Изгледи – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)


IMG 5360

Ул. „Гривица“ в „Аспарухово“, 21 юни 2014 г.
Снимка: Светлозар Кирилов

Тринадесет души загиват след потопа във варненския квартал „Аспарухово“ на 19 юни 2014 г., а картините на прииждаща вода, крещящи за помощ хора, влачени автомобили, дивани, маси, хладилници, телевизори, бойлери, хладилници, килими оставят трайни следи в паметта на хората. Повечето жертви са от махалата в западната част на „Аспарухово“, където се излива Западното (или Темелково) дере и най-пострадалите райони са около улиците „Горна Студена“ и „Гривица“. Другите поражения са около Източното дере, по улиците „Кирил и Методий“ и „Моряшка“, но там няма човешки жертви.

Как едно мащабно бедствие, което приковава вниманието на нацията и предизвиква кампании за помагане, влияе на отношенията между етническо мнозинство и малцинство в „Аспарухово“ – увеличава солидарността и съчувствието или усилва напрежението и неприязънта?

Този текст се основава на теренна социологическа работа в „Аспарухово“ от 21 юни до 1 юли 2014 г., непосредствено след наводнението, с провеждане на свободни интервюта с жители на квартала и наблюдение.


IMG 5612

Руслото, което е издълбала водата, в района на военното поделение.
Снимка: Светлозар Кирилов

Роми, турски цигани или турци са живеещите в махалата?

Махалата в „Аспарухово“ се идентифицира най-вече с основната си улица – „Розова долина“. Идентичността на живеещите в нея е сложен въпрос, който подлага на изпитание основните маркери на етническата идентичност, използвани в социалните науки – самосъзнанието, езика, религията и имената[1].

Повечето от живеещите в махалата отхвърлят за себе си наименованието „роми“, дори някои се дразнят от идентифицирането на махалата като „ромска“ в медиите („В „Аспарухово“ роми няма!“, жена от малцинството, ок. 50 г.) Хората от това малцинство говорят турски и казват,че не разбират цигански (или ромски) и не искат да бъдат наричани „роми“. За какви смятат себе си обаче мненията им се различават и се разделят на две приблизително равни групи.


IMG 5750

Началото на Западното дере, ок. 6 км над махалата в „Аспарухово“.
Снимка: Светлозар Кирилов

Едните считат себе си за „турски цигани“ и нямат притеснения да бъдат наричани цигани („Ама защо на всички казват роми? Аз и една дума цигански не знам!...Ние сме турски цигани, български граждани“, мъж на ок. 50 г). Другите изтъкват, че са турци („Говорят „роми“ все едно всички са роми, ама не е така. Е, може да има някои да се смятат роми, но хората тук са турци“, мъж на ок. 55 г.)

 И двете групи по-скоро приемат, че в махалата живеят и турски цигани, и турци. Как се различават? Имащите турско самосъзнание казват, че те говорят турски правилно, а турските цигани – по-развалено. Имало разлики в манталитета, поведението. Тук вероятно наблюдаваме процес социално-икономическите характеристики да се превръщат в маркер за етническа идентичност – по-бедните и маргинализирани да бъдат смятани за „турски цигани“, а по-заможните или с редовна работа – за „турци“ („Тук има и турци, и цигани, и българи. Ама те ѝ викат „циганската махала“. Понеже хората като са по-бедни, децата като ходят боси, или така, нищо нямат отдолу – и „циганската махала“. Аз съм турчин“, мъж на 49 г.)

Но и двете групи често изтъкват идентификацията си с България и че са български граждани („Ние обичаме България! Като играят България и Турция, като има мач, ние викаме за България“, мъж с турско етническо самосъзнание, ок. 55 г.) Българите, живеещи в „Аспарухово“, смятат хората от махалата за цигани („Турчин няма да дойде да живее в тази махала. Турците са чисти, честни“, етнически българин, ок. 75 г.)

