Изгледи – България

Убийците са наши хора

В последните дни две убийства на жени потресоха българското общество. Темата за насилието, която е неизменна нотка в медийното ни пространство (а и за съжаление – в живота ни), влезе в саундтрака на дните ни като висока, повтаряща се нота, в музиката към филм на Хичкок, която трябва да засили съспенса в балканския трилър, в който преминават повечето ни дни. Но не живеем ли в постоянен съспенс? В който не спираме да се питаме кога ще се случи следващото произшествие, кога ще дойде неизменното Лошо, защото то никога не закъснява с появата си, а най-често дори често подранява.

Автор: Иван Димитров

Прочети още...

Пари за роми, пак

Сложете в едно изречение думата ром/циганин и каквото ви хрумне число и всеки ще повярва. „Пък един циганин имал да плаща седем хиляди за ток и пет хиляди за вода, ама нито му ги търсят, нито му спират тока и водата.“ Вие точно може и да не сте повярвали на това измислено в момента изречение, но то е защото бяхте предупредени. „Милиони левове усвоиха неправителствени организации от декадата на ромското включване и какво промениха – нищо. Само дето се изръси бюджетът.“ От това твърдение е вярна средната част – резултатът от десетилетието е едно голямо нищо. Последната част е невярна, на държавния ни бюджет декадата за ромското включване не струваше нищо. Чужди бяха предназначените пари, а тук никой не си направи труда да ги усвоява, така че и първата част на твърдението отпада.

Автор: Веселина Седларска

Прочети още...

ПИК на хомофобията

Смятах да подмина с мълчание поредната доза хомофобия, която очаквано се излива всяка година около провеждането на София Прайд. Въпреки че тя се ожесточава и все по-дивашки озверява, смятах, че недискутирането на нейното присъствие ще я накара някак да се погледне отстрани и да разбере своята нелепост.

Днес обаче прочетох един откровено мразещ и дискриминиращ призив от страна на собственик на голяма (макар и неуважавана) медия към политиците ни, и по-специално към отявлено хомофобската част от тях в лицето на групата националисти, призоваващ ги да спрат София Прайд, който следва да се проведе на 10 юни тази година. Да го спрат, въпреки липсата на законово основание за това. Да го спрат, както пише във въпросния текст, въпреки политиката на Брюксел (явно се има предвид европейската политика срещу дискриминацията от всякакъв вид, включително на сексуална основа), в защита на „традиционните ни ценности“ и българската православна църква.

Автор: Мария Касимова-Моасе

Прочети още...

Съд постанови, че не е обидно да определите като „антисемит“ член на пронацистка организация

Софийският районен съд (СРС) постанови на първа инстанция, че журналистката Юлиана Методиева не е виновна по обвинението, че е използвала в своя статия „унизителна и съставомерна по Наказателния кодекс“ фраза, а именно, че е определила член на пронацистка организация като „антисемит“. Решението може да бъде обжалвано от обвинението в двуседмичен срок. Приблизително тогава се очаква да бъдат публикувани и мотивите за решението на съдията по делото.

Автор: Ивайло Атанасов

Прочети още...

Ясно е как, неясно е защо

Най-краткият коментар за тези избори съвпада със забележителното изречение, което главният герой в романа „1984“ записва в дневника си: „Разбирам КАК, не разбирам ЗАЩО.“

Разбирам как БСП загубиха изборите. Те обикновено се дънят след като спечелят. Този път го направиха преди. Бяха си въобразили, че вече са спечелили изборите и започнаха да се държат, както те си знаят. „Извинявайте, че закъснях, но с друга група ченгета от Държавна сигурност крояхме планове как да мъчим нечий дядо.“ – Крум Зарков, веселяшки, в телевизионно студио, след което насърчително-умилително потупан по рамото от Корнелия Нинова. Не, не закъсня, момко, обратното – избърза. Избърза да говориш така, както обичайно си говори БСП насаме преди избори и пред камера чак след избори. Избърза това лудо-младо и издаде четата.

