Дискусии – Свят

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

2018 04 Litva
Мемориалът в покрайнините на Вилнюс, който увековечава паметта на 70 000 евреи, които са били застреляни тук наблизо.

Снимка: Daro Sulakauri for The New York Times

 

ВИЛНЮС, Литва – По време на Холокоста много литовски евреи са били убити не в нацистките лагери на смъртта, а по-скоро от съседите си – обикновено те са били застрелвани или дори бити до смърт. Общо 90 процента от онези около 250 000 литовски евреи са загинали, с което е изличена една общност, която е била част от литовския живот в продължение на пет века.

Ето защо може да се окаже изненада, че във Вилнюс, столицата на страната, има процъфтяващ еврейски читалищен център (включително кафене, където се сервират багели [вид еврейски кифлички]), разширен нов еврейски музей и напълно функционираща синагога – всички те облагодетелствани от едно про-западно правителство, което насърчава литовските евреи да се върнат и е предложило да обяви 2019 за „година на евреите“.

В квартала Понари, в покрайнините на града, днес има паметник, който най-после включва имената на онези 70 000 евреи, които са били съблечени голи и убити в гората там. А в града има огромен музей на жертвите на геноцида.

Но именно това е мястото, където светлата картина изведнъж помътнява.

Доскоро музеят, който се намира в някогашното главно управление на SS, а по-късно и КГБ, дори не споменаваше Холокоста, в който нацистите са използвали литовски партизани и полицаи, за да унищожават евреите в страната.

Повече евреи са били убити в Литва, както в реални цифри, така и в проценти, от евреите, загинали в много по-голямата и по-гъсто населена Германия.

Думата „геноцид“ в името на музея се отнася до онова, което руснаците са извършили след окупацията на страната през 1945 г. И макар че съветската власт действително е била брутална, само малко историци биха я класифицирали като геноцид.

Около 20 000 литовци са били убити в сталинистки чистки и в сибирски лагери, където са депортирани четвърт милион литовци. Никога не е имало реални опити да се унищожи литовското население.

През 2011 г., след международна критика, Музеят на жертвите на геноцида добави едно помещение в малка килия за разпити на КГБ, в мазето на сградата, посветена на геноцида срещу евреите. Но в останалите три етажа на сградата (която заема голяма част от улицата тук) продължава да се описва само онова, което Русия е извършила като „геноцид“.

Довид Катц, американско-еврейски изследовател на [езика] идиш, а също историк с литовско потекло, нарича музея „версия на отричането на Холокоста от 21-ви век“. Катц, който живее във Вилнюс, е редактор на уебсайта за защита на историята, посветен на борба срещу онова, което той разбира като ревизионистки подход на Литва към Холокоста.

„Да се нарича онова, което Съветите са извършили ‚геноцид‘, е всъщност двусмислена софистика, целяща да превърне жертвите в престъпници, а убийците в герои“, казва той.

Но Роналдас Рацинскас, изпълнителният директор на Международната Комисия за оценка на нацистките и съветски окупационни режими в Литва, казва: „Трябва да правим опити за избягване на ‚Олимпиада на страданията‘, като престанем да задаваме въпроси от рода на ‚Кой е страдал повече?‘ или ‚Коя окупация е по-добра или по-лоша?‘“

Критици на комисията заявяват, че нейното предназначение е да направи съветската окупация равностойна на Холокоста.

Много неща във Вилнюс, някога световно известен като център на еврейската култура и ученост, кара днес литовските евреи да се чувстват неудобно. Улици са кръстени на хора като Казис Скирпа, който е подкрепял идеята за прочистването на Литва от евреи още преди началото на Холокоста, или пък на дати като „23 юни“ – денят, в който е започнала германската инвазия и литовският Холокост.

Главното входно стълбище на една от най-известните църкви в столицата, Евангелската реформирана църква (която е икуменически [общоцърковно] свързана с американското презвитериално вероизповедание), е направено от надгробни камъни от еврейски гробища. Някои от еврейските надписи по камъните все още са ясно видими.

Един от говорителите на църквата, Нериус Криксчикас, отдава вината за това на съветските власти, които са иззели църквата и са я ремонтирали. Той казва, че властите се надяват евентуално да премахнат надгробните камъни, но имат определени затруднения, тъй като това е регистрирано историческо място.

„Масовото унищожаване на културното наследство е ясно указание за антисемитизма и антипротестантството на съветския режим“, казва г-н Криксчикас.

В по-голям мащаб, гигантският съветски Дворец на концертите и спорта, където играят известните литовски баскетболни звезди, е построен върху старо еврейско гробище. Правителството иска да го разшири, вместо да го събори.

Малката еврейска общност в Литва, която наброява между 3 000 и 4 000 души, е дълбоко разделена по въпроса как да реагира на такива проблеми. Ренелдас Вайсбродас, изпълнителен директор на асоциацията на еврейската общност в Литва, заявява, че очаква еврейските надгробни камъни от църквата да бъдат евентуално върнати, като част от процеса, който протича в целия град, по отношение на подобни обекти.

