Изгледи – България

1 1 1 1 1 Оценка 80% (5 гласувания)

 

2015 07 old romani woman
Източник: ЕПА/БГНЕС

 

Не може да не знаете какво е остеритет. Разбира се, че знаете. Вие сте експерти по остеритета, гросмайстори, шампиони. Няма да ни го обясняват на нас остеритета тези, които сега са се запътили към него, защото ние отдавна отидохме при остеритета и даже нямаме никакво намерение да се връщаме. Ние с остеритета сме си близки като шарана и кукичката. Направо сме родени един за друг, неразделни сме си. Българският живот се гарнира с остеритет както хот-дога с кетчуп.

Да видим сега какво казват речниците за тази дума, която вече официално цъфти в изказвания и писания и особено напоследък във връзка с Гърция. Нищо не казват речниците, българските. Обаче американският речник „Мериам-Уебстър“ казва, че това е думата на 2010 година. Тя се класирала на челното място, след като 250 000 души са потърсили значението ѝ в уебсайта на речника. „Строгост“, „суровост“, „лишения“ означава думата и в предишни времена се е свързвала с ограничения по религиозни причини. Сега обаче по финансови. Остеритет е политика на строги финансови ограничения за бюджета и живот в лишения за населението. Ние го наричаме „едва връзване на двата края“, „стягане на колана“, „валутен борд“, казах ви, че сме експерти и шампиони на явлението, макар и да не знаем точната дума, с която се назовава по света.

Сега Гърция е заплашена с остеритет. Гърците твърдят, че всички термини произхождат от техния език, но точно този идва от латински, така че възможно е тези дни хиляди гърци да питат гугъл какво е остеритет, макар че не ми е такава представата за гърците. По-добре е да питат българите. Можем да им го разкажем, покажем, докажем.

С остеритета вече почти се спогаждаме, макар и да продължаваме под вежди да се гледаме строго, но прокрастинацията е на път да ни довърши. Ама и тази дума ли се правите, че не знаете? Много добре я знаете и даже я практикувате. Всеки ден извършвате прокрастинация поне по веднъж, басирам се. И после се сещате колко е мъдра поговорката не оставяй днешната работа за утре, но такава поговорка след прокрастинация е като след дъжд качулка. Прокрастинацията е постоянното отлагане за после. После ще го мислим това, че е неприятно. После ще го свършим, че е трудно. После ще се погрижим, после ще довършим, после ще започнем…Отлагането има само една лоша страна – в един момент става така, че дори и вече да не се отлага, проблемът не може да бъде решен, защото заради дългото отлагане е станал нерешим. Прокрастинацията по върховете на българската политика превръща проблемите един след друг в нерешими.

Най-лесно видимо е това при т.н. ромски проблем. Колкото и да изглежда сложно неговото решение, то може да се сведе до три ясни и прости неща. Първо: Децата от гетата трябва да ходят на училище. Второ: майките и бащите им трябва да работят. Трето: Законите трябва да се прилагат еднакво за всички – нито в угода, нито в ущърб.

До някакъв момент това беше възможно. След това започна да става все по-невъзможно, вече сме във фазата, в която е почти невъзможно. Когато прилагането на законите е било толкова дълго отлагано, идва момент, в който приложението им става невъзможно. Незаконно построените цигански къщи не са били санкционирани във времето, в което бяха по няколко във всяко гето. Тогава щеше да е възможно и дори профилактично – циганите нямаше да строят на всяко място, на което са си наумили. Сега това е невъзможно, видя се в Гърмен. Съборени бяха четири къщи, бебета спаха под открито небе, циганите заплашиха, че ще палят къщи, а правозащитници заплашиха, че ще съдят разрушителите. И ще ги осъдят. Защото в Гърмен не беше решен проблем, там просто се направи по един малък жест към възмутените българи и разгневените цигани. Направи се нещо, за да не се мърмори, че не се прави нищо. Но случаят в Гърмен показа, че положението е необратимо – след дългото отлагане да се приложи законът, той вече е неприложим, тъй като ще реши по-малко проблеми, отколкото ще реши. Друг пример: колко смисъл има от глоба между 300 и 1000 лева за клошари, които ровят в контейнерите с отпадъци, ако тази глоба е несъбираема? Да, има смисъл на профилактика – да пази клошарите далеч от контейнерите. И къде ще потърсят храна и стоки за продан клошарите? В апартаментите. Проблем ли решава такова приложение на закона или създава двойно по-голям проблем?

