От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 03 UKR Two Outcomes 1

 

Една контролирана от Кремъл Украйна ще промени Европа

Когато през лятото на 2015 г. Русия се присъедини към продължаващата гражданска война в Сирия, това шокира Съединените щати и техните партньори. В знак на разочарование тогавашният президент Барак Обама заяви, че Сирия ще се превърне в „блато“ за Русия и руския президент Владимир Путин. Сирия щяла да бъде руският Виетнам или Путиновият Афганистан – тежка грешка, която в крайна сметка щяла да се отрази срещу руските интереси.

Сирия не се превърна в блато за Путин. Русия промени хода на войната, спасявайки сирийския президент Башар Асад от неизбежно поражение, а след това превърна военната сила в дипломатически лост. Тя поддържаше разходите и жертвите на устойчиво ниво. Днес Русия не може да бъде пренебрегвана в Сирия. Не е постигнато дипломатическо споразумение. Вместо това Москва натрупа по-голямо регионално влияние – от Израел до Либия – и запази верен партньор в лицето на Асад за проектиране на руската мощ. В Сирия това, което администрацията на Обама не успя да предвиди, беше възможността намесата на Русия да успее.

През сюрреалистичната зима на 2021-22 г. Съединените щати и Европа отново обмислят мащабна руска военна намеса, този път в самата Европа. И отново много анализатори предупреждават за тежки последици за агресора. На 11 февруари британският държавен министър за Европа Джеймс Клевърли прогнозира, че една по-широка война в Украйна „ще бъде блато“ за Русия. Според рационалния анализ на разходите и ползите цената на една пълномащабна война в Украйна би била наказателно висока за Кремъл и би довела до значителни кръвопролития. Според оценките на Съединените щати жертвите сред цивилното население могат да достигнат 50 000 души. Наред с подкопаването на подкрепата на Путин сред руския елит, който би пострадал лично от последвалото напрежение с Европа, една война би могла да застраши руската икономика и да отчужди обществеността. В същото време тя може да приближи войските на НАТО до руските граници, оставяйки Русия да се бори с украинската съпротива в продължение на години. Според тази гледна точка Русия ще попадне в капана на катастрофа, която сама е предизвикала.

Въпреки това анализът на разходите и ползите на Путин изглежда е в полза на нарушаването на европейското статукво. Руското ръководство поема повече рискове, а на ниво над битките в ежедневната политика, Путин е на път да изпълни историческа мисия за затвърдяване влиянието на Русия в Украйна (както неотдавна в Беларус и Казахстан). И както вижда Москва, победата в Украйна може би е на една ръка разстояние. Разбира се, Русия може просто да удължи настоящата криза, без да нахлува, или да намери някакъв приемлив начин да се оттегли. Но ако сметката на Кремъл е правилна, както в крайна сметка се оказа в Сирия, тогава Съединените щати и Европа трябва да бъдат подготвени и за друга възможност, различна от блатото. Какво ще стане, ако Русия спечели в Украйна?

Ако Русия получи контрол над Украйна или успее да я дестабилизира в голям мащаб, за Съединените щати и за Европа ще започне нова ера. Лидерите на САЩ и Европа ще бъдат изправени пред двойното предизвикателство да преосмислят европейската сигурност и да не бъдат въвлечени в по-голяма война с Русия. Всички страни ще трябва да вземат предвид потенциала на ядрено въоръжени противници в пряка конфронтация. Тези две отговорности – солидна защита на европейския мир и разумно избягване на военна ескалация с Русия – няма да са непременно съвместими. Съединените щати и техните съюзници могат да се окажат дълбоко неподготвени за задачата да създадат нов европейски ред за сигурност в резултат на военните действия на Русия в Украйна.


Small Ad GF 1

Много начини за победа

За Русия победата в Украйна може да приеме различни форми. Както и в Сирия, не е задължително тя да доведе до трайно урегулиране. Тя може да включва установяването на послушно правителство в Киев или разделянето на страната. Алтернативно, разгромът на украинската армия и преговорите за украинска капитулация биха могли ефективно да превърнат Украйна в провалена държава. Русия би могла също така да използва опустошителни кибератаки и средства за дезинформация, подкрепени от заплаха със сила, за да осакати страната и да предизвика смяна на режима. При който и да е от тези резултати Украйна ще бъде ефективно откъсната от Запада.