„Това е направено по съветско време, когато надгробни камъни са се използвали за всякакви строителни проекти“, казва той. „Но трябва също да признаем, че през изминалите години имаше прекрасен проект от страна на местните власти тези камъни да бъдат заменени и събрани на подходящо място. Това е причината, поради която те се връщат бавно“.

Симонас Гуревициас, ръководител на Асоциацията на еврейската общност във Вилнюс – местна група, която се е отделила от националната асоциация – заявява, че самото гробище има огромно историческо значение и че по-голямата част от него си остава непокътната, ако и всички надгробни камъни да са били използвани за строителни материали.

„Съветите не случайно са изградили Спортния дворец там. Те са го построили като част от антисемитска кампания за унищожаване на еврейски места“, казва той. „И този  съветски деспотизъм ли е част от наследството, което бихме искали да запазим?

Този болезнен дебат е част от един друг, по-широк, в който източноевропейските държави продължават да се борят с наследството на Холокоста.

Г-н Катц, ученият, е сред онези, които описват литовския подход към собствената история като „двоен геноцид“ – с което се имат предвид опитите да се приравнят съветските окупации в Източна Европа с Холокоста, например чрез национални празници, отбелязващи нацистките и съветски злодеяния на една и съща дата.

Много преди Полша да предизвика ожесточени дебати тази година с въвеждането на един закон, който прави престъпление от всяко обвинение против поляците за съучастие в Холокоста, Литва вече беше въвела още по-широк такъв закон върху книгите си. От 2010 г. насам Литва е криминализирала всяко „отричане или грубо тривиализиране“ на съветски или нацистки геноцид, както и на престъпления срещу човечеството.

Ефраим Зуроф, главният преследвач на нацистки престъпници от центъра „Саймън Визентал“, заявява, че центърът разполага с имената на 20 000 литовци, които са участвали в Холокоста, но само трима от тях са били преследвани и осъдени, а никой никога не е лежал в затвора. „Това е виц“, казва той.

„Доскоро Литва наистина беше локомотивът, теглещ целия този влак на изопачаването на Холокоста в Източна Европа“, казва той. Сега вече Полша, Унгария и Украйна – всички те се опитват да омаловажат Холокоста, според него.

„Ако всички са виновни, никой не е виновен“, добавя той.

Г-н Катц счита литовската комисия за един от начинателите на концепцията за двойния геноцид.

„Това е масивен опит за пренаписване на историята“, казва той. „Двойният геноцид го прави да звучи толкова универсално и безспорно, че хората дори не разбират, че всъщност се ангажират с подкрепата на едно крайнодясно преразглеждане на историята, което превръща убийците в герои. Буквално всички източноевропейски убийци са били и антисъветски настроени.“

Г-н Рацинскас, изпълнителният директор на Комисията, казва, че групата има отделна подкомисия за Холокоста, включваща международни еврейски представители, сред тях членове на Яд Вашем, центърът за възпоменание на Холокоста в Израел.

Миналата седмица литовският парламент реагира на споровете за Музея на жертвите на геноцида, като гласува да разгледа мярка, която ще промени името на музея в „Музей на окупацията“. Законопроектът все още трябва да бъде приет.

Моника Кареняускайте, главен историк на организацията, към която принадлежи музеят, Центърът за изследване на геноцида и съпротивата, заявява, че дейността на музея е съсредоточена върху съветските престъпления, отчасти защото сградата е на място, където са били извършени много от изтезанията и убийствата на КГБ, докато престъпленията в Холокоста са извършвани по други места.

„Днес ще се радваме да променим тази насоченост и да се съсредоточим повече върху нацистките престъпления и Холокоста“, казва тя, но финансирането е недостатъчно, а и мнозина сред по-старите литовци и особено бившите политически затворници настояват дейността на музея да бъде концентрирана върху онова, което те считат за „съветски геноцид“.

Г-н Катц, ученият, намира това смешно. „Поздравления за отказа от недобросъвестната кампания за установяване на фалшив геноцид, чрез който да се омаловажи истинския, който се е случил тук“, казва той. „Трябва да се отиде много по-далеч от простата смяна на името му.“

 

Източник

 

Род Нордланд
Род Нордланд е американски журналист и автор. Работил е като чуждестранен кореспондент в повече от 150 държави и по много „горещи точки“ на планетата, сред тях Бангкок, Бейрут, Багдад, Кайро, Сараево, Сан Салвадор, Исламабад и Кабул. Понастоящем е базиран в Афганистан като ръководител на бюрото на на „Ню Йорк Таймс" в Кабул.
Посетители: 93

Последните най...


Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... преди 2 седмици
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още

    “Днешната... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... преди 3 седмици
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... преди 3 седмици
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Стотици години... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... преди 4 седмици
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... преди 4 седмици
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... преди 4 седмици
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... преди 4 седмици
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... Неделя, 26 Август 2018
  • Гост писа Още
    "Колега" не е от гръцки... Неделя, 26 Август 2018
  • Янкова писа Още
    Добре е и да се владее... Петък, 24 Август 2018
  • гост писа Още
     За неуспешната... Вторник, 21 Август 2018