляба и сте се върнали обратно. Ето, твоят другар Божил разправя всичко това пред теб. Казвай и ти веднага, как стана, за да придобиете и двамата качеството на доносчици.

– Болен съм, оставете ме за утре![35]

– Тъй, с болест, няма да мине. Кажи веднага: тия хайдути от къде са и кои са, иначе лошо ще патиш, Ще се каеш!

– Не, господине, нито съм ходил, нито хляб съм носил, нито пък зная нещо. Тая работа не ми е известна[36].

[4] – Велчо, ела, кажи истината, не ни затруднявай!

– Чакай, сега ще кажа как стана.

– Кажи да видим!

– Беше неделя преди петъка, когато обраха хазната. По пладне бях отишъл на края на града да купя черва за суджук. Стоян пандурът от Тетевен беше изпратил до мен един българин[37], мургав, среден на ръст, с възчерни мустаци, името му не знам, който ме намери, дръпна ме настрана и ми каза: „Моят чорбаджия Стоян ме изпрати до теб да ти предам, в сряда да занесеш хляб във вашия балкан, на мястото Каменна стръга, понеже там ще Дойдат хора.“ Аз му отговорих: „Щом като трябва, ще занеса.“ Българинът си замина, а аз си отидох в къщи. Беше към 10 часа[38] вторник вечерта, когато се запътих за къщата на Божила. Намерих го край къщи и му казах: „Божиле, Стоян ми пратил известие да занеса хляб в балкана. Да отидем заедно! Само че аз да купя сега хляба и да отидем от вечерта при тях.“ Божил се съгласи. Оттам си отидох у дома. Взех една торба и отидох на фурната. Купих 12 хляба и малко праз и тръгнах. Божила намерих над града да ме чака. Полека-лека призори стигнахме при тях [нападателите на хазната]. Намерих гина мястото, което ми бе посочено. Предадох хлябовете. Те ги взеха, поставиха ги в чантите си и ни запитаха за пътя, който води за прохода. Отговорих им, че Божил познава тия места. Божил замина с тях към прохода. Аз се върнах обратно и си отидох в къщи. Не знам, докъде ги е завел Божил. В четвъртък той ме намери и ми каза: „Поръчаха пак да им занесем хляб.“ Следобед, по икиндия, купих пак хляб от фурната. Божил си беше в къщи. Занесох хляба и му го предадох. Той замина, а аз се позабавих малко. Сетне купих сирене и 300 драма ракия и заминах и аз. Настигнах Божила над града и заедно с него пренощувахме в балкана, на мястото Обинек. На сутринта в петък потеглихме. Аз останах далеч в балкана, а Божил, който знаеше, къде се намираха, отиде при тях. Почаках го, докато се върне при мене. После той остана да сече шума, а аз се върнах у дома. Ето, така стана.

– Какви хора бяха хайдутите, на които занесохте хляб, колко души и от къде бяха? Кажи имената им, за да ги призовем и разкрием работата!

– Зная и познавам само Стоян пандура. Кои са другите, не знам, но и те трябва да бяха от Тетевен.

[5] – Какви бяха дрехите и оръжието им?

– Оръжието им беше смесено, от всякакъв вид. Дрехите им бяха черни, а на някои – такива, червени колчаци.

– Колко души бяха?

– Видях 11 души, повече не видях.

– Между тях беше ли и българинът, който в неделя те бе намерил в Орхание и ти бе казал, че Стоян го изпратил да ти предаде да занесеш в сряда хляб на Каменна стръга, в балкана?

– Тоя българин не беше между тях[39].

– Много добре. В сряда, когато вие с Божила им занесохте и предадохте хляба, те не ви ли казаха нещо, като например: „Наблюдавайте и, като ни донесете хляба, да ни съобщите дали няма да минат през Орханийския проход търговци или хазната?“[40]

– Когато за първи път отидохме при тях и им дадохме хляба, те ни питаха само за пътя, водещ за прохода. Отговорих им, че аз не знам, но Божил го знае. Божил ги заведе, а аз останах там. Но, за търговци или за хазната дума не стана.

– Виж, ти се познаваш от по-рано със Стояна. Той непременно ще ти е казал с каква цел тия хора са излезли там, или пък ти си го запитал, иначе не може да бъде. Каквото сте си приказвали по тая работа, кажи ни го, за да търсим изход.

– Ние там се срещнахме с тях и им дадохме хляб. При разговор със Стояна, аз го запитах накъде са се запътили, а той отговори: „Накъдето се случи. Да ни покажете пътя за прохода!“ Нищо друго не каза.

– Когато за втори път им занесохте хляб и се срещнахте с тях, Стоян какво ти каза, и не го ли запита каква работа има по тия места?

