Изгледи – България

1 1 1 1 1 Оценка 78% (9 гласувания)

Контрадействия на военно-полицейските сили на 29 септември

В ранните утринни часове на 29 септември военните и полицейските власти в Драма са вдигнати по тревога. Началникът на гарнизона полковник М. Михайлов обединява командването на военно-полицейските сили за потушаване на въстанието. На 2-ра Драмска дружина с командир майор Стоян Драгиев е възложена охраната на Драма, а на 1-ва Драмска дружина с командир подполковник Йосиф Бекяров – борбата срещу въстаниците в околията. Към нея е придадена и голяма част от мобилизираното и въоръжено цивилно българско население[1]. Най-важните обекти в града са поставени под засилена военна охрана. Специално внимание е отделено на електрическите централи, а също и на драмската железопътна гара, чиято охрана е възложена на 1-ва рота от 2-ра дружина.

Наред с предприетите организационни, мобилизиционни и охранителни мерки българските власти в Драма пристъпват към неутрализиране на антифашистките сили в града. Започват масови арести, в които се включват 2-ра и 3-та рота от 2-ра дружина[2].

Към действие пристъпват и областните власти. За началния етап на развилите се събития в с. Доксат е донесено на областния полицейски началник Асен Богданов. Последвалото прекъсване на телефонните връзки подсказва сериозността на положението и той веднага тръгва за Драма с ксантийската моторизирана полицейска рота. На 29 септември сутринта е проведено съвещание, в което участват полковник М. Михайлов, областният полицейски началник А. Богданов и командирите на двете драмски дружини, на което се обмисля идейният план за контрадействия срещу въстаническите сили.

В щаба на Беломорския отряд се получава заповед от Щаба на войската за потушаване на въстанието, за потушаване на реда и за укрепване авторитета на българската власт. Към 10 ч в Драма пристига от Кавала командирът на Беломорския отряд полковник Георги Генев, който на място съгласува действията на частите от отряда и дава конкретните си указания.

В най-общ вид планът за потушаване на въстанието предвижда да се предприеме настъпление срещу въстаналите райони от юг и изток със сили от Кавалския и Сярския гарнизон. Това би трябвало да доведе до стесняване на оперативния простор на въстаническите бойни единици и до ограничаване на техния маньовър в южна и източна посока. Същевременно от частите на Драмския гарнизон трябва да се сформират бързоподвижни и маневрени бойни отряди, които да търсят съприкосновение с противника да го громят, като предприемат и репресии срещу населението на въстаналите села. На гарнизоните в Драма и Кавала е заповядано да поставят под свой контрол главните шосейни пътища, по които да се възобнови движението, да възстановят прекъснатите телефонни връзки и да не позволят на въстаническите отряди да се обединят в по-големи бойни ядра. На войсковите части, намиращи се източно от р. Места, е разпоредено да се съсредоточат на запад.

На 29 септември от Кавала тръгва един конен ескадрон на север в посока към с. Нусратлий. От Сяр една пехотна рота настъпва на изток в посока към с. Алистрат. Този ден към активни действия пристъпва и Драмският гарнизон. За събиране на необходимите разузнавателни сведения за обхвата и размаха на въоръженото надигане от Драма в различни посоки са изпратени малки моторизирани полицейски команди. Преодолявайки много трудности и водейки бой с противника, те донасят ценни сведения за избухналото въстание, което позволява да се разработи и приеме конкретен оперативен план за контрадействия на частите от Драмския гарнизон. На 29 септември следобед са изпратени войскови и полицейски отряди към трите основни района на въстанието. Едни от тях тръгват на юг в посока към селата Ескикьой, Минаре чифлик, Османица и Фотоливос, други на изток – към селата Чаталджа, Доксат, Св. Атанас, Едернеджик и Нусратлий, и трети на запад – към селата Просечен, Кобалище и Карлъково.

Командването на Драмския гарнизон обръща особено внимание на южното направление. Масовото надигане на селата южно от Драма и съсредоточаването на големи въстанически сили в този участък създават непосредствена опасност за града. Взема се решение за настъпателни действия със силите на една пехотна рота и на един сборен отряд. Действащите до този момент южно от железопътната гара и в посока към с. Османица две разузнавателни групи загубват контакта помежду си и възниква реална опасност от пробив на въстаниците по направлението с. Османица – Драма. Решено е да се противодейства със силите на оставената в резерв 1/1 пех. рота. На 29 септември следобед нейният командир капитан В. Вълков получава от полковник М. Михайлов бойна задача ротата да настъпи между двете разузнавателни групи, да отхвърли противника към с. Османица и го овладее, като селото се опожари, а заловените възрастни мъже избият. Вдясно от ротата трябва да действа сборният отряд. След отдаване на заповедта ротата веднага настъпва в указаното направление, без да срещне особена съпротива[3]. Преди да достигне селото, ротата установява контакт с отряда, настъпващ вдясно от него. Действията са съгласувани и с. Османица е обхванато от всички страни. Без да срещнат някаква съпротива, военните установяват пълен контрол над него. Като наказателна мярка са подпалени стопанските постройки на една от селските махали. Настъпилото здрачаване и необходимостта войсковият резерв да бъде в гарнизона, заставят ротата да се завърне в Драма.

На 29 септември следобед в източна посока към с. Чаталджа е изпратен сборен отряд от 2-ра пех. рота и тежкокартечната рота на 1-ва Драмска дружина под общата команда на майор Б. Бенчев. Войсковите подразделения обхващат селото и го атакуват. Намиращите се при с. Чаталджа въстанически сили водят бой, но съпротивата им е преодоляна и селото е поставено под контрола на войската. За отбиване на евентуално нападение откъм с. Доксат на входа на Селото от двете страни на шосето за Кавала един взвод с командир фелдфебел-школник Георги Кинин заема позиция. Цялото население е изведено от домовете му и е събрано извън селото. Майор Б. Бенчев се оттегля към Драма, като оставя селото под контрола на взвода на Г. Кинин. Надвечер по куриер е получена заповед от полковник М. Михайлов за репресии над населението. Г. Кинин не изпълнява заповедта, а по предложение на местните селяни взема около 15 – 20 доброволци заложници като гаранция, че съпротивата няма да се подновява. Заложниците заедно с две ранени при престрелката жени са изпратени в Драма, в взводът се оттегля към военните складове край града, за да поеме охраната им.

На 29 септември в боевете срещу въстаниците се включва и българската авиация. Бомбардирани са селата Просечен, Османица, Фотоливос, Нусратлий. Някъде бомбените експлозии предизвикват пожари. Бомбардировките оказват силно въздействие върху духа на населението. На 29 септември следобед конният дивизион, тръгнал от Кавала, достига с. Доксат и влиза в бой с въстаниците, укрепили се край него. Войсковата част използва в боя картечници и артилерия. Инициативата преминава изцяло на нейна страна и въстаниците са разбити, давайки много жертви. Част от въстаниците успяват да се оттеглят. Жертви има и сред населението[4]. След като овладява с. Доксат, конният дивизион се отправя към с. Нусратлий. Намиращият се тук въстанически отряд с около 100 бойци започва бой. Въпреки проявения героизъм той е разбит и разпръснат. До своята крайна цел достига и пехотната рота от Сярския гарнизон, която поставя железопътната гара Ангиста под свой контрол.

Въпреки активните действия на военно-полицейските подразделения към вечерта на 29 септември, макар и не в непосредствена близост, Драма остава блокирана от въстаническите сили.

Разширяване на настъпателните действия срещу въстаниците на 30 септември

Предприетите на 29 септември от войската и полицията настъпателни действия в Драмска околия заставят местните въстанически ръководства да изтеглят силите си от селата. Съгласно предварително приетия план се пристъпва към прегрупирането им в планинските райони с цел да се създадат силни групировки. През цялата нощ на 29 срещу 30 септември въстаническите отряди от южната част на околията се изтеглят в посока към Кушница планина. За да се осигури отстъплението, е изградена отбранителна позиция край канала при с. Муска, която трябва да задържи натиска на преследващия противник и да даде възможност на въстаническите единици от Ескикьойския район да се изтеглят и съсредоточат на югозапад в Кушница планина.

След активно земно и въздушно разузнаване на 30 септември се установяват следните по-големи въстанически групировки: в северозападните склонове на Кушница планина в района на селата Кормища, Черепляни и Радулево (Родоливос) – групировка от 1000 души; в района на Змийница планина – около 100 души; в района на железопътна гара Нусратлий са съсредоточени много въстанически единици с различен състав.

На 30 септември продължават настъпателните действия на военно-полицейските сили. Вниманието на командването отново най-вече е ангажирано с южното направление, където значителен район е под въстанически контрол. За неговото прочистване началникът на Драмския гарнизон заповядва на капитан В. Вълков със своята рота, усилена с едно отделение полицаи и с около 300 въоръжени цивилни лица, да настъпи в направление към с. Муска и,да разгроми въстаниците.

