Изгледи – България

1 1 1 1 1 Оценка 80% (1 гласуване)

 

2015 08 tuppirat

 

Пиратските кораби „Кук“ и „Ния“ са несравнима атракция за хлапетата, дошли на курорт в Поморие. Цената на круиза в неголемия залив е 4 лева за децата, 6 лева за възрастните. Всеки родител се бръква, за да чуят дечурлигите историите на Капитан Тома и Дългия Джон. Комерсиалният нюх на собственика е изчислил вкуса към разточителство и нагласи в неизбежната курортна скука.

Осемгодишният Адриан и по-голямата му сестра Александра жадно гледаха акостирането на двата кораба. Бяха възхитени и от пукването на топчето, от корабната сирена, от мачтите и платната на оръфаните флагове с „Веселия Роджър“. Круизът обаче им остави само снимки с младия аниматор, чиято нахлупена перука очевидно го дразнеше. И споменът за отегчена секси пиратка, която без капчица ентусиазъм позираше пред щракащите айфони. Очевидно рекламата за морски истории, гарнирани с „пиратски и хавайски партита“ за възрастните, не задължаваше с нищо групата от 6-7 наети бургазлии, или пък собственика Яни Пападолу. Взимат ти парите и толкова. А, да. И барът с разхладителни напитки не работеше. Out of record, платеният пират ми сподели, че преди 12 години дядо му е събрал за направата на кораба 5 тона пирони. Толкова пирони, како, никой циганин не може да ти събере! Ни-кой!

Та, Адриан и сестра му не чуха думица за пиратите, пренасяли заграбените огромни количества скъпоценности от Новия свят в Севиля или Карибите. Така и не разбраха какво е пиратството в класическия му вид, как се е превърнало в изключителна рядкост, за да изчезне в началото на миналия век поради жестоките преследвания и наказания. А двете хлапета можеха да получат информация за Големия Джон и другарите му, които заграбвали товари злато, като превземали на абордаж или с куп хитрини огромните фрегати на Испания или Англия. Как продавали съкровищата по Карибите и Веракрус, пленявали рибарите и отмъквали солената херинга. И как ги залавяли и обесвали по мачтите. Можеше Александра да научи за ирландката Ани Бони, най-известната жена-пират, заловена с екипажа на кораба „Отмъщение“, която май се е измъкнала от тази участ. Всяко 12 годишно девойче би видяло в предизвикателната пиратка предвестница на еманципация и успешен феминизъм. Можеше да се научи и че, да, днес отново бедността на Сомалия превърна пиратството в страшилище на африканското море…

Защо аниматорите от „Кук“ и „Ния“ ги мързеше да разказват истории? Заплатата ли им е малка и или не си струва? Защо възрастните слизат по мостика на брега с неприятното усещане, че някой български хитрец се прави на боядисано врабче!

Преди няколко години пътувах по работа до остров Тершелинг, на 130 километра от Амстердам. Както всеки новодошъл в Холандия, бях стресната от супермодерните морски диги и дългата история на Ниската земя в битката с водата. Бях шокирана от полдерите, да не говоря за мащабния проект Delta Works, решил въпроса за огромните жертви от наводненията и обявен за едно от най-големите постижения в областта на строителното инженерство. Разбира се, любувах се посред зима и на холандското лале, но тази емоция, така да се каже, е базисна. Кой не е мислил за това как в тази държава с най-ниска наднормена височина и вечна борба с водата, при техния суров климат, хората успяват! Вятърните мелници им пресушават езерата от 13 века насам, преди холандците да да създадат полдерите. Правили са изкуствени хълмове, на които са изграждали фермите си, селектирали са семена на лалетата, искащи наторяване, поливане, пак наторяване и поливане, систематично и методично, като с капкомер. Сега дори на летището човек може да си закупи торбичка със семена и да си ги засади в мекия климат на България. В нашата страна – страна на градинари!

