Изгледи – България

1 1 1 1 1 Оценка 60% (2 гласувания)

 

2015 08 Pomaci

 

Изследването на съвременните външни фактори и процеси, които допринасят за формирането и „уплътняването“ на различни идентичности при помаците в България, е творческо предизвикателство, породено от участието в проект „Нагласи на мюсюлманите в България 2011 г.“. То отразява и преки впечатления от теренни проучвания, проведени в Родопите през същата година. В настоящия текст се анализират онези външни фактори и влияния, които въздействат и подсилват самоопределението на хората в Родопите като „помаци“, „турци“ и „мюсюлмани“. Не се изследват фактори, които утвърждават самоопределението като „българи“, защото те са повлияни предимно от вътрешнополитически събития и процеси. Тези различни идентичности дават основание да се използва термина „множествена“ идентичност, разбира се, с цялата условност на това понятие. То се употребява вместо „колеблива“ идентичност, защото в началото на 21 век различните представи за себе си на населението в Родопите и по-специално самоопределянето като „помаци“ и „турци“ все повече се разграничават и отстояват от респондентите с подчертана категоричност. В първото десетилетие на 21 век много по-активно се търсят и аргументи за тяхното“историческо доказване“. Тези две етнически идентичности могат ясно да се разграничат в различни сегменти от населението в Родопите, обособени възрастово или като социален статус, както и по редица други показатели[1].

Например, категоричното етническо самоопределяне като „помаци“ се среща по-често при по-младите хора, които не са преживели дискриминираща диференциация чрез него и не приемат неговата негативна конотация. Често това са респонденти с добро образование или студенти, както и млади хора с добър социален и финансов статус, за които е важно да заявят ясно открояваща ги идентичност. Тя ги разграничава от колебаещите се „други“ и им създава увереност и самочувствие като група – гордея се, че съм помак, турците не са толкова усърдни в исляма…Има една „История на помаците“ – там всичко е написано: за помашкия етнос (мъж, 34 г., Сърница). При ясното и категорично етническо самоопределяне като „помаци“, което определено разширява своя обхват, понякога се откроява и друга позиция. За някои от респондентите тя съдържа травматични асоциации за негативна диференциация в предишен етап от живота им и е характерна за хора над 45 години – много пъти си изпатих, когато разберат, че съм мюсюлманин… можех да направя много повече, завърших с отличие висше образование и когато името ми беше българско, криех, че съм помак (мъж, 48 г., Брезница). Въпреки това, самоопределянето като „помак“ е открито заявено и се отстоява с категоричност. Все по-често има респонденти, които го заявяват като антипод на турчеенето и се разграничават повече от турците, отколкото от българите – Единици се турчеят и хората гледат присмехулно на тях. Като са турци защо не знаят турски (мъж, 34 г., Сърница). Някои от респондентите натрупват аргументи за съществуването на помашки етнос и при общуването с мюсюлмани от съседните балкански страни или от страни от Източна Европа, които откриват в емигрантските общности. Това е много интересен факт, който може да се мисли като „внос“ на идентичност, чрез сравнение и аргументи, „открити“ извън България и по-нататък ще бъде анализиран по-детайлно.

Самоопределянето като „турци“ на съвременния етап също е повлияно от външни фактори и те допълнително ще бъдат анализирани по-детайлно. Тук е важно само да се отбележи, че тази етническа идентичност не е много широко разпространена (5.2%, според количественото изследване), има характерна география (в най-западната част на Родопите и в Пиринско) и много често се заявява открито и категорично от местни партийни активисти на ДПС. Това дава основание да се предполага, че на съвременния етап при някои от респондентите тя е мотивирана от политически съображения или прагматични нагласи, което се потвърждава при качествените изследвания. Турчеене се наблюдава и в други части на Родопите, но то не е така масово, има различна мотивация и в повечето случаи е характерно за по-възрастните хора, които свързват исляма с Турция. Именно Турция е силният външен фактор, който „уплътнява“ етническата идентичност „турци“ и на съвременния етап това влияние е подсилено от активната и последователна турска външна политика към съседни страни в различни региони (Балканите, Близкия Изток и Средна Азия), както и от нарастващата международна значимост на турската държава, които също ще бъдат разгледани по-детайлно допълнително.

Най-широката среда за идентификация на населението в Родопите е „мюсюлмани“. Самоопределянето като „мюсюлмани“ създава общност, в която се интегрират всички и през последните двадесет години нейният престиж нараства много силно именно под влияние на външни фактори. Тази идентичност има най-висока степен на легитимност, а като религиозна идентичност обхваща различните етнически идентичности. „Поглъща“ етническите различия дори в селища, където има масово турчеене – Турци? Ние не знаем турски! Ние сме само мюсюлмани (мъж, 37 г., Корница). Трябва да се уточни обаче, че самоопределянето като „мюсюлмани“ носи както религиозни, така и етнически характеристики. Етническата идентификация при самоопределянето като „мюсюлмани“ е много по-тясна и тези, които се самоопределят така, подчертават най-вече своята дълбока религиозност и най-често са представители на духовния елит – имами, учители по Коран и техните семейства.[2] Важно е да се подчертае, че те не правят аналогия с босненската „мюсюлманска“ нация, която е официално призната в края на 60-те години на ХХ век. За настоящото изследване това е много интересен факт, защото дава възможност да се направи сравнение с етническото инженерство в съседните балкански страни и да се търсят външни влияния при формирането и „уплътняването“ на различните идентичности.