Ако Русия постигне политическите си цели в Украйна с военни средства, Европа няма да бъде това, което беше преди войната. Не само, че първенството на САЩ в Европа ще бъде отхвърлено; всяко усещане, че Европейският съюз или НАТО могат да осигурят мира на континента, ще бъде артефакт на една изгубена епоха. Вместо това сигурността в Европа ще трябва да се сведе до защита на основните членове на ЕС и НАТО. Всички извън клубовете ще останат сами, с изключение на Финландия и Швеция. Това може да не е непременно съзнателно решение за прекратяване на политиките на разширяване или асоцииране, но то ще бъде фактическа политика. Под възприеманата обсада от страна на Русия ЕС и НАТО вече няма да имат капацитет за амбициозни политики извън собствените си граници.

Освен това САЩ и Европа ще се намират в състояние на постоянна икономическа война с Русия. Западът ще се опита да наложи мащабни санкции, които Русия вероятно ще парира с кибермерки и енергийно изнудване, предвид икономическата асиметрия. Китай може да застане на страната на Русия в тази икономическа война. Междувременно вътрешната политика в европейските страни ще прилича на голяма игра от XXI век, в която Русия ще проучва Европа за всяко нарушаване на ангажимента към НАТО и трансатлантическите отношения. С помощта на честни и нечестни методи Русия ще се възползва от всяка възможност, за да повлияе на общественото мнение и изборите в европейските страни. Русия ще бъде анархично присъствие – понякога реално, понякога въображаемо – във всеки случай на европейска политическа нестабилност.

Аналогиите от Студената война няма да бъдат полезни в свят с русифицирана Украйна. Границата на Студената война в Европа имаше своите огнища на напрежение, но тя беше стабилизирана по взаимно приемлив начин в Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г. За разлика от това, руският сюзеренитет над Украйна би отворил обширна зона на дестабилизация и несигурност от Естония до Полша и от Румъния до Турция. Докато трае, присъствието на Русия в Украйна ще се възприема от съседите на Украйна като провокативно и неприемливо, а за някои от тях и като заплаха за собствената им сигурност. На фона на тази променяща се динамика редът в Европа ще трябва да бъде схващан предимно във военен план – което, тъй като Русия има по-силни позиции във военната, отколкото в икономическата сфера, ще бъде в интерес на Кремъл – и ще измести на заден план невоенните институции като Европейския съюз.

Русия разполага с най-голямата конвенционална армия в Европа, която е повече от готова да използва. Политиката на ЕС в областта на отбраната – за разлика от тази на НАТО – далеч не е в състояние да осигури сигурност на своите членове. Затова военното уверение, особено на източните членове на ЕС, ще бъде от ключово значение. Отговорът на реваншистка Русия със санкции и с реторично прокламиране на основан на правила международен ред няма да бъде достатъчен.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Застрашаване на европейския изток

В случай на руска победа в Украйна, позицията на Германия в Европа ще бъде сериозно поставена под въпрос. Германия е маргинална военна сила, която е основала следвоенната си политическа идентичност на отхвърлянето на войната. Пръстенът от приятели, с който тя се е обградила, особено на изток с Полша и балтийските държави, рискува да бъде дестабилизиран от Русия. Франция и Обединеното кралство ще поемат водеща роля в европейските дела по силата на сравнително силните си военни сили и дългата традиция на военни интервенции. Ключовият фактор в Европа обаче ще останат Съединените щати. НАТО ще зависи от подкрепата на САЩ, както и от разтревожените и застрашени страни от източната част на Европа, фронтовите държави, разположени по протежение на сега много голямата, разширена и несигурна линия на контакт с Русия, включително Беларус и контролираните от Русия части на Украйна.

Източните държави членки, включително Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния, вероятно ще разполагат със значителен брой войски на НАТО, които ще бъдат постоянно разположени на тяхна територия. Искането на Финландия и Швеция за поемане на ангажимент по член 5 и за присъединяване към НАТО би било невъзможно да бъде отхвърлено. В Украйна страните от ЕС и НАТО никога няма да признаят нов, подкрепян от Русия режим, създаден от Москва. Но те ще се изправят пред същото предизвикателство, пред което са изправени в случая с Беларус: да прилагат санкции, без да наказват населението, и да подкрепят нуждаещите се, без да имат достъп до тях. Някои членове на НАТО ще подкрепят украинското въстание, на което Русия ще отговори, като заплаши членовете на НАТО.

Положението на Украйна ще бъде много тежко. Бежанците ще бягат в различни посоки, като е много вероятно те да са милиони. А онези части от украинската армия, които не са пряко победени, ще продължат да се бият, повтаряйки партизанската война, която разкъса целия този регион на Европа по време и след Втората световна война.