Та, по дългия път към острова отседнахме в една страноприемница. Хората се събираха за по чаша чай около голяма камина, бъбреха. На северната стена имаше огромна картина. Колкото повече се вглеждах в разказа на художника, толкова по-отчетлива ставаше „пропагандата“ му. Централно място заема корабоплавателят. Почтен баща, сбогуващ се, преди да излезе в открито море, с младата си невеста и тяхната рожба. Къщата им е почти в подножието на замъка, където Нейно величество кралицата дава благословията за пътя. Морето очаква екипажа, а с него и богатия улов. Рибата е струпана в рибарските кошове, идва времето да я занесат на пазара. Почтени мъже и жени, фламандски селяни и селянки изкупуват рибната храна и благодарят на Бога. Бог е отправил закрилящ поглед към Ниската земя. Църковната камбана отмерва часовете, за да настъпи тихо вечерня. Домашният огън събира фамилията около трапезата. На нея са поставени чисти прибори, изписани порцеланови супници, пламти изящен свещник. В отблясъците му се вижда чувал. Чувал с пари. Гулдените почти се изсипват в скута на господаря. Той ги брои с доволен поглед, коравата му ръка отделя всяка монета. Монетата е въплъщение на неговия Труд, Смирение пред Бога и Кралицата. На чувството му за ред. На решителността му да се бори с бурята и ледовете. На неговата спестовност, въздържание, чистоплътност, целомъдрие, духовност.

Доста просто. Макс Вебер е описал тези добродетели в култовата си книга „Протестанстката етика и духът на капитализма“. Не се сещам какво се е променило от времето на написването ѝ. Освен че е свръхразвита икономика, калвинистка Холандия е от водещите страни на демокрация, защита на човешки права, мощна толерантност, изкуство, философия.

Но да се върна при пиратите от малкото черноморско градче. Тези, от увеселителните „Кук“ и „Ния“, които ни взеха парите и не разказаха на децата нито една история за морските вълци, които кръстосвали океаните с кораби, обичайно носещи името „Отмъщение“ и плячкосвали кралските флотилии.

Нашите домакини от Тершелинг ни заведоха да видим къщата на Вилям Баренц. Става дума за същия онзи Баренц, за когото учим в училище, защото е „разширил“ европейския свят през 16 век, като открил Северния проход, Мечия остров, нос Карлсен и какво ли още не. Дъсчената му къща е открита почти недокосната. Такава, каквато са я направили той и моряците му. Излишно е да казвам, че нищичко не знаех за това, как корабът му бил паднал в плен на ледовете, как, качени на две лодки, хората от екипажа били намерени от руски моряци. Как всички заболели от скорбут, а накрая Вилем Баренц умрял и тялото му било спуснато в морето. Същото това море, което днес носи неговото име. Баренцово море. От обща култура се ориентирах в историята.

По пътя ни към морския бряг духаше страхотен вятър. Пясъкът се забиваше в лицата ни и почти не виждахме. Пред очите ни изведнъж се открои една черна фигура. Тя махаше енергично, да я следваме. Влязохме в къщата на Баренц. Първото нещо, което се виждаше, бяха опушените стени, липсата на всякакъв прозорец, огромен кръст. В средата на каменния под беше издълбано огнище. На височина от десетина метра по стените бяха леглата, тип койки. Като в кораб. На определени места бяха поставени буретата с трудна за идентифициране огнена течност. Качетата със сланина бяха наредени вдясно и вляво спретнато, за да не заемат твърде много място. Цялата ни група приседна на дългите пейки. Дадоха ни от сланината, приготвяна по специален начин от Баренц и неговите смели холандци. На масата за хранене поставиха и дребни чашки, в които наляха от загадъчната течност.

