1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

„Тука се заклеваме – да не пием, да не прелюбодействаме. Така са ни казали старите, от едно време така ни казват... Той преди можеше да се види, от нещо беше направен. А сега му се вижда само чалмата“, обяснява ром на средна възраст, а негов приятел допълва: „Аз се клех преди време и ми се схванаха двата пръста!“

„Добър човек, много го почитали. Това място било неговото и той раздавал на хората да си направят къщи... Този параклис си стои все така – още от деца нищо не сме си позволявали да направим. Тука, в Княжево, го почитаме“, казва Цветанка Момчилова, възрастна жена, която сега живее в друга част на София, но е израснала в Княжево.

„Параклисът“ всъщност е мюсюлманска гробница, тюрбе, на Бали Ефенди, ислямски мислител, живял през XVI в. Тюрбето се намира зад църквата „Св. Илия“ в софийския квартал Княжево, недалеч от последната спирка на трамвай номер пет. Гробницата е била обект на поклонение на българи, турци и роми, на християни и мюсюлмани, в продължение на векове. Съжителството на християнски храм и мюсюлманска гробница в един двор е изненадващо. А на хълма над тюрбето има и оброчен камък, посветен на Св. Георги, на който едва личи издълбаният някога кръст.

Turbeto otvyn 

Тюрбето отвън

Учудващ и е култът към Бали Ефенди, в който има преплитане на християнски и ислямски елементи. Култът е запазен най-вече сред софийските роми, които почитат Бали Ефенди (наричан от тях Али Баба), като първо минават през църквата, вземат свещи, някои дори се кланят пред иконите, а после палят свещите при тюрбето. Илинден, 2 август, е бил най-важният ден за отдаване на почит към „Али Баба“ – тогава стотици роми от София са се събирали за целодневен пикник на поляната край гробницата. Но вече все по-малко хора посещават мястото, дори и на Илинден.

Гробницата е облицована отвътре със сини фаянсови плочки с растителни мотиви. Ковчегът е обвит със зелен плат и върху него има червени изкуствени цветя, хавлиени кърпи, чорапи, чехли – дарове за Бали Ефенди. На една от хавлиите има изображения на Дядо Коледа – нарушение на ислямския обичай да няма образи на хора, още повече, че Дядо Коледа е комерсиализираният Св. Николай, което пък дължим на художника на „Кока Кола“ в края на XIX в.

Turbeto otvytre

Тюрбето отвътре

КОЙ Е БИЛ БАЛИ ЕФЕНДИ?

Името на Бали Ефенди обраснало с толкова много легенди, че реалният човек, починал вероятно през 1553 г., придобил съвсем различни тълкувания през по-късните векове. Истинският Бали Ефенди е бил член на влиятелния ислямския халветийски орден, от който произлезли много султани. Духовникът бил привърженик на ислямското мистично учение суфизъм.

Османската империя бързо се разраснала по неговото време – на запад турците превземали Унгария и заплашвали Виена в сърцето на Европа, а на изток нанасли поражение на персите (иранците). Борбата с шиитска Персия довела и до борба между сунитския ислям, подкрепян от Османската империя, и шиитския ислям, чиито версии по нашите земи са свързани с алианите (алевитите, къзълбашите). Бали Ефенди бил влиятелен в София и остро критикувал религиозните практики на някои направления на алевитите в Делиормана като отклонение от исляма в писмата си до тогавашните управници на империята. След смъртта му на това място се оформил цял религиозен комплекс – джамия, гробница, хан, баня.

ЛЕГЕНДИТЕ

По-късните предания описват Бали Ефенди като толерантен, закрилник на християните, който завещал богатството си по равно на мюсюлманите и християните. Такъв е и в представите на Кеазим, който се грижи за гробницата: „Бил е много добър. Грижел се  е за християните, не е давал да ги убиват, да ги вземат еничари“. Хората вярвали, че гробът му има чудодейна сила, че лекува болести и предпазва от зло.

Опитът на султан Сюлейман Великолепни да се срещне с духовника край София, на път за Унгария, най-вероятно е измислен. Разказан е от османския пътешественик Евлия Челеби, посетил София век след смъртта на Бали Ефенди. Султанът потърсил мъдреца, но той не поискал да се срещне с него и се скрил в околните вековни гори.