Най-силно външните фактори влияят върху религиозната идентичност „мюсюлмани“. Това е така, защото тя е много легитимна, формира определена ценностна система и силно съзнание за общност, с която мюсюлманите се гордеят и която на съвременния етап е ревитализирана в глобален план – Ислямът е полезен, хората спират да пият, защото не може дори на джамия да ходиш, другите ще те упрекнат (мъж, 32, Корница), В това твърдение се „промъква“ и елемент на прагматично усвояване на ислямските ценности, което се споделя предимно от по-младите и образовани респонденти. Тази идентичност се отстоява категорично и от хора, които не са дълбоко религиозни. Чрез нея те изразяват преди всичко своята принадлежност към общността „мюсюлмани“ и придържането към ценности, характерни за нея – отношение към родители и семейство, както и спазването на определени норми в ежедневието и бита. На съвременния етап тези ценности се усвояват и „уплътняват“ и извън България – чрез обучението на духовници в чужбина, както и чрез интегриране (временно или за по-дълго) в мюсюлманските общности в различни европейски държави, където се търси работа.

Трите идентичности – „помаци“, „турци“ и „мюсюлмани“ се очертават само бегло, защото настоящото изследване не анализира състоятелността и популярността на различните идентичност на населението в Родопите.[3] Тяхното най-общо открояване е по-скоро формално основание за постигане целта на този текст, а именно да анализира съвременните външни фактори, които влияят върху различните идентичности на помаците и „внасят“ нови аргументи и категоричност при тяхното отстояване. За постигането на тази цел в текста са изведени няколко акцента в международните отношения – в глобален, европейски и регионален план – които „уплътняват“ „множествената“ идентичност на населението в Родопите. Първият акцент разглежда влиянието на процеса на глобализация и нарасналата мобилност на гражданите, които създават „отвореност“ на съзнанието и „внасят“ нови аргументи за конкретна идентичност. Те се напластяват върху стари интерпретации и динамизират самосъзнанието. Вторият акцент е свързан със съвременните международни конфликти в Близкия Изток и Северна Африка, които предизвикват активизиране на ислямския фактор. Последиците от тях утвърждават ислямските ценности и партии в регионален план и „невидимо“ повлияват консолидирането на мюсюлманските общности извън конкретния регион – включително и в България. Третият акцент има конкретно балканско измерение и разглежда влиянието на регионални фактори и процеси. Той включва влиянието на конфликтите в Югоизточна Европа, предизвикани от разпадането на Югославия, които също активират ислямския фактор и консолидират мюсюлманските общности. Разглежда и нарасналия международния престиж на Турция, анализира значението на страната като икономически фактор и нейното политическо ангажиране с мюсюлманите в балканските държави, защото то определено повлиява и „уплътнява“ една от етническите идентичности в Родопите, а именно самоопределянето като „турци“.

Глобализацията

в контекста на международните отношения е процес, който има твърде различни интерпретации и спорни хронологични граници. Възможно най-широката дефиниция съдържа икономически, институционални и идеологически конотации.[4] Съществуват и по-тесни дефиниции, които разграничават политическа, икономическа и културна глобализация (Rupert 2000:46). В други определения се подчертава диференциацията между „глобализация“, „глобализъм“ и „интернационализация“ (Coker 2002:14-28). В настоящото изследване се приема, че глобалният ред се свързва с въвеждането на някакъв вид универсализация, осъществена чрез урбанизацията, чрез институциите и социалните механизми по западен образец, както и чрез изграждането на глобалните комуникации, които обвързват „далечните светове“. Глобалните тенденции в постбиполярния свят се стимулират чрез нарасналата роля на международните организации. Те се опитват да осъществят глобално регулиране и мотивират своята активност с универсални принципи. Практиката показва обаче, че те са с твърде общ характер и не могат да внесат хармония в глобалния свят. Откроява се неговата незавършеност и възникват конфликти между различните геополитически системи, формирани исторически чрез отстояване на по-тесни пространствени интереси.[5] В този контекст задълбочаването на тенденциите, характерни за глобализацията, не водят до обезличаване на локалното, защото на съвременния етап културните и етническите различия са натоварени със свръхзначимост и се отстояват чрез конфронтация. Глобализацията оказва влияние и върху националната държава, като води до загуба на автономия и авторитет.[6] Тези загуби обаче се приемат като закономерни от последователите на либералния подход, защото за тях световната политика е глобално общество, което функционира успоредно с държавите и донякъде определя контекста на тяхното съществуване. От първостепенна значимост е взаимната зависимост на държавите, а не балансът на силите и неолибералите са убедени, че зависимостта в различни области като екология, сигурност и др. ще насочи човечеството към свят без граници (по-подробно вж: Най 1998:201-210). Наистина има световни проблеми като СПИН, наркотици, замърсяване, тероризъм, които създават нови отговорности, необвързани с определена територия и променят доминиращата система на суверенни държави, установена преди четиристотин години.

При тези условия границите се заличават и националната държава не може да поддържа независим контрол върху икономическата дейност и трудовата заетост дори на своята територия (по-подробно вж: Бек 2002: 21-33). Това води до извода, че глобализацията поставя под въпрос националната държава и единството на обществата. В същото време обаче тя унищожава политическите и културните прегради и „събужда“ съзнание и усещане за световна принадлежност. Така също се увеличава значението на локалното и на по-тясната групова общност. В този смисъл е логично засиленото търсене на идентичност (граждани на света, но и по-ясно разбиране за себе си). Важно е да се подчертае и че извън границите на националната държава, малцинственият статут се размива и определящо става идентифицирането с група от локално значение, което е по-приемливо и желано. Как се отразява това върху идентичността на помаците, турците и мюсюлманите в България е въпрос, на който се търси отговор в настоящото изследване.[7] За тази цел се анализират последиците от мобилността на мюсюлманите в различни емигрантски общности, както и „вносът“ на идеи и религиозни норми, осъществен от новите имами, които получават своето духовно образование извън България (в Турция или Саудитска Арабия).