За сплашване на населението е заповядано да се извършат и репресивни действия – с. Муска да се опожари, а всички мъже на възраст от 18 до 50 години да се разстрелят. Големият отряд с обща численост над 400 души с камиони достига в окрайнините на с. Муска, където е спрян от огъня на въстаниците. Извършен е обкръжителен маньовър и селото е обхванато от всички страни. Въстаниците са принудени да го напуснат и то е поставено под контрола на военните. При акцията са заловени 12 бойци от ариергардните въстанически сили. От тях двама души – 15-годишен юноша и руснак – са освободени, а останалите са избити[5]. Над селото прелитат самолети, които на 4 – 5 км от него обстрелват с картечниците си основното ядро на намиращите се в този район въстанически сили. От с. Муска отрядът се насочва към с. Каракавак. Цялото население излиза извън селото, за да ги посрещне. Подбрани негови представители начело с местен руснак белогвардеец уверяват командването на отряда, че селището е мирно и няма въстаници. Местните жители проявяват гостоприемство, за да покажат лоялността си.

От с. Каракавак отрядът се отправя на запад към с. Фотоливос, което вече е напуснато от въстаниците. По къщите са издигнати бели знамена, за да се демонстрира открито, че населението се подчинява на властите. Всички жители на селото са събрани на площада при гарата. В този момент се разнасят изстрели от най-южната махала на селището и от махалата, северно от гарата. Създаденото впечатление за измама и за организирана засада заставя командира на отряда да отдаде заповед за бойни действия и за преследване на противника. Стрелялите малки въстанически групи обаче бързо се изтеглят и инцидентът приключва. Пред събраното население капитан В. Вълков произнася реч, в която отбелязва, че селото е било един от центровете на въстанието, в което са избити войници и полицаи, и че са нанесени големи материални щети с взривяването на моста. Той съобщава, че въпреки отдадената му заповед за опожаряване на цялото село ще бъде запалена само махалата от няколко къщи, южно от гарата, чиито стопани са избягали. След изнасянето на покъщнината от домовете с минохвъргачен огън махалата е подпалена. Извършено е и записване на намиращите се в селото хора, за да се установят лицата, преминали към въстаниците .

При потушаване на въстанието в Ескикьойския район някои местни български служители оказват съдействие на населението. Така например кметският наместник на с. Скрижево, Зиляховско, активно се противопоставя срещу разстрели в селото и спасява местните антифашисти от смърт[6].

В резултат на двудневните действия на правителствените сили в Ескикьойския район въстаниците напускат заетите в него села и се оттеглят на югозапад за съсредоточаване в Кушница планина или за прехвърляне западно от р. Струма.

Малките сили, с които военните власти разполагат в Драма, ги подтикват към наказателни мерки за всяване на респект и страх сред мирното население. Полковник М. Михайлов иска лично обяснение от фелдфебел-школник Г. Кинин за неизпълнението на заповедта му от предния ден за репресии в с. Чаталджа и категорично повтаря нареждането си. На 30 септември взводът на Г. Кинин заминава за с. Чаталджа и извежда извън селото намиращото се в него мъжко население. По преценка на взводния командир 30 – 40 юноши и младежи са освободени, а останалите стотина селяни са покосени от екзекуционната трупа, командвана от подофицер Йотков.

На подразделенията от Драмския гарнизон, действащи този ден на южното направление, е възложено да влязат в контакт с настъпващите на север военни части от Кавала. За тази цел е изпратен разузнавателен патрул от с. Чаталджа за с. Доксат.

На 30 септември военно-полицейски сили, подсилени с артилерийски подразделения настъпват западно от Драма в направление на селата Просечен, Кобалище и Карлъково. При с. Просечен се завързва бой. Под натиска на превъзхождащия ги в огнево отношение противник и при артилерийския обстрел местното въстаническо ръководство взема решение да изтегли силите си от селото, за да не пострада населението. Узнали за падането на с. Просечен и за настъпващия към тях противник, част от въстаниците в с. Кобалище се изтеглят в планината, а друга част захвърлят оръжието и се прибират по домовете си. Когато тътенът на оръдейните залпове от боя при с. Просечен достига до с. Карлъково, българинът въстаник Антон Пеев е изпратен да разузнае обстановката. След донесението му, че с. Просечен е заето с противника, местното въстаническо ръководство взема решение да изведе силите си от Карлъково, за да не пострада селото. Взетите от общината парични средства и общинският архив са върнати на кмета, който възстановява българската власт, а част от въстаниците се изтеглят в планината. Друга част от тях, мобилизирани насила, захвърлят оръжието и се прибират по своите домове.

При завземането на Просеченския въстанически район от правителствените сили някои българи оказват съдействие на въстаниците и местното гръцко население. Чиновникът в общината на с. Кобалище Костадин Титянов с още един българин отиват в с. Просечен, за да съдействат за спиране на репресиите. Завръщайки се в с. Кобалище, узнава за укрилите се в селото ранени въстаници и помага за лечението им[7].

И този ден авиацията е в действие. Усилията й са насочени към Кушница планина, където се съсредоточават отстъпващите от Просеченския и Ескикьойския район въстанически сили. Някои от селата, които все още са заети от тях, са бомбардирани. На места избухват и пожари.

* * *

За всяване на респект сред населението военно-полицейските власти предприемат репресии над него не само в околията[8], но и в Драма. На 29 и 30 септември подразделения на 2-pa Драмска дружина и на формената полиция извършват масови арести в града. Целта е да се обезвредят всички подозрителни лица и да не се допусне присъединяването им към въстаническите формирования, обкръжаващи Драма. Задържаните се откарват в казармата и в полицейските участъци. Арестуваните са главно гърци, но между тях има и местни българи[9]. От арестуваните граждани се изземат парите и ценностите. Първоначално това се прави, без да се описват, но още на 29 септември по нареждане на подполковник И. Бекяров се организира описването им[10].

На втория ден от арестите по нареждане на областния полицейски началник А. Богданов по-възрастните арестанти са освободени, след като подписват декларации за лоялност към властта[11].

Без съд и присъда по нареждане на началника на гарнизона през нощите се извършват масови разстрели в близките околности на града и най-вече в района на тютюневия институт. По този начин са избити към 500 души[12]. Извършените масови екзекуции създават много тежка атмосфера в града. Тя е непоносима за цивилното българско население. В доклад от 7 октомври 1941 г. до Министерството на земеделието и държавните имоти завеждащият тютюневия институт Любомир Димитров изтъква: „Моля почитаемото министерство да си представи душевното състояние на нас, участниците в потушаването на бунта, и изживяното впоследствие избиването на толкова люде, чиято миризма още тъй живо ни спомня всичко. Моля почитаемото министерство също така да си представи нашето положение за в бъдеще, когато ще заживеем „мирен живот“ в допир със същите ония хора, чиито близки избихме. Не трябва да се забравя, че пролятата кръв иска кърваво възмездие и такова тя ще получи само от нас, останалите в Драма и Драмско българи. Трябва да се припомни, че страшно тягостно се живее, когато на всяка крачка срещаш само намръщени лица и злобни погледи, говорещи, че кога да е мисълта за отмъщение ще добие реален израз.“[13]

 

2015 03 Drama-uprising-monument
Паметник на загиналите в Драмското въстание в Драма, Гърция.
George Groutas (Wikimedia Commons)

 

При масовите разстрели в Драма някои прогресивни български военнослужещи подпомагат гръцките антифашисти да се спасят. Офицер от военния оркестър на гарнизона спасява от смърт 100 души[14]. Друг офицер от 2-ра Драмска дружина помага на незасегнатия от куршумите българин Димо Атанасов заедно с други трима ранени да се отдалечат от мястото на екзекуцията и да се укрият в града.

Масовите разстрели в Драма, извършвани по заповед на началника на гарнизона полковник М. Михайлов, се посрещат с недоволство от страна на гражданските власти. Кметът на Драма инж. Първан Бъчваров в личен разговор с полковник М. Михайлов изразява несъгласието си с избиването на драмските жители.

Оценявайки предприетите репресии в Драма и околията в доклад за Драмското въстание от 14 август 1942 г. на областния полицейски началник Л. Върбанов и на началника на служба Държавна сигурност Д. Дончев до Министерството на вътрешните работи и народното здраве се подчертава: „За да се предотвратят каквито и да е действия от страна на гръцкото население както в Драма, така и в околията, се предприеха наказателни мерки, които се оказаха извънредно ефикасни. Неописуема уплаха овладя гръцкото население.“[15].

