Но ти кажи, Гогов, правилно ли е това: Човек да гласи и тъкми с годи­ни философските си, житейски и социални концепции, да прехвърля тонове с литература, да слуша стотици и хиляди човешки изповеди, да си изгради с труд и мъка, в съмнения и прозрения някакво верую и един божи ден да си разпаше каиша някой Мильо и за десетина минути да му обърне всичките кон­цепции с краката нагоре ...

Автор: Стефан Маринов

Всичко започна някъде около година след развода ми. Искам да кажа, след като жена ми ме напусна – разводът май и досега не е напълно в сила, не знам точно, защото тя се занимава с тия неща, докато аз ги оставям да профучават през живота ми. Преди не знаех, че съм такъв човек, но такъв излязох в края на краищата: човек, който отказва да води войни, точка. В живота, в реалния, отказвам. Виж, на екрана на компютъра е друго нещо …

Автор: Златко Енев


Е-е-ех, др. Председател, къде беше Южна Франция, къде беше онуй китно савойско селце с ширналите се крушови градини и закачливия смях на гаронките и луарките измежду клонките на фиданките, къде е Кирилчо, милият Ки­рилчо, дето все през работно време му се досираше! Отиде си златната есен, окапаха листата, отлитна и цялата година – сякаш беше миг.

Автор: Стефан Маринов

Задавате ли си често – ако не често, то поне понякога – въпроси за Човека, Вселената и всичко останало? Привлича ли ви недосегаемото? Умеете ли да виждате екзотичното дори в познатите неща около вас? Обичате да пътешествате през времето и пространството? Ами тогава просто вдигнете палец и стопирайте някой Наблизо Летящ Обект. Добре дошли на борда. Не пушете! Затегнете коланите!

Автор: Мариана Евлогиева

Както често става, една година се е изнизала преди човек да го е забелязал. Така и с тази странна годишнина – онази от всенародното негодувание срещу „случая Батак“, която ни направи (за кратко време) почти толкова добре познати (или по-скоро разпознаваеми) за Европа, колкото и нашите съседи, сърбите.

Автор: Златко Енев

От къде да почнем, др. Председател, от къде? – Толкова много имаме да си кажем, а толкова малко време ни дава живота да останем с Вас двамката насаме, да си побъбрим, да излезем от безпросветния коловоз на ежедневието и да се поразмислим за великите и големи неща, за вечните проблеми, за тайнството на живота, за Бога, за Сатаната, за Смъртта ...

Автор: Стефан Маринов


Получих, Гогов, преди два дни „Задочните репортажи за България“ на Марков ...
Ей, Гогов, с кой акъл убихте този божи човек, бе, с кой акъл? Че гаси ли се туй, що не гасне, бе Гогов? Някой някъде да е успял да угаси негасимото – чул ли си, видял ли си? Всяко усилие да се угаси негасимото е същото както да заливаш огън с бензин.

Автор: Стефан Маринов


Това беше годината на годините, годината на лудостта, годината на огъня, кръвта и смъртта. Току-що бях навършил 21 години и бях луд точно толкова, колкото и всички останали.

 

Автор: Пол Остър

През март, най-женския месец, ми се ще да се обърна към най-женственото у себе си – грижата за красотата. Поразрових се из библиотеката си и отупах от праха една стара книжка – „100 минути за красотата“. И ми се прииска да ви разкажа за моите сто минути.

Автор: Мариана Евлогиева

Новата професия – гледачки на стари хора в Италия привлича хиляди българки. Какво се крие зад този глобален outsourcing на страданието?

Автор: Диана Иванова

Не изпитвам никакъв копнеж по това да бъда разглеждан като секс-обект, мъжкар, мачо, рокендрол певец. Отдавна съм надраснал това. Дори не ме интересува да го излъчвам. Така че искам това да се знае добре: Да, аз се грижех за бебето и правех хляб и бях мъж-домакин и се гордея с това. Това е пътят на бъдещето и аз се радвам да бъда част от авангарда.

