Изгледи – България

1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)

2015 06 phoneПреди известно време написах следното: „Много съм вече печена, пробват ме за трети път. Телефонът звъни, вдигам. Тя реве, та се къса: „Счупих си кракаааа…счупих си кракааа…“ Питам: Данче, ти ли си? Тя потвърждава през рев: „Да, аз съм, аз съм.“ Данче – казвам, – да се запознаем първо, защото не познавам никакво Данче. Тя много се разстрои и си дойде на говоренето: „Щ’тъ разпоря, щ’тъ оскубя, червата ти ши извадя…“ Обаче и аз: Айде бе, с тоя счупен крак…“

Сега се налага да призная – изобщо не съм печена. Само съм си въобразявала. Защото ми се случи следното. Телефонът звънна. Предният ден бяхме закъсали с колата край Ловеч, нещо ставаше с газовата уредба. Нито тя беше в ред, нито позволяваше превключване на бензин. В един автосервиз в Ловеч я човъркаха час, потеглихме някак. По пътя отново проблеми, оня натрапващ се страх, че нещо ще се случи, нещо ще се случи… Нищо не се случи, прибрахме се. На другия ден първата работа на мъжа ми беше да отиде в автосервиз, защото онова „нещо ще се случи“ не си тръгваше от главата ми. И малко след това звънна телефонът.

„Ало, капитан Маринов съм от пожарната. Налага се да ви съобщя за тежък инцидент с газова бутилка в лек автомобил, пострадали са седем души…“ Думите ме превърнаха в буца лед, учудих се, че можех да говоря. „Има ли жертви?“ Нещото се беше случило. И то бе поразило не само съпруга ми, но и още шестима. Беше дори по-страшно от опасенията, с които живеех в последните два дни. „Пострадалите са откарани в болницата – каза гласът, – ние бяхме до загасяването.“ Чувах се някак отстрани: „Съпругът ми жив ли е, кажете ми има ли загинали… „Вижте…аз… всъщност нямам право да ви кажа…“. Тук съм припаднала.

Само преди година бях писала следното: „Какви са тези български баби, които така и не разбраха, че става дума за измама, когато някой се обади по телефона и реве?

Българската баба е стандартизиран артикул. Тя не е продукт толкова на собствения си живот, колкото на държавния. Прилича на нещо, произведено по параметрите на БДС, и след това размножено в бройка, поръчана от ЕСГРАОН. Няма как да я сбъркаш, етикетчето Made in Bulgaria издайничи отвсякъде. Бръчките, жестовете, облеклото, походката ѝ не са резултат толкова на лични, колкото на държавни страсти и неволи. Българските баби са нещо като социализма и капитализма по тия земи – уж различни, а всъщност еднакви.

Въпросът защо българският живот не може да произведе здрава, щастлива и самоуверена бабичка е нещо като въпроса защо българските опаковки не се отварят, защо промишлеността ни не може да произведе привлекателни като чуждестранните пластмасови домакински съдове, защо ако на стената има пет наредени един до друг контакта, те никога не са на една височина и други такива промишлени загадки. Да намериш накипрена, весела и пъргава баба е толкова трудно, колкото да отвориш българско олио, без да ти пострада блузата.“

Аз, високомерната съдница над българските баби, се свестих с телефон в ръка и хукнах към бърза помощ да проверя размера на ужаса. Паднах. Чувствах се парализирана. Набрах телефона на бърза помощ, молех да ми кажат живи ли са тези седем…“Госпожо, успокойте се, най-вероятно е телефонна измама.“ Не – крещях – не е, истина е, ние имаме проблем с газовата си уредба, ние убихме хора. Не сто, хиляда процента бях сигурна, че е истина. Точно по същия начин ми се бяха обадили преди 19 години, когато мъжът ми наистина катастрофира и беше с часове в кома. Години наред не го пусках да шофира сам, винаги бях в колата, а сега го бях оставила сам. Аз го убих, аз убих още шест души. „Госпожо, моля ви, затворете телефона и наберете номера на съпруга си“ – казваше гласът в телефона.

Все пак в онова писание преди година съм се опитала да намеря обяснение и оправдание. Написала съм: Българската баба знае, че може да бъде измамена, но само докато телефонът звънне. Тя е същество с травматично мислене – постоянно се страхува. Страхува се за деца и внуци, защото гледа новини и вижда, че всичко ги застрашава отвсякъде: скорострелни автомобили, падащи балкони, извратеняци в паркове, терористи по гари, мотоциклетисти в молове, отвличания. Бабата има в главата си едно голямо копче, на което пише „Страх!“ И като задейства телефонът това копче, бабата вече няма нищо друго в главата си освен мисълта, че на нея се крепи здравето, живота, свободата (според съответната схема) на внучката. В продуктовата характеристика на българската баба пише, че може да бъде най-добре манипулиране чрез чувство за страх. Ако всеки българин е с травматично мислене и постоянно уплашен, то българската баба е три пъти повече.