Автор: Веселина Седларска

Прочети още...

Ариведерчи, отец Паоло!

В живота не е като в приказките и историите не винаги завършват с щастлив край. Така е на път да приключи и случаят с отец Паоло Кортези, католическият свещеник от Белене, който реши да приюти семейство сирийци.

След като семейството бе принудено да напусне града, отец Паоло си заминава от България по заповед на началниците си от Ордена на пасионистите.

Автор: Ива Михайлова

Прочети още...

Цената на „Възродителния процес“

„Научните“ анализи и хипотези за промените в етническия състав на населението на НРБ, изработени още в края на 1960-те и през 1970-те години за ползване от апарата на ЦК на БКП, са сочели, че между 2010 и 2014 г. броят на турците в страната щял да превиши този на българите. МВР непрекъснато е докладвало на управниците не само за настроенията, но и за промени в броя и раждаемостта на основните малцинства – турци, цигани и помаци.

Когато в навечерието на старта на преименуването през 1984 г. вътрешният министър докладвал на Живков, че турците се увеличават годишно с 15 хиляди души, диктаторът възмутено реагирал с думите: „А представяте ли си какво ще стане след 10-20 години и какво ще се случва!?“.

Автор: Николай Цеков

Прочети още...

Една моментална снимка

Започвам този напълно спонтанен „опит за запечатване на момента“ с доста кисело усещане в устата. Ще говоря за вече прословутия случай с нападението върху млада жена в берлинското метро, което се превърна в пореден печален повод за взаимно стигматизиране – сравнително предпазливо на Запад; разюздано и бясно – у нас.

Но, за да избегнем всякакви субективности, нека започнем с отчитането на фактите, доколкото това е възможно.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Узаконяването на скръбта

Скърбихте ли вчера за Хитрино? Сигурна съм, че да. И днес също. Но официалната скръб е планирана за утре. Понеделник ще бъде денят за национален траур – тази лицемерна безсмислица, с която темата за затрития поради некадърност, безотговорност или алчност живот приключва. Без виновни, без възмездие, без справедливост.

Автор: Веселина Седларска

Прочети още...

Битката за българското дясно

Поглеждайки към президентската надпревара в България, бях озадачен от двоичния код ляво-дясно, отвъд който не успях да прозра някакви значителни разлики между претендентите за поста. Предполагам, че и изтощеният български електорат е изправен пред същата загадка. Какво се крие зад дихотомията ляво-дясно в конкретния случай?

Автор: Марио Игнатов

Прочети още...

За литературните скандали

Липсват ми опит и желание да съм напълно наясно със скандалите в българската литература от последните години – и от последните месеци. Откровено казано – не знам точно за какво спорите, за какво се карате и какво имате да делите. Въобще не съм наясно кой от кой фронт, кръг или фракция е. Не съм част от вашите среди и не съм си пил питиетата с никого от вас. Не съм писал книга и не съм се облагодетелствал по никакъв начин от познанството си с вас. Аз дори не познавам голяма част от вашите имена и лица! Да, и вие не сте чували моето име и ще се зачудите кой е този сополанко, който барабар Петко с мъжете хем нищо не знае, хем е тръгнал да пише за нас.

Автор: Димитър Панайотов

Прочети още...

Да се страхуваш

А защо всъщност не можем да живеем заедно, беше и един от въпросите, които ни провокираха да се върнем в селата Розово, Телиш и Калище, станали медийно известни през 2013 и 2014 година с протестите, които местните жители организираха, за да не допуснат заселването на бежанци на тяхна територия. По време на събитията беше някак задължително оценките и тълкуванията на случващото се да бъдат крайни и от страна на поддръжниците на протестите, и от страна на противниците им. Силното „любене“ и „мразене“ беше неизменен атрибут на всеки съпътстващ коментар. Сега се оказва, че не всичко е било тъй бяло и черно, както го схващаше широката общественост. След като страстите се поуспокоиха, взе да става ясно, че всеки един от тези три граждански бунта има своя предистория, на която медийно-политическата истерия не даде глас. Днес емоциите са уталожени, репликите – рафинирани, а изводите, доколкото е възможно, направени.