Други легенди го описват като покровител на овчарите, който всяка нощ излиза от гробницата си, пасе овцете си из Витошките поляни и преди изгрев се връща в гроба си. Хората, посетили тюрбето сутринта, виждат износените му обувки от обикалянето нощем по горите и чукарите. Затова и оставят в гробницата обувки, чорапи и чехли.

Етническият му произход също е обект на спорове в легендите, където е представян като турчин, българин или юрук.

Култът към Бали Ефенди е все още жив сред софийските роми, макар и не в мащабите от близкото минало. Едно от вярванията е, че ако човек се закълне пред гробницата, Бали Ефенди става свидетел и гарант на обещанието и наказва този, който не го изпълни.

Мъж, който казва, че е от „турските цигани“ и живее в софийския квартал „Емил Марков“, говори за неформалната взаимоспомагателна каса (лонджа) сред тази общност и ролята на „Али Баба“ като гарант, че този, у когото са парите, няма да злоупотреби с тях: „Едно време събирахме по пет лева всяка седмица... Който има нужда – взема от тези пари, за ремонт. И тук се заклеваме, че няма да пипаме от парите“.

Софийските цигани в миналото са били мюсюлмани, но постепенно, през XX в., започнали да се идентифицират с християнството, а в последните години протестантските църкви са много активни в махалите и техните обитатели забравят някогашната си връзка с исляма.

Ромите все още вярват, че „Али Баба“ сбъдва желания – необходимо е човек да върже цветен конец, най-често червен, или панделка на металната решетка на гробницата, да си пожелае нещо и „Али Баба“ ще го осъществи. Цветанка Момчилова, която е етническа българка, смята, че конецът трябва от собствената дреха. Тя е вече на преклонна възраст, но повтаря ритуала, който е вършила още като момиче – извлича конец от полата си и го връзва на западната решетка на тюрбето.

ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА СЪДБАТА

Джамията и гробницата били разрушени след Освобождението. Не е било време на религиозна толерантност: доскорошните раи имали горчиви спомени за османското владичество, срутили много от джамиите, а други обърнали в църкви – така както преди „Св. София“, дала името на сегашния град, и ротондата „Св. Георги“ (между хотел Шератон и президентството), са били преправени на джамии. Църквата „Св. Илия“ в Княжево била построена върху руините на джамията, а гробницата на Бали Ефенди била възстановена в края на XIX или началото на XX в. И реконструкцията на тюрбето става жертва на посегателство – палеж в първите години след демократичните промени, вероятно нелепа проява на национализъм или търсене на митичното имане на светеца.

Turbeto i cyrkvata

Тюрбето и църквата

„Идват да търсят на Али Баба богатството. На такива хора богатството не се пипа – нито да пипаш тюрбе, гроб, църква, джамия. Чувал съм един взел пари от гроб и после, след три-четири месеца, починал“, казва турчинът Хабиб Хабиб, който е от Родопите, но живее в София и дошъл да види гробницата.

И все пак християнският храм и мюсюлманската гробница остават заедно, в един двор, без ограда между тях. Но все по-малко хора идват да почетат тюрбето, дори и на Илинден. Споменът за Бали Ефенди остава жив само сред най-възрастните българи от Княжево и сред все по-намаляваща част от софийските роми. В късния следобед на 2 август последните години дворът зад църквата е пуст. Мястото, където са се събирали стотици хора, сега остава празно и тихо. Конецът на решетката, вързан от Цветанка Момчилова, остава. Тънката нишка с времето ще излинее и може би ще се скъса – така както вече почти е станало със спомена за Бали Ефенди и почитта към него. Скоро ще падне мрак и, кой знае, може би Бали Ефенди ще напусне гробницата си и ще броди цяла нощ из планината.

Obro4niqt kamyk

Оброчният камък

Текстът е написан във връзка с проект, подкрепен от фонд
„Научни изследвания“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Pin It
Светлозар Кирилов
Светлозар Кирилов е български социолог, преподава в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултета по журналистика и масова комуникация. Интересува се от етническите и расовите конфликти и от възможностите за интеграция на ромите. Автор е на монографията „Полша в лабиринта на прехода“ (2006 г.) и на редица публикации за мултикултурното общество, международната миграция, медиите, ромите, чернокожите, латиносите и др. Бил е медиен експерт към Съвета на Европа, Страсбург.
Други статии от този автор

Посетители

45

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... преди 13 часа
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 1 седмица
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 4 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... Събота, 11 Юли 2020