Видрица

За Батак – вчера и днес


Както често става, една година се е изнизала преди човек да го е забелязал. Така и с тази странна годишнина – онази от всенародното негодувание срещу „случая Батак“, която ни направи (за кратко време) почти толкова добре познати (или по-скоро разпознаваеми) за Европа, колкото и нашите съседи, сърбите.

Автор: Златко Енев

Стефан Маринов – Писма до България (1)


От къде да почнем, др. Председател, от къде? – Толкова много имаме да си кажем, а толкова малко време ни дава живота да останем с Вас двамката насаме, да си побъбрим, да излезем от безпросветния коловоз на ежедневието и да се поразмислим за великите и големи неща, за вечните проблеми, за тайнството на живота, за Бога, за Сатаната, за Смъртта ...

Автор: Стефан Маринов

До полк. Ангел Гогов


Получих, Гогов, преди два дни „Задочните репортажи за България“ на Марков ...
Ей, Гогов, с кой акъл убихте този божи човек, бе, с кой акъл? Че гаси ли се туй, що не гасне, бе Гогов? Някой някъде да е успял да угаси негасимото – чул ли си, видял ли си? Всяко усилие да се угаси негасимото е същото както да заливаш огън с бензин.

Автор: Стефан Маринов

Случайният бунтовник


Това беше годината на годините, годината на лудостта, годината на огъня, кръвта и смъртта. Току-що бях навършил 21 години и бях луд точно толкова, колкото и всички останали.

 

Автор: Пол Остър

Пътеводител на КОЗМЕТИЧЕСКИЯ стопаджия


През март, най-женския месец, ми се ще да се обърна към най-женственото у себе си – грижата за красотата. Поразрових се из библиотеката си и отупах от праха една стара книжка – „100 минути за красотата“. И ми се прииска да ви разкажа за моите сто минути.

Автор: Мариана Евлогиева

Интервю на Джон Ленън и Йоко Оно за „Плейбой“ (януари 1981) – Част II

Не изпитвам никакъв копнеж по това да бъда разглеждан като секс-обект, мъжкар, мачо, рокендрол певец. Отдавна съм надраснал това. Дори не ме интересува да го излъчвам. Така че искам това да се знае добре: Да, аз се грижех за бебето и правех хляб и бях мъж-домакин и се гордея с това. Това е пътят на бъдещето и аз се радвам да бъда част от авангарда.

Автори: Джон Ленън и Йоко Оно

Пътеводител на хронологическия стопаджия


Внимание, внимание! Умоляват се пътниците, които участват в нашите екскурзии само за да трупат изминати километри и да събират точки за златна туристическа карта, да напуснат залата за заминаване! Днешното пътешествие няма да ви отведе далече, а на спирките по маршрута слизането е абсолютно забранено, за да се избегне намеса в световната история. Защото днес ще пътуваме не през пространството, а през времето.

Автор: Мариана Евлогиева

Интервю на Джон Ленън и Йоко Оно за „Плейбой“ (януари 1981) – Част I

Откровен разговор с усамотеното семейство за годините, прекарани заедно, както и техните учудващо откровени мнения за живота с и без Бийтълс ...

Автори: Джон Ленън и Йоко Оно 

Бъдете ненаситни! Бъдете неразумни!

Когато бях на седемнайсет години прочетох някъде един цитат, който звучеше долу-горе така: „Ако живеете всеки ден от живота си така, все едно че е последен, то някой ден със сигурност ще се окажете прав“. Това ме впечатли и оттогава насам, в продължение на последните 33 години, аз се оглеждам всяка сутрин в огледалото и се питам: „Ако днес беше последният ден от живота ми, бих ли искал да върша онова, което ще върша днес?“

Автор: Стив Джобс

За добрите хора


Преди около час се върнах от кварталното кино, където най-после гледах „Животът на другите“ – дълго време след като тоя филм буквално овърша екраните на Германия. Признавам, че не обичам немското кино. Много рядко ми се случва да видя нещо, което да ме докосне истински – повечето неща, които те правят, ми се виждат безнадеждно обременени, möchtegern-овски, недодялани, поучителни ...

Автор: Златко Енев

За sancta simplicitas и привилегиите на добродетелта


Не мога да се отърва от усещането, че най-здравите вериги ние сами си ги поставяме. Ей така, между другото. Докато пием кафе, разговаряме с приятели и се мъчим да бъдем добри хора. Особено това последното желание, дето ни кара да танцуваме какви ли не танци, само и само да бъдем приети като нормална част от групата, много ми се вижда подозрително ...

Автор: Златко Енев

Пътеводител на кинематографическия стопаджия


Едно време, като чуехме „живот като на кино“, и си представяхме плажове, лимузини, луксозни имения, ята блондинки и аполоновци с бронзов тен, пърхащи из тях... Ех, минало незабравимо! Сега настанаха такива времена, че наистина всички се чувстваме като кино-герои – само че я в някой екшън, я в психотрилър ...


Автор: Мариана Евлогиева

За идеологическата чистота


Никога не съм вярвал, че в спора се ражда някаква истина. Спорът такъв, какъвто го познавам, е нещо като афродизиак, но с обратно въздействие – вместо да събира хората, той ги насъсква едни срещу други и ги кара да се надлайват, даже и ако едно такова занимание инак ги изпълва с насмешка или неудобство ...