Емигрантските общности

са мястото, където мюсюлманите от България попадат, търсейки работата в чужбина, най-вече в селското стопанство и строителството. За тях тази работа е източник на доходи, който не е основен, а помощен за хората от селата, за жените, за хората с ниско образование – Цехове има в дърводобива, но повечето ходят на работа в Португалия и Испания и за 3 месеца изкарват за година (мъж, 42 г., Костандово). В повечето случаи отделни членове на семейството отиват на сезонна работа и не мислят за преместване на цялото семейство, защото при мюсюлманите то включва и възрастите родители – 700-800 човека работят в Испания и Англия, но се връщат преждевременно. В Турция не ходят на работа. Ходят за Гърция всеки ден или за по една седмица (мъж, 67 г., Сърница). Най-често това са по-млади хора – Младите ходят много на работа в Англия, Испания и САЩ (мъж, 45 г., Сърница), безработни и със „свита“ представа за добра перспектива. Те са много отворени за влияние и точно в емигрантските общности по-отчетливо осъзнават и заявят себе си. В тях събират аргументи и „творят“ истории за своята етническа принадлежност и произход аз съм помак… Никъде не е казано, че сме били българи (поправя се) – християни. В Молдова също има мюсюлмани, а пък те не са били под турско… Четох една книга от Турция. В нея се казва, че тук е имало помаци преди турците. Помаците винаги сме били тук. После са ни разделили в държави: Гърция, Македония… (мъж, 45 г., Дебрен) Последното обяснение ясно показва „внос“ на идентичност „помаци“, чрез сравнение с други държави.

Помаците в масовия случай търсят работа в Гърция, Португалия, Испания, Франция, Великобритания, Германия и Белгия. От теренния материал, събран при качественото изследване по проекта „Нагласи на мюсюлманите в България 2011 г.“, може да се направи изводът, че почти всяко семейство изпраща хора на сезонна работа или за по-дълго в чужбина. Според количественото изследване – 14.8% биха заминали в Германия, 4.9% в Турция и почти толкова във Великобритания, Холандия, Испания и др. Тези данни навеждат на мисълта, че те предпочитат страни, в които има значими и компактни мюсюлмански общности, чрез коитопо-лесно намират работа и се интегрират. Естествено възниква въпросът защо Германия е най-предпочитана и отговорът може да се търси в контекста на по-горното заключение. На съвременния етап в Германия има 4 000 000 мюсюлмани и политика и отношение към тях, която е различна – по-толерантна, отколкото във Великобритания и във Франция. В Германия от 2009 г. се изучава ислям в училищата и университетите по силата на официално споразумение, подписано от германското правителство и мюсюлманската общност, представена от т.нар Ислямска конференция.[8] В споразумението се очертава план за религиозно образование и се регламентира организирането на религиозни семинари, които се посещават и от представители на духовния елит на мюсюлманите в България. Значимата толерантност към обучението по ислям в Германия прави възможна и дейността на неортодоксални секти, които не са приети от официалното сунитско вероизповедание (като „Ахмадия“), чиито семинари също се посещават от мюсюлмански духовници от България) – В Германия бях на семинар на „Ахмадия“. Поканиха ме, защото ме уважават. Бяхме 70 000 човека – от целия халифат… Ходих на 10 семинара, където преподаваха шейхове (може да се каже и молли) от Медина. Така разбрах кое е правилното (мъж, 41 г., Гоце Делчев).

По-лесната интеграция чрез мюсюлманските общности в чужбина насърчава идентичността „мюсюлмани“ като религиозна принадлежност. Много от хората, които се връщат, временно или за постоянно от работа в чужбина, „внасят“ религиозност. Респондент от духовния елит изтъква точно този факт – като отидат в чужбина и се връщат по-мюсюлмани от мен, а преди не стъпваха в джамия“ – и допълва – „някои хора излизат и не се връщат, но при гостуване влияят на другите. Но там мюсюлманите са свободни, имат права, а тук не е така (мъж, 50 г., Горно Дряново). Разказва случай за хора от селото, които са в САЩ и вече са станали американски граждани с помощта на местни мюсюлмани. Влиянието отвън върху идентичността „мюсюлмани“ може да се открие и в сравнения, чрез които се изтъква по-голямата толерантност към външните знаци за дълбока религиозност, характерни за общността – Наскоро бях в Брюксел да си купувам кола и там – при приятели… На никого не прави впечатление, ако си с брада, с мюсюлманско облекло. Друг свят. Демокрацията е далече от нас… (мъж, 40 г., Лъжница).

Чрез емигрантските общности се „внася“ и късна религиозност, като това е по-характерно за мъже на средна възраст и с добро образование, които са работили в чужбина. Тяхното пребиваване там често се изтъква като причина за приобщаване към Исляма – Аз намерих сили да прекрача прага на джамията преди 5 години. Баща ми не беше много религиозен. У нас мама по-знаеше религията. Аз лично се научих да се кланям чак през 1998. Научи ме един мароканец в Белгия, който стана най-близкият ми приятел. Приюти ме у тях без дори да знае, че съм мюсюлманин… После приюти и братовчед ми. Прекрасен човек. (мъж, 45 г., Дебрен)

Духовното образование на „новите“ имами в Турция и Саудитска Арабия е още един външен фактор, който подсилва идентификацията „мюсюлмани“ като религиозна принадлежност.[9] Състудент на един от тези имами разказва, че той до втори курс не ходел на джамия, но след като заминал да учи в Саудитска Арабия, станал ревностен мюсюлманин. В селищата където те проповядват, наистина има по-висока степен на религиозност, откровена или показна и в Сърница например това е много видимо.[10] Респонденти от други места, които подчертават своята религиозност, също вярват повече на новите имами – Вярвам повече на новите имами, защото са по-образовани. Те са получили духовно образование в Турция и там има по-добро такова. (мъж, 21г., Дебрен) Именно това, че те са по-образовани и начетени ги прави добре приети от младите и образованите хора.

