Видрица

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си поискат...

 

Проклятието на емпатията. – Има немалко хора, които не успяват да постигнат самостоятелност на мисленето не поради слабост на интелекта, а просто защото разбират другите прекалено добре.

 

За различните видове мечти. – Като наивник се разкрива писателят, който си мечтае да държи читателите си в плен, да обсеби душите им. Единствените читатели, за които си струва да се мечтае са онези, чиито души не могат да бъдат хванати в плен, обсебени.

 

Let the music do the talkin ... – Започне ли да отваря устата си прекалено много, творецът автоматично затваря устата на творбата си.

 

За справедливостта в изкуството. – Голямата литература е невъзможна без големи читатели. Казано другояче, всички читатели имат авторите, които заслужават.

 

Не се вживявай прекомерно! – Моментът, в който човек започне да вижда в себе си Жертва, е същевременно онзи, в който той подписва готовността си да стане Палач.

 

За болестта и пътя. – Нерядко е нужно човек да се разболее сериозно, за да започне да живее истински.

 

Не става само с пипе, трябва и опит. – Младостта ми изглежда някак несъвместима със скромността. Не по липса на интелигентност, разбира се. Човек трябва да е оставил зад гърба си някоя и друга по-дълбока криза, за да може да приеме на сериозно идеята за собствената си незначителност.

 

Sancta simplicitas на опита. – Нищо – или само малко – вярно в това, че опитът правел хората по-разумни. Единственото, което успявам да открия самият аз е, че колкото повече остарява, толкова повече човек става самият себе си.

 

За вратите и пътищата зад тях. – Повечето важни врати на този свят водят от света накъм самите нас. Ето защо единственият начин да се отвори една такава врата е да се престане с натискането.

 

За измамността на убежищата. – „Патриотизмът е последното убежище на негодника“, казва Самюъл Джонсън. След около две десетилетия, прекарани в наблюдение на най-различни патриотизми – европейски и други – аз бих искал да добавя само: „и негов доброволно избран ад“.

 

За относителността на времето. – Един Дон Кихот, който обикаля родината си в продължение на няколко години, е обект на насмешки и подигравки, в най-добрия случай – на милостиво състрадание. Оставете обаче същия този образ да обикаля Европа и света в продължение на няколко столетия – и той се превръща в недостижим образец на съвършенство.

 

Money can’t buy me love – Основният проблем, който имам с времето, в което живеем е, че повечето хора днес разбират свободата единствено като свобода да се правят пари. Защо ли е толкова трудно да се разбере, че повечето купени неща на тоя свят не са важни – или, което е същото, че важните неща на тоя свят не могат да бъдат купени?

 

За ползата от недоверието. – Нещата от живота, както изглежда, са разделени на две основни категории: очевидни и недостъпни. Една от по-големите заблуди на ранната младост се състои в увереността, че ходът на времето постепенно ще изличи границите между тези две толкова несъвместими области на битието. Заплахата на по-късната младост пък се състои в увереността, че недостъпното вече е очевидно.

 

Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.
Други статии от този автор

Посетители

16
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 4 часа
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 7 часа
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 1 ден
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 5 дни
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 5 дни
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 1 седмица
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 1 седмица
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А тук, ако намерите... преди 2 седмици