Автор: Боряна Телбис
Фотографии: Фелия Барух, Александър Пехлев, Стоил Димитров

Прочети още...

„Заповед за уничтожението на известни категории интелигентни лица“ от 1915 г.

Настоящата статия разглежда един аспект от българското участие в Първата световна война, който не само не е изследван в нашата историография, но може да се каже, че дори е и напълно непознат – вълната от убийства, извършени от българската армия в завладените сръбски земи в края на 1915 – началото на 1916 г. Темата е изключително чувствителна, което би могло и да обясни липсата на изследователски интерес към нея. И до ден днешен войните, които България води в периода 1912–1918 г., еднозначно се определят като „войни за национално освобождение и обединение“, а редица щекотливи въпроси се подминават и премълчават. Статията се опитва да разчупи тези рамки, изхождайки от убеждението, че изминалите сто години от избухването на европейския пожар през 1914 г. и включването на България в конфликта през 1915 г. са подходящ момент да се постави началото на един по-критичен и задълбочен прочит на българското участие в Голямата война.

Автор: Мартин Вълков

Прочети още...

Да бягаш

„Знаете ли колко хора намразиха България заради отношението, което са срещнали по време на интервютата…“, добавя Рашид към разказа си за „особената“ процедура по получаване на документи. „Винаги съм се опитвал да обяснявам, че не може да отъждествяваме цялата държава с двама-трима чиновници, но разочарованието е голямо – ти си мислиш, че си в Европа, а всъщност положението е като в Сирия, корупция навсякъде.“ Нямаме време да преглътнем последното, защото вече сме пред администрацията в лагера и трябва да съобщим за пристигането си. Според предварителната уговорка имаме право да посетим сградите, в които живеят бежанците, и да заснемем всеки от тях, стига той да даде съгласието си за това. Рашид е успял да говори с няколко души, чиито разкази смята, че ще ни бъдат интересни. Предупреждава ни, че не всеки ще иска да разговаря с нас, защото повечето все още очакват статута си и се притесняват да не би някоя приказка в повече да им навреди.

Автор: Боряна Телбис
Фотографии: Фелия Барух

Прочети още...

„Столипиново“. Проблем. Решение

Попадали сте на онези картинки, които се разпространяват из социалните мрежи – как в отделните държави намират решение на проблемите си. Срещу знамето на съответната страна стоят различни символи между проблема и решението. Например в Испания имаме проблем, сиеста, отново проблем. В Швейцария – проблем, референдум, решение; във Франция – проблем, хаос, революция, още проблеми и т.н. Срещу знамето на Германия няма символи – от проблем директно стигаме до решение. Вероятно общият език има значение, защото това, което австрийската компания EVN успя да направи в пловдивското гето „Столипиново“, е тихо и прагматично разрешаване на огромен проблем. Но не сте чували за това, нали?

Автор: Иван Бедров

Прочети още...

Когато България беше центърът на света

Докато в учебниците по история развързаният цървул на Левски се поставя наравно с Просвещението и с Френската революция, българите ще си останат в една дълбока духовна провинция…

Автор: Александър Андреев

Прочети още...

Златото на Златна ливада

Няма го на картата. Колкото и да го търсите, няма да го намерите. Даже манастира не носи неговото име – Чирпански манастир, въпреки че е на 15 км от Чирпан. То е толкова малко и сгушено, че се чудиш защо се казва Златна ливада, къде му е златото. Тук почвата е чернозем, хълмовете са залесени с широколистни гори и основната растителност са ниските трънливи храсти, пораснали като къдрави букли по темето на баирските възвишения. Само да ги видите през есента…Все още неокапалата шума шепти напевно и разказва истории за миналото на Златна ливада, когато тук са се крили „шумкари“. Вероятно името идва от шумата, в която са се крили партизаните.

Автор: Надежда Станилова

Прочети още...