Решително настъпление на правителствените сили за потушаване на въстанието (1 – 6 октомври)

Широкообхватните действия на войсковите части от Беломорския отряд и проведеното активно земно и въздушно разузнаване позволява към 1 октомври да се добие пълна представа за размаха и обхвата на въстанието. Събраната информация най-внимателно е анализирана в щаба на Беломорския отряд и е донесена в ЩВ, който удовлетворява молбата за подкрепления от вътрешността на страната. Взето е решение една пехотна рота от Петричкия гарнизон и две пехотни дружини от Неврокопския гарнизон да се поставят в разположение на командването на Беломорския отряд. В щаба на отряда се разработва оперативен план за по-нататъшните действия, който е обявен в заповед № 26/1179 от 1 октомври 1941 г. на командира на отряда полковник Г. Генев. Значимостта на този документ като източник на мащабите на въстанието и за контрадействията на българските власти дава основание за по-пълното му цитиране:

„Заповед

1 Противникът, състоящ се от въоръжени комунисти от инородното население, при подкрепата на част от инородното местно население след неуспех се е разпръснал на малки групи и се е оттеглил както следва:

а) По височините в района на Козлукьой – гара Нусратлий – с. Лекани, както и по близките височини, северно от жп линията между казаните гари;

б) По височините на района на с. Плевня – Просечен – Пиргoс – с. Височен и по-източно;

в) По височините в района на с. Карлъково – с. Алистрат – с. Скрежево;

г) По северното разклонение на Парнар даг[16] между селата Родоливос[17] и Палеохори.

2 Беломорският отряд е усилен.

3 Заповядано е отрядът, като остави необходимите за осигуряване на реда в гарнизоните части, съвместно с изпратените досега части да унищожат въстаналите групи и не им позволи да преминат западно от р. Струма. Да действа смело и безпощадно както по отношение на въстаналото, така и спрямо гръцкото население, което ги поддържа.

4 Решавам, усиленият Беломорски отряд, като остави необходимите за осигуряване на реда в гарнизоните части, да насочи сили в западна посока с цел да унищожи въстаналите групи и не им позволи да преминат, западно от р. Струма.

Райони за пречистване:

а) Районът южно от гара Бук: гара Нусратлий – гара Бук – гара Еникьой – шосето Окчилар – Кавала.

б) Районът между Серее и Драма. с. Карлъково – с. Алистрат – гара Ангиста – с. Селинос.

в) Районът на Парнар даг: Правище – Родоливос – с. Каряни – с. Лутра.

5 Група полковник Кефсизов:

д) С поделения от Ксантийската дружина: 2 пех. роти, 1 картечна рота и 1 минохвъргачен взвод; дедеагачкият минохвъргачен взвод; 11 моторни товарни коли на 2.Х. в 7 ч сутринта да настъпят и да се насочат в две колони: от гара Козлукьой и гара Еникьой в обща посока на с. Декани.

б) С конния дивизион и придадената му Ксантийска батарея веднага след стоварването на гара Ксанти да настъпи към с. Каяборун, откъдето да се насочи в северна посока.

Бойна задача, обхващайки от север и юг масива, определен в точка 4, буква „А“, да го прочисти от въстаници и унищожи последните.

Да се действа смело и безпощадно както по отношение на въстаниците, така и по отношение на гръцкото население, което ги поддържа.

6 Група полковник Минчев:

а) Кавалската дружина (две пехотни роти, една т. к. рота, един минохвъргачен взвод и едно оръдие с щаер), 1-ва Драмска дружина (2 пех. роти, I карт, рота, 1 минохвъргачен взвод и 1 гаубица с щаер), пехотата от Петрич (сега· в с. Порна, придадена на 19-и граничен участък) и взводът от Сярската дружина (около гара Ангиста) на 2.Х. в 7 ч да настъпят концентрична от Драма ис. Порна към с. Родоливос – Чаязи и от Кавала – Правище – с. Подгоряни – Чаязи с цел да унищожи въстаническите групи и достигне района на моста при Чаязи.

б) 19-и граничен участък с ротата от Гюмюрджинската дружина на капитан Чачев, 1/1 морски взвод, при Чаязи да продължи охраната на границата със задача да не допусне преминаването на въстаническите групи в гръцка територия.

в) Да действа смело и безпощадно както по отношение на въстаниците, така и по отношение на гръцкото население, което ги поддържа.

г) С конния дивизион, пристанищната рота, 1 возимо оръдие и местната полиция да осигури реда в гр. Кавала.

7 Група полковник Михайлов:

а) Неврокопската дружина (2 пех. роти, 1 карт, рота, 1 минохвъргачен взвод, 1 двуоръдейна товарна батарея на 2.Х. в 7 ч да настъпят по посока на Драма – Алистрат и Драма – с. Карлъково, отгдето да започне прочистването на района Карлъково – Алистрат – Селинос с цел да унищожи въстаналите групи.

Да действа смело и безпощадно както по отношение на въстаналите, така и по отношение на гръцкото население, кое- то ги поддържа.

б) С 2-ра Драмска дружина, една возима гаубица и местната полиция да осигури реда в Драма.

8 Резерв.

а) 443-то войсково разузнавателно ято да разузнава района на Парнар даг и района южно от гара Бук с цел да открие по-големи въстанически групи, като обърне особено внимание на района на с. Родоливос.

Донесения в 9 и 13 ч, освен които да има готовност да излети, разузнае и направи донесение по допълнителна заповед.

б) Бомбардировъчният орляк да има готовност по допълнителна заповед с 3 самолета да бомбардира райони, заети от бунтовниците. Тежест на внимание масива на Парнар даг.

в) Подполковник Качев с ротата на поручик Петев 2-ри пех. взвод, 1 т. к. група, 1 минохвъргачен взвод), от Гюмюрджинската дружина – свързочната рота, интенд. хранителна рота, 1 етапен взвод, пристигащата батарея от Дедеагач и местната полиция да осигури реда в гр. Ксанти, като същевременно остава в резерв на отряда.

9 Сярската дружина, 18-и и 21-ви гранични участъци и Беломорската флотилия да продължат изпълнението на досега получените задачи…[18].

16 Командирите на трупите да внушат на подчинените си, че действията се водят за затвърдяване нашата власт в новите земи, против разбойническите банди, които въпреки нашите най-добри отношения и грижи към местното население разбунтуваха населението и избиха жестоко български достойни воини, полицаи и чиновници.

Полковник Генев.“[19]

Според цитираната заповед към 1 октомври в най-общ план въстаническите сили са групирани в три основни района: около железопътната линия в отсечката с. Козлукьой – с. Нусратлий; по източните склонове на Змийница планина между селата Карлъково, Стрижево и Алистрат; в северната част на Кушница планина между селата Радулево и Палеохори. При маньовъра на въстаниците във връзка с тяхното прегрупиране в обхвата на техните действия попадат нови селища от Зиляховска околия, както и северните райони на Правищенска околия[20].

За прякото унищожаване на въстаническите сили е предвидено участието на 1 конен дивизион, 9 пехотни роти, 1 самостоятелен взвод, 4 картечни роти, от които 1 тежкокартечна, 5 минохвъргачни взвода, 2 оръдейни батареи, 1 отделно оръдие и 1 гаубица. Отбраната на градовете Драма, Кавала и Ксанти е поверена на 1 конен дивизион, 1 пехотна дружина, 4 самостоятелни роти, 1 тежкокартечна група, 1 минохвъргачен взвод, 1 оръдейна батарея, 1 возимо оръдие и 1 возима гаубица, включително и на намиращите се в тях полицейски сили. Охраната и отбраната на западната гранична линия на Беломорието е възложена на 18-и, 29-и и 21-ви граничен участък. С личния си състав те трябва да не допуснат преминаването на въстаническите групи през р. Струма на гръцка територия. Най-застрашеният от тях, 19-и участък, е усилен с 1 пехотна рота и 1 моряшки взвод.

Замисълът на командването на Беломорския отряд е да предприеме широкомащабна концентрична акция, обхващаща един голям район с граници: на изток – р. Места, на запад – условната линия от Сярски Боздаг до устието на р.

Струма, на север – Драмски Боздаг и височините северно от жп линията, в отсечката гара Нусратлий – гара Козлукьой, и на юг – прибрежните райони на Беломорския бряг от р. Струма до р. Места. В оперативния план се предвижда нанасянето на разсичащи удари, основните усилия на които се насочват за разгрома на въстаническите сили в Чал даг, Змийница планина и Кушница планина. За тяхното унищожаване се вземат мерки да не се допусне прехвърлянето им на запад от р. Струма. За успешно провеждане на акцията детайлно са планирани и различните видове осигурявания.

На 1 октомври пощенските власти със съдействието на свързочните подразделения на Беломорския отряд полагат много усилия за възстановяване на телефонните линии. Към 18 ч е осигурена връзката на Драма с Кавала и Сяр. Работата по линията за Ксанти през гара Бук продължава.

На 1 октомври правителствените бойни формирования продължават преследването на въстаниците. Към обяд окончателно е възстановена българската власт в района на селата Височен, Плевня, Кобалище и Карлъково. Под натиска на превъзхождащия ги противник въстаническите подразделения се оттеглят от Драмското поле и се насочват към Чал даг, Змийница планина и Кушница планина.