Тя е била на лекар и знае, че там оправия няма. Тя никога няма да разбере кое безплатно и кое се плаща. Докторите така ѝ го обясняват, че тя ги жали. Лекарствата ѝ постоянно преминават от един списък в друг списък, а от това зависи пустата реимбурсация. Промяната станала, защото сменили референтните държави. Тези думи цепят главата на бабата. На такава баба каквото и да ѝ кажат за здравеопазването по телефона, тя ще го повярва. Тя няма да си каже, че не е логично да са нужни едни пари, за да започне лечението, а след това ще се намеси здравната каса. Тя знае, че в българското здравеопазване няма логика, там правиш каквото ти кажат. На бабата ѝ казват по телефона, че трябва да предплати и тя предплаща.

Тя не си е имала работа с полицията. Даже когато ѝ крадат кокошките, не ги вика, защото знае от комшийки, които са викали полицаи, че никога не намират кокошките. Даже се дразнели, когато ги разкарват. Ходим за от кон нагоре, осведомявали. Крадците общо взето са известни на цялото село и са на свобода. Бабата също така гледа телевизия и там чува, че този направил това, оня онова, но всеки се е отървал. Не ги пращат в затвора. Намират начини да се изплъзнат. В този смисъл българската баба не можеш да я шашнеш с думи като корупция и с класации, в които сме на първо място по корупция. Тя знае какво е това. Даваш едни пари и всичко се покрива. Тогава как да се усъмни българската баба, когато ѝ се обадят и кажат, че са нужни едни пари да се покрие катастрофа, при която внукът ѝ потрошил човек? Тя знае, че в България нещата стават по този начин. Това да не е френската баба, която ми каза: „Не, не бих влязла в такъв капан. Но мисля, че и никой не би ми се обадил с такава измама. Ние знаем, че корупция у нас има, но тя е на най-високите етажи. Такова нещо да се прикрие с подкуп катастрофа, направена от обикновен гражданин…не, не би хрумнало на никого.“ Да не ви казвам колко беше наясно френската баба с правата си при лекаря и болницата. Включително и със задължението на личната си лекарка да ѝ се обажда по телефона, за да ѝ напомня за прегледи.

„Госпожо, наберете съпруга си“, настояваше отново гласът по телефона. Тази жена не е добре, как така ще набера изгорял човек? Но го набрах. Той беше в автосервиза, работеха по газовата уредба. Не можех да му обясня защо го търся, зъбите ми тракаха, думите ми бяха изтекли в земята. Просто затворих. И телефонът звънна отново: „Доктор Митев съм от болницата. Търся ви, но давате заето, с кого говорехте?“ О, как се върнаха думите ми, при това най-обидните, които знаех: Изрод! – крещях, – Гадина… Той затвори веднага. А моят шок тръгна по всичките завои, височини и пропасти на това състояние.

Ние не си даваме сметка колко сме травматични, колко сме уязвими, колко сме готови да се разпаднем. Достатъчно е едно съвпадение със страховете, а те са безбройни, за да се натиснат всички паник-бутони в главата ни, в сърцето, в душата ни. Разумът в случая не помага, него просто го няма. Ние не си даваме сметка колко изобретателни стават тези лешояди, как се добират до истинска информация (сервизът в Ловеч, тъй близко до убежищата на телефонните измамници от Левски и Летница), как имат защита в полицията, в прокуратурата.

Не знам дали и кога това ще свърши, защото не знам дали тези, които могат да го прекратят, искат то да свърши. Исках този път да бъда полезна само с предупреждението, че не сме толкова печени, колкото си въобразяваме.

Източник

Веселина Седларска
Веселина Седларска е работила повече през времето, когато сигналът за телевизора идваше по въздуха, а за телефона – под земята, отколкото през времето, когато сигналът за телефона идва по въздуха, а за телевизора – под земята. Но и в това, и в онова време е била убедена, че това, което се случва с хората, е много по-важно от всичко, което се случва с техническия, демократическия и другите прогреси. Написала е две книги, както и много редове за „Труд“, „Стандарт“, Радио „Свободна Европа“, „Новинар“, „Тема“.
Други статии от този автор
Посетители: 165

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Велика е омразата на... преди 9 часа
  • Гост писа Още
    Не бих го нарекъл... преди 13 часа
  • Sara P, писа Още
    You`re killing me softly with this words, my... преди 2 дни
  • Петров писа Още
    Център на статията е... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Между другото (ах, колко... преди 3 дни
  • Анани Ананиев писа Още
    Само още един цитат от... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Уважаеми Анани, Франсис... преди 4 дни
  • Анани Ананиев писа Още
    Умолявам Ви, вие,... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    За White Barde: да, всичко това... преди 4 дни
  • Златко писа Още

    Невежество любезно, как... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Искам само да добавя, че... преди 4 дни
  • Златко писа Още

    За хората, търсещи... преди 4 дни
  • Ангел Николов писа Още
    Ангел Николов, историк:... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Само, който не е преживял... преди 5 дни
  • Петров писа Още
    Една хубава статия.... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Нетърпелива дамата,... преди 5 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Моят коментар след... преди 5 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Да, проф. Дуранкев, няма... преди 5 дни
  • Dino писа Още
    Пълен цинизъм ! ... Моля, в... преди 6 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Икономическото развитие... преди 6 дни
  • Николаи писа Още
    " Битието определя... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сюзън Зонтаг с едно есе,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Една важна добавка към... преди 1 седмица
  • Камен Евтимов писа Още
    Живко Желев е подкрепил... преди 2 седмици
  • Павел Павлов писа Още
    До г-жа Ангелова,... преди 2 седмици