Видрица

Корупция и избори

Според „Трансперънси интернешънъл“ българите са убедени, че корупцията в страната е непобедима. България е най-корумпираната страна в Европейския съюз. Няма друга страна, в която доверието към съдебната власт да е толкова ниско.

Автор: Владимир Левчев

Седем начина за празнуване на 24 Май

Вярно е, че на днешно време всички празници много си приличат. Особено когато става дума за обществени празници. Трябва да има събиране на хорско множество на едно място – ок. Трябва да има музика – добре. Трябва да има парад. Наистина ли трябва?

Автор: Ели Иванова

У Гарваноу аркадаш, гарван гарвану ВЕЧ око не вади, гарги нали има


Млада гарга билА много лета на гурбет. Събрала пари, загладила косъма, решила да се върне по родния край на екскурзия да види как е там хавата. Четири дена летяла, четири нощи по най-луксозните хотелски покриви спала, хеле пристигнала най-накрая у нейно царство Гарваноу. И о чудеса, о гарги – Гарваноу сега станал интернационален резерват, стрелкова база, сметище и централна алъш-вериш зона на своя регион.

Автор: Серкан Исмаил

Христос възкресе ли?


Накъде върви светът 2009 години след Христа? Все още християнското летоброене е общоприето. (Макар че има еврейски, ислямски, китайски календар – почти навсякъде по света годината официално е 2009-та.)

Автор: Владимир Левчев

За идентичността – личната и колективната

Поводът да се захвана с тази толкова сложна и трудна за улавяне тема бяха две неща. Първото: една анкета, озаглавена „Балканските идентичности“, а второто: едно изречение, написано под един от текстовете в „Либерален Преглед“ ...

Автор: Златко Енев

1985


Искам да ти напиша една моя „малка“, лична история, свързана със зимата на 1985 година, когато ни сменяха имената. Всичко е реално, макар и доста далечно и вече е като „полузараснала рана“. Спомням си го, с тъга, но не ме боли. Може би съм го преодолял. Може би...

Автор: Серкан Исмаил

За сериозността


Ще започна с един образ, който ме съпътства цял живот, още от мъгливите юношески години, когато го срещнах за пръв път в опушения малък киносалон на родното си градче. Странен човек беше този Люк – непокорният Люк, както бяха превели специалистите далеч по-богатото Cool-Hand Luke от оригинала.

Автор: Златко Енев

4 чифта цици и едно погребение


На 11 юни преди 26 години съм се родила аз. Не знам почти нищо за този ден. Знам само, че преди да ме роди майка ми е изяла 2 килограма ягоди. Знам, че денят е бил сряда, че съм се излюпила малко преди да започне култовия „Сънчо” и че на излизане от болницата майка ми е била 41 килограма.

Автор: Цвета Стоева

Радостният манастир


Шест млади монахини се преселват преди година от Македония в Северозападна България
.

 Един репортаж за неочакваните измерения на културния шок

Автор: Диана Иванова

За Санчо, свободата и зидовете вътре в нас

Наскоро, за кой ли път, гледах отново Стената на Пинк Флойд и Алън Паркър. Само че този път, за разлика от предишните, заедно със сина си. Опитах се преди това да го предупредя да не ми обръща внимание: общо взето, електрошокът при всяка среща с това чудо е твърдо програмиран някъде вътре в мен, той вероятно е част от операционната ми система, така че скърцането със зъби, пъшкането и въртенето във фотьойла – като пословичния настъпен червей – са неизбежна част от преживяването.

Автор: Златко Енев

Законът на Пинчук


Двадесет години в отдела по убийствата в нюйоркското полицейско управление и, братко, вече си видял всичко. Като например: уолстрийтски брокър нарязва на тънко своите малки четирима щото не можели да се разберат кой да използва дистанционното на телевизора. Или пък: болен от любов равин решава да сложи край на всичко като напудри брадата си с антракс и вдишва.

Автор: Уди Алън

Стефан Маринов – Писма до България (8)


Гогов, специално ти пиша днешното пред-коледно писмо. Разбери, брате, голям джумбуш тъкмя: до година време основите на цялата световна налуд­ничава система ще разклатя – и на източната, и на западната, но главно на източната. Предупреждавам те – ето и в печатан вид ти съобщавам, после да не кажеш: „Ей, бе, Стефане, по бели гащи ни сгащи с тая твоя парижка акция.“

Автор: Стефан Маринов

Стефан Маринов – Писма до България (7)


Вярно, Гогов, тъмно стадо е народа, безпросветно. Да вземе народната власт да построи с безкористна братска помощ завод-красавец край Козлодуй, а чворовете като вдигали главния кумин с крановете, да вземат да нашарят по него с двуметрови букви: „От хуй на хуй, та в Козлодуй.“ ... Как можа, Гогов, лумпенизираният козлодуйски пролетариат така да оскверни рожбата?