За двете непримирими носталгии

Още в началото на 90-те години горещата целувка, която Т. Ж. получи в съдебната зала в качеството си на обвиняем по един бутафорен процес от „примата на Народния“ Аня Пенчева, хвърли мост към една друга разновидност на същата носталгия и към цял легион от други носталгици. Повечето от тях, сравнени с тези, за които току що говорих, са по-млади, по-енергични, по-образовани, обикновено с принадлежност към политическия и с претенции за принадлежност към културния елит. Но именно затова те са по-опасни за обществото от тъжните селски старци – защото владеят значителни сегменти от бизнеса и най-внушителния дял от медийната система. Като казвам „значителни сегменти от бизнеса“, имам предвид не само големите финансово-ресурсни възможности, които това им дава, но и това, че именно те владеят определящия дял от развлекателния бизнес. А това създава огромни манипулативни възможности – и за сплотяване и организиране на пенсионираните носталгици, и за привличане на объркани хора, които не са комунисти, но са недоволни от настоящото си битие, и дори за „зарибяване“ на части от младежта.

Автор: Д-р Георги Карев

Прочети още...

Димитровград от утопията към „неудобното наследство“

Димитровград е построен между 1947 и 1952 г. – първият български изцяло социалистически град, по модела на Комсомолск в СССР и на подобни проекти в ГДР, Полша и Унгария. Наречен още от началото „град на младежта“ и „изцяло нова реалност“, Димитровград е ясно заявен опит за архитектурна материализация на социалистическата утопия. Днес, 26 години след падането на социализма, Димитровград получава съвсем друга официална интерпретация – като част от „пан-европейската мрежа на тоталитарните градове“. Какво се случва с утопичните корени на града след различните му дискурсивни метаморфози?

Автор: Петър Добрев

Прочети още...

За границите на садистичното

Дълго мислих дали да разкажа тези истории. Те са тежки. Те са жестоки. В тях справедливостта не побеждава, въпреки че правото се намесва. Разказвам ги, защото без много допълнителни обяснения те показват къде точно е границата ни на търпимост към садистичното. Това са истории, за които няма да прочетете във вестниците и най-вероятно няма да намерят място в новините. Не защото не са страшни и стряскащи. Вероятно, защото по някакъв начин са банални. Извън баналното е смъртта, която е застигнала жертвите.

Автор: Анета Генова

Прочети още...

Българският самиздат

В сравнение със самиздата в СССР Чехия, Унгария и Полша равносметката на българския самиздат е твърде скромна. Той се появи за съвсем кратък период от време (месеци преди падането на Тодор-Живковото правителство и пълната либерализация на печата) и се осъществи само в две литературни списания. Но въпреки че в тях се публикуваха някои превъзходни литературни произведения, поради начина им на разпространение (обхващащ само тесни софийски и пловдивски литературни кръгове) и поради почти символичния им тираж, той не можа да играе онази сериозна социална роля, която самиздатът играеше в Средна Европа или в Русия. Затова, ако не искаме да героизираме това достойно, но скромно минало на българската литература, е необходимо да изберем гледна точка, която не е чисто литературна и не се ограничава с иманентни прочити на самиздатски литературни произведения.

Автор: Александър Кьосев

Прочети още...

Опит за (пределно кратка) равносметка, някъде по пътя...

Не че хората откъм България са си счупили краката да ме питат за мненията ми, но понякога се случва и един или друг малко по-сносен разговор. В случая например – с двама млади и много симпатични колеги от телевизия BIT...

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Един ловен ден на другаря Тодор Живков

Георги Петров написва спомените си „Куражът да бъдеш“ (издателство „ЕТО“, София, 2015), когато е на 80 години, тоест преди седем години. Замислени като „разказ на живота ми, за да го знаят децата и внуците“), те далеч надхвърлят предназначението си и предоставят панорамна картина на живота на българите и България в продължение на няколко десетилетия – от края на трийсетте години на миналия век – почти до новия век.

Автор: Георги Петров

Прочети още...