Автор: Златко Енев

Пътеводител на климатическия стопаджия


Хайде да си поговорим за времето! Защо за времето ли? Ами знаете как е: като няма за какво, хората си говорят за това. Но за да не си помислите, че ще ви занимавам само с празни приказки, бързам да кажа – няма да ви говоря за времето така, изобщо, а ще използвам учени думички като климат, гигакалории, метеорология ...

Автор: Мариана Евлогиева

Пътеводител на диетическия стопаджия


Днес ще си поговорим за затягането на коланите – ама в буквален смисъл. Сигурно се чудите, с какво право се смятам за капацитет по въпроса, за крупна фигура в диетологията. Ами защото без преувеличение водя другите с една обиколка. Тоест, ако тяхната талия е Х сантиметра, моята е Х см + още една обиколка.

Автор: Мариана Евлогиева

Пътеводител на гастрономическия стопаджия


„Ако отивате на необитаем остров и можете да вземете със себе си само една книга, коя ще изберете? А кой е човекът, с когото бихте споделили самотата си?“ Сигурно и на вас са ви задавали такива въпроси. Отговарям различно, в зависимост от настроението си – истината е, че не знам.


Автор: Мариана Евлогиева

Кратки небивалици

A: Събуди се! Събуди се, моля те!

B: Какво? Къде? Какво става?

A: Страхувам се! Толкова ме е страх!

B: Но от какво се страхуваш?

Автор: Златко Енев

Писма от ГУЛАГ


Значението на преписката между Алексей Лосев и съпругата му Валентина Михайловна надмогва непосредственото й предназначение на „семейна кореспонденция“. Писмата са безценен извор не само за жизнените изпитания на философа, но и за криволиците и метаморфозите на неговото творчество: лагерните писма на Лосев са възел, пресечна точка на различни „линии“ в него.

Автор: Алексей Лосев

Най-любопитните идеи от 2007 година

В продължение на седем години редакторите на New York Times Magazine провеждат своя ежегоден конкурс за подбор на най-интересните (любопитни, объркващи, понякога дори напълно незаконни) идеи от отминаващата година. Представяме ви тук един подбор от най-интересните сред тези идеи.

Сутрин пред огледалото


31 години след като остана без работа, без право да напуска Прага и без приятели, но с шофьорска книжка и с щастливото хрумване да превърне в такси старата семейна бричка. Състезателният й дух се съживи. Бачкаше хъснато, обладана от спортна злоба ...

Автор: Елена Христова

Магията, наречена „простота“


Странно нещо, вчера се събудих и открих, че светът е хубав. Не съм пушил нищо, уточнявам веднага. Просто отворих очи – навън беше едно такова мърляво и сиво утро – изхлузих се от леглото, почесах се там където човек се чеше сутрин … и изведнъж започнах да разбирам Кандид.

Автор: Златко Енев

Защо американците се страхуват от голотата?

Когато преди известно време гневни католически демонстранти блокираха една изложба в Ню Йорк, представяща гол Исус в естествен ръст, скулптиран от шоколад, шумотевицата не беше напълно неочаквана ...

Автор: Дара Колуел

За Sagrada Familia

ImageИска ми се да захвана тук една тема, която инак подхващам рядко, сигурно защото се чувствам не съвсем уверен в нея. Става дума за архитектурата и нейната магия ...

Автор: Златко Енев 

Емигрантска история

Текстът, който следва по-долу, първоначално се появи като писмо до група стари приятели, с които авторът кореспондира чрез интернет. Това обяснява тона, който на моменти може би звучи прекомерно разговорно.

Автор: Златко Енев 

Посетители: 179

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • veihaivei писа Още
    Преведена ли е вече?
    преди 6 часа
  • Златко писа Още
    Въпросът в тази дискусия... преди 13 часа
  • Златко писа Още
    Е какво пък, сега поне... преди 18 часа
  • Daniela Gortcheva писа Още
    Съдът не е постановил... преди 23 часа
  • Atansov писа Още
    Искам да искажа... преди 1 ден
  • Юлиана Методиева писа Още
    Дълбокото навлизане в... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Но, за да се върнем към... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Повтарям: това, че в... преди 2 дни
  • Жоро Ончев писа Още
    Няма нищо заплетено -... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    здравите си инстинкти и...
    преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Не съм съвсем сигурен... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Айдеееей, пак си... преди 2 дни
  • Милена Моллова писа Още
    Иконоборството на Манол... преди 2 дни
  • Жоро Ончев писа Още
    Простичко е -... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Единственото, което се... преди 2 дни
  • Кунев писа Още
    Да, руснаците... преди 2 дни
  • Николай Угринов писа Още
    Страшно е, че вместо да... преди 2 дни
  • Николай Аретов писа Още
    Много интересна и... преди 2 дни
  • Росица Борисова писа Още
    Напълно съм съгласна с... преди 2 дни
  • Николай Колев писа Още
    Уважаеми г-н Енев, Нямам... преди 2 дни
  • Valpet писа Още
    Поне за мен, текстът на... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Към господин Николов,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Солидно, подплатено със... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Бърза схватка откъм... преди 3 дни
  • Цончо писа Още
    Към господин Николов и... преди 3 дни