Видрица

Ваканция в Иран

През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран току-що бе се случила революцията, бушуваше война [с Ирак]. Повечето от пътуванията ни бяха до вилите на семейни близки и приятели. На няколко пъти ходихме до Шомал, както се нарича гористата област на юг от Каспийско море.

А сега гледам към днешната [иранска] младеж – хора, които пътуват на автостоп из страната, откриват островите ѝ, планинските проходи и пустините с променливи цветове. Изминаха повече от три десетилетия, преди иранците отново да се осмелят да излизат навън; днес те изглежда не могат да се наситят на това ново усещане.

Автор: Невша Таваколиан

Най-четените текстове за 2016

По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили най-интересни за изминалите дванадесет месеца. Без особени коментари – текстовете със сигурност говорят най-добре за самите себе си.

Правите кроасани и залезът на цивилизацията

Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от новината, че британската супермаркетна верига „Теско“ е решила да преустанови продажбата на кроасани с формата на кроасани. Всъщност компанията оповести, че няма да продава повече „закривени кроасани“, но като имаме предвид, че „кроасан“ означава полумесец, за езиково будния наблюдател тази формулировка е малко самоанулираща се: ако това, което ви продават, не е закривено, то изобщо не е кроасан. За да бъдем честни обаче трябва да кажем, че думата е мигрирала в английския език не със значение „ронлива кифла с форма на полумесец“, а просто със значение „ронлива кифла“; една промяна, от която се е родил обичаят на нюйоркските пекари да наричат pain au chocolat – цилиндрична кифла с шоколадов пълнеж – „шоколадов кроасан“, въпреки че става дума за нещо, което е много далеч от формата на кроасана, и което прилича именно на pain au chocolat. Това ме дразни и обикновено не го крия, макар че по този начин се оказвам в една лодка с по-малкия ми брат, заклет италианофил, който, когато му поднесат biscotti, не пропуска да даде израз на раздразнението си, като напомня, че това всъщност е едно единично biscotto.

Автор: Адам Гопник

Пролетен полъх в Париж

През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си дървета, парадоксални предвестници на пролетта във все още щипещия студ. Пищни цветове на камелии и магнолии придават феерична нотка на едва напъпилите дървета при фонтана на Мария Медичи. Но любителят на причудливи флорални композиции и пролетни емоции може да продължи разходката си в очакване на нови цветни наслади. Стига само да се спусне по булеварда Сен-Мишел, да прекоси Сена, за да попадне в друго кътче с екзотични акценти в самото подножие на катедралата Света Богородица. Там в първите седмици на април ще го изненада гледката на каменните дантели на всеизвестната църква потънали в розови къдри на японски череши. Неочаквано наистина на пръв поглед за един паметник на средновековието, дълбоко вкоренен в земята на Франция. Но катедралата е в крак с времето. Тя е космополитно място, където звучи реч от четирите краища на света. Така, че съчетанието ѝ с екзотични декоративни елементи е само израз на взаимното влияние на културите.

Автор: Ралица Фризон-Рош

Нанкин – стар и нов Китай

Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се чувства забързания ритъм на растежа. Мащабът на осеммилионния град е респектиращ, но той е на 15-то място по население сред китайските градове… Разположен в делтата на река Яндзъ – централно място на източен Китай – Нанкин е условна пресечна точка на северната и южната половина на страната, разполагащ с едно от най-големите речни пристанища в света, достъпно и за морски кораби. Нанкин е административен център на провинция Джянсу, която е най-богатият район в Китай по доход на глава от населението, макар и неравно разпределен между богатата южна част (в района на делтата на Яндзъ включващ Нанкин и Суджоу) и по-бедната северна част на провинцията.

 Автор: Аврам Агов

Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия, част от Китайската народна република, подслонява повече от 7,3 милиона души на пространство от само 1,104 квадратни километра. В резултат тук се е получила една от най-големите гъстоти на население по цялата планета – 6,650 души на квадратен километър [за България съответната цифра е 67, а за Канада – 4, Бел. пр.] В една толкова ограничена и гъсто населена околна среда строителните предприемачи обикновено правят колкото се може по-високи жилищни сгради, което води до появата на много специална градска архитектура, наричана от някои хора бетонна джунгла. Агенция „Ройтерс“ съобщава, че цените на жилищата в Хонг Конг са нараснали със 120 процента от 2008 насам, тъй като цените на пазара за луксозни жилища се покачват от търсенето на богати купувачи, идещи от Китай.

