Изгледи – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Съседна Турция винаги е била повод за доста ожесточени дебати в България заради 500-те години османско владичество по българските земи и интерпретацията на историческите факти, поради българските мюсюлмани, възродителния процес, етническата турска партия Движение за права и свободи, българските турци изселници в Турция, „турския“ вот и евентуалното членство на нашата съседка в ЕС.

Тази есен страстите се разгоряха допълнително с излъчването по ТВ7 на прочутия турски сериал „Великолепният век“ за управлението на султан Сюлейман известен като Великолепни и Законодателя и неговата любов към украинската наложница Роксолана, която покорява сърцето му и душата му и става и негова съпруга, нещо безпрецедентно в Османската история.

Водени от желанието да чуем становището на представител на турското малцинство по тези въпроси, Novinite.com и Novinite.bg потърсихме за интервю автора Ибрахим Карахасан Чънар, един от най-задълбочените съвременни изследователи в България на историята на Балканите, Турция и Османската империя.

Ибрахим Карахасан – Чънар е роден през 1955 г. в дунавския град Никопол. През 1969 г. семейството му се изселва в столицата. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност география и история. Работи като преподавател в София, а също и като журналист на свободна практика. Учредител е на „Турски културен център XXI век“ и „Обществен съвет на етническите малцинства в България“. Член на редколегията на списанията „Етнодиалог“, „Кайнак“, „Планета“ и „Българе“. Автор на книгите „Турция“, „Етническите малцинства в България“ и четирилогията „Светът на исляма“.

Името псевдоним ли е?

Да, Чънар означава явор на турски. Но той дойде по естествен начин, когато започнах писателската и журналистическата си дейност. В детските ми години в родния ми град Никопол (кьдето живях до 13-годишна възраст), приятелите ме наричаха така. Този родов маркер е останал още от времето на дядо ми, на който съм кръстен; мама също беше наричана така.

Откъде дойде интересът към исляма?

Определено това стана след 11 септември 2001 г., когато след терористичния акт в Ню Йорк заваляха нови тълкования и исляма беше подложен на изпитание. Някои „капацитети“ затръбиха за започване на нова фаза на съперничество и дори битка между Свещените книги на юдеи, християни и мюсюлмани. Искам да подчертая, че за мен исляма е не просто религия, тя е също така история, философия, наука, култура, като и начин на мирно съществуване. И ислямът, и християнството учат на смирение, милосърдие и добро („ислям“ на арабски означава „мир“, „смирение“). Разцветът на исляма, който не само моделира една общност, но овладява и широко духовно пространство, е фактор за бъдещ синтез на човешкия свят. Безспорен факт е, че ислямът е във възход не само в световен мащаб, но и на Балканите и у нас. Вярата на хората е свещена. Само стремежът да разберем различния от нас ще ни даде достатъчно знания за вярата на хората и това ще е предпоставка за общото ни щастие.

Разкажете на читателите накратко за вашата четирилогия „Светът на исляма“.

Работата ми по този труд отне около 5 години от живота ми и дано читателите са останали доволни от това. Четирилогията съдържа следните четири тома:

Том I. Раждането на исляма и арабската експанзия.

Том II. Турският свят, Персия (Иран), Индия, Черна Африка, Новото време  и Балканите.

Том III. Османските потайности: еничарите.

Том IV. Османските потайности: харемът.

В началото замисъла ми беше книгата да е в две части, но впоследствие се споразумяхме с моя издател Елена Козарева от издателска къща „ЛИК“ да разширим тематиката и да включим еничарите и харемът – две мистични институции в османския свят. На практика двете последни части са и хронология на османската империя. В първите два тома след всеки разглеждан период има отделна глава в която се прави обстоен преглед на материалната и духовна култура на мюсюлманския свят, което смятам че е особен принос в моето писане.

Как виждате съвременна Турция?

В едноименната си книга, издадена през 2000 г., давам израз на моите виждания. За мен Турция е фактор в световен мащаб. Сега значението на Турция за Европа и Америка е по-голямо откогато и да било. Днес тя е епицентър на нова регионална система, изникнала от развалините на Съветската империя – Евразия, която се простира от Балканите през Кавказ до новите държави на Средна Азия, и защо не след новите тенденции и в арабския свят. По същия въпрос изразява своето становище и американския политолог Томас Фрийдмън, който казва: „Една слаба Турция не само ще бъде погълната от проблемите на района, който я обгражда, но и ще ги експортира в Европа. Една силна Турция, свързана със Запада, може да разпространява своите морални ценности (и да парира иранските) сред милиони мюсюлмани от Азербайджан до Казахстан – ценности, които в основата си са демократични и са характерни за умерения ислям. Освен това те са насочени към политиката на интеграция в световната икономика.“

Говори се, че в Турция сега има отстъпление от вижданията на Ататюрк, от почитта към него, че има едно завръщане към традиционния ислям и даже засилена османска пропаганда. Вашето мнение?

