1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)
Pin It

 

2020 05 Sweden
Студенти празнуват дипломирането си в Стокхолм, април 2020 г.

 

Стадният имунитет е единствената реалистична възможност за колективно предпазване. Въпросът е как да стигнем безопасно до там

През януари Китай постави под карантина 50 милиона души в провинцията Хубей. Оттогава много либерални демокрации предприеха свои собствени агресивни авторитарни мерки за борба с новия коронавирус. До средата на март почти всички страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) бяха вече приложили някаква комбинация от закриване на училища, университети, работни места и обществен транспорт; ограничения върху публични събития, както и върху вътрешните и международни пътувания. Една страна обаче се откроява като изключение сред целия Запад.

Вместо да обяви блокиране или извънредно положение, Швеция помоли своите граждани да практикуват социално дистанциране най-вече на доброволна основа. Шведските власти наложиха някои ограничения, предназначени да изравнят кривата: те касаеха публични събирания на повече от 50 души, обслужване в барове, дистанционно обучение в гимназии и университети и т.н. Но те се въздържаха от сурови контроли, глоби и полицейска дейност. Шведите промениха поведението си, но не толкова дълбоко, колкото гражданите на други западни демокрации. Много ресторанти остават отворени, въпреки че са по-слабо посещавани; малките деца все още ходят на училище. И за разлика от съседна Норвегия (и някои азиатски страни), Швеция не въведе технологии или приложения за проследяване на местоположението, като по този начин избегна заплахите за неприкосновеността на личния живот и личната автономия.

Шведските власти не са обявили официална цел за постигане на стаден имунитет – нещо, което според повечето учени е постигнато, когато над 60 процента от населението е минало през болестта. Но увеличаването на имунитета несъмнено е част от по-широката стратегия на правителството – или поне вероятна последица от оставянето отворени на училищата, ресторантите и повечето фирми. Андерс Тегнел, главният епидемиолог в Агенцията за обществено здраве на Швеция, прогнозира, че град Стокхолм може да достигне стадния имунитет още през този месец. Въз основа на актуализираните поведенчески данни (нормите за социално разстояние променят начините, по които шведите се държат), математикът от Стокхолмския университет Том Бритън е изчислил, че дори само 40 % имунитет в столицата може да бъде достатъчен, за да спре разпространението на вируса там – и това може да се случи до средата на юни.

Швеция спечели похвали от някои наблюдатели за запазването на поне някакво подобие на икономическа нормалност и поддържане на смъртността на глава от населението по-ниска от тази на Белгия, Франция, Италия, Холандия, Испания и Обединеното кралство [последните данни са че на 1 млн. жители смъртните случаи са 380, Бел. пр.]. Но сред други наблюдатели се появиха критики за превишаване на смъртността на глава от населението в сравнение с други скандинавски страни, и по-специално за това, че властите не успяха да защитят възрастното и имигрантско население. Сред хората, които са под грижи за възрастни и други нуждаещи се, смъртността е до 50 процента от общата в Швеция (за COVID-19), според Тегнел, отчасти защото много от домовете са въвели доста бавно основните защитни мерки, като носенето на маски. Имигрантите също са пострадали непропорционално, главно защото са сравнително по-бедни и работят най-вече в сектора на услугите, където работата от разстояние обикновено е невъзможна. Но шведските власти твърдят, че смъртността в страната ще изглежда сравнително по-ниска при по-късни оценки. Усилията за овладяване на вируса са обречени на неуспех в много страни и в крайна сметка голям процент от хората ще бъдат заразени. И когато голяма част от света преживее [евентуална] втора вълна, Швеция ще има най-тежката фаза от пандемията зад гърба си.

Реакцията на Швеция не е перфектна, но тя успя да засили имунитета сред младите и здравите – онези с най-малък риск от сериозни усложнения от COVID-19 – като същевременно изравнява кривата. Отделенията за интензивно лечение в страната не са претоварени и болничните служители, макар и под напрежение, поне не е трябвало да жонглират с допълнителни отговорности по грижите за децата си, защото детските градини и началните училища продължават да функционират.

Независимо дали са възприели открито шведския подход или не, много други страни се опитват да му подражават. И Дания, и Финландия отново откриха училищата за малки деца. Германия позволява отварянето на малки магазини. Италия скоро ще отвори отново парковете си, а Франция има планове да позволи на някои по-малки предприятия да отворят отново, включително и пазарите за фермери, по-малки музеи, както и училища и детски центрове. В Съединените щати, които имат най-високия абсолютен брой от съобщените случаи на смърт от COVID-19, няколко щата облекчават ограниченията, призовавани лично от президента Доналд Тръмп, който, въпреки че напада шведския модел, тласка страната си към нещо много подобно.

