Видрица

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 „Човешкият глас не може да стигне такива дълбини,
както шепотът на съвестта.“

Махатма Ганди

Да бъдеш втори, означава, да бъдеш първи сред загубилите. Е, не е чак толкова лоша позиция, особено ако става въпрос за някой, който се е считал за втори след Исус. Разбира се, това е Джон Ленън. През октомври 1963 г. в театъра на Уелския принц, по време на концерт пред английската кралица Елизабет II, Джон Ленън произнася първата си от многото знаменити реплики. Обръщайки се към бедните почитатели на Бийтълс от задните редове в залата, които приканя да ръкопляскат, той поглежда към официалните ложи на богатите и произнася: „А вие там горе подрънкайте с накитите си“. През целия си живот до нелепата си смърт пред „Дакота билдинг“ в района на Нюйоркския „Сентръл парк“, Джон е живял напористо и сърцато. Джон не може да бъде пророк на новото интернет-поколение, което отделя все по-малко време за душевни терзания и все повече за посвещение в хедонизъм. Удоволствието преди всичко. Мисленето и алтернативният избор са като хребета към гърдите на някоя Пайнер-кокона – невъзможни и недопустими. Лозунгът, който се харчи днес, е „Харча, значи съществувам“. Няма как да е иначе, след като една 30 секундна реклама в САЩ достигна 2 600 000 долара и беше излъчена в паузата на финала по американски футбол. Понастоящем рекламата е най-големият обществен диктатор и една рекламна кампания на фирмата „Шанел“ струва колкото бюджета на българската кинематография за около 10 години. Ние сме вече постоянна жертва на невъзможното щастие, което е само на телевизионния екран, по знойните плажове на Невърленд. Това общество отдавна не диша с изсвиреното и написаното от Борис Виан, който, макар да не живя дълго, ни завеща никому ненужни днес послания като това – „за онези, които не ги притежават, щастието не е в парите“. Докато не започнем да правим нещата с разум, преминал и през сърцето, няма да оставим на децата си нищо прилично. Живеем като агностици, които напълно са загърбили едната от двете възможности – Бог все пак да съществува някъде и да очаква от нас добри дела. „Човек винаги си намира извинение, за да продължи да живее“, ни завеща същият този Борис Виан. Той си замина по-рано, отколкото самият е очаквал, но ни остави замислени за себе си и самоубийствените ни претенции. Кой има вече наглостта да се обяви за щастливец след това безмилостно унищожение на природата около нас, на аморалното ни поведение, което ни кара да мултиплицираме постоянно грешките си и, без да се учим от тях, да гласуваме като изкуфели зомбита за едни и същи малограмотни политици, които са ни яхнали от десетилетия. Трябваше да минем през поредните безуспешни избори, за да си припомним Джеймс Патерсън, който има една остроумна фраза по този повод: „Не се бори с прасе. Накрая и двамата ще се окаляте, но на него това ще му хареса!“

Трябва ли да останем безгрижни и бездушни в една общност на послушни добичета, които имат намерение да живуркат така хилядолетия? На мен вече не ми харесва и разбирам как постепенно се предавам. Започвам да усещам калта на прасето по себе си. Губя надежда, а толкова ми се иска да остана още поне за кратко онова малко момче, което четеше и попиваше жадно Стария Дюма и преплува океаните с „Наутилус“.

Не това, което вършиш, те прави такъв, какъвто си, а начинът, по който го вършиш“, каза един друг велик музикант – Пол Макартни, който е свръхбогат, но за разлика от други богаташи, живее с идеята, че богатството е само една възможност да разбереш, че всичко е в делата, които оставяш след себе си. И нека никой не се опитва да бъде ироничен, защото поне един от близките ви хора е станал по-добър, след като е чул само три тона от Бийтълс. Ние, българите, нямаме друг шанс да бъдем забелязани от света, освен ако не започнем да правим простите неща – да бъдем хора, да бъдем почтени, да бъдем сърцати, по-образовани и отговорни към България. Започвам да се съгласявам с онези, които твърдят, че нашето образование е достигнало вече връхната си точка на ефективност, защото започваш да учиш още невръстно теле, а излизаш от него завършено говедо. Стига пошли подражания. Да осмислим онзи стих от Бхагават Гита, който гласи, че е по-добре да загинеш по своя собствен закон, отколкото да следваш чуждия. „Да бъдем пак, каквито бяхме“ е възрожденски призив на Добри Чинтулов. Да се завърнем към корените, от които разцъфна тази нация – богомилството. Там е началото на българското Възраждане. Чрез богомилството ние дадохме на Европа своя принос към Свободата на Духа. Другите нации си имат Исус, Сократ и Буда, а ние имаме Боян Мага (Венеамин). Ето ви тема, която си струва да разгърнете в душите си. Ако искате да се докоснете до космогонията на богомилите, ще ви помогнат книгите „Богомилски легенди“ и „Богомилство и Богомили“ на Николай Райнов. Изгонените от България богомили са отнесли своите идеи и култура на Запад и народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. Това е едно от нещата, с което трябва да се гордеем, защото е българският принос към световната култура. Богомилите дадоха нов живот на истинското християнство, непокварено от църква, велможи и властолюбци – така, както са го разбирали първите християни. Да се върнем към себе си и завещаното от богомилите – вдъхновението да останеш в Любовта или поне в любовта към България, която ти се е доверила, да бъдеш част от нея. Да й останеш верен като Джулиета Масина, съпругата на Федерико Фелини, която през целия си живот е била само с един мъж, на когото е останала вярна докрай – нейният Фелини. Верен на великия Федерико Фелини остана и Марчело Мастрояни, изиграл всичките главни роли във филмите на Маестрото. Ако искате да разберете защо, върнете се към един от шедьоврите на Фелини, филма „Долче Вита“. В този филм Мастрояни е повече от блестящ.