Тяхната добра подготовка и умението да общуват с младите мюсюлмани се признава от всички, дори и от тези, които не ги приемат еднозначно – На всеки Байрам карам младите да поемат. Повече разбират, младите хора искат други теми. Но по-късно, когато става дума за различията с имамите завършили в Саудитска Арабия – Трябва постепенно. Не може да ми дойде някой пикльо от Саудитска Арабия и да ми ходи с вдигната глава… (мъж, 53 г., Дебрен). Друг представител на духовния елит също споделя своето нееднозначно отношение – Ние сме ханифити. А в Саудитска Арабия – шафии. Има малко разминаване в обредите. Не ме интересува как се молят хората – важното е да се молят. Новите ходжи много обичат да използват думата „бидат“ (нововъведение). Но всичко ново ли да забраним? Религията е улеснение… Новите искат веднага да въведат новите норми, както е в Саудитска Арабия. Но тук това (брадите, носиите) не е нормално…(мъж, 30 г., Огняново).

Специфичната обредност, която се „внася“ от „новите“ имами (след като се върнат от обучение в чужбина), е най-често изтъкваната причина за различията между мюсюлманските духовници – Студентите, които идват от Саудитска Арабия, проповядват вярата, както е според Пророка. Старите карат по османския начин. (мъж, 41 г., Гоце Делчев) Съпоставимо е обяснението за различията, направено и от самите нови имами – Няма диференциране между нас (завършилите в Саудитска Арабия) и останалите имами. Ние нищо не забраняваме на хората, но не искаме да извършваме бидат. Старите ходжи са правили мевлид заради парите. Старите всъщност са по-радикални. Не – по-консервативни. Казваха: „Това се прави така, защото е така!“ А ние обясняваме защо е така. (мъж, 47 г., Сърница) Може да се допусне, че точно тези канонични спорове също рефлектират върху религиозната идентичност, защото разделят мюсюлманите между ортодоксален и османски ислям и изкристализират в стремеж всеки да докаже, че неговата вяра е по-права.

Разбира се има респонденти, които изразяват открита подозрителност и недоверие, с проекции за „внос“ на етническата идентичност – Тук мюсюлманите си се осъзнават като българи. Обаче чуждестранните възпитаници (от арабските страни) ги карат да се пишат турци (жена, 51 г., Огняново). В това твърдение може да се търси знак за „внос“ на етническа идентичност, но тя не може да се приеме без резерви, още повече, че разграничението на мюсюлманските духовници, завършили в Саудитска Арабия, е точно от османския ислям. Има дори случаи, в които респонденти от средата на самите имами приемат и споделят различни версии за помашки етнос, чиито корени се търсят преди османското завоевание – Тук е имало ислям преди турците. Виждал съм надгробен камък, датиран по Хиджра отпреди 1 300 години. Най-вероятно сме араби. В Саудитска Арабия мислеха, че съм от Египет (мъж, 47 г., Сърница). Тази позиция не е единична и е логична, защото, при разширяващото се самоопределяне като „помаци“, би стеснила кръга на мюсюлманите, които вярват на новите имами. Това, че не е масово осъзната, може да се обясни с безусловната принадлежност на младите и образовани мюсюлмански духовници към елитите и обвързването им с партийни структури (ДПС), за които априори се приема, че насърчават турчеенето.

Точно тази връзка се потвърждава от много често срещаното твърдение на респондентите, че учението в чужбина е награда за лоялните към ДПС. Един от тях го формулира такаСинът ми щеше да ходи да учи в Саудитска Арабия, но тукашните от ДПС го спряха, защото не им ходи по акъла… казаха, че от там искат да се изпращат по-млади хора. Аз ходих в ДПС да се оплача. (мъж, 63 г., Буково) В тази интерпретация се съдържа много лично отношение, но тя откроява една реалност (потвърдена и от други респонденти), че изборът, кой да отиде да учи в Саудитска Арабия или Турция, наистина се прави от местните структури на ДПС и се обвързва с лоялност към партията. В повечето случай „новите“ имами са и от семейства на местния елит.

Авторитетът на „новите“ имами се гради и от това, че младите мюсюлмани виждат в духовното образование в Турция и Саудитска Арабия много добра перспектива за реализация не само в България, но и в чужбина и най-вече в Европа. Точно тази гледна точка прозира в твърденията на респондент, който принадлежи към елитите. Той с гордост разказва че дъщеря му е женена в Турция, след като заминала там да учи в духовно училище. Синът му учи в Саудитска Арабия шариат и според него едва ли ще се върне – Перспективата му е в Западна Европа – където ценят образованите мюсюлмани – и дава пример с Великобритания. Може да се предположи, че тази перспектива ще се развива като схема, която ще осигури духовници за нарастващите мюсюлмански общности в страни членки на ЕС. На въпроса – „Защо учи в Саудитска Арабия?“ – отговаря – защото тогава (преди 5г.) в Турция нямаше добро образование (мъж, 50 г., Горно Дряново).