И в други сфери нещата са също толкова необратимо обречени, макар и не така видими. Голямата и основателна надежда, че съдебната реформа ще върне напусналото ни чувство за справедливост, вече изобщо не е голяма. Има един предел в моралния упадък, след който справедливостта изглежда невъзможна. Този предел на морален разпад вече сме го минали и продължаваме да дълбаем към следващото дъно. Дори и да се случи съдебната реформа, нейното дълго отлагане прави голямата ѝ задача да върне чувството за доверие неизпълнима. Но съдебната реформа, както по всичко личи, няма да се случи, защото ще бъде отново … отложена. И в самата съдебна система има праг на корупция, партизанщина, себеустройване, след който промяната на системата става невъзможна.

Междувременно бяха отложени и промените в закона за референдумите – не заради друго, а защото ДПС се разбра по този въпрос с ГЕРБ. Отлагането по върховете обикновено става по точно такива причини – не толкова от мързел, колкото от представата, че проблемите съществуват, за да бъдат търгувани. Затова проблемите не се решават, а стоят като стока по рафтовете на властта. Докато назреят дотолкова, че трябва да бъдат решавани на пожар – в по-добрия случай. В по-лошия – докато презреят и вече няма как да бъдат решени.

Източник

Веселина Седларска
Веселина Седларска е работила повече през времето, когато сигналът за телевизора идваше по въздуха, а за телефона – под земята, отколкото през времето, когато сигналът за телефона идва по въздуха, а за телевизора – под земята. Но и в това, и в онова време е била убедена, че това, което се случва с хората, е много по-важно от всичко, което се случва с техническия, демократическия и другите прогреси. Написала е две книги, както и много редове за „Труд“, „Стандарт“, Радио „Свободна Европа“, „Новинар“, „Тема“.
Други статии от този автор
Посетители: 171

Последните най...


Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • крокотак писа Още
    Виктор Суворов -... преди 20 часа
  • Ивелина Ръцева писа Още
    Потъвам в Морето на... преди 3 дни
  • Петров писа Още
    Мисля, че Златко прави... преди 5 дни
  • Dessi писа Още
    Je vais te traduire! En français, s'il... преди 6 дни
  • Нина Пенева, филолог писа Още
         Забележителна... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 6 дни
  • Климент писа Още
     Към Златко.
    Ще си... преди 6 дни
  • Милчо Данчев писа Още
    Очевидно ни се... преди 6 дни
  • Стефан Дечев писа Още
    Има една статия на... преди 1 седмица
  • Жоро Ончев писа Още
    Благодаря искрено!... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Напълно възможно е да... преди 1 седмица
  • Ivanovsky писа Още
    Златко, пишете за нещо... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Ако зад "Жоро Ончев"... преди 2 седмици
  • Жоро Ончев писа Още
    Поздравления!... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    И благодаря за... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    РаймонД ДетреЗ, който... преди 2 седмици
  • Николай Попколев писа Още
    За съжаление... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Поздравления за... преди 2 седмици
  • борислав гърдев писа Още
    Интересно,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Раймон детрез имаше... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    '' – По-добре мъртъв…... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Изключително добро. преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Според тази хипотеза... преди 2 седмици
  • Десислава Валентинов... писа Още
    Въпреки забавлението... преди 3 седмици
  • Серкан писа Още
    С голям интерес ще... преди 3 седмици