От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2015 12 Paris Syria Climate change
Илюстрация: Том Бахтел

 

В Сирия дъждовният сезон започва през ноември и завършва през април. Само една трета от фермите в страната разполагат с напоителни системи; останалата част разчита на онова, с което ги снабди природата – което, дори и в добри години, не е чак толкова много. Най-североизточната провинция Ал Хасах, където се добива по-голямата част от пшеницата в Сирия, получава средно около 30 кубически сантиметра валежи годишно, което е количеството, падащо над Ню Йорк между май и ноември.

Но през зимата на 2007 дъждовният сезон изобщо не започва. Следващата година е още по-тежка; страната преживява най-сухата зима в цялата си най-близка история. Производството на пшеница пропада, множество дребни фермери губят стадата си, а цените на основните продукти се увеличават повече от два пъти. През лятото на 2008, според една дипломатическа телеграма, изнесена по-късно в Интернет, сирийският министър на селското стопанство е заявил на служители на ООН, че последиците от сушата, както икономически, така и социални, се намират „извън нашата способност като страна да се справим с тях“. Междувременно, сирийският представител в Организацията за храни и селско стопанство към ООН предупреждава американските служители, че ситуацията се придвижва по посока на „неудържим ураган“, който би могъл да подкопае стабилността на страната и моли за помощ. (Американците, както се вижда от телеграмата, не са много впечатлени от молбата). Сушата продължава и през следващата, както и по-следващата зима. Стотици хиляди хора напускат селските райони и се преселват в градове като Хомс, Дамаск и Алепо. Тук те се присъединяват към един милион също толкова отчаяни иракски бежанци.

В списъка с ужаси, довели до сирийската гражданска война е трудно да се посочи точното място на сушата и нейните дестабилизиращи последствия – покачването на цените на хранителните продукти, вътрешните преселения, допълнителното пренаселване на вече препълнените градове. Със сигурност тя се намира по-долу от потисническата бруталност на режима на Башар ал-Асад. И все пак, както посочва Държавният секретар Джон Кери, в реч върху връзката между промяната на климата и националната сигурност, вероятно „не е случайност“ това, че войната е била предшествана от четири сушави години. Освен това Кери отбелязва, „Понеже днешният свят е така силно взаимно свързан – икономически, технологически, военно, по всякакви мислими начини – то нестабилността на което и да е място може да се превърне в заплаха за стабилността навсякъде“. Това е директна алюзия за ИДИЛ, която се появи в резултат от хаоса на гражданската война. Три дни след тези забележки на Кери се случиха нападенията в Париж.

Тази седмица, докато куповете от цветя и възпоменания за мъртвите продължават да нарастват пред Двореца на републиката, световните лидери се събират в Париж, за да направят опит за постигане на споразумение върху мерките срещу промяна на климата. Поради съображения за сигурност френското правителство е отменило голяма част от събитията, които са били предварително планирани в тази връзка, включително и масов митинг, на който се е очаквало да се съберат около двеста хиляди души. В градската водоснабдителна система са инсталирани специални сензори, които да предотвратят евентуалното нанасяне на химически удар, докато преговорите продължават.

Изразено на официален език, тази среща е двадесет и първата годишна Конференция на страните-участници в Конвенцията на ООН по промяната на климата, или, на езика на ООН, COP21. И тъй като предишните конференции, в по-голямата си част, завършваха с разногласия и огорчения, при COP21 се изпробва един нов подход. Всяка от страните-участнички е помолена да изготви план за намаляване на собствените си емисии на парникови газове; тези планове след това ще бъдат включени в един по-общ рамков проект. В настоящия момент сто седемдесет и пет страни са предложили собствени цели. САЩ са се задължили да намалят емисиите си с двадесет и шест процента, върху база от 2005 г. Страните от Европейския съюз са заявили, че ще намалят емисиите си с четиридесет процента, върху още по-ниска база от 1990. Китай, който е най-големият настоящ замърсител, е обещал, че емисиите му няма да се повишават след 2030 г.


Small Ad GF 1

Този „създайте-си-собствен-план“ подход би трябвало да намали възможностите за достигане на патова ситуация. Въпреки това някои от по-големите – и потенциално разрушителни за цялата договореност – въпроси, трябва да бъдат решени чрез преговори тази седмица. Един от тях, колкото и парадоксално да звучи, е какво да се прави с тези планове, щом те са неадекватни още в момента на предлагането им. Няколко независими изследвания са стигнали до заключението, че, дори и ако всяка от страните спази обещанията си, глобалното затопляне ще надмине далеч границата от два градуса Целзий, която се счита за горна, ако бихме искали да избегнем непредотвратими промени.

Друг нерешен въпрос са парите. Развиващите се страни, които, поне до този момент, са допринесли само малко за промяната на климата, в много случаи са точно онези, които най-вероятно ще пострадат най-тежко от нея. На тези страни са били обещани, колективно, сто милиарда долара годишно, за да успяват да се справят с проблеми като нарастване на морското равнище или въвеждане на системи за производство на чиста енергия. Само част от това количество е била реално предоставена. Администрацията на Обама е обещала три милиарда долара, но, в опит да се попречи на преговорите в Париж от разстояние, сенатските републиканци са се заканили да блокират каквато и да било сума от страна на САЩ. „Искаме да направим така, че никоя от тези страни, които си мислят, че просто така ще получат чек за пари поради някакво споразумение, което президентът може да сключи в Париж – да не си мислят, че могат да изтеглят парите ей сега“, заявява сенаторът Джон Барасо, републиканец от Уайоминг, пред списание Politico.

Което ни връща обратно към темата за Сирия. Едно скорошно изследване на Мормонския университет в Лойола и Масачузетския институт по технологии стига до заключението, че неограничаваното затопляне на климата ще направи множество градове от Персийския залив, като Абу Даби, Дубай и Дахран, буквално необитаеми само след няколко десетилетия. „Една реалистична аналогия за множество места от югозападна Азия е сегашният климат от пустинята в северен Афар от африканската страна на Червено море – регион, в който няма постоянни човешки селища“, пишат изследователите.

Една от най-понятните прогнози, които могат да се направят във връзка с промяната на климата е, че тя ще изпрати милиони – може би стотици милиони – хора в търсене на нови домове. И, в един „изключително взаимно свързан свят“, катастрофите не могат да бъдат обграждани от санитарни кордони. Към средата на века, което не е никак далеч от днешния ден, днешната сирийска криза може и да се е превърнала в нещо обичайно. И, вместо да си играят на игрички с федералния бюджет, настроените на вълна сигурност републиканци трябва да направят всичко възможно, за да осигурят успеха на преговорите в Париж.

Източник

Елизабет Колберт е американска авторка, журналистка и професорка в Уилямс колидж, Масачузетс. Тя е най-широко известна с книгата си Field Notes from a Catastrophe, а също и като наблюдател и екологичен коментатор на страниците на списание The New Yorker. Колберт е носителка на наградата Пулицър за документална проза от 2015 г., за книгата си The Sixth Extinction: An Unnatural History.

Pin It

Прочетете още...