Самият той степенува духовното образование на мюсюлманите по следния начин – най-ниското ниво – в България (самият той е завършил първия випуск на Ислямския Институт през 1993г.), следващото ниво е Турция, а за най-добро смята духовното образование, получено в Саудитска Арабия. Друг респондент прави същото разграничение (въпреки споделените съмнения) и на въпрос – Има ли някаква йерархия на завършилите в Саудитска Арабия, в Турция и в България? Кои са по-уважавани? – отговорът е – Нас ни гледат като по-нисши. А у нас образованието по ислям не е слабо. Има дърпане между завършилите в Турция и в Саудитска Арабия. Има разграничение между завършилите в Саудитска Арабия и останалите. То, между самите университети си има търкания…За това обаче всеки си има собствено мнение. Няма подреждане. Всичко зависи от човека. Не приемам твърдението, че отличниците от Ислямския институт ги изпращат да учат в Турция. Да, вярно там има много добри училища (мъж, 34, Сърница). Тази градация на духовното образование по-качество – Саудитска Арабия, Турция, България – се потвърждава при повечето респонденти, но не и от резултатите в количественото изследване, където, на въпроса – „Къде трябва да учат мюсюлманските духовници?“ – 56% отговарят – в България, 7.4% – в Турция и 6.7% в Саудитска Арабия.

Чрез „новите“ имами се „внасят“ не само религиозни идеи и норми, но и модели за начин на живот – в бита, в начина на обличане, които също „уплътняват“ религиозната идентичност „мюсюлмани“ – това, че са забулени по различен начин е мода, дойде от жените на тези, дето бяха в Саудитска Арабия. Гледат и телевизия, ходят и на екскурзия там (жена, 31 г., Сърница). Тази мода много бързо се разпространява в някои селища (Лъжница, махалата Петелци в Сърница), в които имамът е учил в Саудитска Арабия. Следват я първо жените от неговия род, а постепенно към тях се присъединяват и други. Разбира се, има и противопоставяне, особено по отношение на забрадките, както и твърдения, че им плащат, за да се обличат така.[11]

Процесите в Близкия Изток и Северна Африка, които са много активни на съвременния етап, са свързани с „Арабската пролет“, свалила от власт дълго управлявалите авторитарни владетели в редица арабски страни, с войната в Либия, с изборите в Тунис и Египет, които се печелят от мюсюлмански партии, с Афганистан, с проблемите с тероризма и с гражданската война в Сирия. Тези събития продължават повече от година, предизвикват активизиране на ислямския фактор и ревитализация на исляма, а последиците от тях утвърждават ислямските ценности и партии в регионален план. Процесите в Близкия Изток и Северна Африка са в центъра на съвременните международни отношения и медиите – запълват ежедневно информационното пространство и „невидимо“ и косвено повлияват консолидирането на мюсюлманските общности извън конкретния регион – включително и в България. Само в този контекст, като съпричастност към „нашите“, може да се мисли, че те повлияват религиозната идентификация „мюсюлмани“. Като събития обаче те остават в периферията на интересите на мюсюлманите в Родопите – Тук никой не се интересува от бунтовете в арабския свят (мъж, 37 г., Корница). Много рядко може да се изрази отношение и то обикновено е мотивирано от лични предпочитания и идеологическа съпричастност – харесвам Кадафи и режима в Либия, това е управление (мъж, 45 г., Дебрен).

Конфликтите на Балканите

и най-вече етническите и религиозните сблъсъци, които съпътстват разпадането на бивша Югославия, също могат да се приемат като външен фактор, които влияе на „множествената“ идентичност на помаците. Тяхното влияние е много по-пряко, поради географската близост и активното общуване с хората от съседните държави. Не може обаче да се търси осъзнаване и заявяване на обща „балканска“ същност, под каквато и да е форма на идентичност. Както вече беше споменато респондентите не дават основание да се мисли за пряка връзка между етническата идентификация „мюсюлмани“ в Босна и Херцеговина и етническото самоопределяне на ограничен брой помаци като „мюсюлмани“. Въпреки това, балканските реалности на съвременния етап повлияват най-вече религиозната идентичност „мюсюлмани“. Това влияние е в общ контекст и косвено, както при активизирането на ислямския фактор в Близкия Изток. Мюсюлманите в другите балкански страни се приемат като „наши хора“ и се прави сравнение, най-вече за това, доколко са свободни да изразяват своята религиозна идентичност – „Тук, ако един мъж излезе с таке или с брада на пазара в Гоце Делчев, няма да се върне. А в Струга си ходят свободно албанците с такета и никой не ги закача…“ (мъж, 37 г. Корница).

Сходни са обаче условията на по-голяма отвореност към света, на по-голяма мобилност и повече контакти, които насърчават самоосъзнаването и отключват „сътворяването“ на нации. В границите на бивша Югославия тези процеси са много активни през 60-те години на 20-ти век и именно тогава се „създава“ не само „мюсюлманската“ нация в Босна и Херцеговина, но и „македонската“ нация, чийто произход се търси далеч назад – във времето на Александър Македонски. Първата се сътворява и с външнополитически съображения, свързани с лидерската позиция на Югославия в Движението на необвързаните, където повечето държави са ислямски. Втората започва да се „твори“ първо в емигрантските общности от бивша Югославия в САЩ, за да се заяви по-голяма историческа тежест. След това учените „изобретяват“ исторически аргументи и после идва конкретна държавна политика, която утвърждава „новите“ нации. В България вече има учени, които „събират“ исторически аргументи и създават различни теории за помашки етнос – арабска, Волжско-Камска, Куманско-печенежка и др., в които е залегнала тезата за предосмански ислям на Балканите и тя печели все повече привърженици. Това „творчество“ е сравнимо със създаването на нации в съседни държави (в един друг период), може да се мисли като своеобразен индиректен „внос“ и като част от процеса на етническо инженерство. Има още една „балканска връзка“, чрез която се „внася“ етническа идентичност „помаци“ от съседна страна (Гърция), но тя е много по-директна и се изтъква често от респондентите – Няма тенденция за обособяване на помашки език. Може би е влияние от Гърция (мъж, 53 г., Смолян), както и – Това – за помашкия етнос – дойде от гръцката пропаганда. Там го изфабрикуваха, сега го пренасят тук (жена, 50 г., Смолян).