Съвпадението между „реалната етническа характеристика“ и самосъзнанието е сложен въпрос, който се актуализира при всяко преброяване в България, когато някои хора се самоопределят етнически като турци или македонци (най-оспорваните случаи), а други не приемат тази идентификация и смятат, че трябва да бъдат, съответно, цигани/роми и българи. Турскоезичната група „милет“, която живее в Североизточна България, вкл. и Варна, има тенденция към турско самосъзнание, докато българите и турците ги смятат за цигани. Отхвърлянето на турската им идентичност поражда болезнени реакции, като тази на турскоезичен мъж от „Аспарухово“ от „уста милет“, ок. 55 г.: „Даже и ДПС ни дели. Казват „турците и вие“ – ние сме нещо друго! Чакай бе, защо и вие ни делите – ДПС, за които ние гласуваме, които ще ни защитават?!“

Хората от махалата обикновено имат две паралелни имена – както турско, така и българско. Тези, които не са върнали турското си име в официалните документи, обикновено използват българското си име и в неформалното общуване и предпочитат да бъдат наричани с него. Върналите турското си име имат по-ясна етническа и религиозна идентификация като турци и мюсюлмани.

Номинално хората от махалата се смятат за мюсюлмани и на ул. „Розова долина“ има изградена преди няколко години джамия с минаре. Но част от турскоезичното малцинство преминава към протестантски църкви през последните десетилетия – процес, който се наблюдава и сред ромите в градските махали („Аз вярвам в Исус Христос, вярвам и в Аллах, ама в Исус Христос повече вярвам. Не ходя на джамия – да им слушам глупостите“, турскоезичен мъж, 50 г.) Броят на жителите на махалата, преминали към протестантските църкви, е преценяван от имама на джамията на „Розова долина“, Сами Мехмед, на ок. 20 %[2]. Това преминаване от исляма (и от православното християнство – в други райони) към протестантските църкви от страна на хора, смятани за цигани или роми, изглежда се дължи на болезненото им осъзнаване като личности от отритнато малцинство, които търсят морален ориентир и смисъл, не го намират в традиционните си религии и жадно възприемат посланието на протестантските пастори, които са от немногото, които имат добронамерено отношение към тях („Разбрах, че ходжата не може да ми помогне, не може да ми спаси душата. Аз вярвам в бог Исус Христос. Ние не се молим на икони, молим се на бог Христос и понякога на бог Отец. Горе има джамия – там изобщо не стъпвам. Те [мюсюлманите] може да се молят сутрин, обед, вечер, но псуват, лъжат. А ние сме честни – не крада, не лъжа, не псувам. Хората могат да ми оставят къщата си – нищо няма да пипна, нищо няма да взема“, мъж от малцинството, 49 г.)

Въпреки преминаването на някои към протестантизма, повечето хора от махалата религиозно се идентифицират с исляма („Тук хората са мюсюлмани, спазват Корана“, мъж с турско самосъзнание, на 63 г.)

И в „Аспарухово“ сред малцинство, нехаресвано от макрообществото, има мнение, че съществува група, която е действително примитивна и заслужаваща лошото отношение към себе си. За махалата около „Розова долина“ тази недолюбвана група са загунджиите – циганска общност, която живее в селските райони на Бургаско, Варненско, Добричко, и през последния четвърт век се преселва към градските махали, вкл. и тези на Варна, особено „Максуда“ и „Владиславово“. Според хората от махалата в „Аспарухово“ загунджиите ядат кокошки, които са умрели и са вече започнали да се разлагат.

Причините за наводнението?

Скъсване на резервоар на „В и К“ или на военните са основните слухове в „Аспарухово“ за  причината за приливната вълна. Военното поделение на флота се намира точно на хълма над махалата и то е оградено, което подхранва съмненията за нещо нередно, станало там и предизвикало потопа. Тези слухове изглежда са неоснователни и по-скоро показват недоверието на хората в „Аспарухово“, а и България като цяло към институциите – „В и К“ отрече да има неизправности с техни резервоари в района на бедствието[3], а Български морски сили заявиха, че шахтата за вода в поделението над „Аспарухово“ е твърде малка, за да предизвика наводнението, и там освен един стар плувен басейн, няма други водоеми , вкл. рибарници или водохранилища[4]. Белег за недоверието към институциите е, че немалко хора от „Аспарухово“ вярват, че броят на жертвите е по-голям от обявения и говорят за 30–50 и дори повече удавени.

