Изгледи – България

1 1 1 1 1 Оценка 80% (5 гласувания)

 

2015 07 old romani woman
Източник: ЕПА/БГНЕС

 

Не може да не знаете какво е остеритет. Разбира се, че знаете. Вие сте експерти по остеритета, гросмайстори, шампиони. Няма да ни го обясняват на нас остеритета тези, които сега са се запътили към него, защото ние отдавна отидохме при остеритета и даже нямаме никакво намерение да се връщаме. Ние с остеритета сме си близки като шарана и кукичката. Направо сме родени един за друг, неразделни сме си. Българският живот се гарнира с остеритет както хот-дога с кетчуп.

Да видим сега какво казват речниците за тази дума, която вече официално цъфти в изказвания и писания и особено напоследък във връзка с Гърция. Нищо не казват речниците, българските. Обаче американският речник „Мериам-Уебстър“ казва, че това е думата на 2010 година. Тя се класирала на челното място, след като 250 000 души са потърсили значението ѝ в уебсайта на речника. „Строгост“, „суровост“, „лишения“ означава думата и в предишни времена се е свързвала с ограничения по религиозни причини. Сега обаче по финансови. Остеритет е политика на строги финансови ограничения за бюджета и живот в лишения за населението. Ние го наричаме „едва връзване на двата края“, „стягане на колана“, „валутен борд“, казах ви, че сме експерти и шампиони на явлението, макар и да не знаем точната дума, с която се назовава по света.

Сега Гърция е заплашена с остеритет. Гърците твърдят, че всички термини произхождат от техния език, но точно този идва от латински, така че възможно е тези дни хиляди гърци да питат гугъл какво е остеритет, макар че не ми е такава представата за гърците. По-добре е да питат българите. Можем да им го разкажем, покажем, докажем.

С остеритета вече почти се спогаждаме, макар и да продължаваме под вежди да се гледаме строго, но прокрастинацията е на път да ни довърши. Ама и тази дума ли се правите, че не знаете? Много добре я знаете и даже я практикувате. Всеки ден извършвате прокрастинация поне по веднъж, басирам се. И после се сещате колко е мъдра поговорката не оставяй днешната работа за утре, но такава поговорка след прокрастинация е като след дъжд качулка. Прокрастинацията е постоянното отлагане за после. После ще го мислим това, че е неприятно. После ще го свършим, че е трудно. После ще се погрижим, после ще довършим, после ще започнем…Отлагането има само една лоша страна – в един момент става така, че дори и вече да не се отлага, проблемът не може да бъде решен, защото заради дългото отлагане е станал нерешим. Прокрастинацията по върховете на българската политика превръща проблемите един след друг в нерешими.

Най-лесно видимо е това при т.н. ромски проблем. Колкото и да изглежда сложно неговото решение, то може да се сведе до три ясни и прости неща. Първо: Децата от гетата трябва да ходят на училище. Второ: майките и бащите им трябва да работят. Трето: Законите трябва да се прилагат еднакво за всички – нито в угода, нито в ущърб.

До някакъв момент това беше възможно. След това започна да става все по-невъзможно, вече сме във фазата, в която е почти невъзможно. Когато прилагането на законите е било толкова дълго отлагано, идва момент, в който приложението им става невъзможно. Незаконно построените цигански къщи не са били санкционирани във времето, в което бяха по няколко във всяко гето. Тогава щеше да е възможно и дори профилактично – циганите нямаше да строят на всяко място, на което са си наумили. Сега това е невъзможно, видя се в Гърмен. Съборени бяха четири къщи, бебета спаха под открито небе, циганите заплашиха, че ще палят къщи, а правозащитници заплашиха, че ще съдят разрушителите. И ще ги осъдят. Защото в Гърмен не беше решен проблем, там просто се направи по един малък жест към възмутените българи и разгневените цигани. Направи се нещо, за да не се мърмори, че не се прави нищо. Но случаят в Гърмен показа, че положението е необратимо – след дългото отлагане да се приложи законът, той вече е неприложим, тъй като ще реши по-малко проблеми, отколкото ще реши. Друг пример: колко смисъл има от глоба между 300 и 1000 лева за клошари, които ровят в контейнерите с отпадъци, ако тази глоба е несъбираема? Да, има смисъл на профилактика – да пази клошарите далеч от контейнерите. И къде ще потърсят храна и стоки за продан клошарите? В апартаментите. Проблем ли решава такова приложение на закона или създава двойно по-голям проблем?

И в други сфери нещата са също толкова необратимо обречени, макар и не така видими. Голямата и основателна надежда, че съдебната реформа ще върне напусналото ни чувство за справедливост, вече изобщо не е голяма. Има един предел в моралния упадък, след който справедливостта изглежда невъзможна. Този предел на морален разпад вече сме го минали и продължаваме да дълбаем към следващото дъно. Дори и да се случи съдебната реформа, нейното дълго отлагане прави голямата ѝ задача да върне чувството за доверие неизпълнима. Но съдебната реформа, както по всичко личи, няма да се случи, защото ще бъде отново … отложена. И в самата съдебна система има праг на корупция, партизанщина, себеустройване, след който промяната на системата става невъзможна.

Междувременно бяха отложени и промените в закона за референдумите – не заради друго, а защото ДПС се разбра по този въпрос с ГЕРБ. Отлагането по върховете обикновено става по точно такива причини – не толкова от мързел, колкото от представата, че проблемите съществуват, за да бъдат търгувани. Затова проблемите не се решават, а стоят като стока по рафтовете на властта. Докато назреят дотолкова, че трябва да бъдат решавани на пожар – в по-добрия случай. В по-лошия – докато презреят и вече няма как да бъдат решени.

Източник

Веселина Седларска
Веселина Седларска е работила повече през времето, когато сигналът за телевизора идваше по въздуха, а за телефона – под земята, отколкото през времето, когато сигналът за телефона идва по въздуха, а за телевизора – под земята. Но и в това, и в онова време е била убедена, че това, което се случва с хората, е много по-важно от всичко, което се случва с техническия, демократическия и другите прогреси. Написала е две книги, както и много редове за „Труд“, „Стандарт“, Радио „Свободна Европа“, „Новинар“, „Тема“.
Други статии от този автор
Посетители: 90

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Todor Tuparov писа Още
    Видов ден. Толкова е... преди 3 часа
  • Юрий Проданов писа Още
    Понеже темата ме... преди 2 дни
  • Valko писа Още
    Поредното полезно... преди 3 дни
  • Зори писа Още
    Аз харесвам статиите в... преди 4 дни
  • Valpet писа Още
    Много поучителни четива... преди 1 седмица
  • Комитата писа Още
    Чак сега попадам на този... преди 1 седмица
  • някъде в Европа писа Още
    Кога се очаква прожекция... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А ето и резултатите от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Maria Noriega...
    преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Жестоко откровен текст.... преди 1 седмица
  • Маги писа Още
    Лесно е да НЕ приемаме... преди 1 седмица
  • Михаил Василев писа Още
    Не съм гледал филма , но... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не съм гледал... преди 1 седмица
  • Граматиков писа Още
    Калояне, нещо малко... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Има нещо знаково в... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Да, добра идея... преди 1 седмица
  • малцинство писа Още
    Извинявам се, малко е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Знам, че темата е спорна,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още

    Рядко съм се срещал с... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Това е интервю, а не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    "Обрана" е като да обереш... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Към критиката на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Трябва коректор. На... преди 2 седмици
  • Леа Коен писа Още
    Хубав текст преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Радвам се на редките... преди 2 седмици