Турция като значим икономически и геополитически фактор

оказва много по-силно и пряко влияние върху религиозната и етническата идентичност на мюсюлманите в Родопите. Това се дължи на нарасналия международен престиж на страната и активното ангажиране с мюсюлманите в балканските държави. Още по-време на войните в Югославия турската външна политика има ясна и устойчива позиция в подкрепа на мюсюлманите. Тази политика е само една от проекциите на амбициозен външнополитически курс, концептуализиран в доктрината „Демирел“. Тя е заявена веднага след края на Студената война от тогавашния турски президент Сюлейман Демирел и очертава широк периметър за активна външна политика в няколко направления – Средна Азия, Близкия Изток и Балканите. Същностната мотивация на тази външна политика е активна подкрепа за мюсюлманите извън Турция, в периметъра на някогашната империя и в продължение на двадесет години тя се следва неотлъчно, обогатява се и се развива.[12] Нейната успешна реализация се дължи на икономически и геополитически фактори, които създават значима и активна позиция на Турция в съвременните международни отношения. По данни на световната банка годишното нарастване на брутния вътрешен продукт (GDP) на Турция е 4.7% за 2007 г.; 0.7% за 2008 г.; -4.7% за 2009 г. и 9% за 2010 г. Тези данни показват, че страната има силна икономика, успешно излиза от световната криза и се нарежда сред най-динамично развиващите се държави (през 2010 г. преди нея е само Китай, с 10.4% нарастване на брутния вътрешен продукт). Този висок икономически растеж поставя Турция на 18 място в света, изгражда престиж и авторитет, както и амбиции за още по-голяма външнополитическа активност. Също така Турция се нарежда и сред 15-те страни в света с най-високи военни разходи (като % от брутния вътрешен продукт) – 2.4% от GDP, което прави 17.5 билиона долара. За 2010 г. по-високи военни разходи имат само САЩ – 4.8%; Русия – 4.0% и Великобритания – 2.7%. След Турция се нареждат страни като Франция – 2.3%, Китай – 2.0%, Бразилия – 1.6% и Германия – 1.4% (SIPRI Yearbook 2011)

Тези показатели заявяват Турция като бързо развиваща се държава, с висок стандарт и добри условия за реализация. Те са съчетани със значима геополитическа тежест в съвременните международни отношения, защото турската външна политика е много активна по отношение на Близкия Изток и „Арабската пролет“. Това неминуемо повишава нейния авторитет пред мюсюлманите и в България, „натрупва“ се върху традиционната обвързаност и се заявява категорично – И в Турция нашите живеят по-добре. Всичко са постигнали за 15 години. Защото гледат само икономическата страна. Няма проблеми с етнос, с религия – тези въпроси там не са на дневен ред. Нашите там не се чувстват различни, дори са по-уважавани (мъж, 47 г., Буково). Този авторитет е безспорен, осъзнат и признат от всички респонденти, които изразяват отношението си към Турция. За тях тя създава модел за начин на живот, бит и ценноститова е модел за живот, но там много трудно може да се реализира човек, не знаем езика, а и там много се работи (мъж, 32 г., Корница).

Във втората част на това изказване вече се очертава диференциация, повлияна от различната етническа идентичност, заявена от респондентите. Тези, които се самоопределят като „турци“ имат безрезервна обвързаност и там влиянието е най-силно – мило ми е като чуя турска музика …Хората вярват, че Турция ще ни защити, ако нещо стане…вярват, както българите в Русия (мъж, 52 г., Корница). Същото доверие и обвързаност с Турция прозира в твърдението и на друг респондент, който се самоопределя като „турчин“ – християните не ни обичат, ние сме чужди. Това не е така, като отидеш в Турция, там си спокоен. Човек усеща, че е важен, има сигурност, правителството се грижи за хората (мъж, 42 г., Лъжница). Отново позитивно, но по-дистанцирано и прагматично, без емоционална обвързаност, както в Корница, е отношението към Турция на тези, които се самоопределят като „помаци“ и търсят ислям преди Османската империя. Те се възхищават от начина, по който живеят в Турция, и твърдят, че сега повечето отиват да учат светско образование там и не се връщат – Аз не съм ходил в Турция, но мисля, че хората там са много топли и добри. Приятели, които са ходил, и казват, „чудеса, не може да се опише, трябва да се види“. Животът там е много по-добър. От Сърница са заминали 2-3 семейства само. Като дойдат тук на почивка, и те разказват чудеса. За 10 години са изкарали това, дето тук за цял живот не може. В началото замина и един мой връстник и … доволни и предоволни (мъж, 45, Сърница), както и – В Турция е по-хубаво, хората живеят по-добре, но не е за мен, защото не зная езика (мъж, 21 г., Дебрен). Тази позиция вече изявява отношение като към чужда държава, което се дължи на множество фактори – не знаят езика; живеят в места, където има по-малко изселници в Турция; работят в строителството в Западна Европа. Това сдържано и прагматично отношение към Турция се заявява най-вече от представители на светския и духовен елит, самоопределящи се като „помаци“, от активистите на помашкия етнос и младите бизнесмени – Това е друга държава, аз не говоря турски, те там живеят много добре. За мене Турция е чужда държава! (мъж, 45 г., Дебрен) То показва, че влиянието на Турция при „другите“ намалява и се „моделира“ вече и от вътрешни фактори.