Томбул джамия

Процесът на изграждане на ислямски култови обекти в Балканите започва към ХIV-XV в., паралелно с инвазията на Османската империя в земите на Европейския Югоизток. Оттогава досега, в продължение на шест века, полуостровът и в частност българските земи се превръщат в място, в което съседстват християнството и ислямът. Тук представителите на двете религиозни деноминации създават материална култура, която е неразделна част от българското културно-историческо наследство.

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Прочети още...

Емил Джасим: За българските революционери от Възраждането свободата е по-важна от хляба

 

„Преподавам – сега започвам единайсета учебна година, преподавам история в гимназиалния курс. Историята трябва да се преподава така, че учениците, умишлено не казвам децата, а учениците трябва да разберат, че преди нас са живели хора, които са мислили като нас, чувствали са като нас, които са имали сходни надежди и сходни мечти“. Споделя пред нас Емил Джасим, учител по история в 18 СОУ „Уилям Гладстон“ и програмен директор на Центъра за образователни инициативи.

Автори: Зелма Алмалех, Емил Джасим

Прочети още...

Съвременният „внос“ на идентичности при помаците в България

Категоричното етническо самоопределяне като „помаци“ се среща по-често при по-младите хора, които не са преживели дискриминираща диференциация чрез него и не приемат неговата негативна конотация. Често това са респонденти с добро образование или студенти, както и млади хора с добър социален и финансов статус, за които е важно да заявят ясно открояваща ги идентичност. Тя ги разграничава от колебаещите се „други“ и им създава увереност и самочувствие като група – гордея се, че съм помак, турците не са толкова усърдни в исляма…

Автор: Соня Хинкова

Прочети още...

Българските лентяи и мистерията на северното лале

Пиратските кораби „Кук“ и „Ния“ са несравнима атракция за хлапетата, дошли на курорт в Поморие. Цената на круиза в неголемия залив е 4 лева за децата, 6 лева за възрастните. Всеки родител се бръква, за да чуят дечурлигите историите на Капитан Тома и Дългия Джон. Комерсиалният нюх на собственика е изчислил вкуса към разточителство и нагласи в неизбежната курортна скука.

Автор: Юлиана Методиева

Прочети още...

Премълчаното изселване, разкази в първо лице

Най-интензивно изселване в Северозападна България на мюсюлмани – в началото помаци, а след това и турци – противници на принудителната асимилация, се осъществява от МВР през 70-те и 80-те години, когато смяната на имената стига до кулминационните си точки. Мисля, че никъде все още не са публикувани точните данни за броя на изселените по административен и по съдебен път. Ще дам някои цифри, които красноречиво говорят за масовостта на репресиите, осъществявани от диктаторския апарат на социалистическата диктатура и чрез изселване.

Автори: Зейнеп Келеш (Зафер), Диана Иванова, Мариана Асенова

Прочети още...

Долу – остеритет, горе – прокрастинация

Не може да не знаете какво е остеритет. Разбира се, че знаете. Вие сте експерти по остеритета, гросмайстори, шампиони. Няма да ни го обясняват на нас остеритета тези, които сега са се запътили към него, защото ние отдавна отидохме при остеритета и даже нямаме никакво намерение да се връщаме. Ние с остеритета сме си близки като шарана и кукичката. Направо сме родени един за друг, неразделни сме си. Българският живот се гарнира с остеритет както хот-дога с кетчуп.

Автор: Веселина Седларска

Прочети още...

Георги Петров – „главен народен обвинител“ (част 3)

Любовта към литературата е поредното клише, общо място, свързващо Георги Петров със съдбата на неговото поколение. Разбира се, тя се заражда в ученическите му години в Стара Загора и, естествено, бързо е канализирана чрез твърде популярната в началото на ХХ в. форма – кръжокът. Ето как се разказва за това...

Автор: Емил Иванов Димитров

Прочети още...

Познаваме ли се отнякъде?