– Когато за втори път им носихме хляб, един от тях ни пресрещна. Аз останах там, а Божил с него отиде при тях. После Божил се върна при мен. Тръгнахме си заедно. Аз си отидох у дома, а Божил остана в балкана да сече шума. Повече не ги видях.

– Много добре. Тази работа се разбра. Вие в сряда сутринта, когато за първи път им занесохте хляб, уговорихте с тях – при повторно носене на хляб да им съобщите дали ще минат търговци или хазната. Оттук се вижда, че вие сте се осведомили още в четвъртък за: минаването на хазната в петък и така, заминали сте в четвъртък вечерта и петък сутринта, като сте отишли при разбойниците, съобщили, сте им, че хазната ще замине за София. Те са я причакали и нападнали. Това се вижда от вашето отиване при тях в петък сутринта. Кажи веднага истината, не ни създавай трудности!

– Вярно е, че на два пъти им носихме хляб, но не сме говорили подобно нещо. Аз ги видях само веднъж, повече не ги видях.

– Освен теб и Божила, знаят ли други някои хора, че тия разбойници са били там?

– Освен мен и Божила никой друг не знае.

[6] –Виж, ти твърдиш, че други хора не знаят за пребиваването на тия разбойници там, а твоите домашни – жена и деца – не знаят ли, че сте им носили хляб?

– Не, господине, домашните ми нищо не знаят.

– Много добре. Това нещо може да се провери и ако се установи, че освен теб и Божила и други знаят, но че ти криеш и не съобщаваш, тогава какво ще кажеш?

– Не ми е известно дали някой знае.

– Много добре, ела сега тук да удариш вместо подпис пръста си!

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Велчо Шунтов

 

[1] Под „два комитета“ трябва да се разбират Орханийският и Тетевенският.

[2] До идването на Саиб паша следствието в София се е водило от една разширена комисия, съставена от членове на окръжния съд, на окр. управителен съвет, на военни лица и др., под председателството на мютесарифа Мазхар паша.

[3] В турския текст стои Дако Стойков, така е разчел името и П. Миятев (пос. съч., стр. 89). Но трябва да се приеме, че преписвачът неправилно е разчел и написал името Дако вместо името Герго, което е допустимо при арабското писмо. Идващите след Доко Съйков (чието име в превода е грешно предадено като Дико) две имена са също сгрешени. Написано е „В. Нинов“ (в превода грешно предадено като „Нено“) и „Дико Веров“ вместо Вутьо Нинов и Дико Беров.

Герго Стойков Симеонов, Доко Съйков Маевски, Вутьо Нинов Дановски, Дико Беров Пашов и Дико Тодоров Диков са членове на комитета в село Голям Извор.

[4] Тайният агент Стефан ще да е някое лице, изпратено от Мазхар паша да шпионира в Орхание. Но изглежда, че пашата не е доволен от неговата работа.

[5] Васил Наков Драганчовски от Орхание и неговият другар Цвятко(?) ще да са измежду ония, за които Заимов пише: „По-долу от Оряхово, през нощта срещу първи ноември 1872 год., няколко Карданци, Боянци, Сарсаулци и Борисовци преминаха без паспорт турската граница – стъпиха на Влашката земя в качеството си на политически бежанци…“ („Миналото“, кн. И, стр. 166).

[6] Даскал Илия е Илия Костов Гюндюзов, главен учител в с. Видраре.

[7] Фильо и Йосиф са Фильо Попов Петров и Йосиф Попов Петров от Видраре.

[8] Тетевенски мюдюр е Махмуд ага, описан от Ст. Заимов („Миналото“, кн. II, стр. 94 сл.).

[9] Христо е Христо Цвятков Гашевски, родом от с. Койнаре, Белослатинско, шивач в Орхание (Н. Патев, Из миналото на Тетевенско и Ботевградско, стр. 120–124).

[10] Мито Бояджията е Мито Петков, член на комитета в Орхание.

[11] Даскалът от Етрополе е Тодор Пеев, комуто било възложено да отиде заедно с Христо Пиронков (е превода името неправилно е предадено като „Брънко“) и помака Хасо от с. Добревци във Влашко, за да търси нападателите на хазната. Групата потеглила за Румъния на 16 октомври Тръгването и пътуването ѝ са подробно описани от Заимов (пос. съч., стр. 86–122).

[12] В турския текст името Лальо е повторено. Касае се за Лальо Пеев.

[13] В тур. текст стои поп. „Христо“ вместо „Кръстъо“. Преписвачът погрешно е написал името с начална буква „Х“ вместо „К“. По въпроса за арестуването на поп Кръстьо д-р П. Ив. Стоянов пише следното:, В Ловеч се получи телеграма (тъкмо тая тел. Ке 1097) да се арестува поп Кръстьо. Него (както ми каза попадията му, още жива) арестували една нощ в коледните пости (след 14 ноември, значи – тъкмо когато вече Марин и Пъшков бяха в София) (Д-р П. Ив. Стоянов, Градът Ловеч, стр. 31).