През цялото време възрастната жена, която ни бе пресрещнала в бурята, разказваше за подвизите му. Тя описваше всеки миг от дългите морски походи на екипажа под командването на безстрашния мореплавател. Каза ни, че кралството на Нидерландия отпуснало висока премия за онзи, който успее да открие Североизточния проход. Годината била 1597-ма. Нашата странна разказвачка-гид е назначена от кметството на Тершелинг. Вярно, годините ѝ не били малко, но пък непрестанно разучавала детайли около невероятни живот на холандеца. Искали да правят филм за нея. Май падала роднина на Вилем Баренц.

Колко ли е била заплатата ѝ, не зная. Бях впечатлена как, въпреки възрастта си, тя я изработваше с труд. Трудът е залогът, от него ние печелим и ставаме все по-успешни. Това поне беше и посланието на картината в страноприемницата на път за Тершелинг за хората, населяващи тази трудна за селско стопанство земя. При крайно ниската температура в къщата на Баренц, местната служителка неуморимо разказваше историята на корабоплаването на европейци, между които бях и аз, единствената българка. Не се чувствах удобно. Когато излязохме навън, поех чист въздух. Още ми беше трудно да се отърся от мисълта, че екипажът на Вилем Баренц и десетината души от екипажа му са прекарвали в затвореното пространство сред страхотния студ по осем-десет месеца. В свободното от мореплаване време са се занимавали с изработване на въжета. Изплитали са яки въжета, връзвали са морски възли. Когато излизат отново в ледения океан, да бъдат устойчиви на ветровете.

Гледай ти, мислех си. Освен тази история за Вилем Баренц, узнах и легендата за Харлем и момчето, което си пъхнало пръста в дупката на бента, за да спре водата. Спасило от удавяне на града си, населението вярва в този мит. Искам да кажа, че Холандия е и страна на мистерията и на персоналния героизъм. Но най-вече холандците вярват в изграждането на диги, на бачкане, на труд от сутрин до вечер, вярват в парите. Техните пирати успешно кръстосвали моретата, понякога дори се договаряли със спонсорите си. Мореплавателите им били за чудо и приказ, както приказни са лабиринта от водни канали, кубичните къщи, зелените равни полета. И Винсент ван Гог.

Ще кажете, че между етиката на капитализма на хората от Бенелюкс и южната ни кръв, предразположена към сиеста и работа през куп за грош, няма нищо общо. Ще се съглася, естествено.

Източник

Юлиана Методиева
Юлиана Методиева е българска публицистка и обществена деятелка. Дългогодишна главна редакторка на списание „Обектив“, издавано от Българския Хелзинкски Комитет (до 2014 г.).
Други статии от този автор
Посетители: 202

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Не бих го нарекъл... преди 58 минути
  • Sara P, писа Още
    You`re killing me softly with this words, my... преди 1 ден
  • Петров писа Още
    Център на статията е... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Между другото (ах, колко... преди 3 дни
  • Анани Ананиев писа Още
    Само още един цитат от... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Уважаеми Анани, Франсис... преди 3 дни
  • Анани Ананиев писа Още
    Умолявам Ви, вие,... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    За White Barde: да, всичко това... преди 3 дни
  • Златко писа Още

    Невежество любезно, как... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Искам само да добавя, че... преди 4 дни
  • Златко писа Още

    За хората, търсещи... преди 4 дни
  • Ангел Николов писа Още
    Ангел Николов, историк:... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Само, който не е преживял... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Една хубава статия.... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Нетърпелива дамата,... преди 5 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Моят коментар след... преди 5 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Да, проф. Дуранкев, няма... преди 5 дни
  • Dino писа Още
    Пълен цинизъм ! ... Моля, в... преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Икономическото развитие... преди 6 дни
  • Николаи писа Още
    " Битието определя... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сюзън Зонтаг с едно есе,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Една важна добавка към... преди 1 седмица
  • Камен Евтимов писа Още
    Живко Желев е подкрепил... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    До г-жа Ангелова,... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Чудесен избор на... преди 2 седмици