Тук не би следвало да има две мнения – Ататюрк е безспорна величина в новата история на държавата, човек избрал правилната посока на родината си. Тук искам само да  вметна, което е всеизвестно, че той е един голям приятел на България. Що се отнася до настъплението на исляма в политическият живот на страната, това е състояние което символизира географското и положение между Изтока и Европа. Относно загрижеността на някои среди във връзка с успехите на проислямистите, ще си позволя да цитирам известния турски политик Сюлейман Демирел: „Ние сме светска държава... Вярно в Турция има 55 хиляди джамии, има хора, които се молят по пет пъти дневно и никой не бива да им пречи. Нито пък тези, които не ходят в джамията, трябва да бъдат заставяни да ходят. Свободата на вероизповеданието е важна особеност. Религията е въпрос на личен избор, държавата е гарант на правото на личен избор: да вярваш или не, и ако вярваш – в какво. Това е едно от най-важните човешки права. В политиката трябва да се приемат даденостите. Турция е една стабилна светска държава...“

Има ли надежда за скорошно присъединяване на Турция към ЕС?

Въпреки някои условности по клаузите аз лично смятам, че Турция има готовност да влезе в „християнския клуб“. Тя отдавна присъства в съюза: наблюдател е от близо половин век, има митническо споразумение от 1995 г., от 1999 г. е кандидат-член. Да не забравяме, че тя влиза в НАТО още през 1952 г. Трябва да подчертаем, че днес дипломацията на Турция излиза от предишните традиционни рамки и полага много усилия да се отвори към света. Наскоро четох, че тя няма търговски обмен само с държавицата Кирибати в Тихия океан. Освен това тя си има не само политически и икономически посланици, но и културни стойности като майсторите на перото Орхан Памук и Елиф Шафак, пианистката Идил Бирет, поппевеца Таркан, неврохирурга Исмаил Хаккъ, учени, спортисти и т.н.

Турция наистина ли има желание да се присъедини към ЕС?

Политическите и икономическите предпоставки изискват това. В Турция сега се инвестират огромни капитали, има пазари, които зависят от турския износ (в т.ч. и България). Тук ще отбележа, че Турция е един много сериозен партньор; за това говори факта, че в Турция се намират най-големите заводи на автомобилите „Рено“, извършва се монтаж на автомобили „Фиат“, „Опел“, „Тойота“, „Мазда“, „Ивеко“, развива се военна промишленост (самолети, хеликоптери, бойни фрегати, подводници).  Европа е на крачка от Турция, както се казва „Имамите в минаретата гледат на Изток към Мека, докато бизнесмените в своите канцеларии гледат на Запад към Брюксел.“

Имат ли българите вярна представа за Османската империя и османското владичество в България?

Не мисля. Има много клишета наслоени от миналото. Липсва и добра воля като че ли, някои се страхуват, че може да се промени статуквото, ако се поровят малко повече в миналото. А сега е златното време за това, османските архиви могат да бъдат достояние на много научни работници. При все това има учени и писатели, които имат нов и реалистичен поглед върху империята: Антонина Желязкова, Христо Матанов, Владимир Чуков, Стоян Динков. Интересно ще бъде примерно да се види приноса на някои потомствени българи за възхода на империята – везири, султанши, военачалници, учени и др. В последните години особено дискусионен е въпроса за терминологията: „владичество“, „робство“, „присъствие“ и т.н. За мен най-правилното обозначение е колонизация – политическа и икономическа зависимост на българите в империята на султана. Тук само ще добавя, че търговията с роби в империята е забранена през 1848 г. при управлението на султан Абдюлмеджид и големия реформатор Мустафа Решид Паша (В САЩ това прави Абрахам Линкълн през 1865 г.).

А за харема като обществена институция?