В лагера край с. Кавакли в Чал даг се събират много въстаници. Техният брой възлиза на около 1500 души, половината от които са без оръжие. Бойците са разделени на отряди по села. На 1 октомври пред целия личен състав слово произнася П. Пастармаджис (Кицос). Между другото той заявява: „Другари, тук сме се събрали, за да разберете, че нашият бунт е в разгара си. Той успя не само тук, у нас, но и в другите страни на света. Борбата е да се освободим от фашистите. Затова трябва да помогнем с всички сили и дадем всичко, което можем, за преуспяването на това световно комунистическо въстание.“ Своята реч той завършва с възгласа: „Да живее революцията!“, подет от всички въстаници. Цитираният пасаж ясно показва, че въстаническото ръководство остава вярно на възприетата от самото начало линия да поддържа с всички средства високия боен дух. Преднамерено въстанието се разглежда като част от избухнала победоносна световна революция, без да се разкрива действително трудното положение, в което се намират антифашистките сили не само в Драмския край, но и в цяла Европа.

Значително увеличеният брой на въстаниците в лагера поставя твърде остри продоволствени проблеми. За посрещане на нарасналите материални нужди личните парични средства на въстаниците са събрани от командването. Хранителните припаси бързо се изчерпват. Дневната дажба постепенно намалява, за да достигне до 2 – 3 картофа дневно. Това започва да влияе на бойния дух. Налага се въстаническото командва- не да отправи предупреждение, че всеки опит за дезертьорство ще бъде наказан със смърт. Въпреки това започват бягства от лагера. Налага се охранителните части да откриват огън, вследствие на което някои от бегълците са убити.

Според общия въстанически план е предвидено при нужда бойните сили на въстанието от Ескикьойския и Просеченския район да се изтеглят към Кушница планина. От тях трябва да се изгради групировка, способна да решава бойни задачи срещу силен противник. При отстъплението на въстанически- те сили от тези два района условията налагат част от тях да се укрият от Змийница планина и в Чал даг. Друга част успява да се добере до Кушница планина. В лагера край манастира „Св. Богородица“ се събират около 300 въстаници. И тук те са разделени на отряди по села, всеки от който има свой командир. Общото командване се осъществява от въстанически щаб с командир Я. Пастармаджис. Член на щаба е и Евангелос Папахристо, който е вторият представител в него на Изпълнителния комитет. За да повдигне духа на въстаниците, на няколко пъти Я. Пастармаджис произнася пламенни речи, като въвежда в обръщение твърдения, които не са действителни. Така например той заявява, че революцията е заляла целия Балкански полуостров, че София е в ръцете на въстаниците, а Хитлер и цар Борис са убити. Я. Пастармаджис избягва да говори за бъдещите планове на въстаническото командване, като не дава отговор за възникналите тревожни настроения. Поради това словата му не се посрещат с въодушевление. Духът на въстаниците се понижава и от предприетите на 1 октомври противникови авиационни нападения над лагера, обстрелван с картечен огън. Възникналата суматоха се използва от намиращите се в лагера пленници, които успяват да избягат и да се укрият[21].

На 2 октомври правителствените сили продължават акциите срещу въстаниците. Една от важните им задачи е да възстановят движението по железопътната линия Драма – Ксанти. За прочистването на района са хвърлени сили от двата гарнизона. Полковник М. Михайлов заповядва на командира на 1/1 пех. рота капитан В. Вълков да настъпи с бойците си на изток по протежение на самата железопътна линия и осигури свободното движение на влаковете. Заповядани са и репресивни мерки срещу населението, подкрепящо въстанието. Същевременно на запад по линията трябва да настъпи и една пехотна рота от Ксанти. След срещата на двете роти командирите уточняват районите, през които трябва да преминат за възстановяване на реда. Сам капитан В. Вълков с един взвод се отправя към една от махалите, разположена на шосето между селата Бериста и Нусратлий.

На 2 октомври със силите на една пехотна дружина се извършват прочистващи действия и в Кушница планина. Този ден правителствените сили действат и в района на Змийница планина.

Липсата на информация за дислокацията на въстанически- те сили в района на с. Кърия заставя драмския околийски полицейски началник Кр. Грозданов лично да проведе разузнаване. Придружен от чиновника при околийското полицейско управление Борис Павлов и от един полицай, той се отправя с лека кола към с. Кърия. В покрайнините на селото под ръководството на Манол Зебекис е устроена засада от група въстаници, между които са Хараламбос Лазос, Иракли Милтиядис, Делиянис Пападопулос, Стефан Пападопулос, Перикли Коджаманис и Христос Коджаманис. Когато колата приближава засадата, въстаническият залп поразява пътуващите в нея. Успява да се спаси само шофьорът.

На 3 октомври военно-полицейските сили продължават прочистването на въстаналите райони. Тежестта на усилията е насочена към Кушница планина, където се предприема голяма акция срещу съсредоточените тук въстаници. Тя се провежда със силите на 1-ва Драмска дружина и на конния дивизион от Кавала. 1-ва Драмска дружина под непосредственото командване на подполковник Й. Бекяров има задачата да прочисти северните склонове на Кушница планина и намиращите се там села. Под командването на подполковник Христо Кънчев задачата на конния дивизион е да прочисти южните склонове на планината в направлението гр. Правище – с. Чаязи. Изнасяйки се с камиони към изходния район, на 3 октомври следобед 1-ва Драмска дружина достига с. Никисян. Частите ή заемат кръгова отбрана и пренощуват в селото. На 4 октомври сутринта ротите се изнасят към манастира „Св. Богородица“, в чийто район в момента се намират около 500 въстаници. Подполковник Й. Бекяров изпраща делегация при въстаниците, укрепили се в манастира, с предложение да се предадат. След половин час делегацията се завръща и донася, че те отказват да сложат оръжие. Взето е решение да се предприеме настъпление със силите на 2-ра и 3-та рота. 1-ва рота е оставена в резерв. Минохвъргачните подразделения от бойната част на дружината и придружаващата я артилерия откриват бърз огън по района на манастира. Личният състав на двете роти преминава в настъпление. Разкъсаните сили на въстаниците са принудени да отстъпят. Част от тях се изтеглят на североизток към с. Витаста. С бой в селото те задържат преследващия ги противник. Друга част търси изход към южните склонове на Кушница планина, където са пресрещнати и отбити от настъпващия на запад конен дивизион. Така огънят на въстанието се пренася и в северните райони на Правищенска околия, където действа и Кавалската пехотна дружина под командата на подполковник Васил Любенов[22].

След като е прочистен районът на манастира „Св. Богородица“, 1-ва Драмска дружина се отправя към с. Неа Бафра. За назидание на населението една от къщите, на техен съселянин, преминал към въстаниците, е опожарена. Оттук дружината се отправя към с. Радулево. Нейните части са посрещнати внимателно от местното население, което с доброто си отношение и поднесените подаръци иска да засвидетелства лоялността си към българската власт. Оттук две от ротите са изпратени в акция, но в районите, към които са насочени, не е открит противник[23]. След изпълнение и на тази задача на другия ден 1-ва Драмска дружина се завръща в Драма[24].

Разпръскването на въстаническите формирования в Просеченския и Ескикьойския район, както и разгромът на въстаническата групировка в Кушница планина поставят проблема за спасяване на оцелелите въстаници. Непрекъснато преследвани от превъзхождащия ги противник, единственият им изход е да напуснат Беломорието, като се прехвърлят в германската окупационна зона, западно от р. Струма. Въстаническото командване организира останалите свои сили в голям отряд и на 6 октомври прави опит да пробие разположението на охранителните гранични части. Завързва се голям бой. Обкръжени и след като дават много жертви, въстаниците са разгромени[25].

Наред с прочистването на Кушница планина усилията на властите са насочени и към Чал дат. До 3 октомври с. Кърия, което е на подстъпите към лагера в района на е. Кавакли, е под контрола на въстаниците. На 4 октомври срещу Кърия са хвърлени значителни военно-полицейски сили. Селото е напуснато от населението. Укрепилите се в него въстаници приемат боя. Всяка къща е превърната в огневи опорен пункт. В помощ на въстаниците са изпратени и наличните въстанически сили от лагера. Пристигайки в района на Кърия, те веднага заемат широк фронт по височините източно и югоизточно от него, включвайки се в боя. Заели изгодни позиции за отбрана в селото и по височините край него, въстаниците се бият самоотвержено. Противникът използва срещу тях артилерия и картечници, но те успешно отбиват неговия натиск. Сериозната съпротива налага на военното командване да вкара в боя авиацията, която бомбардира селото, предизвиквайки пожари. Пред напора на превъзхождащия ги в огнево отношение противник след еднодневен отбранителен бой въстаниците са принудени да отстъпят селото и да се оттеглят в планината към лагера. На кърийските въстаници е разрешено да изтеглят в планината и своите семейства.

Въстаниците в района на Чал даг намират сили и за активни настъпателни действия. Тяхното подразделение изненадва охраната на един ротен обоз и го пленява.