В представите на по-възрастните мюсюлмани ислямът устойчиво се отъждествява с Турция, което означава, че нарасналият ѝ международен престиж оказва влияние и върху религиозната идентичност. Нашата религия ни сближава с турците. Турция много ми харесва – страшна икономика. 700 лв. пенсия вземат изселниците..От демокрацията излезе нова мода на имената, внасят ги от Турция. Например – „Хай“ и други такива… (мъж, 65 г., Сърница). По-млади респонденти също открояват връзката „ислям-Турция“, но интерпретациите очертават и дистанция – От Горната махала съм. Знам турски. Но не смятам, че съм турчин. Те на вас ви казват, че са турци, пред нас никога няма да посмеят. Пред нас слагат акцента върху религията: първо са мохамедани. Казват си, че са помаци, а не турци. Всъщност, смесват религия и „турско“. Никой от тях не може да пише на турски. В училището няма нито една подадена молба за изучаване на турски език. През 1989 имаше само един изселник от Чекаларово – гурбетчия (мъж, 41 г., Чекаларово).

Влиянието на Турция върху религиозната идентичност „мюсюлмани“ се насърчава и от Главното мюфтийство и Ислямския институт, където има силно турско финансиране на дейността им и „внасяне“ на преподаватели от Турция – В мюфтийството на Хаджъ перат парите – дарения от Турция (от държавния вакъф) и от Саудитска Арабия. Мисля, че мюфтийството е по-близо до Турция, не до Саудитска Арабия (мъж, 41 г., Буково). Един от респондентите подчертава, че в Ислямския институт се учи много история на Турция (мъж, 40 г. Сърница). Другата линия, която изгражда авторитета и влиянието на Турция сред мюсюлманите в България, е политиката на ДПС – ДПС си държи за турците… (мъж, 68 г., Сърница) Това обаче предизвиква различни реакции, а един от респондентите дори директно обвинява Турция и ДПС за все по-интензивното използване на религията в услуга на турския национализъм – Аз съм българин мюсюлманин, а те (ДПС и Организацията на тракийските турци в Одрин) ме наричат помашки турчин. А имамът по време на петъчна молитва с 1 200 души ги убеждаваше да се пишат турци. Лично го чух (мъж, 51 г., Мадан).[13] Това отново е позиция на респондент, който се самоопределя като „помак“ и тя има все повече привърженици. Тази позиция още веднъж потвърждава и извода, че влиянието на Турция е силно и устойчиво върху религиозната идентичност „мюсюлмани“, но не е еднозначно при различните етнически идентичности. Неговата перспектива зависи както от нагласите на мюсюлманите в България, така и от конкретна политика на местно и държавно равнище.

Очертаните външни фактори са активни и имат широка перспектива, което означава, че те още дълго ще продължат да влияят върху идентичността на помаците. Това влияние не е директно, но то не може да бъде пренебрегнато поради отворените граници, голямата мобилност на хората и глобалните информационни пространства. Тези съвременни реалности създават едновременно търсене на себе си и на „другите“ и въздействат много силно на общности, които дълго време са били затворени и изолирани.

Литература

Бауман, З., Глобализацията: Последиците за човека, С.,, ЛИК, 1999

Бек, У., Що е глобализация?, С.,, Критика и хуманизъм, 2002

Иванова, Е., Родопите: от крайностите към златната среда и обратно, В: Планината Родопи – усилията на прехода, С., 1998

Иванова, Е., Малцинства и глобализация, В: Глобализацията и новите граници на политическото, С., ИК ЕОН-2000, 2004

Малинов, Св., Ще оцелее ли националната държава, В: Глобализацията и новите граници на политическото, С., ИК ЕОН-2000, 2004

Томова, И., Родопите през 90-те: тенденции на развитието, В: Планината Родопи – усилията на прехода, С., 1998

Най, Дж., Международните конфликти. Теория и история, С., 1998

Хинкова, С., Дипломация и политика в международните системи „Метерних“ и „Реалполитик“. Международните отношения през ХІХ век, С., 2012

Coker, Ch., Globalization and Insecurity in the XXI Century. Oxford University Press, 2002

Rupert, M., Ideologies of Globalization: Contending Visions of a New World Order, London, Bell, 2000

SIPRI Yearbook 2011, www.sipri.org/yearbook / 2011/04

 

 


[1] Специалната извадка за помаците (803 души) в представително социологическо изследване на Родопите от 1997 г., проведено от Институт за източноевропейска хуманитаристика (ръководител – Илона Томова), констатира тяхното самоопределение така: 33% „българи“, 5% „турци“, 62% „други“ (българомохамедани, помаци, ахряни, българи мюсюлмани, само мюсюлмани) Данните от количествените изследвания на проекта „Нагласи на мюсюлманите в България 2011 г.“ (ръководител – Евгения Иванова) показват известна динамика при заявяването на етническа идентичност – като „българи“ се самоопределят 26%, като „турци“ – 5%, а като „други“ – 69%. Очевидно е, че се „свива“ броят на „българи“ и се разширява броят на „други“.

[2] При количествените изследвания на нагласите на мюсюлманите в България през 2011 г. тя е 5,6% от цялата съвкупност, т.е. 19,6% от българоезичните мюсюлмани.