Постоянното състояние на ескалация между Русия и Европа може да остане студено от военна гледна точка. Вероятно е обаче то да бъде горещо от икономическа гледна точка. Санкциите, наложени на Русия през 2014 г., които бяха свързани с официалната дипломация (често наричани „Мински“ процес, по името на града, в който се проведоха преговорите), не бяха драконовски. Те бяха обратими, както и условни. След руска инвазия в Украйна новите санкции върху банковото дело и върху трансфера на технологии щяха да бъдат значителни и постоянни. Те щяха да дойдат в резултат на неуспешна дипломация и щяха да започнат от „върха на стълбата“, според американската администрация. В отговор Русия ще предприеме ответни мерки, които е много вероятно да бъдат в киберпространството, както и в енергийния сектор. Москва ще ограничи достъпа до критични стоки като титан, чийто износител Русия е на второ място в света. Тази война на изтощение ще бъде изпитание и за двете страни. Русия ще бъде безмилостна в опитите си да накара една или няколко европейски държави да се отдръпнат от икономическия конфликт, като свърже отслабването на напрежението с личния интерес на тези държави, подкопавайки по този начин консенсуса в ЕС и НАТО.

Силната страна на Европа е нейното икономическо влияние. Активът на Русия ще бъде всеки източник на вътрешно разделение или смущения в Европа или в трансатлантическите партньори на Европа. Тук Русия ще бъде активна и опортюнистична. Ако се появи проруско движение или кандидат, този кандидат може да бъде насърчен пряко или косвено. Ако някоя икономическа или политическа болка намали външнополитическата ефикасност на Съединените щати и техните съюзници, тя ще бъде оръжие за руските пропагандни усилия и за руския шпионаж.

Голяма част от това вече се случва. Но войната в Украйна ще увеличи залога. Русия ще използва повече ресурси и ще бъде необезпокоявана в избора си на инструменти. Огромните бежански потоци, пристигащи в Европа, ще изострят нерешената политика на ЕС по отношение на бежанците и ще осигурят благодатна почва за популистите. Свещеният граал на тези информационни, политически и кибернетични битки ще бъдат президентските избори в САЩ през 2024 г. Бъдещето на Европа ще зависи от тези избори. Избирането на Доналд Тръмп или на кандидат на Тръмп може да разруши трансатлантическите отношения в часа на най-голяма опасност за Европа, като постави под въпрос позицията на НАТО и неговите гаранции за сигурност за Европа.

Обръщане на НАТО навътре

За Съединените щати една руска победа би имала дълбоки последици за тяхната голяма стратегия в Европа, Азия и Близкия изток. Първо, успехът на Русия в Украйна ще наложи Вашингтон да се насочи към Европа. Никаква двусмисленост по отношение на член 5 на НАТО (от вида, който се преживява при Тръмп) няма да бъде допустима. Само силната ангажираност на САЩ с европейската сигурност ще попречи на Русия да раздели европейските държави една от друга. Това ще бъде трудно в светлината на конкуриращите се приоритети, особено тези, които изправят Съединените щати пред влошаващите се отношения с Китай. Но интересите, които са заложени на карта, са фундаментални. Съединените щати имат много големи търговски дялове в Европа. Европейският съюз и Съединените щати са най-големите търговски и инвестиционни партньори помежду си, като през 2019 г. търговията със стоки и услуги ще възлезе на 1,1 трилиона долара. Една добре функционираща, мирна Европа допълва американската външна политика – по отношение на изменението на климата, неразпространението на оръжия, глобалното обществено здраве и управлението на напрежението с Китай или Русия. Ако Европа се дестабилизира, тогава Съединените щати ще бъдат много по-самотни в света.

НАТО е логичното средство, чрез което Съединените щати могат да осигурят увереност в сигурността на Европа и да възпрат Русия. Войната в Украйна ще съживи НАТО не като предприятие за изграждане на демокрация или като инструмент за експедиции извън територията на страната, като войната в Афганистан, а като ненадминат отбранителен военен съюз, какъвто е бил замислен да бъде. Въпреки че европейците ще изискват от Съединените щати по-голям военен ангажимент към Европа, една по-широка руска инвазия в Украйна би трябвало да накара всеки член на НАТО да увеличи разходите си за отбрана. За европейците това ще бъде последният призив да подобрят отбранителните способности на Европа – в тандем със Съединените щати – за да помогнат на Съединените щати да се справят с руско-китайската дилема.