В края на 2012 г. на български и на английски език излезе книгата „Турците в България“ на издателство „Vagabond Media“, представяща един донякъде колективен портрет на най-голямата етническа общност в България, с която българите съжителстват от векове, но все още не познават добре като култура, начин на живот, светоглед, традиции и обичаи. Учени и изследователи в различни области участват в реденето на този пъзел, за да се получи реалистична и обективна картина, защото, опознавайки Другия, различния от нас, ние всъщност по-надълбоко се вглеждаме в собственото си лице. Това е нужно, тъй като, за съжаление, все още съществуват, макар и невидими, ментални граници, които пречат за по-пълното интегриране на нацията в едно модерно и демократично мислещо общество, толерантно към различието и зачитащо всеки свой гражданин, независимо от етническата му принадлежност.

Автор: Йорданка Бибина

Прочети още...

Георги Петров – „главен народен обвинител“ (част 2)

Кинохрониките от Народния съд са запазили моменти от епичната обвинителна реч на „народния прокурор“. Едър здрав мъж в разцвета на силите си, широко лице, гъста, сресана назад, коса, властна жестикулация. Физическият и душевен образ на Георги Петров ще бъде отпечатан в паметта на нацията такъв, какъвто е на Народния съд. Не ще и дума: излъчването му внушава сила, мощ, увереност и безпощадност; никакви колебания, никакви нюанси – само черно и бяло. Архивът на Георги Петров и изобщо на Народния съд не съдържат никъде какъвто и да било намек за съмнение или колебание, още по-малко – за някакви наченки на угризения у прокурора. Лесно е сега да се отсъди, че тук иде реч за човек без съвест; това всъщност съвсем не е така: напротив, става дума за твърде изострена партийна съвест.

Автор: Емил Иванов Димитров

Прочети още...

Георги Петров – „главен народен обвинител“ (част 1)

Георги Петров Драгиев (1891–1959), известен като Георги Петров и може би затова често смесван с многобройни свои съименници, е „главният народен обвинител“ на Народния съд и прокурорът на най-важния негов Първи състав, привлякъл към наказателна отговорност и осъдил политическия (и част от интелектуалния) елит на страната – регентите, царските съветници и министрите от правителствата от 15 февруари 1940 г. до 9 септември 1944 г. (двете правителства на Богдан Филов и правителствата на Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев).

Автор: Емил Димитров

Прочети още...

Какво постигнахме и къде се провалихме?

Как бързо тече времето! На 10 юни ще отбележим 25 години от първите демократични многопартийни избори след краха на комунизма. Тези избори за ВНС са може би най-уникалният, но едновременно с това и един от най-противоречивите моменти на българския преход в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа. Тогава СДС възприе основната теза, че по този начин се сменя политическата система, а не се продължава започнатата от комунистите „перестройка“, че се създават принципно нови правила за функциониране на държавата чрез разработката и приемането на нова конституция.

Автор: Аспарух Панов

Прочети още...

Някакво си телефонно обаждане

Преди известно време написах следното: „Много съм вече печена, пробват ме за трети път. Телефонът звъни, вдигам. Тя реве, та се къса: „Счупих си кракаааа…счупих си кракааа…“ Питам: Данче, ти ли си? Тя потвърждава през рев: „Да, аз съм, аз съм.“ Данче – казвам, – да се запознаем първо, защото не познавам никакво Данче. Тя много се разстрои и си дойде на говоренето: „Щ’тъ разпоря, щ’тъ оскубя, червата ти ши извадя…“ Обаче и аз: Айде бе, с тоя счупен крак…“

Автор: Веселина Седларска

Прочети още...

Посетители: 285

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 2 дни
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 1 седмица
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Никола Бенин писа Още
    Накш-е-Рустам (Naqsh-e Rustam):... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Впечатляващото заглавие... преди 3 седмици
  • ЖИК писа Още
    Чакаме продължението.... преди 3 седмици
  • Здравко Попов писа Още
    Умна статия за размисъл. преди 3 седмици
  • Евдокия писа Още
    Много е хубаво, Заро.... преди 3 седмици