IMG 5764

Отсечени дървета близо до началото на Западното дере.
В местността наоколо има още много такива.
Снимка: Светлозар Кирилов

Изсичането на горите по високите места над „Аспарухово“ е най-вероятната причина за наводнението след проливния дъжд на 19 юни 2014 г. вечерта. Кварталът е наводнен в зоната на двете дерета, които преминават през „Аспарухово“ – Източното и Западното (Темелковото). Двете дерета не са свързани, намират се на няколко километра едно от друго и е малко вероятно резервоари, дори и да ги е имало, да се спукат едновременно и на двете места. Проследяването на Западното дере, което е над махалата, води до военното поделение, което е като разсечено от приливната вълна. Водата там е създала русло, което на отделни места изглежда 7-8 метра високо и 5-6 метра широко. Началото на Западното дере на юг, откъдето е тръгнала водата, е на ок. 6 км от махалата в гориста местност, в която има много отсечени дървета. Редица следи там говорят за незаконна сеч – виждат се следи както от каруци, така и от камиони, с които вероятно са извозвани отсечените дървета. В района има участъци с пластмасови бутилки, хранителни опаковки и дори дрехи, които изглежда са от биваци на секачите. На някои места от основния коларски път, който идва от „Аспарухово“, се вижда как возилото, най-вероятно каруца, се е отклонило от коларския път, за да не е непосредствено видимо, влязло е навътре в гората и е спряло, а дърветата наоколо са изсечени.

Много от хората в „Аспарухово“ са наясно с изсичането на горите над квартала – живеещите на високи етажи в блоковете казват, че са виждали как се сече гората, а мнозина говорят за гледката на каруци, натоварени с дърва. Но адекватното обяснение не е елементарното „циганите изсекли гората“, тъй като това явно е ставало с мълчаливото и вероятно платено съгласие на (без)отговорните институции – полицията, общината, горските. Мъж от квартала разказва как видял преди година цигани, около десетина души, които сечели дървета. След време минала полицейска кола, водачът на секачите дал на полицаите 200 лв. и те си заминали. Имало е акции срещу изсичането; хората разказват, че до полицейското управление в „Аспарухово“ е имало десетина каруци, задържани при незаконна сеч, за които етнически българин на ок. 70 се шегува, че са били на „на тия, които не си плащат“.


IMG 5943

Телцето на тригодишната Жана (Рефие) е открито под тази кал
на ул. „Горна Студена“ в „Аспарухово“.
Снимка: Светлозар Кирилов

Вторичната причина за потопа и жертвите са къщите, построени по склона на Западното дере. Те се оказват на пътя на приливната вълна и в тях са били много от загиналите. Главният архитект на Варна Виктор Бузев заявява, че над половината от къщите на хората от малцинството в „Аспарухово“ са незаконни[5]. Но има къщи, които имат нотариални актове въпреки че са на склона на дерето. Триетажен блок, който едва ли е незаконен, също е точно на склона на Западното дере. Общинските и районните кметове по закон са длъжни да контролират изграждането на сгради, но това явно не се е случвало и вероятно е имало и корупция, за да изникнат къщи там, където не трябва. И тук простото обяснение „циганите строили където си искат“ е едностранчиво, непълно и пропуска вината на институциите на макрообществото. Тази дуалност на вината точно е уловена в думите на етническа българка от квартала, ок. 30 г.: „Не са виновни ромите, не ги виня. Виновна е общината. Те да не би да не знаят, че строят къщи незаконно? Да не би не знаят, че изсичат гората? Не е луд, който... Ама те [малцинството] си знаят правата, по-добре от нас си ги знаят“.