За Москва, която сега е в постоянна конфронтация със Запада, Пекин би могъл да послужи като икономическа опора и партньор в противопоставянето на американската хегемония. В най-лошия случай за голямата стратегия на САЩ Китай може да бъде окуражен от настойчивостта на Русия и да заплаши с конфронтация по отношение на Тайван. Но няма гаранция, че ескалацията в Украйна ще бъде от полза за китайско-руските отношения. Амбицията на Китай да се превърне в централен възел на евразийската икономика ще бъде накърнена от войната в Европа, поради жестоката несигурност, която войната носи. Китайското раздразнение от настъпващата Русия няма да даде възможност за сближаване между Вашингтон и Пекин, но може да инициира нови разговори.

Шокът от голям военен ход на Русия също ще повдигне въпроси в Анкара. Турция на президента Реджеп Тайип Ердоган се наслаждава на почитаната от Студената война игра на противопоставяне на свръхсилите. Въпреки това Турция има съществени отношения с Украйна. Като член на НАТО тя няма да се възползва от милитаризацията на Черно море и Източното Средиземноморие. Руските действия, които дестабилизират по-широкия регион, могат да тласнат Турция обратно към САЩ, което на свой ред може да вбие клин между Анкара и Москва. Това би било от полза за НАТО, а също така би отворило по-големи възможности за американско-турско партньорство в Близкия изток. Вместо досадник, Турция би могла да се превърне в съюзник, какъвто се очаква да бъде.

Горчивата последица от една по-широка война в Украйна е, че сега Русия и Съединените щати ще се срещнат като врагове в Европа. И все пак те ще бъдат врагове, които не могат да си позволят да пренесат военните действия отвъд определен праг. Колкото и да са далеч един от друг мирогледите им, колкото и да са идеологически противоположни, двете най-значими ядрени сили в света ще трябва да държат под контрол своето негодувание. Това ще се равнява на фантастично сложно жонглиране: състояние на икономическа война и геополитическа борба на европейския континент, но същевременно състояние, което не позволява ескалацията да премине в открита война. В същото време американско-руската конфронтация може в най-лошия случай да се разпростре до прокси войни в Близкия изток или Африка, ако САЩ решат да възстановят присъствието си след катастрофалното изтегляне от Афганистан.

Поддържането на комуникация, особено в областта на стратегическата стабилност и киберсигурността, ще бъде от решаващо значение. Забележително е, че американско-руското сътрудничество в областта на злонамерените кибернетични дейности продължава дори по време на сегашното напрежение. Необходимостта от поддържане на строги споразумения за контрол на въоръженията ще бъде още по-голяма след война в Украйна и последвалия я режим на санкции.

Никоя победа не е трайна

С разгръщането на кризата в Украйна Западът не трябва да подценява Русия. Той не трябва да се доверява на разкази, вдъхновени от пожелателно мислене. Руската победа в Украйна не е научна фантастика.

Но ако и Западът да не може да направи почти нищо, за да предотврати руското военно завоевание, той ще може да повлияе на това, което ще се случи след това. Много често семената на проблемите се крият под дрехата на военната победа. Русия може да изкорми Украйна на бойното поле. Тя може да превърне Украйна в провалена държава. Но може да го направи само като води престъпна война и като опустоши живота на една национална държава, която никога не е нападала Русия. Съединените щати, Европа и техните съюзници, както и други части на света, ще си направят изводи и ще критикуват руските действия. Чрез своите съюзи и в подкрепата си за народа на Украйна Съединените щати и Европа могат да въплътят алтернативата на агресивните войни и на етоса „силата е право“. Руските усилия за насаждане на безредие могат да бъдат противопоставени на западните усилия за възстановяване на реда.

Както Съединените щати запазиха дипломатическите имоти на трите балтийски държави във Вашингтон, след като те бяха анексирани от Съветския съюз по време на Втората световна война, така и Западът може да се постави на страната на благоприличието и достойнството в този конфликт. Спечелените войни никога не са спечелени завинаги. Твърде често държавите се саморазрушават с течение на времето, като започват и дори печелят погрешни войни.

Liana FixЛиана Фикс е постоянна сътрудничка на Германския фонд „Маршал“ във Вашингтон.

 

 

 

Източник

 

Майкъл Кимидж е професор по история в Католическия университет в Америка и гостуващ стипендиант в Германския фонд „Маршал“. От 2014 г. до 2016 г. е член на екипа за политическо планиране в Държавния департамент на САЩ, където отговаря за ресора „Русия/Украйна“.

Pin It

Прочетете още...