Автор: Алан Тейлър

По Сена, в Париж

В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от слънчеви зайчета, ту помръква в дъжда. Сутрин се обвива с воали мъгла, вечер се облича в черно и златно. Тя винаги е тук, макар че неспирно си идва и неспирно си отива. От две хилядолетия насам тя се лее, люлее, тупти, ромоли насред френската столица, на която извивката ѝ е придала бадемова форма.

Автор: Ралица Фризон-Рош

Най-четените текстове за 2015

И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава, вече под формата на традиция. Подредени според броя на посещенията, по-долу ще намерите 30-те най-четени текста за миналата година. И, както се полага при всяка традиция, представянето не може да бъде проведено без определени статистически заключения. Кои са най-очевидните промени в сравнение с миналата година?

Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на света?

Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в света.

Ресторантът, с две звезди според скалата на Мишлен, е спечелил наградата отново през 2014, след като предишната я е отстъпил на испанския El Celler de Can Roca. Типичното меню, което се предлага на гостите, включва около 20 малки блюда, повечето от които нямат особена прилика с нещата, които човек незабавно би идентифицирал като храна. Пробното меню струва около 280 евро на човек. Подходящите към вечерята вина се подбират на цена от около 170 евро на човек.

Автор: Джули Зевелов

Най-красивите библиотеки по света

Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която и да е тема не е нужно да е в скучна и безлична сграда, както ще видим сега. Макар книгите да са същественото в една библиотека, да бъдете обградени от невероятна красота и атмосфера винаги е много по-приятно.

Лондон в червено и черно

Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is More, в изпълнение на моя стар приятел и майстор на камерата, Моис Файон.

Истинска наслада, не само за очите...

Автор: Моис Файон

Слизате ли на следващата?

В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро ще слезете в метрото. То винаги е някъде наблизо, там на ъгъла, на съседната пресечка, на кръстовището отсреща, обозначено с емблематичната буква „М“. Влизате в станцията, вдъхвате мириса на железен прах и спускането започва в лабиринта от оплетени коридори, проходи, преходи, галерии, перони и коловози. Днес това е напълно естествено. В началото обаче, нещата са изглеждали другояче.

Автор: Ралица Фризон-Рош

Най-четените текстове за 2014-та година

Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от „Либерален преглед“ за миналата година. В случай,че сте пропуснали нещо, тук можете да го намерите отново. Предупреждавам: нивото е не съвсем равномерно! Но пък, какво да се прави, не случайно е казано „Глас народен – глас божи“…

Мистерията на ГО

Мнозина играчи на ГО гледат на играта като на последния бастион на човешка доминация над компютрите. Това гледище, което мълчаливо приема тезата за някаква битка между хората и машините, е дълбоко погрешно. Всъщност компютрите не могат да „спечелят“ нищо, не и докато не са в състояние да изпитват истинска радост от победата и тъга от загубата – едно програмистко предизвикателство, което прави ГО да изглежда като Тик-так-то. Мачовете на компютърния ГО не са последната крепост на мозъка. Те показват по-скоро какво огромно разстояние има да изминат машините, преди да постигнат нещо отдалечено подобно на истинска човешка интелигентност. А докато дойде този ден, най-добрият подход вероятно е онзи на самите програмисти. „За мен това е удоволствие“, казва Кулон. „Но това е всичко“.

Автор: Алан Левиновиц

Изкуството на китайския сюрреалист Чен Вен Линг

Китайският скулптор-сюрреалист Чен Вен Линг създава творби, наситени с пареща социална сатира, но и внушаващи респект чрез мощното си, драстично излъчване. Роден през 1969 в много бедно семейство в провинцията Фуцзян, днес той се радва на международно признание, а творбите му се продават на баснословни цени. В някакъв смисъл всичко това изглежда като алегория за развитието на цялата страна през последните четиридесет години...