Солидарност или конфликт между българи и малцинство след наводнението?

Дали бедствие, довело от смъртта на тринадесет души, повечето от малцинството, и до загубата на почти цялото имущество от десетки хора от махалата може да създаде солидарност между хората с различна етническа идентичност?

Много от живеещите в махалата около „Розова долина“ са трогнати от съчувствието на хиляди хора, дарителската кампания и стотиците доброволци, които помагат след наводнението („С българите живеем много добре. Едва сега разбрах, че не вярват на тоя, Волен Сидеров, на Джамбазки, на Красимир Каракачанов – като видях колко хора са дошли да помагат... Една жена взела заплата, ей там, отсреща застанала и раздава веро, препарати, сапуни. Благодарни сме на цяла България!“, мъж с турско самосъзнание, ок. 55 г.) Дори чужденци, някои от тях студенти по медицина във Варна, се включват в разчистването. Имамът на джамията в „Аспарухово“ Сами Мехмед казва: „Виждал съм как българите носят храна на малцинствата. Много са благодарни на българите и цяла България. Много ме учуди, че някои са взели децата си. Толкова любезно беше. Видях чужденци в къщата на хората – англичани, германци. Един човек си беше взел сина, 8-10 г., и започнаха да чистят къщата на човек от малцинството. Хората не определяха кой какъв е – ром, турчин, българин. Човешкото беше на много високо ниво, всички помагаха“[6].


IMG 6008

В двора на джамията на ул. „Розова долина“.
Снимка: Светлозар Кирилов

От друга страна, хората от махалата смятат, че в някои случаи са пренебрегвани, защото са малцинство. Президентът Росен Плевнелиев посещава „Аспарухово“ на 21 юни и разговаря с хората на улица „Белгород“, където живеят българи и щетите са предимно материални. Махалата се намира по-нагоре, в южна посока, и някои от жителите ѝ считат, че президентът ги е пренебрегнал, а пораженията при тях са много по-значителни и човешките жертви са повече. При почистването на къщите, пълни с кал и вода, някои от малцинството мислят, че се дава предимство на техните български съседи и организаторите насочват доброволците по-скоро към къщите на българите и не толкова към тези на малцинството.

Какво е мнението на етническите българи? Много от доброволците и съседите са толерантни и не се притесняват да разчистват къщи на хора от малцинството. Но пък редица от българите в „Аспарухово“ смятат, че „циганите са виновни“ за бедствието заради изсичането на гората и незаконните къщи (което изглежда е вярно, но непълно, тъй като институциите също имат вина за това). Според тази нагласа хората от махалата, разположена по-високо, имат вина за приливната вълна, която първо нанася поражения при тях, но после връхлита къщите на българите, намиращи се в по-ниската част по улиците „Балкапан“, Белгород“, „Ростов“ и др.

Допълнителни нюанси на негативизъм се появяват при тълкуването на поведението на малцинството след бедствието – че се възползва и злоупотребява с помощите или опитва да краде от изоставените къщи („Чакат помощи!? Преди наводнението ходеха до магазина и си купуваха храна! А сега чакат помощи!... Крадоха жици, кабели!...“, етническа българка, ок. 55 г.; „ Ама тия цигани! Нахвърлиха се на помощите! Като докараха помощи и те се хвърлят! Българите не са така!“, етническа българка, ок. 65 г.)

Тази тенденция в мненията потвърждава един от основните изводи от изследванията на нагласите – хората трудно променят нагласите си и формират ново мнение, тъй като селективно възприемат и интерпретират новата информация така, че да отговаря на досегашните им нагласи, както изтъква хомеостатичната теория за нагласата и когнитивния дисонанс[7] („Аз съм малко нещо националист. Турци, цигани не ги обичам. Защо да ги обичам? Има в квартала такива, не приказвам с тях, а и защо да приказвам – проста нация“, етнически българин, 65 г.) Тези, които са етнически толерантни, продължават да са такива и са склонни да помагат и на хора, смятани за цигани. Тези, които мразят малцинствата, намират в наводнението нови аргументи за омразата си – ако има жертви и разрушения в махалата, те се дължат на действията на нейните обитатели, но страдат и българите, живеещи наблизо.