Темата за харема е все още бяло петно. За него се знае много малко в България, битуват и доста погрешни представи като тази, че той е мрачно място, в което много жени са живеели в изолация, като в затвор. Всъщност харемът е обществен институт, малък парламент, който често е определял политиката на Османската империя. Не малко жени на султани са оставили ярка диря в историята. Поне пет от тях са били регентки, като Турхан султан например, която е изпълнявала тази роля цели 30 години. Роксолана, украинка по произход, е играла съществена роля при управлението на съпруга си Сюлейман Великолепни, който за всичко се допитвал до нея. Турхан султан е останала в историята като ненадминат военен стратег. Тя е участвала във вземането на важни решения като превъоръжаване на армията, преоборудване на корабите от флота и т.н. Друга известна султанска съпруга е Кьосем, която е започнала изграждането на напоителни съоръжения в селското стопанство и е държала юздите на управлението при трима султана. Сафие султан – албанка по произход, също оставя запомняща се следа в империята. Всички тези неща, в пространствен аспект, съм ги описал подробно в последната част на четирилогията си.

Бяхте ли пряк свидетел и засегнат от „възродителния“ процес?

Да, естествено. Това беше едно от най-големите престъпления на комунистическата върхушка в България. Този политически и антихуманен акт промени много съдби и нанесе душевни и физически рани на мнозина от моите сънародници. Жалкото е, че виновниците не са наказани и много хора участвали тогава в тази кампания заемат и сега властови позиции.

Какво е мястото на етническите турци в българското общество и политика?

Бих казал, градивно. Но тяхното участие през годините след Освобождението през 1878 г. е ограничавано по най-различни начини. Малко известен факт е, че сред депутатите участвали в Търновското учредително събрание от 1879 г. е имало 30 представители на турското етническо малцинство, които подписват и Първата конституция. Турците всъщност участват непрекъснато в управлението на държавата – до 9 септември 1944 г. е имало редица такива в листите на БЗНС. Естествено по времето на тоталитарния комунистически режим, ако е имало турци, то тяхното участие е било само формално във властта. След 10 ноември 1989 г. по-осезаемо е политическото им присъствие в редиците на Движението за права и свободи. Извън политиката, в българското общество изпъкват със своя талант много представители на културната интелигенция – Месру Мехмедов – диригент, Ибрахим Татарлъ – учен, Салих Бакладжъ – фолклорист, Реджеб Кюпчю – поет, Йълдъз Ибрахимова – джазпевица, Вежди Рашидов – скулптор и др.

Има ли алтернатива на Доган и ДПС?

Трябва да отчетем положителната роля на ДПС в годините на демокрация, то има определен принос за запазването на етническия мир. Жалко, че движението стана параван за амбицииите на лидери като Ахмед Доган, който осребри властовите си позиции и смея да кажа, изкористи благородните пориви на много от моите сънародници. Смятам, че той носи лична отговорност за много от негативите на прехода с постоянните си пируети в политическото пространство и участието му в корупционни схеми. Дълг на традиционните български партии е да включват повече и качествени етнически турци в своите редици, това е добрата алтернатива.

Книгите ви издадени ли са на турски език?

Към момента имам издадена на турски само една книга и тя е читанка на турски език – „Ресимли Чоджук Китабъ“ (Картинна книжка за деца), изд. „Темпо“. Радостно за мен е, че тя беше първата книжка на турски в българските училища след 1989 г., чрез която децата се докоснаха до майчиния си език. Иначе в прозата имам опции за издаването на книгата „Етническите малцинства в България“ от истанбулската издателска къща „Юнал Яйънларъ“, но нещата са все още в начален стадий.

Източник

Ибрахим Карахасан-Чънар
Ибрахим Карахасан-Чънар е учредител на „Турски културен център XXI век“ и „Обществен съвет на етническите малцинства в България“. Член на редколегията на списанията „Етнодиалог“, „Кайнак“, „Планета“ и „Българе“. Автор на книгите „Турция“, „Етническите малцинства в България“, „Светът на исляма“ и „Етническа и религиозна мозайка на България“.
Други статии от този автор

support

Посетители: 70

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 19 часа
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 дни
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 дни
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 5 дни
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 5 дни
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 5 дни
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 5 дни
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 5 дни
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 6 дни
  • Петров писа Още
    В продължение на... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Малко допълнение към... преди 1 седмица
  • Възражение! писа Още
    Наистина,Господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Имам чувството, че... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Калин Ангелов е прав. ... преди 2 седмици
  • Калин Ангелов писа Още
    Докато няма научни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Бай Броди, ако не те... преди 2 седмици
  • Палмзонтаг писа Още
    "Палмова неделя" на... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                         ... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Към широкото и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    За съжаление подобни... преди 2 седмици