Автор: Стефан Маринов

Миризливите шедьоври


Като се има пред вид колко време и усилия влагат кураторите, колекционерите, търговците, учените и критиците, за да формулират остроумни съждения, отнасящи се до живописта, изглежда малко странно, че толкова малко хора са готови да използват някои от същите умения, за да изследват произведения на изкуството (някои от тях много изящни), които стимулират едно друго сетиво: обонянието.


За способността да приемаме


Спомняте ли си онези халюцинативни сцени от Ах този джаз, в които Джо Гидеон, главният герой на филма, преминава през петте фази на скръбта (по Кюблър-Рос), крещейки отчаяно финалното и необратимо I aceeeept?

Автор: Златко Енев

Пътуване с автобус 72 и любов извън време и холера


Така се случи, че трябваше да остана две седмици в столицата. София си е София режисиран хаос, трамваен звън, безумни задръствания по улиците, лъскави витрини и лъснали боклуци къде ли не, надпревара с времето и старостта, усмихнато есенно спокойствие в Борисовата градина, неонови климатизирани кътчета за деца из моловете и приказно осветена от слънцето Витоша...

Автор: Албена Прокопиева

За уважението и неговата липса


Искаше ми се днес да поумувам за онова странно нещо, което вероятно малцина от нас могат да уловят в думи, но всички могат да разпознаят за броени мигове – нещото, което ни държи изправени над водите и ни позволява да ходим дори когато всяко движение изглежда напълно, абсолютно невъзможно: уважението.

Автор: Златко Енев

52 и повече маргаритки …


Тя е най-невероятната жена, която познавам. Странен белег или непонятен знак на съдбата са двете й различни очи – едно пъстро и едно кафяво. Не носи очила, винаги може да извади от джоба си най-дръзкия женски поглед и от упор да те впримчи в него.

Автор: Албена Прокопиева

За душата под труфилата


Странно, как функционират тия най-човешки страсти, симпатиите и антипатиите. Виждаш един човек на телевизионния екран – симпатичен, привлекателен, преливащ от самочувствие, ентусиазъм и енергия, но нещо в теб се противи да купи красивата картинка, упорито търси в нея някакъв дефект и те кара да се чувстваш като онзи стар мизантроп, Шейлок, надхитрен от собствената си неспособност да прояви малко щедрост, да види в противниците си нещо повече от … м-да, противници.

Автор: Златко Енев

Стефан Маринов – Писма до България (6)


Да ти разкажа първо, Гогов, с няколко думи как съм се наредил тука в Градце-граде. Намерих един Бруно, който държи конюшна. Рина му на конете, зобец им давам, сенце – Бруно ми дава покрив, обяда и млякото, за закуска. Справям му също и бостана, а там я домат, я краставичка, я тикве винаги ще се намери.

Автор: Стефан Маринов

Мълчанието – злато, привилегия на агнетата или… любов


Прочетох, че мълчанието бива най-различно
мълчание по рождение, по необходимост, по желание, по принуда, от безразличие, мълчание заради нечия тайна. Кармата да мълчиш по рождение е страшна в света, в който говоренето е начало и край. Да мълчиш по собствено желание е повече от изкуство ...

Автор: Албена Прокопиева

От оградата до обяд


Онзи ден малкият ми син се прибира у дома и размахва знаменце на НАТО. Раздавали им ги в училище. Гледам го – и той ходи бодро. Може би това да е смисълът на образованието, казвам си. Да ходим бодри и изпъчени.

Автор: Жанина Драгостинова

За морала в политиката


Днес, четейки Ню Йорк Таймс, попаднах на нещо, което ме впечатли много силно. Разглеждах кратката биография (в картинки) на Сара Пейлин, избраната от сенатор Маккейн за вицепрезидентския пост губернаторка на Аляска ...

Автор: Златко Енев

Стефан Маринов – Писма до България (5)


Др. Председател,
Нашето епистоларно общуване идва към своя край. Скоро ще почна да на­бирам „Изыди, Сатана!“, а значи и потокът от моите писма до Вас ще седне. В днешния меркантилен век кой седи и дращи залудо? Стига. Слагам и аз то­чка.

Автор: Стефан Маринов

Мълчаливият бунт на жените


За онези от вас, които не са жени: нещата изглеждат малко трудни за разбиране докато човек не се е сблъскал сам със стената от безразличие и непризнаване на положените усилия, от която е заобиколена така наречената „женска работа“ ...

Автор: Златко Енев

Език, литература и идентичност


Езикът е не само основа на нашата национална идентичност. Той е нещо определящо за нас като човешки същества. Без език не бихме могли да имаме рационално структурирана памет. Без език не бихме били способни изобщо да мислим ...