Хайде да пробудим най-после душите си! Надявам се, че вече сте разбрали – Бог не е в църквата, а вътре в нас и поради това не може да се отнасяме към него като към чужд или липсващ. Не можем да виним Създателя за единствената му грешка, Сътворението, след като ние самите сме изтъкани от толкова много грешки, че сме готови да си простим всяка една. И без това Той е дълбоко опечален от нас и вероятно вече е станал краен атеист, наблюдавайки своето творение – съвременната Цивилизация, която постепенно ни води към ритуално самоубийство. Нелепо е, но дори и за това самоубийство е вече твърде късно. Общество, което е загубило усещането за мярка и способността да се самоограничава, е обречено. Трябваше да се родим преди появата на човека. Както пише Емил-Мишел Чоран, „всичко замислено и изпълнено от времето на Адам е подозрително, опасно или безполезно“ и горко на онези, които усещат чрез дишането си, че са човеци и носят отговорност за делата си. Тяхната съдба е най-тежка, защото вече се задъхват от скоростното пропадане. Остава ни възможността да изненадаме Бог поне веднъж и да бъдем на висотата, на която никога не сме били, защото природата рано или късно ще си вземе обратно парчето земя, което ни е дала под наем. Връзката ни с Бог и Природа е чрез делата ни и точно те трябва да светят.  Удивлявам се, че след всичко онова, което надробихме на България, все още се намират българи, които си отиват от този свят с достойнство. Тези, които сме все още тук, трябва да си спестим поне една грешка, която повтаряме многократно – да поверяваме съдбата си на хора, които не ни заслужават. Иначе ще си отидем от света с мисълта, че сме избрали грешния път и грешната страна. Ако не приемете, че от вас зависи всичко и личният ви морал е по-висок от този на политиците, които ви управляват, не сте готови за промяна и няма да промените това общество. Заприличахме на народ, който е изчерпал своята мисия и няма какво повече да каже и да даде. Затова виновно тъпче на едно място. Предстои ни дълъг път на прочистване и ако не тръгнем по него, към нас българите ще продължат да се отнасят така, както един дебел арабин към засукана френска сервитьорка: Попитал я «Имате ли жабешки крачета?“, „Разбира се, господине!“, отговорила тя. „Хайде тогава бързо скок-подскок към кухнята и ми донесете един овнешки дюнер и без много ква-ква!!!“

Това само ми напомня, че Създателят не е трябвало да продължава, след като е сътворил света на фауната… Трябвало е да сътвори само децата и лудите, защото само те заслужават прошка.

Бъдете здрави, любознателни, обичани и вдъхновени!

Източник

Коста Костов
Коста Костов е лекар. Ръководи Клиниката по белодробни болести във Военномедицинска академия. Специализирал е в Швейцария, Германия и Англия. Член е на Академичния съвет на Военномедицинска Академия. Лектор по белодробни болести към Медицинския факултет на университета „Св. Климент Охридски“, София. Извън професионалните си интереси е страстен любител на джаза, добрата книга, българската поезия, червеното вино и футбола. Посетил е 35 страни на четири континента. Освен родния Бургас, в сърцето му са Барселона, Лондон и Сан Франсиско. Няма идоли, но има житейски кумири, които правят разликата вдъхновяваща. Автор е на книгата „Посоки на вдъхновението“, изд. Факел.
Други статии от този автор
Посетители: 117

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Златко Ангелов писа Още
    Напълно съгласен с Ангел... преди 2 часа
  • Ангел Николов писа Още
    Самата идея, че която и... преди 3 часа
  • Българин писа Още
    Златко, Златко,... преди 2 дни
  • Яни Милчаков писа Още

    Вече казах за... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    "Чете го като дяволът -... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Разбира се. Случва се не... преди 2 дни
  • Яни Милчаков писа Още
    Уважаеми Златко,
    Кратки... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    А между другото, Лешек... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Две забележки: първо, да... преди 2 дни
  • Яни Милчаков писа Още
    И още нещо. Интегрално... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Делото на Дянко Марков... преди 3 дни
  • Кунев писа Още
    Няма нищо по-ненаучно от... преди 3 дни
  • Павел Павлов писа Още
    Надя,както прокурорът... преди 3 дни
  • надя писа Още
    Оцелял сте, разбира се.... преди 3 дни
  • Яни Милчаков писа Още
    Добавям- това развитие,... преди 3 дни
  • Яни Милчаков писа Още
    Скъпи Златко,
    Думите Ви... преди 3 дни
  • Павел Павлов писа Още
    Обекти на съдебна... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Все пак е силно... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Не знам как да нарека... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря и за двете... преди 3 дни
  • Павел Павлов писа Още
    След общите приказки... преди 3 дни
  • Яни Милчаков писа Още
    Към бележката на Искра... преди 4 дни
  • Искра Баева писа Още
    Все пак с риск отново да... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Публикувам този... преди 4 дни
  • Павел Павлов писа Още
    Господин Стоянов,истини... преди 1 седмица