* * *

На 19 юни 2014 г. Магдалена Шопова, млада жена на 29 г., се връща в махалата след престой в Германия, където работела в заведение за дюнери. Идва, за да вземе със себе си в Германия двете си деца, син на 13 г. и дъщеря на 3 г. Дали в Германия биха се интегрирали? Дали биха имали по-различен живот от този на презирано малцинство в България? Дали биха станали отговорни и честни европейски граждани? Няма как да разберем. Вечерта приливната вълна отнася къщата им на ул. „Горна Студена“, точно до дерето. Бездиханните тела на Магдалена и сина ѝ Али са намерени сред първите жертви. Мъртвото телце на тригодишната Жана (Рефие) е изровено от калта четири дни по-късно, на 23 юни.



[1] Gellner, Ernest. Nations and Nationalism. Oxford: Blackwell, 1992.

[2] Интервю със Сами Мехмед, имам на джамията в „Аспарухово“, 25 юни 2014 г.

[3] Цит. по: Стефанов, Ставри. „В и К“ Варна: Потопът не е предизвикан от скъсан резервоар. „Черно море“, 23 юни 2014, бр. 129, с. 3.

[4] „Народно дело“. Отвориха вратите на поделение 26800: Слуховете, че рибарници наводнили „Аспарухово“, са опровергани, 2 юли 2014, с. 3.

[5] Цит. по: Велев, Любомир. Гл. архитект на Варна: Половината ромски къщи в квартала са незаконни. „Черно море“, 24 юни 2014, с. 3.

[6] Интервю със Сами Мехмед, имам на джамията в „Аспарухово“, 25 юни 2014 г.

[7] Festinger, Lion. A Theory of Cognitive Dissonance. Stanford, CA: Stanford University Press, 1957.

Светлозар Кирилов
Светлозар Кирилов е български социолог, преподава в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултета по журналистика и масова комуникация. Интересува се от етническите и расовите конфликти и от възможностите за интеграция на ромите. Автор е на монографията „Полша в лабиринта на прехода“ (2006 г.) и на редица публикации за мултикултурното общество, международната миграция, медиите, ромите, чернокожите, латиносите и др. Бил е медиен експерт към Съвета на Европа, Страсбург.
Други статии от този автор
Посетители: 126

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    ... известната фраза на... преди 13 часа
  • сухи писа Още
    Умни отговори, макар и на... преди 1 ден
  • Жоро Ончев писа Още
    Образованието е, разбира... преди 1 ден
  • Евдокия Борисова писа Още
    Великолепен текст на... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    "...Промяна на курса може... преди 4 дни
  • Penka Angelova писа Още
    "бомба, пълна с енергия"... преди 4 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    "Много често те продават... преди 4 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Г-н Стефан Дечев е... преди 1 седмица
  • сухи писа Още
    Дилов е чистофайник. Все... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Няма и капчица съмнение,... преди 1 седмица
  • В. Панайотов писа Още
    Ама като вземем да сме... преди 1 седмица
  • Панайотов писа Още
    Изпускаме още една... преди 1 седмица
  • емил писа Още
    Под ръководството на... преди 2 седмици
  • емил писа Още
    Жалко е да чета подобни... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    "Не им сменили религията,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Случайно открих тези... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
    ПАК ЛИ... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Истинският политически... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Сухи, в какъв смисъл... преди 2 седмици
  • сухи писа Още
    Дайте ни права, защото...... преди 2 седмици
  • Златко писа Още

    Без опит за... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Подборът именно на един... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Когато гей роди, а... преди 2 седмици
  • Варя Ясникова писа Още
    Прекрасен... преди 2 седмици
  • Борислав Гърдев писа Още
    Моето скромно мнение е,... преди 2 седмици