Има много реални причини страните да започнат да облекчават ограниченията си. Със сигурност ще са необходими поне няколко години, за да може да се изчисли общият брой на смъртни случаи, фалити, уволнения, самоубийства, проблеми с психичното здраве, загуби на БВП, инвестиции и други разходи, свързани не само с вируса, но и с мерките, използвани за борба срещу него. Но би трябвало да е вече очевидно, че икономическите и социалните разходи от блокадите са огромни: според оценките на ОИСР, всеки месец на ограничения, свързани с пандемията, ще свива икономиките на напредналите страни с по два процента. Според ОИСР икономиките на Франция, Германия, Италия, Испания, Обединеното кралство и Съединените щати ще се свият с над 25 процента в рамките на една година. Безработицата се увеличава до нива, които не са виждани от 1930-те години насам – нещо, което подхранва политически недоволства и задълбочава социалните разделения.

Блокадите просто не могат да бъдат поддържани достатъчно дълго от гледна точка на времето, което вероятно ще бъде необходимо за разработването на ваксина. Отварянето ще намали икономическия, социалния и политически натиск. А освен това то може да позволи на населението да изгради имунитета, който в дългосрочен план ще бъде най-добрият начин за борба с COVID-19. Много аспекти на болестта си остават слабо познати, но страните, които са затворени сега, могат да се сблъскат в последствие с нови, още по-тежки огнища. Ако тези страни следват шведския път към постигане на стаден имунитет, общите разходи за пандемията ще намалеят и тя вероятно ще приключи по-скоро.

Подходът на Швеция към COVID-19 отразява характерната за страната култура, а нейните аспекти може да се окажат нелесни за повторение по други места. По-конкретно, разчитането на официални препоръки в съчетание с индивидуална отговорност може да е нещо, което не може да функционира далеч отвъд Скандинавия. Швеция е специална страна, която се характеризира с високи нива на взаимно доверие – не само между отделните хора, но и между индивидите и държавните институции. Шведите са подготвени да приемат сериозно доброволните препоръки на правителството си по начини, които може да не са налице при гражданите на други нации.

Освен това като цяло шведите са по-здрави от гражданите на много други страни, така че по други места може да са необходими допълнителни предпазни мерки за защита на слабигте и застрашените. Страните, които премахват ограниченията, трябва да се поучат и от грешните стъпки на Швеция, що се отнася до възрастните хора и имигрантите: в старческите домове трябва незабавно да бъдат предоставени маски и друга защитна екипировка, и да се постави по-голям акцент върху защитата на работниците в сектора на услугите, които са изложени на по-висок риск. Но акцентът трябва да бъде върху това да се помогне на хората в рисково положение да останат в безопасност, а не да блокират цели общества.

И докато учените научават повече за вируса, властите разработват нови и по-добри начини да заобиколят заразата – като например променят параметрите за изчисляване на стадния имунитет, така че да отчитат промените в поведението – след което оправданията за общите блокировки стават все по-слаби. Дори на места като Съединените щати и Обединеното кралство, където броят на застрашените хора е много по-голям, цената за защитата на тези хора е много по-ниска, отколкото принуждаването на всички да останат по домовете си. Управлението на пътя към стадния имунитет означава преди всичко защита на уязвимите. Швеция научи това по трудния начин, но ситуацията там е под контрол.

Тъй като тежестта от националните блокировки става все по-осезаема и страните осъзнават, че управлението – а не побеждаването – на пандемията е единственият реалистичен вариант, все повече и повече от тях ще започнат да се отварят. Интелигентното социално дистанциране, за да се предпази здравната система от претоварване, подобрените терапии за болните и по-добрата защита за рисковите групи могат да помогнат за намаляване на човешката цена. Но в края на краищата единствено повишеният имунитет може да бъде жизнеспособна защита срещу болестта, стига уязвимите групи да бъдат защитени по пътя дотам. Каквито и оценки да заслужават шведските власти за начините, по които реагират на пандемията, други държави започват да виждат, че тя е изпреварила времето си.

Шарлота Щерн е професор по социология в работата и организацията в Стокхолмския университет и заместник изпълнителен директор на Института Ratio.

Даниел Б. Клайн е професор по икономика и председател на Mercatus Center към университета Джордж Мейсън, а също и сътрудник на Института Ratio.

 

Източник

 

Pin It
Нилс Карлсон
Нилс Карлсон е професор по политически науки в Linköping University и президент и изпълнителен директор на Института Ratio.

Посетители

85

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 18 часа
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 1 седмица
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 3 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 4 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 4 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 4 седмици