На 5 октомври е сформиран отряд от 100 души под командата на Христос Калайджис и Димас със задача да взриви железопътния мост между селата Нусратлий и Козлукьой. С прекъсване на движението по железопътната линия трябва да се затрудни прехвърлянето на противникови сили откъм Ксанти. Въпреки че половината от бойците са невъоръжени, те смело щурмуват военната охрана на моста. Тя ги посреща със силен картечен огън и с бомби. Боят продължава около два часа и половина. След неуспешните опити да преодолее силната съпротива отрядът е принуден да се оттегли. Той се насочва към с. Нусратлий, обгражда железопътната гара и влиза в бой с нейната охрана. Полицията в Драма веднага е уведомена по телефона за нападението. Сформирано е моторизирано полицейско подразделение начело със самия областен полицейски началник А, Богданов, което пристига в с. Нусратлий и влиза в бой с нападателите. След ожесточена тричасова престрелка, давайки доста жертви, въстаниците се оттеглят. Към 20,30 ч полицейският отряд потегля за Драма. По пътя той изненадващо е нападнат от въстаническо подразделение, с което води продължителен нощен бой.

На 5 октомври през нощта въстанически отряди се спускат към Драмското поле в изпълнение на отделни бойни задачи. Въпреки хвърлените срещу тях превъзхождащи ги сили и понесените загуби гръцките антифашисти проявяват висок боен дух и жертвоготовност. Извършено е нападение срещу един от най-важните обекти на Драма. Въстанически отряд напада с изненада и устрем оръжейните складове на гарнизона. Налага се да бъде изпратена полицейска група, с помощта на която нападателите са отблъснати и е прочистена околността.

Отделни въстанически единици се спускат и към югозападните разклонения на Чал даг, северно от Кавала. Те достигат до района на общинския център с. Селяни, Кавалско. В района на общината и най-вече в с. Филипи те са подкрепени от местното население[26].

След като правителствените сили завземат с. Кърия, пред тях се открива направлението към лагера при с. Кавакли. На 5 октомври предприемат настъпление в планината, но над с. Кърия се натъкват на въстаниците. Заели изгодна позиция, те дълго задържат настъпващите. След продължителен бой се оттеглят в планината. Привечер се прибират в лагера. Новосъздадената обстановка поставя пред въстаническото командване сериозни проблеми. По-нататъшното оставане в лагера би изправило основното въстаническо ядро пред пряк сблъсък с преследващите- ги правителствени сили. Прелитащите през последните дни самолети над лагера подсказват, че той вече е разкрит. Това налага да се вземе решение за изнасяне в друг район, на северозапад. Новите условия поставят и втори основен проблем – по-нататъшното тилово осигуряване на въстаниците. Недостатъчното оръжие и боеприпаси и все по-задълбочаващите се трудности с прехраната в условията на вражеското контранастъпление оказват пагубно влияние върху бойния дух на въстаниците.

С цел да се укрепи боеспособността на народните бойци чрез подобряване на прехраната и на другите видове осигуряване се взема решение около 600 невъоръжени лица да се освободят и завърнат по домовете си. Остават около 500 – 600 бойци, които под командата на Я. Крокос (Алекос) и П. Пастармаджис (Кицос) напускат лагера и потеглят на северозапад. През нощта въстаниците пресичат железопътната линия и сутринта на 6 октомври достигат района на с. Равика, къде- то се установяват на лагер в местността Исмаиловас. Тук е и базата на Равнишкия въстанически отряд със 150 бойци под командата на Йордан Хасерис.


Откъс от филма „Борислав и Балканите" (1993) на режисьора Юлий Стоянов

Преследване на разбитите въстанически сили (7 октомври – 5 ноември)

В резултат на предприетите контрадействия на правителствените сили към 6 октомври властта на въстаниците в заетите от тях селища е ликвидирана. Формированията им са изтласкани от Драмското поле. Тяхната групировка в Кушница планина е разгромена, а тази в Чал даг е понесла тежки поражения. Част от нейния намален състав е обхванат от деморализаторски настроения и дезертьорството взема масов характер. Властите възприемат курс на умиротворяване. Наредено е на кметовете и кметските наместници да обявят на населението, че няма да бъдат преследвани въстаниците, които се приберат в селата, предадат своето оръжие и се отдадат на мирен труд. Тази политика дава резултати. Започва завръщане на въстаници в селата ц на напусналото ги мирно население. Така например към 7 октомври населението на с. Св. Атанас вече е по домовете си. Те са обкичени с българския национален трицвет. Подобен външен израз на лоялност към властта се проявява и в редица други села. Населението от някои селища обаче все още се укрива в планината, какъвто е случаят с това на с. Кърия и околните на него села. Военните власти се опитват да внесат успокоение и отправят препоръка и призиви за прибиране по домовете.

Към 6 октомври в Драмска околия и съседни на нея райони се намират редица въстанически единици с различен състав. Те извършват нападения над планинските и полупланинските села, за да се снабдят с хранителни припаси. Все повече се проявява стремежът им за изтегляне в западната част на областта, за да се прехвърлят Западно от р. Струма.

При тези условия командването на Беломорския отряд разработва нов план. В неговата основа заляга идеята за пълно и окончателно унищожаване на въстаническите формирования, като не им се позволи да се прехвърлят западно от р. Струма. На 7 октомври 1941 г. командирът на отряда полковник Г. Генев издава заповед № 31/1322. За да се очертаят по- добре последвалите събития, може да се цитира част от нея:

„1. Противникът е разпръснат, като отделни малки групи са се оттеглили към планините. Населението започва да се прибира в селата. Останалите райони са прочистени.

2. Беломорският отряд продължава изпълнението на възложената му задача, като вниманието е насочено в района северно от жп линията Нусратлий – Бук – шосето Драма – с. Ръжаник[27] (Харадра) – р. Места.

3. Решавам, като остават на местата досегашните гарнизони за осигуряване на реда в градовете, да продължа изпълнението на досегашната задача, за да прочистя напълно Беломорието.

Тежест на вниманието в района гара Бук – Драма – с. Ръжаник.

4. Група полковник Минчев (досегашната на полковник Кефсизов: състав, подполковник Кънчев – 3-ти конен дивизион с ксантийската батарея; майор Драгнев – 2-ра Драмска дружина; майор Станев – Ксантийската дружина; подполковник Любенов – Кавалската дружина с ротата от летището и 3 полицейски мотоциклета от гр. Драма) на 8.Х. в 7 ч да настъпи в района на Драма – с. Ръженик – р. Места – гара Бук – жп линия Бук – Нусратлий с цел да го прочисти от останалите групи метежници и възстанови авторитета на властта, като създаде следните колони:

а) Отрядът на 2-ра Драмска дружина (състав: 2-ра Драмска дружина, 1 гаубица, возима с щаер, 1 минохвърг. взвод (две минохвъргачки)), със задача да настъпи по шосето Драма – с. Сипе – с. Ришево (Мавролити) – с. Добросел (Ксиноко- пое) – с. Орманлия (Поликарпос) – Ходжа Лари – с. Прос (Ирекли) – гара Нусратлий.

б) Отрядът на подполковник Любенов (Кавалската дружина, с минохвъргач, взвод и едно оръдие с щаер, да настъпи по пътя Като – Мармаря – с. Оджилари – с. Капаклари – с. Зарин – с. Кортолар (Ликодия Салон) – с. Репеш (Дрепане) – с. Либоту – с. Пакамалари – тара Колзукьой.

в) 3-ти конен дивизион с придадената батарея – по пътя с. Карапли – с. Чериклер (Ано Кераса) – с. Либоту – с. Кил- пиджари – с. Тиквово (Кастаниес) – с. Карагьоз (Пери-Млен- тон) – с. Пестърва (Каликронон) – с. Деделер.

г) Майор Станев с всички поделения от Ксантийската дружина – ротата на поручик Кръстев, картечната рота на подпоручик Михайлов, два минохвър. взвода (5 минохвъргачки) със задача да настъпи по пътя гара Бук- – с. Темелос – с. Инджирли (Полисикон) – с. Кичюккьой (Микрохори) – с. Ду- ково (Лейтокара) – с. Ращица – с. Янозлу (Карсофорн) – тара Бук.

5. Група полковник Михайлов в състав 1-ва Драмска дружина, една гаубица да осигури реда в гр. Драма.

На 8.Х. в 7 ч да изпрати едно поделение, усилено с тежки картечници от 1-ва Драмска дружина, със задача да прочисти през деня района на с. Раховка (Калифитон) и колибите около него.

6. Група полковник Кафеджиев, 6-и конен дивизион с едно оръдие, пристанищната рота, полицията да осигури реда в гр. Ксанти и поеме сигурността на района на Кавалската дружина.

7. 19-и граничен участък с ротата на капитан Чачев да продължи изпълнението на възложената му задача с цел да не допусне преминаването на отделни групи през р. Струма. Да обърне внимание на бродовете и мостовете.

8. 18-и граничен участък да осигури границата и не позволи преминаването на групи през мостовете и бордовете на р. Струма.

9. Сярската дружина да осигури реда в дадения и участък.

10. Резерв:

а) Неврокопската дружина, подполковник Николов да остане в района на с. Нусратлий с готовност да действа по моя заповед,

б) Подполковник Начев в досегашния му състав да про,- дължи изпълнението на възложената му задача,

в) 443 войсково разузнавателно ято с готовност да разузнава по допълнително нареждане и искане на полк. Минчев,

г) БомбарДировъчният орляк да има готовност с два самолета да бомбардира по допълнителна заповед,

д) Петричката рота да се изнесе на гара Ангиста с готовност да осигури реда в района на гарата.