Автори: Джон Ленън и Йоко Оно


Внимание, внимание! Умоляват се пътниците, които участват в нашите екскурзии само за да трупат изминати километри и да събират точки за златна туристическа карта, да напуснат залата за заминаване! Днешното пътешествие няма да ви отведе далече, а на спирките по маршрута слизането е абсолютно забранено, за да се избегне намеса в световната история. Защото днес ще пътуваме не през пространството, а през времето.

Автор: Мариана Евлогиева

Откровен разговор с усамотеното семейство за годините, прекарани заедно, както и техните учудващо откровени мнения за живота с и без Бийтълс ...

Автори: Джон Ленън и Йоко Оно 

Когато бях на седемнайсет години прочетох някъде един цитат, който звучеше долу-горе така: „Ако живеете всеки ден от живота си така, все едно че е последен, то някой ден със сигурност ще се окажете прав“. Това ме впечатли и оттогава насам, в продължение на последните 33 години, аз се оглеждам всяка сутрин в огледалото и се питам: „Ако днес беше последният ден от живота ми, бих ли искал да върша онова, което ще върша днес?“

Автор: Стив Джобс


Преди около час се върнах от кварталното кино, където най-после гледах „Животът на другите“ – дълго време след като тоя филм буквално овърша екраните на Германия. Признавам, че не обичам немското кино. Много рядко ми се случва да видя нещо, което да ме докосне истински – повечето неща, които те правят, ми се виждат безнадеждно обременени, möchtegern-овски, недодялани, поучителни ...

Автор: Златко Енев

Не мога да се отърва от усещането, че най-здравите вериги ние сами си ги поставяме. Ей така, между другото. Докато пием кафе, разговаряме с приятели и се мъчим да бъдем добри хора. Особено това последното желание, дето ни кара да танцуваме какви ли не танци, само и само да бъдем приети като нормална част от групата, много ми се вижда подозрително ...

Автор: Златко Енев

Едно време, като чуехме „живот като на кино“, и си представяхме плажове, лимузини, луксозни имения, ята блондинки и аполоновци с бронзов тен, пърхащи из тях... Ех, минало незабравимо! Сега настанаха такива времена, че наистина всички се чувстваме като кино-герои – само че я в някой екшън, я в психотрилър ...


Автор: Мариана Евлогиева

Никога не съм вярвал, че в спора се ражда някаква истина. Спорът такъв, какъвто го познавам, е нещо като афродизиак, но с обратно въздействие – вместо да събира хората, той ги насъсква едни срещу други и ги кара да се надлайват, даже и ако едно такова занимание инак ги изпълва с насмешка или неудобство ...

Автор: Златко Енев

Хайде да си поговорим за времето! Защо за времето ли? Ами знаете как е: като няма за какво, хората си говорят за това. Но за да не си помислите, че ще ви занимавам само с празни приказки, бързам да кажа – няма да ви говоря за времето така, изобщо, а ще използвам учени думички като климат, гигакалории, метеорология ...

Автор: Мариана Евлогиева

Днес ще си поговорим за затягането на коланите – ама в буквален смисъл. Сигурно се чудите, с какво право се смятам за капацитет по въпроса, за крупна фигура в диетологията. Ами защото без преувеличение водя другите с една обиколка. Тоест, ако тяхната талия е Х сантиметра, моята е Х см + още една обиколка.

Автор: Мариана Евлогиева

„Ако отивате на необитаем остров и можете да вземете със себе си само една книга, коя ще изберете? А кой е човекът, с когото бихте споделили самотата си?“ Сигурно и на вас са ви задавали такива въпроси. Отговарям различно, в зависимост от настроението си – истината е, че не знам.


Автор: Мариана Евлогиева

A: Събуди се! Събуди се, моля те!

B: Какво? Къде? Какво става?

A: Страхувам се! Толкова ме е страх!

B: Но от какво се страхуваш?

Автор: Златко Енев


Значението на преписката между Алексей Лосев и съпругата му Валентина Михайловна надмогва непосредственото й предназначение на „семейна кореспонденция“. Писмата са безценен извор не само за жизнените изпитания на философа, но и за криволиците и метаморфозите на неговото творчество: лагерните писма на Лосев са възел, пресечна точка на различни „линии“ в него.