[14] Поп Георги (Тутмаников) при разпита си на 23 декември казва, че е родом от с. Видраре и е свещеник в същото село. В историческата литература навсякъде е писано, че той е от с. Джурово.

[15] Тома е Тома Нинов от Видраре, а следващите са: Кольо Войнов от с. Брусен, Станчо поп Николов от с. Лопян; „Михо“ (грешно предадено) е Тихол Маринов, шуря (а не зет) на хаджи Станьо от Тетевен.

[16] Става въпрос за Васил Пупешков от Тетевен.

[17] Телеграма 1117 е шифрована. Нейното дешифриране, както и преводът ѝ, който тук препечатваме, са извършени от Васил Шанов. За пръв път телеграмата е публикувана в „Известия на Българското историческо дружество“, кн. XIV–XV, София 1937, стр. 516–228. Там са дадени факсимиле и бележки, към които препращаме читателя.

[18] Иванчо ефенди е хаджи Иванчо х. Пенчович, член на специалния съд.

[19] В предшестваща телеграма, изх. № 1134 на турския дневник, се съдържа също така нареждане за арестуване на доктор Иван („табиблик еден“ – упражняващ медицина), която гласи: „Налага се да изпратите тук Ивана, за когото давате сведения, Че без да е дипломиран, упражнявал медицина сред населението в Орхание, и то по внимателен начин, за да не му дадете възможност да се отклони.“ Вероятно това е Иван Ибришимов, Доктор Ибришима, както го нарича Заимов (пос. съч., стр. 269).

[20] Призоваването на Мехмед Якоглу Сюлейман цели да се устат нови дали 40-те алтъни, които той взел на заем от хаджи Станьо, не са от парите на обраната хазна.

[21] Телеграма 1141 потвърждава по официален път сведенията на Найден Патев за турските золуми него време в Тетевенско и Орхенийско. Той пише: „След обира ма царската хазна в Арабаконашкото дефиле на 20 (22 б. н.) септември 1872 година настанаха тежки времена за Орханийско и Тетевенско. Низами (войници) от всички области на Дунавския вилает връхлетяха, като орли на мърша, към българските села и градове. В пред освободителната епоха само кланетата в Батак и Перущица конкурират по жестокост с изстъпленията на турците в тези балкански села и градове. Мъченията и побоищата вземаха нечувани размери, много обезчестявания, изнасилвания, грабежи и палежи се извършваха под носа и с мълчаливото съгласие на войсковите началници и всичко се оправдаваше с класическата турска саркастическа поговорка гяура изет“ (Н. Патев, нос. съч,, стр. 78).

[22] Както е известно, откриването на нападателите на хазната и непосредствено след това на местните революционни комитети в Орханийско и Тетевенско започнала с арестуването на двамата орханийци Божил Генчев и Велчо Шунтов. На 19 октомври и двамата били изправени пред Орханийския околийски съд, пред който се извършил първият им съдебно следствен разпит.

В началото обирът на хазната, извършен на 22 септември 1872 г. в Арабаконашкия проход, представлявал за органите на турската административна власт едно обикновено престъпление. И ако софийският мютесариф Мазхар паша проявил необикновена за турените управници по онова време упоритост и старание за откриване на „обира“, то това се обяснява не само с обстоятелството, че този път пострадала държавата, а не раята, но и със засегнатото лично честолюбие и достойнство на Мазхар; в последно време в неговия окръг били извършени няколко „бунтовнически“ акции – нападението в дома на Николчо Арнаудов в Етрополе, опитът за покушение върху живота на дякон Паисий при Гол. Извор и убийството на Паисий в Орхание, – които останали неразкрити.

Едва след разпитите на първите арестувани от четата, която извършила дръзкото нападение, властта се добрала до политическите подбуди и характер на извършения обир. От „обикновена кражба“ случаят се разкрил пред очите на стреснатите турски управници като сериозна политическа акция. На 20 октомври пристигнал в Орхание сам Мазхар паша, за да ръководи лично следствието и арестите по-нататък. Тъй като в Орхание станало ясно. че в основата на цялата тая акция стон Тетевен, съдът се пренесъл там и под председателството на Мазхар паша продължил работата си, която завършил на 28 октомври. Тогава вече в новата ок светлина и размери, особено след самопризнанията на Димитър Общи, съдебният прочее излязъл от границите на компетентността на Орханийския окол. съд и бил прехвърлен на окръжния съд в София.