11. 1/8 етапна дружина да изпълнява досегашната задача, като обърне особено внимание на по-големите съоръжения.

12. Беломорската флотилия да продължи изпълнението на възложената задача…“.

Анализът на заповедта показва, че командването на Беломорския отряд получава бързи и точни разузнавателни сведения за движението на въстаническата групировка от Чал даг, която на 6 октомври вече е напуснала базовия си лагер и се изнася в района между Боз даг и Чал даг. Веднага се вземат мерки за прочистването му, като се настъпва с отряди от север, запад и изток, възлизащи на 4 пехотни дружини, 1 конен дивизион, 1 самостоятелна пехотна рота, 1 картечна рота, 4 минохвъргачни взвода, 1 батарея и други две оръдия. Целта е при откриване на въстаниците Да им се наложи бой и да бъдат изтласкани към равнинния район на железопътната линия. Оставеният при с. Нусратлий резерв от една дружина при нужда може да затвори обръча от юг и да съдейства за унищожаването на въстаниците. Взети са и мерки за плътно прикриване на западната граница на областта, за да се попречи на разпръснатите въстанически чети и групи да напуснат Беломорието.

Докато властите се готвят да нанесат последните удари на въстаниците, тяхната единствено по-голяма групировка край с. Равика е поставена пред сериозни изпитания. При новите условия прехраната на бойците е твърде затруднена. Успешните контрадействия на противника силно понижават и техния боен дух. В тази сложна обстановка Алекос и Кицос намират най-правилното решение, като установяват бойно взаимодействие с добре организирания и боеспособен националистически отряд на И. Хасерис[28]. По този начин се открива и възможност да се осигури храна. Алекос и Кицос започват преговори с И. Хасерис за съвместни действия, които завършват успешно. На 8 октомври обаче противникът разкрива лагера. Въстаниците бързо заемат позиция, разпръсват се във верига и приемат боя. Войсковата част постепенно взема инициативата. На левия въстанически фланг настъпва смут и започва отстъпление, което увлича и останалите. Смрачаването помага на отстъпващите въстаници да се спасят. Голяма част от тях се разпръсват. Остават около 300 бойци, които се укриват в района на с. Орманли, където престояват на 9 октомври. През нощта въстаниците се отправят към селата Юреклер и Зарич, Нусратлийска община. Оттук те слизат в равнината, пресичат железопътната линия и се отправят в посока към с. Козлукьой, навлизайки в Чал даг. На 10 октомври отрядът се установява на лагер на 2 км от с. Оваджик, Козлукьойска община, където престоява 15 дни. Поредното поражение още повече понижава духа на въстаниците. Бягствата зачестяват. Появява се и известно недоволство срещу Кицос, обвиняван, че се занимава най-вече с тилови въпроси, а не организира достатъчно добре борбата. Дезертьорството още повече се засилва и на 15 октомври в лагера остават 150 души, а към края на месеца остават само 80 бойци. Командването полага големи усилия, за да осигури прехраната на хората. Изпраща групи за провизии в близки и по-далечни села като Нусратлий, Св. Атанас и други.

В другите райони разпръснатите въстанически сили, групирани на чети и малки групи, търсят спасение, като се укриват в планините или като се опитват да достигнат р. Струма и да се прехвърлят на спасителния десен бряг. Тази възможност е предвидена от военните власти и са взети всички мерки. Личният състав на 18-и, 19-и граничен участък (с щабове съответно в Сяр и с. Порна, Зиляховско) е в повишена бойна готовност със задача да не допусне преминаването на граничната линия. Особено внимание се обръща на мостовете на р. Струма и на нейните бродове. Командирът на 19-и граничен участък полковник Белчев заповядва на подчинените си да осигурят денонощна усилена охрана на границата. Отделено е специално внимание на моста при с. Чаязи, охраната на който се възлага лично на командира на най-южния граничен подучастък капитан Керинов, който със 7 бойци заминава за обекта. Осигурена е и непрекъснатата телефонна връзка с щаба на участъка. В първите дни на октомври полковник М. Михайлов съобщава от Драма, че се очаква опит за преминаване на реката от въстанически групи. За усилване на отбраната от Драма са изпратени моторизирани и пехотни подразделения. В тези напрегнати дни група от 6 въстаници се опитва да премине границата, но всички са заловени. Двама от тях, които знаят български език, са изпратени в щаба на участъка за разпит, а останалите са разстреляни. За да се разсее тревогата сред околното население, в с. Чаязи се провежда и среща с местните гръцки първенци, към които се отправя призив за спокойствие.

В тези тревожни дни революционното брожение обхваща и някои селища от охраняваните от 19-и граничен участък райони в югозападната част на Зиляховска околия, между Кушница планина и долното поречие на р. Струма. В с. Чепелджа десетина местни младежи антифашисти извършват нощно нападение над общината и се прехвърлят отвъд реката. В селото пристига полицейско подразделение от Кавала и арестува около 50 местни жители. Научавайки за това, кметът на с. Здравик, Борик Трифонов, който временно е кмет и на с. Чепелджа, веднага пристига в селото, застъпва се за арестуваните и ги освобождава. Той се противопоставя и срещу предвидените арести в Здравишка община.

В непрекъсната бойна готовност е и 17-и граничен участък (щаб в с. Долни Порой, Демирхисарско), осигуряващ охраната в най-северните части на границата. Възникналата в първите дни на въстанието напрегната обстановка в Демирхисарско подтиква военните власти към действия. По искане на командира на участъка полковник Кирил Ризов общинските власти му представят списък на местните антифашисти. От с. Долни Порой са арестувани Лазар Хараламбидис, секретар на местната организация на ГКП, Александрос Апостолидис, Павлос Сахтидис, Апостолис Янакопулос, Евстати Лазаридис, Николас Запцидис. Задържани са и братята Георги и Ставко Коставинидис, които в началото на въстанието преминават в нелегалност. Арестуваните лица са отведени в района на 8-и граничен пост, където по заповед на подполковник К. Ризов на 8 октомври са разстреляни[29]. Няколко дни по-късно след предателство са арестувани още 12 антифашисти, които на 11 октомври са разстреляни. Извършени са арести и в селата Горни Порой, Соколово и други[30].

Опити за преминаване на границата са направени и в района на 17-и граничен участък. В един от първите октомврийски дни е получено сведение за придвижване към границата на група въстаници. 3/17-и граничен подучастък в с. Ливадово, Демирхисарско, е вдигнат в тревога. След нощна престрелка са заловени 12 въоръжени въстаници, които по заповед на подполковник К. Ризов са разстреляни.

По време на въстанието се предприемат арести на комунисти и други антифашисти в Демирхисар и Сяр. След задържаните сярски граждани са Георгиос Головодаси, Аргир Дзаро, Томас Дангованис, Янис Константину, Димитриос Христофоридис и др. Вследствие на инквизициите 5-има от тях умират. В дните на въстанието в Демирхисар са мобилизирани цивилни българи за нощна охрана на града, а в Сяр на 4 октомври е сформиран милиционерски отряд от 230 души. Наред с охранителните функции те вземат участие и в някои акции. Милиционерският отряд в Сяр действа до 19 октомври, след което е разпуснат[31]. Цивилни българи се използват и от граничните части. В щаба на 17-и граничен участък са изпратени група граждани от Петрич, ползвани за разузнаване западно от границата. От 1 октомври до 16 ноември цивилни българи има и в 18-и граничен участък.

В резултат на взетите от военните власти мерки към втората половина на октомври мнозина въстаници загиват при опитите си да напуснат Беломорието през западната му граница. Друга част от тях, познавайки терена или пък с помощта на местното население, успяват да се прехвърлят и да се спасят .

Въпреки понесените тежки загуби и нанесените от деморализацията поражения въстаническите действия в източната част на Драмска околия запазват своя организиран характер. Укрилият се в Чал даг отряд е под непосредствената команда на първите ръководители Я. Крокос (Алекос) и П. Пастармаджис (Кицос). В същото време въстаническите сили в южната и западната част на околията са разгромени, разпръснати и обезглавени. След оценка на обстановката Алекос и Кицос вземат решение да се организира прехвърляне на оцелелите въстанически групи от района на Кушница планина към отряда в Чал даг. Вероятният замисъл е не само да се съдейства за спасението им, като се изведат от подложените на най-силен военно-полицейски контрол пригранични западни райони на областта, но и да се извърши известно реорганизиране и укрепване на въстаническите сили.