Софийски следобеди...

Зад привидно непретенционзото заглавие на този фоторепортаж се крие остро око и особен усет за ситуации. Всъщност, ако трябва да бъдем откровени, всяка от снимките тук е сюжет за малък разказ...

Автор: Моис Файон

Една междинна равносметка

И така, огромната работа по прехвърлянето на съдържанието на „Либерален преглед“ от чисто интернетски към по-подходящ за претърсване, ползване и архивиране, „библиотечно-адекватен“ формат, приключи, поне на този етап. Обемите се оказаха удивително-уморителни дори и за самия издател на списанието (по-долу ще намерите по-пълна информация). И, както при всяка подобна работа, подреждането на съдържанието разкри някои доста ясни тенденции в развитието на изданието…

Автор: Златко Енев

Хензел и Гретел

Казват на Маргарет Тачър:

– Немците ни биха на футбол, спорт, който ние англичаните сме измислили, те ни биха на нашия национален спорт.

А тя:

– Ние два пъти ги бихме на техния.

Автор: Димитри Иванов

Берлин, ти тъй прекрасен си, Берлин!

Тази идея всъщност се роди още преди три години, непосредствено след излизането на „Реквием за никого“, но по онова време тя се оказа мъртвородена. Днес, три години по-късно и при значително променени обстоятелства, вече е крайно време за нов опит.

Нещо като (издателски) манифест…

Ако съдбата на хората е да посрещат смъртта, то съдбата на идеите – или поне на онези сред тях, които го заслужават – е да я избягват, тоест да търсят безсмъртие. Такава, или някаква подобна на тази, е надеждата, с която започвам това начинание, поредното в кариерата ми на човек, отказващ да спи прекалено спокойно, или „будител“, както това се нарича в някои от по-оптимистичните версии на българския национален разказ.

Автор: Златко Енев

Кратък експеримент по (социално) бъбрене...

Гледам, Венци Занков показал тази хубава картинка във Фейсбук, а пред нея народът се наредил да зяпа и да псува (много народ мъжки, очевидно, не може да се примири с мисълта, че туй женорята вече страх от нищо нямат). Викам си, я да я покажа и при мен, да видим какво ще стане...

Автори: Хели Мандил, Златко Ангелов, Златко Енев, Ку-Ку

Писмо в бутилка, или както ви харесва...

Да бъдеш втори, означава, да бъдеш първи сред загубилите. Е, не е чак толкова лоша позиция, особено ако става въпрос за някой, който се е считал за втори след Исус. Разбира се, това е Джон Ленън. През октомври 1963 г. в театъра на Уелския принц, по време на концерт пред английската кралица Елизабет II, Джон Ленън произнася първата си от многото знаменити реплики. Обръщайки се към бедните почитатели на Бийтълс от задните редове в залата, които приканя да ръкопляскат, той поглежда към официалните ложи на богатите и произнася: „А вие там горе подрънкайте с накитите си“.

Автор: Коста Костов

Десет заблуди за езика у нас

Ако поимам да отбележа тук „десет заблуди за езика“ у нас, то не е че са само толкоз; но толкоз намирам от пòважните, за да обърна върху тях вниманието на радетели, които обичат да решават въпроси за българския книжевен език и правопис.

Автор: Александър Теодоров-Балан

„Идея“ или „ефект“?

„Ефект“ е ключовата дума на личната ми философия, говорейки за лична умонагласа, и това, което Златко е видял в мен, чрез написаното от мен тук във форума, е точно ефект, а не представяне на ИДЕИ.

Автор: Самолет 005

Най-посредствените, които напуснаха България

През последните години оревахме ортаклъка, че най-качествените българи напуснали страната. Най-интелигентните, най-умните, най-трудолюбивите… През същото това време световните конкурси и интелектуални състезания се печелят от българи, живеещи в България…От една страна най-качественото било напуснало страната и мие чинии на запад, от друга страна най-некачественото, живеещо в България, печели световни конкурси по математика, физика, химия, софтуер или там както се нарича… Странно, наистина…

Автор: Христо Стоянов

За катарзиса… ако имате време

Преди да започна, ще ми се да опитам да изясня и на себе си, и на вас, причините, които ме карат да пиша това тук нещо. Обикновено това е последното, което ме занимава, тъй като писането, поне ако не му се пречкам на пътя, при мен е твърде импулсивна, самостоятелна работа – има нещо за писане, сядам, то си се пише, аз само гледам да натискам правилните клавиши… И така.