[3] Това е направено много убедително в текстовете на други колеги в настоящия сборник. Освен това, населението в Родопите има и други възприятия за себе си – като „българи“, „българи мюсюлмани“, „българоезични мюсюлмани“, „българомохамедани“, но вече подчертах, че те са повлияни приоритетно от вътрешни, а не от външни фактори.

[4] Най-кратко те могат да бъдат представени като икономически натиск от интернационализацията на финансовите пазари и търговията; институционален натиск, произтичащ от правилата и управлението на международните колективни актьори; и циркулиращите в световен мащаб идеи, които представят тези икономически и институционални сили като императиви за промяна.

[5] На семантично ниво „глобализация“ моделира представата за цялостност, а „геополитика“ за ограничено пространство. Относно тяхното влияние върху националната държави виж Хинкова 2012:118-122; Малинов 2004:58-61. Моля, изчистете форматирането!

[6] Загуба на автономия, защото националните правителства губят възможност да вземат решения, независимо и без да се съобразяват с външни икономически и политически фактори и актьори; загуба на контрол, защото националните правителства губят способност да влияят върху икономическите фактори и актьори, опериращи на тяхна територия.

[7] В този контекст е интересна гледната на точка Ев. Иванова, която подчертава, че малцинствените общности имат по-еднозначно позитивно отношение към глобализацията (Иванова 2004:180)

[8] Това е организация, която официално представлява мюсюлманите в Германия пред държавните институции и за уточнение, тя няма връзка с международната организация със същото име.

[9] Респондентите назовават имамите, завършили в Турция и в арабските държави, „новите“ имами и това е белег за разграничение, който се използва и в настоящия текст. Друг популярен начин за разграничение е използването на две наименования за духовния водач – ходжа (за духовниците, получили образование по традиционния начин) и имам (за образованите във висши ислямски институти в чужбина).

[10] От петъчната молитва от джамията в Петелци (горната махала в Сърница) излязоха около 200 мъже, предимно млади и на средна възраст, които самият имам определи като „бизнесмени“. Вероятно сред тях са и тези, които са решили петък да бъде почивен ден за частния сектор в Сърница.

[11] Тези твърдения никога не са в първо лице единствено число, никоя от забулените жени не ги потвърждава. За тях говорят с условност или тенденциозност и другите респонденти. Имаше само два случая, в които млади жени, разбира се без забрадки, споделиха, че имат лични впечатления за това или от свои близки. Млада жена разказа случай, когато била на погребение и трябвало бързо да се върне на работа. Понеже косата й била смачкана от кърпата, не я свалила и, като влязла в службата, колегите й я попитали и на тебе ли ти платиха, за да се забулиш. След това допълва – наистина има хора, които с тези пари живеят (жена, 31 г., Сърница)

[12] Само на Балканите има 8 милиона мюсюлмани извън Турция – в другите балкански страни. Съвременни измерения на турската външна политика излизат и извън Югоизточна Европа. Тя е много активна и значима в динамиката, характерна за процесите в Близкия Изток (войната в Ирак, гражданската война в Сирия, израело-палестинският конфликт и др.) Турските външнополитически инициативи заявяват Турция като значим фактор в геополитически план и имат важно значение за регулиране на съвременните конфликти в няколко направления – на Балканите, в Близкия Изток и Северна Африка, както и в Средна Азия (в бившите съветски републики)

[13] Интервюто е направено от Евгения Иванова, която разговаря и със споменатия имам. Той отрича казаното, но други респонденти, които са присъствали на същата петъчна молитва (състояла се в навечерието на националното преброяване) потвърждават казаното.

Доц. д-р Соня Хинкова е преподавател в департамент „Политически науки” на Нов български университет. Тя е доцент по международно право и международни отношения и доктор по политология. Основните й изследователски интереси са в областта на международните отношения, външната политика, международните конфликти и интеграционната политика на България.
Посетители: 183

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Valpet писа Още
    „Кога и защо... преди 20 минути
  • Златко писа Още

    За добро или зло, именно... преди 2 часа
  • Цончо писа Още
    Златко писа:
    ТОЧНО под един текст, в...
    преди 2 часа
  • Цончо писа Още
    Мил беше казал, че е... преди 2 часа
  • Златко писа Още
    Ах, да – понеже очевидно... преди 3 часа
  • Златко писа Още
    Ами простичко е, Цончо:... преди 4 часа
  • Цончо писа Още
    Златко, ти не въобще не... преди 4 часа
  • Златко писа Още

    Ами хубаво. Питам се... преди 4 часа
  • Цончо писа Още
    Тук съм, защото, както... преди 4 часа
  • Златко писа Още
    От което следва, че...
    преди 8 часа
  • Цончо писа Още
    "Това е предупредителен... преди 22 часа
  • капка касабова писа Още
    Златко, искрени... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    А господин Кунев нека си... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Не че нашенските... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Надявам се да не зазвуча... преди 2 дни
  • Петър писа Още
    абсолютно се съгласявам... преди 2 дни
  • Ангелова писа Още
    Стига вече с този народ,... преди 2 дни
  • Кунев писа Още
    Г-н Енев, в духа на... преди 2 дни
  • константин еленков писа Още
    ПОКАЯНИЕ, - достойно и за... преди 2 дни
  • Коледари писа Още
    Какво е глад? Липса на... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Според други данни... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Исторически факт е, че... преди 5 дни
  • Златко писа Още

    Добре дошли в страната... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Едно допълнение към... преди 6 дни
  • Милош писа Още
    Симо Соколов или... преди 1 седмица