С тази цел Алекос заминава с 20 бойци за района на Кушница планина, но задачата остава неизпълнена. Той се завръща сам в лагера при с. Оваджик, напуснат дори и от придружаващите го лица. В новия лагер командването (Алекос, Кицос и Михаил Георгиядис) провежда активна организационно-боева и агитационно-пропагандна работа за потягане на въстаническите редици. В резултат на проведеното разузнаване и от сведенията на дезертьори властите обаче узнават района, в който са разположени въстаниците. На 30 октомври един взвод от 1-ва Драмска дружина е изпратен за разузнаване към с. Оваджик. В неговите покрайнини той е спрян от огъня на въстаниците, заели селото. След направеното донесение до командването за противника войскови части предприемат настъпление към района на съсредоточаването му. Подразделения от Ксантийската дружина завземат с. Оваджик и го подпалват. Друга войскова част попада на лагера и го напада от всички страни. Въстаниците дават скъпи жертви, между които е и Хараламбос Николаидис от с. Нусратлий. Води се бой през целия ден. През нощта отделни групи успяват да преминат през обкръжението. Една чета от 50 души под командата на Христос Калайджис се измъква от обръча. На 2 ноември при с. Зарич тя попада на засада, обстреляна от цивилни гърци[32], и е разпръсната. Христос Калайджис е тежко ранен и попада в плен. Други малки групи се оттеглят навътре в Чал даг. Узнали за дадената амнистия, част от въстаниците се прибират по родните си села[33]. Друга част ще тръгне на запад, за да се прехвърли в германската окупационна зона[34]. Трета част ще остане в Беломорието.

Укриващите се в планината след разгрома на въстанието малки въоръжени нелегални групи ще всяват смут сред властите, ще подклаждат съпротивителните сили сред местното население и ще положат основите на бъдещите организирани въоръжени антифашистки сили в Беломорието.

Целенасоченото преследване на разпръснатите въстанически групи продължава до 5 ноември 1941 г. Тази дата може да се приеме и като горна граница на героичното Драмско въстание.

Източник:
Георги Даскалов, Драмското въстание 1941, Университетско издателство СУ „Климент Охридски“, София 1992, стр. 180-210

 


[1] ЦВА, ф. 298, оп. 2, а. е. 294, л. 72. В 1-ва дружина командир на 1-ва рота е капитан Веселин Вълков, на 2-ра рота – поручик Христо Славов, на тежкокартечната рота – майор Бенчо Бенчев, и на музикантския взвод – поручик Ангелов. Във 2-ра дружина командир на 1-ва рота е капитан Иван Страхинов, на 2-ра рота – поручик Стойо Койнов, и на тежкокартечната рота – поручик Чакъров.

[2] ЦПА, Спомени № 359, л. 9.

[3] Очакваните контрадействия от властите заставят населението от някои села в непосредствена близост до Драма преднамерено да демонстрират своето пълно подчинение, за да избягнат евентуални репресии. Така например в с. Чай чифлик всички мъже са „арестувани“ от българина тютюнотърговец Граматиков и са задържани в една от селските обществени сгради. Тютюнотърговецът заявява на капитан В. Вълков, че няма нужда от помощ, тъй като държи селото под контрол. 1/1 пех. рота минава през с. Чай чифлик, без да се задържа в него, и по шосето настъпва към с. Османица. (ЦВА, ф. 298. оп. 2, а. е. 294. л. 169.)

[4] АМВР, Об. 18000, л. 24 – 28; АМВнР, ф. ПМК, оп. 1, а. е. 83, л. 49; 57; а. е. 124, л. 9; ф. КИСП, дело № 1, а. е. 10, л. 42. В свидетелски показания на Владимир Хр. Търнаджийски пред Софийския областен военен съд по наказателно дело № 11/1954 г. срещу о. з. полковник Веселин Вълков се сочи, че при акцията за овладяване на с. Доксат, която се е ръководела от В. Вълков, са избити, и около 200 мирни селяни (ЦВА, ф. 298, оп. 2, а. е. 294, л. 62.) Обвиненията срещу В. Вълков не са точни. Този ден с ротата си той действа в друго направление.

[5] В показанията си пред следствените органи от 8 октомври 1953 г. о. з. полковник В. Вълков съобщава, че когато влезли в селото, са видели убития кметски наместник, изглозган от кучетата и с извадени вътрешности. Изпратен е мотоциклетист до Драма за указание спрямо пленените. Получена е заповед за ликвидирането им. Десетте пленника са затворени в една плевня и избити с връзка бомби, хвърлени лично от капитан В. Вълков. За деянията му по време на Драмското въстание с присъда от 23 април 1954 г. на Софийския областен военен съд е осъден на 5 години лишаване от свобода. (ЦВА, ф. 298, оп. 2, а. е. 294, л. 170, 238.)

[6] Черна книга на българските злосторства в Източна Македония и Западна Тракия от 1941 до 1945 г. Атина, 1945, Цит. по: Андоновски, Хр. Драмското востание …, с. 17.

[7]Щерев, П. Общи борби на …, с. 57.

[8] Меморандумът на гръцкия Червен кръст до Международния комитет на Червен кръст в Женева от 29 октомври 1942 г. третира потушаването на въстанието в Драмска околия. Тенденциозният му характер е очевиден. Между другото се твърди, че след като селата Доксат, Фотоливос и Просечен са нападнати от „банди нередовна войска, съставени от разбунтували се българи“, в резултат на което властта е свалена, трите селища са превърнати от правителствените сили в пепел. (ЦДИА, ф. 156, on. 1, а. е. 95, л. 35.) Органът на нелегалната националистическа младежка организация „Йери Таксиархия“ в. „Елиника Пията“ („Гръцка младеж“) в брой от юни 1943 г. публикува статия против България. Според произволните пропагандни оценки на вестника в с. Доксат са убити 1500 души, в с. Просечен – 3500 души, и т. н. (АМВнР, ф. 176, оп. 20, а. е. 159, л. 53 – 54.)

[9] В един от градските квартали, в който живее и българско население, са арестувани около 60 гърци и българи, които впоследствие са разстреляни в горичката край града. (ЦПА, Спомени №359, л. 9.)

[10] Възложено е на полковник Александър Дацов да отговаря за описването на парите и ценностите. (ЦВА, ф. 298, оп. 2, а. е. 294, л. 169.) В продължение на няколко дни след избухване на въстанието от Драма и околията в казармата са задържани общо около 650 души, а в арестите на полицията – около 500 души. (АМВР, Об. 118, л. 40; ЦПА, Спомени №359, л. 9 – 10, АМВР, НС, а. е. 331, л. 54 – 55.) След потушаване на въстанието във връзка с отправени обвинения срещу някои полицейски служители по нареждане на директора на полицията Хр. Драголов е извършена проверка. Намерени са само три списъка с по 60 – 70 имена на задържани лица, от които са иззети суми от 1500 до 3000 лв. (АМВР, НС, а. е.. 331, л. 216 – 218.) Това показва, че е извършено описване на иззетите пари и ценности само на една ча,ст от задържаните, което открива възможност за злоупотреби. В дните на въстанието в офицерските канцеларии на казармата „имало изобилие от десерти и сладкиши, купени с парите на арестуваните“. (ЦВА, ф. 298, оп. 2, а. е. 294, л. 173.) По време на бойните действия срещу въстаниците военните органи изземат от убитите пари, часовници и други ценности, предавани на командването. (АМВР, НС, а. е. 331, л. 344.) По личното нареждане на министъра на вътрешните работи и народното здраве П. Габровски и на директора на полицията Хр. Драголов част от паричните средства се използват за изхранване на задържаните. (АМВР, НС. а. е. 331, л. 54 – 55.) Друга част от иззетите суми са дадени на областното полицейско управление в Ксанти за отпразнуване на патронния полицейски празник. (АМВР, НС, а. е. 331, л. 216 – 218.)

На 18 януари 1942 г. околийският полицейски началник в Драма назначава комисия, която да установи наличността на съхраняваните пари и ценности, събрани в дните на въстанието. Комисията констатира наличността на 224 861 лв., 239 548 драхми, 79 германски марки, 81 руски рубли (емисия 1898 г.). 70 разни други монети и 35 часовника. На 13 февруари 1942 г. директорът на полицията отправя писмено запитване до министъра на финансите как да се постъпи със съхранените пари и ценности. С поверително писмо от 19 февруари 1942 г. до директора на полицията министър Добри Божилов нарежда драхмите и германските марки да се обменят и заедно с левовете да се внесат в приход на държавното съкровище. Рублите и различните стари монети от български, гръцки и турски произход заедно с часовниците е наредено да ce предадат за съхранение в софийския клон на БНБ. В драмския клон на БНБ са обменени драхмите и Марките, срещу които са получени 112 284 лв., която сума заедно с другите български пари е внесена в БНБ – Драма. На 10 март 1942 г. началникът на снабдителния отдел на Дирекцията на полицията изпраща до директора на софийския клон на БНБ 35 часовника и пръстени под опис. (ЦДА на РБ, ф. 163, оп. 10, а. е. 425, л. 370 – 375, 385, 387.)

[11] АМВР, НС, а. е. 331, л. 54 – 55.)