[23] Божил Генчев, член на революционния комитет в Орхание още от основаването му (началото на декември 1871 г.). Името му срещаме в литературата в следните вариации: Божко Божилов (Петър П. Ценов, Орхание и Орханийско, стр. 39); Божко Генчев (С т. Заимов, пос. съч., кн. 1, стр. 178, кн. II, стр. 123; а на стр. 71 правилно Божил Генчев); Божил Георгиев (Д. Д. Стойчев, Тетевен, стр. 93; авторът дава като отделно име и Божко Божков, същата грешка прави и Ив. Унджиев, Васил Левски, стр. 1049).

[24] Въпросът „защо дойде тук“ не трябва да се разбира в смисъл, че Божил доброволно се е явил пред съда, за да прави самопризнания. Това е един шаблонен въпрос, който председателят на съда е поставял на обвиняемите в начало на разпита им, за да ги предизвика да направят самопризнания (срв. стр. 53, 56, 60, 62, 87, 224).

Няма сведения за това, кога точно са арестувани Божил и Велчо, нито пък това може да се види от следствието им. Все пак то трябва да е станало на 17 или по-вероятно на 18 октомври, тъй като до 16, когато Тодор Пеев, Христо Пиронков и Хасо заминали за Влашко да търсят нападателите на хазната, обирът не е бил разкрит. Естествено признанието, което Божил прави пред съда, трябва да е било изтръгнато чрез прийомите на предварителното полицейско разследване.

[25] В турския текст стои „чалъ кесмек“ = „да сека храсти“, ко по-нататък става ясно, че се касае до сечене на зелена гора, шума за фураж на овците през зимата: срещу „Зелин“ а тур. текст стои „Желин“, а у Заимов – веднъж „мястото Зелен“ (кн. II, стр. 50, 126), а друг път „Зелинска река“ (пак там стр. 65).

[26] В тур. текст „седилк“ („цедилка“, бълг. дума), обяснена с „вълнена торба“.

[27] У Заимов „Ечимешка“ (пос. съч., стр. 50).

[28] Пресрещнал ги и взел хляба Вълко Цолов от Правец (вж. по-нататък стр. 41).

[29] В текста на въпроса и на следващия отговор има липси поради повреда на документа от влагата, но те не затрудняват ни най-малко разбирането смисъла му.

[30] „Два часа“ турско време = 20 часа вечерта.

[31] „12 часа“ – 18 часа вечерта.

[32] Това са Стоян Костов Пандура и Тодор Кръстев Бръмбара от Тетевен. Те са първите имена на участници в обира на хазната, посочени от Божила. Последният се преструва, че не ги познава. Веднага обаче властта предприема арестуването им. Заимов пише: „Каймакам ефенди телеграфически съобщи в София на Мазхар паша приятната новина. На часа се разпореди да отпътуват няколко конни стражари в Тетевен да хванат Тодор Бръмбара и Стоян Пандура“ („Миналото“, кн. Н, стр. 133).

[33] Заглавието на Велчовия разпит е поставено от преводача и затова трябваше да бъде заградено в четвъртити скоби. В турския текст разпитът започва с обичайните въпроси за име, месторождение и пр.

[34] И на това място документът е повреден. Изразът „утре пак да ни донесете хляб“ е вмъкнат от преводача и заради това трябваше да се постави в скоби. Той е взет от аналогично място в разпита на Божила.

[35] Заимов пише: „Шунтов бе тежко болен, при това и нервозен“ (пос. съч., стр. 125).

[36] От разпита на двамата орханийци дотук се вижда, че пръв разкрива обира на хазната Божил, а не Велчо, както твърди Заимов (пос. съч., стр. 132). Както се видя, показанията на Божил започват със самопризнанието, че той и Велчо са носили храна на нападателите и че последните са тетевенци. Разбира се, тук, в съдебно следствения протокол не са отразени етапите на мъчения, през които Божил е минал, за да стигне до самопризнание. Всъщност Заимов не отрича, че пръв Божил разправил цялата история на обира. Той казва: „От морални мъки Божко се разплака – чорапа са разплете – от игла до конец той разказа историята на обира“ (пос. съч., стр. 133). Но Заимов предпоставя на стигането на Божила до самопризнание разкриването на обира от страна на Велчо, когато от мъки той изпаднал в „някакво си особено душевно настроение да бърбори…“ и тук се вижда, че Велчо отрича и едва когато бива поставен на очна ставка с призналия вече всичко Божил, започва и той да говори.

[37] В тур. текст стои „християнин“, което е преведено с „българин“. Тук Велчо крие името му, но по-после го издава. Това е Весил Петров Бояджията, председател на Орханийския комитет.

[38] „10 часа“ = 16 часа следобед.

[39] „Тоя българин“ е Васил Петров, който не е участвал в самия обир на хазната.

[40] По това време за турската власт нападението в Орханийския проход било само един обир и нищо повече.

 

Pin It

Посетители

72

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 4 дни
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 3 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 4 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 4 седмици