Автор: Владимир Левчев

Пътеводител на хералдическия стопаджия


Пролет е – слънце грее, птички пеят. Е, как да не се настрои човек романтично в месеца на розите и любовта? И мене ме зарази любовното настроение. Дотолкова, че не ми стига да обичам само един или няколко души, ами реших да се обясня в любов на родината си.

Автор: Мариана Евлогиева

Стефан Маринов – Писма до България (4)


Гогов, брате, какво става, бе Гогов? До кога още ще търпим туй чудо в Полша? Че там работният добитък хептен през просото го удари. Като са работници и като произвеждат целокупния национален продукт, мислят си, че са все и вся и че всичко им е позволено, волята на класата в закон искат да издигат. То бива разпищолване, то бива разхайтване и разлабване, ама то много лабаво стана в тая братска Полша ...

Автор: Стефан Маринов

Стефан Маринов – Писма до България (3)


Но ти кажи, Гогов, правилно ли е това: Човек да гласи и тъкми с годи­ни философските си, житейски и социални концепции, да прехвърля тонове с литература, да слуша стотици и хиляди човешки изповеди, да си изгради с труд и мъка, в съмнения и прозрения някакво верую и един божи ден да си разпаше каиша някой Мильо и за десетина минути да му обърне всичките кон­цепции с краката нагоре ...

Автор: Стефан Маринов

Изповеди на един разкаян геймър

Всичко започна някъде около година след развода ми. Искам да кажа, след като жена ми ме напусна – разводът май и досега не е напълно в сила, не знам точно, защото тя се занимава с тия неща, докато аз ги оставям да профучават през живота ми. Преди не знаех, че съм такъв човек, но такъв излязох в края на краищата: човек, който отказва да води войни, точка. В живота, в реалния, отказвам. Виж, на екрана на компютъра е друго нещо …

Автор: Златко Енев

Стефан Маринов – Писма до България (2)


Е-е-ех, др. Председател, къде беше Южна Франция, къде беше онуй китно савойско селце с ширналите се крушови градини и закачливия смях на гаронките и луарките измежду клонките на фиданките, къде е Кирилчо, милият Ки­рилчо, дето все през работно време му се досираше! Отиде си златната есен, окапаха листата, отлитна и цялата година – сякаш беше миг.

Автор: Стефан Маринов

Пътеводител на ментрологическия стопаджия


Задавате ли си често – ако не често, то поне понякога – въпроси за Човека, Вселената и всичко останало? Привлича ли ви недосегаемото? Умеете ли да виждате екзотичното дори в познатите неща около вас? Обичате да пътешествате през времето и пространството? Ами тогава просто вдигнете палец и стопирайте някой Наблизо Летящ Обект. Добре дошли на борда. Не пушете! Затегнете коланите!

Автор: Мариана Евлогиева

За Батак – вчера и днес


Както често става, една година се е изнизала преди човек да го е забелязал. Така и с тази странна годишнина – онази от всенародното негодувание срещу „случая Батак“, която ни направи (за кратко време) почти толкова добре познати (или по-скоро разпознаваеми) за Европа, колкото и нашите съседи, сърбите.

Автор: Златко Енев
Посетители: 132

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Valpet писа Още
    Отчаян опит за "научна"... преди 1 час
  • Гост писа Още
    Не е ли по-вероятно тези... преди 5 часа
  • Гост писа Още
    Не знаех, Златко, че... преди 5 часа
  • Гост писа Още
    Ученият не е създал нов... преди 6 часа
  • Златко писа Още
    Всичкото много хубаво,... преди 6 часа
  • Гост писа Още
    Точно затова, Златко,... преди 7 часа
  • Зори писа Още
    Както бе забелязал... преди 10 часа
  • Златко писа Още
    Мария Павлова писа:
    Нима записването в...
    преди 1 ден
  • Quod petis, hic est писа Още
    Истината, знайно, е... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Какво означава десни?... преди 1 ден
  • Мария Павлова писа Още
    Когато Бог е създал... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Изглежда никой няма думи... преди 2 дни
  • Todor Tuparov писа Още
    Видов ден. Толкова е... преди 4 дни
  • Юрий Проданов писа Още
    Понеже темата ме... преди 6 дни
  • Valko писа Още
    Поредното полезно... преди 6 дни
  • Зори писа Още
    Аз харесвам статиите в... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Много поучителни четива... преди 1 седмица
  • Комитата писа Още
    Чак сега попадам на този... преди 2 седмици
  • някъде в Европа писа Още
    Кога се очаква прожекция... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и резултатите от... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Maria Noriega...
    преди 2 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Жестоко откровен текст.... преди 2 седмици
  • Маги писа Още
    Лесно е да НЕ приемаме... преди 2 седмици
  • Михаил Василев писа Още
    Не съм гледал филма , но... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не съм гледал... преди 2 седмици