[12] В един недатиран материал на Комисията за подготовка на документите за Парижката мирна конференция се изтъква: „Следва обаче да се признае, че съвсем безпричинно и, може да се каже, необмислено, част от гръцкото население, главно в Драма, е било избито нощем, след като е било предварително събрано в казармата. Броят на така загиналите не надхвърля обаче цифрата 500.“ (АМВнР, ф. КИСП, дело № 1, а. е. 10, л. 34 – 35; ф. ПМК, оп. 1, а. е. 83, л. 21 – 22.) Репресивните действия на властите в Драма са основен аргумент на атинското правителство срещу България в нотите му до Министерството на външните работи на райха във връзка с Драмското въстание. Те обхващат периода до 20 октомври 1941 г. Твърдението, че бунтът на Драмския гарнизон полага началото на въстанието и че екзекуциите започват на 28 септември, ни заставя да бъдем критични към тези документи. Независимо от това ще цитираме, че според тогавашното гръцко становище разстрелите на арестуваните са извършвани на площада пред църквата „Света Троица“, а „улицата „Александър Велики“ е била пълна с трупове“. Разстрелите били извършвани до 12 октомври. (ЦДИА, ф. 264, оп. 1, а. е. 302, л. 129.)

[13] ЦДИА, ф. 194, оп. 1, а. е. 434, л. 15 – 16. Обрисуваната сложна обстановка в Драма от Л. Димитров се използва като аргумент на отправеното от него искане към Министерството на земеделието и държавните имоти за увеличаване на заплатите, за подобряване на снабдяването и на другите условия за живот на служителите от драмския държавен тютюнев институт. Въпреки заинтересоваността да се представи обстановката в Драма в най- лоша светлина и допуснатите на тази основа преувеличения въпросният доклад пресъздава обстановката вследствие масовите екзекуции: „На второ място – се подчертава в него – потушаването на бунта отне живота на хиляди гърци и голяма част от тях бе избита в непосредствено съседство на института и в самия институт. Околността, рововете, случайните трапове и улиците на града даже са пълни с разлагащи се трупове. До самата ограда на института са погребани стотици избити, покрити само с няколко сантиметра пръст, изпод която кучетата извличат вмирисани вътрешности или крайници. През деня, когато слънцето напече, въздухът се изпълва с миризма на леш и всичко това, прибавено към спомена за кошмарните дни и нощи, прави обстановката непоносима засега и много време занапред.“ (ЦДИА, ф. 194. оп. 1, а. е. 434, л. 15 – 16.)

3,5Черна книга… Цит. по Андоновски, Хр. Драмското востание…, с. 18.

3,8 АМВР, Об. 118, л. 36.

[16] Кмпница планина (Пангеон).

[17] С. Радулево.

[18] Пропуснатата част от документа се отнася до свръзките, превозната служба, до техническото и санитарното осигуряване.

[19] ЦВА, ф. 327, on. 1, а. е. 1, л. 53 – 55. В допълнение на оперативна заповед №26/1179 от 1 октомври 1941 г. същия ден е издадена частна заповед на командира на Беломорския отряд. Заповядано е младите войници със съответен кадър, поне по един ротен командир и с няколко подофицери, да останат в гарнизоните и да продължат занятията си, организирани в бойни ядра. (ЦВА, ф. 327, on. 1, а. е. I, л. 55.)

[20] Селата Никисян и Палеохори спадат към Правищенска околия.

[21] В лагера в Кушница планина са докарани пленените войници и полицаи от с. Фотоливос и с. Черепляне, околийският управител на Правище, двама шофьори и един лекар арменец от с. Фотоливос. Общият брой на пленниците е 16 души. (АМВР, Об. 118, л. 40.)

[22] От началническия състав на дружината в акцията още участват капитан Емил Александров, поручик Генади Славов, подпоручиците Борис Кузев и Тодор Коравски. (ЦВА, ф. 364, оп. 1, а, е. 16 (арх. ед. не е обработена).

[23] Сведения за налични въстанически сили командването на дружината получава от трима заловени въстаници. Двама от тях като водачи отвеждат частите до съответните места, но противник не е открит. Единият от тях е убит, а другият, който е с 1-ва рота, се оказва българин (от с. Просечен или с. Плевня) на име Димитър Баламезов, чийто живот е запазен. (ЦВА, ф. 298, оп. 2, à. е. 294, л. 174.)

[24] ЦВА, ф. 298, оп. 2. а. е. 294, л. 174, 177. В нотите на куислинговското гръцко правителство до Вилхелмщрасе по повод въстанието се сочи, че по сведение на едно лице са извършени масови разстрели на мирно население в с. Черепляни, а по сведение на друго – и в с. Кормиста, Зиляховска околия. (ЦДИА, ф. 264, оп. 1, а. е. 302, л. 129), за които твърдения не са открити домашни извори. Освен дружинния командир от 1-ва пехотна дружина в акцията вземат участие следните началстващи лица: майор Б. Бенчев, капитан В. Вълков, поручик X. Славов и др. (ЦВА, ф. 364, оп. 1, а. е. 16, (арх. ед. не е обработена).)

[25] АМВР, ф. КИСП, дело № 1, а. е. 10, л. 34 – 35. Според П. Русос, С. Григориадис и авторите на някои колективни трудове секретарят на Бюрото на ГКП за Македония и Тракия Параскевас Дракос (Барбас) и неговите членове Апостолос Дзанис, Мицос Керакидис, Христомос Мазаракис, Арабаджис, Ламброс, както и Григорис Паскалис, организатор на Федерацията на гръцката комунистическа младеж (ОКНЕ), в дните на въстанието са в Беломорието. При опита им на 6 октомври 1941 г. да се прехвърлят западно от р. Струма попадат на засада и след тежък бой са заловени. Заедно с останалите пленени въстаници били разстреляни край с. Провиста. (Τό χρονικό του αγώνα … σελ. 107 – 108. Ρούσου, Π. Η μεγάλη πενταετία … σελ. 163; Γρηγοριάδη, £., Ιστορία τηζ … σελ. 124.) В проучения документален материал, разузнавателни донесения, полицейски и военни документи, писма на организаторите на въстанието, показания на заловени въстаници и военно-съдебните дела на Ксантийския военнополеви съд горепосочените имена никъде не се споменават.

[26] АМВнР, ф. ПМК, on. 1, а. е. 83, л. 53; Андоновски, Хр. Драмското востание … с. 19.

[27]Точното наименование е с. Раженик (Равишка община).

[28] Когато избухва Драмското въстание, отрядът на И. Хасерис не отива в общия въстанически лагер при с. Кавакли, а остава в района на с. Равика, запазвайки своята самостоятелност. (АМВР, Об. 118, л. 38; ЦВА, ф. 16, оп. 2, а. е. 145, л. 12-13.)

[29] При разстрела Апостолус Янакопулос успява да се спаси. По време на процеса срещу о. з. полковник К. Ризов през 1952 г. в София той свидетелства срещу него. (ЦВА, ф. 298, оп. 2, а.е. 263, л. 198.)

[30] ЦВА, ф. 298, оп. 2, а. с. 263, л. 1, 191, 198. В нотите на Атина до Вил- хелмщрасе във връзка с въстанието се сочи, че са извършени арести и разстрели и в други села на Сярска околия, като Кавакли (Лефкони). Кишелик (Неос скопос), Кумарито (Кумария) (ЦДИА, ф. 264, on. 1. а. е. 302, л. 129.) Тези факти обаче не се потвърждават от домашните извори.

[31] ЦВА, ф. 364, on. 1, а. е. 16 (арх. ед. не е обработена); ф. 298, оп. 2, а. е. 276, л. 68. Беломорска България, № 112, 24 окт. 1941; Зора №6707, 25 окт. 1941.

[32] Може да се приеме, че това са гръцки националисти, несподелящи революционно-класовите цели и задачи на въстаниците, поради което не желаят да ги допуснат в района на с. Зарич. Въоръженото нападение над четата може да се оцени и като акт, целещ с недопускането й в селото то да бъде предпазено от санкциите на властите, както и на демонстрирана проява на лоялност към тях.

[33] ЦВА, ф. 16, оп. 2, а. е. 145, л. 23, 12 – 13; ф. 298, оп. 2, а.е.324, л. 89; АМВР, Об. 118, л. 30. За три месеца (октомври, ноември и декември 1941 г.) в селата се завръщат около 800 души, взели участие във въстанието. Това са главно тези, които дезсртират още в първите му дни, както и насила мобилизираните. (АМВР, Об. 118, л. 40.)

[34] Една голяма част от въстаниците успява да напусне Беломорието. (АМВР, Об. 118, л. 40.)

Георги Даскалов
Георги Даскалов е български историк, преподавал дълги години дисциплините „Съвременна балканска история“ и „Съвременна история на Гърция“ в катедра „История на Византия и балканските народи“ на Софийския университет.
Посетители: 111

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 13 часа
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 5 дни
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 6 дни
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 6 дни
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 1 седмица
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 1 седмица
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 1 седмица
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 1 седмица
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 1 седмица
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Никола Бенин писа Още
    Накш-е-Рустам (Naqsh-e Rustam):... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Впечатляващото заглавие... преди 2 седмици
  • ЖИК писа Още
    Чакаме продължението.... преди 2 седмици
  • Здравко Попов писа Още
    Умна статия за размисъл. преди 2 седмици
  • Евдокия писа Още
    Много е хубаво, Заро.... преди 3 седмици