Автор: Златко Енев

Кафе и цигара

С примера на кафето и неговата вярна дружка – цигарата, искам да разкажа какво мисля за една ярка разделителна линия, наложена на хората отвън, а не отвътре: линията, която разделя до полярност тези, които наричам „здравословници“ (много често са именно „словници“, защото повече говорят и пишат за здравото, отколкото да го практикуват), и онези, които наричам „хедонистъри“ (макар че и техният хедонизъм също е повече говорен и писан, отколкото да са наистина хедонисти).

Автор: Бойка Бъчварова

Моята собствена теория за доброто

Работата, която съм си избрал – а всъщност, ако трябва да бъда реалист – която избра мен, след като криво-ляво се измъкнах от кризата на средната възраст, е да будя хората. Сега, не знам колцина от вас си дават сметка за това колко малко радост и награда има в един такъв занаят. Будителят, като му се махне възрожденския варак, е просто човек, който отива неканен при хората и започва да ги раздрусва, с надеждата да ги измъкне от дрямката, която инак ги тресе като високоволтов ток. Е как мислите, с какво му отвръщат те, измъкнати – ако това изобщо е възможно – от най-сладкото нещо на тоя свят, съня?

Автор: Златко Енев

Заключителна рекапитулация

В късната есен, когато пари няма да има, разходите ще растат и наглостта на правителството, „Народното“ събрание и полицията ще е още по-голяма, всички ние ще бъдем длъжни да мятаме камъни, да потрошим сградите на Парламента, да пребием няколко полицая и депутата, да приемем, че нашите глави също ще пострадат и масово да не се подчиняваме на полицейски разпореждания. Стига дами, деца, кучета, усмивки, музика, духовитости и други такива мирновременни забавления. Всеки, който смята другояче и продължава да вярва в мирни залъгалки, е безкрайно наивен.

Автор: Манол Глишев

Докато се смеем, все има надежда

Един мъдър мъж беше казал, че, смеейки се, светът се разделял с миналото си. Хубаво е, мисля си, че дори и в тоя плачевни времена ние все пак успяваме да запазим способността си да се смеем. Докато продължаваме да го правим, все има надежда…

Автор: Златко Енев

Поглед отвън

В книгата са събрани интервюта, ре­портажи и откъси от сценарии за документални филми, правени от съставителя с българи, установили се трайно в чужбина, и французи, съдействали за приемането на страната ни в Европей­ския съюз.

Съставител: Николай Тома

Посетители: 111

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Todor Tuparov писа Още
    Видов ден. Толкова е... преди 21 часа
  • Юрий Проданов писа Още
    Понеже темата ме... преди 3 дни
  • Valko писа Още
    Поредното полезно... преди 4 дни
  • Зори писа Още
    Аз харесвам статиите в... преди 5 дни
  • Valpet писа Още
    Много поучителни четива... преди 1 седмица
  • Комитата писа Още
    Чак сега попадам на този... преди 1 седмица
  • някъде в Европа писа Още
    Кога се очаква прожекция... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А ето и резултатите от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Maria Noriega...
    преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Жестоко откровен текст.... преди 1 седмица
  • Маги писа Още
    Лесно е да НЕ приемаме... преди 1 седмица
  • Михаил Василев писа Още
    Не съм гледал филма , но... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не съм гледал... преди 1 седмица
  • Граматиков писа Още
    Калояне, нещо малко... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Има нещо знаково в... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Да, добра идея... преди 1 седмица
  • малцинство писа Още
    Извинявам се, малко е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Знам, че темата е спорна,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още

    Рядко съм се срещал с... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Това е интервю, а не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    "Обрана" е като да обереш... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Към критиката на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Трябва коректор. На... преди 2 седмици
  • Леа Коен писа Още
    Хубав текст преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Радвам се на редките... преди 2 седмици