1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

16.XII.1982

Гогов, време е да свърша с кореспонденцията и до тебе. До Балевски още през април миналата година я приключих, но, виждаш, ти ми стана по­мил на сърцето.

Гогов, специално ти пиша днешното пред-коледно писмо. Разбери, брате, голям джумбуш тъкмя: до година време основите на цялата световна налуд­ничава система ще разклатя – и на източната, и на западната, но главно на източната. Предупреждавам те – ето и в печатан вид ти съобщавам, после да не кажеш: „Ей, бе, Стефане, по бели гащи ни сгащи с тая твоя парижка акция.“ Затуй обувайте си панталоните дорде е време, надявайте чизмите и почвайте да ритате. В книгата THE THORNY WAY OF TRUTH, която наскоро из­лезе, вече обявих: ако не се случи нещо непредвидено то, в случай че Ор­лов не бъде освободен, на 16.1.1984 г. ще се запаля пред съветското по­солство в Париж. Ти ще кажеш: „Като си щур, пали се.“ Не е така, Гогов. До шестнадесето число на месеца януари осемдесет и четвърта година[1] голямо име ще имам – нищо чудно и Нобель на шее да ми се поклаща. Мъчно ще могат съветите да преглътнат това самоизгаряне. Такъв резонанс може да се получи, че империята отзад Урала да се заклати. Сега още кой ме знае кой ме познава. Какво му е да ме хлопнете в някоя тъмна улица. А ут­ре – и да ме хлопате – късно. Ако ви мързи тука по Европа да ме дирите -готов съм по всяко време да си пристигна (за своя сметка) в татковината и да ви се явя пред законен съд. Че поопретнете се – теглете там една присъда година-две (пет са много) – въпроса е само да ме извадите от играта. Пък и в психиатрията при проф. Темков може да ме тикнете да си по­ритам топка с идиотите, а те да викат колкото им глас държи: „Айде, Айн­щайн, давай, зад теб никой няма.“[2] След като аз самият обявявам, че ще се паля, какъв по-остьр клиничен случай искаш за намеса на санитарните вла­сти. Може ли като при буржоазните демокрации да оставите най-ценния ка­питал да се разпилява. Че тя парижката полиция взе мерки, а вий да седите да блеете. Ето предупредил съм, черно на бяло съм го написал – тая книга ще я пратя с препоръчана поща и на теб и на Балевски – след това да не го заосуквате с Председателя като ви изтъпанчат пред вишестоящите инстанции, че не сте ми били разбрали намеренията. Да седиш и да блееш, след като държиш в ръцете си тая книга, това е все едно да получиш от Пена записка: „Геле измий куреца и ела утре в седем да ме ебеш под крушата“, а ти да си почовъркаш носа, да плеснеш една муха по бузата и да заключиш: „Не й го разбирам на пуста Пена намеко.“ И да продължиш да умуваш над френската транскрипция на хорските имена.

Повтарям, Гогов, кръст ти Правя – решил съм да освободя Орлова. А и си­туацията е добра. Моя Орлов и новия батюшка нали са адаши. По тая линия поне Юрий Владимыч трябва да отстъпи. Представи си, че някакъв Ангел държат затворен в мазето на Първо районно и трябва само пръста си да помръднеш да го освободиш, а ти да кажеш „Не!“ Не допускам така да си плюеш по името. И Юрий Владимыч, и той, вярвам няма да плюе. Тука всички кремлинолози и по Европата и в Америка само това разправят: колко умен бил Юрий Владимыч, след Екатерина Велика друг по-умен цар в Русия не е има­ло – и самия Владимир Илич задминавал. А по добрина, викат, направо на Царя-Освободител се метнал. Та докладвайте тази книга час по-скоро на со­фийските началства – те да я докладват на московските. Да завъртим коле­лото – да освободят Орлова преди шум да се е вдигнал, тихомълком да му отключат вратата и да иде да си кореспондира с арменската академия. Но ако вземете, вместо да докладвате нагоре, да умувате: „Абе ще се запали ли тоя Стефан, или само така ни плаши както континенталните китайци, като пра­щаха на тайванците ‚последно най-строго предупреждение‘“, и оставите скан­дала да избухне – тогава, Гогов, ще се хапете с Председателя по гъзовете до като кръв пуснат, да си го знаете.

А аз твърдо съм решил да се запаля. Омръзна ми по тая земя да шетам гол и бос. Искам час по-скоро да си се кача при дяда Господа на небето, да си попапквам попийвам с другите светци и да си гледам кефа на старини из райските градини.

Но лесно, Гогов, няма да се дам – и това да го знаеш. Ще го накарам Митеранчо и пред трите канала на френската телевизия да ми подскача до като се мъчи да ме уговаря да не се паля. Добре да си го знаете с Предсе­дателя. Предупредил съм ви – ето всичко черно на бяло имате. А моята дума до сега на две не е ставала.

С мъжка прегръдка и с твърдата вяра, че не си роб на Сатаната,

Твой любещ те брат:

Стефан



[1] Чуваш ли бе, Гогов, 84-та година – решителната година в новата човешка история и в историята на комунизма. Остави ти Оруел и Амалрик, за тая година още Черният Паяк и Нострадамус са писали.

[2] Голям голмайстор бях в лудницата. Аз, Гогов, топка много не знам да ритам – нали все хайлайфския спорт с белите гащички го играех, смятах топкоритането долно качество. Та имаше някои идиоти къде-къде ме превъзхождаха. Но тия идиоти, както тичат да вкарат топката в горната врата, изведнъж се сепнат и се понесат да я вкарват в долната, стигнат долната и обърнат пак да я гонят към горната – така че голове не бележеха. А аз бях целенасочен – изпречи ли ми се пред краката врата – винаги вътре – и бележех голове на повалия.

Pin It
Стефан Маринов
Стефан Маринов (1931–1997) е български физик, писател – и не малък чудак – чийто „роман в заявления“ Изыди, Сатана!, издаден през 1981/82 от автора в Австрия, днес бива разглеждан от познавачите като върхово постижение на модерната сатира.
Други статии от този автор

Посетители

47

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Нойкьолн е част от... преди 23 часа
  • Златко писа Още
    Ходил съм, викаш, знам... преди 23 часа
  • Кунев писа Още
    Напишете нещо за... преди 1 ден
  • Баба Катя писа Още
    Голяма тема за много... преди 3 дни
  • тодор каварджиков писа Още
    пиши младене пиши... преди 6 дни
  • Младен Стари писа Още
    Ако не беше публикун... преди 1 седмица
  • MP писа Още
    Тази книга/тематика е... преди 1 седмица
  • Румяна Илиева писа Още
    Първи трепети,една... преди 2 седмици
  • ЙК писа Още
    Много добра статия с... преди 2 седмици
  • Татяна Ангелова писа Още
        Четох коментара... преди 2 седмици
  • Антон Миленков писа Още
    Съжалявам, но не го... преди 2 седмици
  • Мартин Заимов писа Още
    Българите, имаме един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Декарт, български... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Много ликуване -... преди 2 седмици
  • Люба Александрова писа Още
    А дали изпробването... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Великолепният... преди 2 седмици
  • Надежда Иванова писа Още
    Радвам се,че Албания... преди 2 седмици
  • Милен Радев писа Още
    Позволявам си да... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Това което се пише е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    М-да. Комарът, кацнал... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Изключително съм... преди 3 седмици
  • красимир митев писа Още
    много поучително... преди 4 седмици
  • Кунев писа Още
    Бях в Немско няколко... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Ева! Много... преди 4 седмици
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст за... преди 4 седмици