Автор: Алексей Лосев

В продължение на седем години редакторите на New York Times Magazine провеждат своя ежегоден конкурс за подбор на най-интересните (любопитни, объркващи, понякога дори напълно незаконни) идеи от отминаващата година. Представяме ви тук един подбор от най-интересните сред тези идеи.


31 години след като остана без работа, без право да напуска Прага и без приятели, но с шофьорска книжка и с щастливото хрумване да превърне в такси старата семейна бричка. Състезателният й дух се съживи. Бачкаше хъснато, обладана от спортна злоба ...

Автор: Елена Христова

Странно нещо, вчера се събудих и открих, че светът е хубав. Не съм пушил нищо, уточнявам веднага. Просто отворих очи – навън беше едно такова мърляво и сиво утро – изхлузих се от леглото, почесах се там където човек се чеше сутрин … и изведнъж започнах да разбирам Кандид.

Автор: Златко Енев
Две фотографии, които може би ще ни накарат да се замислим


USA TODAY представя изобретения, които са променили нашия живот от 1982 насам.


Кои са водещите световни интелектуалци? Американското списание
Foreign Policy и британското Prospect ви предлагат своя избор.

Когато преди известно време гневни католически демонстранти блокираха една изложба в Ню Йорк, представяща гол Исус в естествен ръст, скулптиран от шоколад, шумотевицата не беше напълно неочаквана ...

Автор: Дара Колуел

Иска ми се да захвана тук една тема, която инак подхващам рядко, сигурно защото се чувствам не съвсем уверен в нея. Става дума за архитектурата и нейната магия ...

Ще започна с това, че никога през живота си не съм бил особено запленен от това изкуство. Не че не съм виждал – обикалял съм тук-там из Европа, пък и извън нея. Но което не иска, то не иска – и френските стъклени пирамиди, и немските претенциозни кули, та даже и италианските катедрали все хладен ме оставят, за американските или азиатски небостъргачи пък съвсем да не говорим – особено когато види човек какви дупки започват само на две-три улици по-настрана …

Или така беше до скоро. Искам да кажа, до преди няколко години, когато с очите си видях Sagrada Familia (Светото семейство) в Барселона. Ей богу, ако някой друг ми го беше казал, никога не бих повярвал, че една сграда би могла да ти насълзи очите. Но тук го преживях сам – и което Е, то си е, ако ще човек и сто години да се чуди. Ха, но как тъй … защо … какво става тук …

Автор: Златко Енев 

Текстът, който следва по-долу, първоначално се появи като писмо до група стари приятели, с които авторът кореспондира чрез интернет. Това обяснява тона, който на моменти може би звучи прекомерно разговорно.

Автор: Златко Енев 

Посетители

36

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • михал бохемов писа Още
    От какъв зор трябва в... преди 2 часа
  • Пендо писа Още
    Подобно на двойното... преди 2 часа
  • Чакам отговор от умр... писа Още
    Като от гръцка... преди 9 часа
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 1 ден
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Г-н Енев,... преди 1 ден
  • Иглика Василева писа Още
    През 2000 година беше... преди 2 дни
  • Valpet писа Още
    Категорично съм... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Нека да погледнем... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Кирил...
    преди 5 дни
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Да посочвам ли... преди 5 дни
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Тодор Георгиев писа:
    Нали точно "богатата...
    преди 5 дни
  • Лина писа Още
    Простете ми, но аз... преди 5 дни
  • Лина писа Още
    ... преди 5 дни
  • Юлий писа Още
    Поздравления за това... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Същото май важи и за... преди 6 дни
  • Кунев писа Още
    В момента черният... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Странно нещо е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Stefan...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 1 седмица
  • Юлий писа Още
    26.06.2020
    брой на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А да напиша горното ме... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Мине се не мине време,... преди 2 седмици
  • Въобще не означава писа Още
    Сталин е болшевик... преди 2 седмици
  • Гери писа Още
    Вие сте ненормални да... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Мисля, че есето... преди 2 седмици