Първата статия за Доналд Тръмп, която Борис публикувал, описва как по време на предизборен митинг в Северна Каролина кандидат-президентът зашлевил плесница на човек, който не бил съгласен с него. Това не се е случвало никога, разбира се. Борис намерил статията някъде в мрежата и му трябвал материал, с който да запълва сайта си, Daily Interesting Things, така че си взел текста, чак до последната неправилна запетая. Публикувал линка във Фейсбук, изпращайки го на различни групи, занимаващи се с американска политика; за негово собствено удивление „новината“ била споделена около 800 пъти. През този месец – февруари 2016 – Борис спечелил повече от 150 долара от реклами на Гугъл по сайта си. След като преценил, че това било възможно най-добрата употреба на времето му, той престанал да ходи на училище.

Автор: Самант Субраманиан

Докато армията му безсрамно присъединяваше Крим, Владимир Путин се появи по телевизията и със самодоволна усмивка заяви пред целия свят, че в Украйна няма руски войници. Той не толкова лъжеше, колкото заявяваше, че истината няма значение. А когато Доналд Тръмп прави „факти“ от прищевките си, твърдейки, че е видял хиляди мюсюлмани да тържествуват в Ню Джърси когато бяха съборени кулите-близнаци, или че мексиканското правителство съзнателно изпращало „лоши“ емигранти в САЩ; когато агенциите за проверка на факти определят 78% от твърденията му като неверни, но той въпреки това става кандидат за американски президент – в такива случаи започва да изглежда така, сякаш фактите вече нямат значение в страната на свободата. Когато Брекзит-кампанията обявява „Да дадем на собствената си Национална здравна служба онези 350 милиона паунда, които ЕС ни взема всяка седмица“, а след като референдумът е спечелен същото твърдение се оказва „грешка“ по думите на един от Брекзит-лидерите, докато друг един го нарича „аспирация“, то вече е ясно, че живеем в свят на „пост-факт“ или „пост-истина“. Не просто свят, в който политиците и медиите лъжат – те винаги са лъгали – а такъв, в който вече не им пука дали казват истината или не.

Автор: Питър Померанцев

Съвременните социални учени, пишещи за национализма, обикновено подчертават проблематичните елементи на груповата идентичност – степента, до която националното съзнание е културно е политически произведено от идеолози и политици. Те редовно се позовават на концепцията на Бенедикт Андерсън за „въобразените общности“, сякаш чрез демонстрирането на факта, че национализмът е нещо конструирано, той ще бъде лишен от силата си. Вярно е, разбира се, че етнонационалистическата идентичност никога не е толкова естествена или неизбежна, колкото твърдят националистите. Но заедно с това би било грешка да се смята, че поради частичната си конструираност национализмът е нещо крехко или безкрайно податливо на промяна. Етнонационализмът е не просто случайно отклонение в европейската история: той отговаря на някои дълбинни предразположения на човешкия дух, които са усилени допълнително от процеса на създаване на модерните държави. Той е ключов източник както на солидарност, така и на враждебност – и под една или друга форма ще си остава с нас в хода на още много поколения. И обръщането с лице към него може само да бъде от полза за всички ни.

Автор: Джери З. Малър

За да се разбере феномена „Тръмп“ трябва да се различават две принципно различни неща: от една страна, структурните предпоставки, тоест онова, което го направи изобщо възможен, а от друга, крещящата странност на личността му, която придава заострен израз на заложените от структурата политически тенденции. Нещата започват още с това, че Тръмп не е кандидат нито на демократите, нито на републиканците. Той беше представител на една трета, непредвидена партия – следствие от вече отдавна видимата ерозия и на двете традиционни партии, на първо място републиканската. Една по-малко видима и с по-малки последствия, но не напълно различна констелация се наблюдаваше в противопоставянето между Хилари Клинтън и Бърни Сандърс. Преминаващата през цяла Америка пукнатина между две различни култури и начини на живот всъщност стана ясно видима и при двете политически групи по време на изборите. И тази пукнатина е резултат от разцеплението в Америка между индустриалния свят от вчера и дигиталния свят от утре: от една страна, най-вече сферите на въгледобива и стоманодобива в специфичните за тези индустрии региони, както и зависещите от тях, предимно „бели“ работници; от друга страна новите технологии с тяхната глобално-ориентирана култура на разнообразието и идещите от цял свят специалисти

Автори: Дан Дайнър, Андреа Зайбел

Въпросът дали революцията би могла и да протече другояче, ако не би била войната  и загубата на три милиона руски живота, е добре познат от студентски писмени работи. Струва ми се по-полезно да се предположи, че в политическия и идеологически климат от ранния 20 век колективисткият експеримент е трябвало да се случи някъде, а Русия и Китай изглеждат като неговите най-вероятни опитни площадки. Последствията за милиони руски селяни, заедно със свирепостта на съветското потисничество, си остават успешно укрити за повечето западни очи в продължение на половин век. Френската революция от 1789 убива само няколко хиляди аристократи и предава земята на селяните, които по този начин се превръщат в ревностни носители на правото на собственост. Руската версия изисква ликвидацията на цялата управляваща класа и предава земята на някакъв колективен собственик – една несравнимо по-радикална процедура.

Автор: Макс Хейстингс

Някога Германия също беше считала себе си за изключителна нация. Това приключи със световна катастрофа. И германците са научили урока си. Те вече не искат да бъдат изключителни в какъвто и да е смисъл, което е и причината, поради която желаеха да бъдат обвързани толкова тясно в една обединена Европа. Последното нещо, което германците си желаеха беше да водят други страни, особено пък в някакъв военен смисъл. Това е и начинът, по който съседите на Германия желаеха да вървят нещата. Pax Americana изглеждаше много пò за предпочитане в сравнение с едно пробудено германско желание за изключителност. И аз все още мисля така. Но гледайки отново онази снимка на Доналд и Фарадж, оголили зъби в самодоволни пози, с повдигнати палци, със златния асансьор, проблясващ зад гърбовете им, аз се чудя дали Германия няма да бъде принудена да постави под въпрос един урок, който може би е научила прекалено добре.

Автор: Иън Бурума

Избирането на Доналд Тръмп е вторият акт в една пиеса, започнала на по-малка сцена. Гласуването за Брекзита изобщо не беше някакво специфично-британско събитие, но можеше да се разглежда като такова докато грубото отстраняване на утвърдените елити, свързано с него, се ограничаваше до само една страна. Сега, след като разруши династичния ред, въплъщаван от семействата Клинтън и Буш, Тръмп налага промяна на гвардията в най-мощната страна на света. Една дълбока промяна, започнала във Великобритания, се превръща в международно движение. Демократичната политика се намира в период на революционен катаклизъм.

Автор: Джон Грей

Светът се трансформира бързо чрез глобализацията на стоки, услуги и информация, като всички тези неща са породили свои собствени конфликти, свързани с изблици на болка и отхвърляне. Но в момента ние започваме да преживяваме и глобализацията на хората, а масовите реакции срещу нея са по-силни, по-яростни и по-емоционални. Западните населения постепенно привикват към и приемат наплива от чужди стоки, идеи, изкуство и кухня, но те са по-малко готови да разберат и приемат наплива на самите чужденци, които са доста много и доста видими в наши дни.

Автор: Фарид Закарая

Някога считан за стабилизираща сила, особено след турбулентните години на Елцин, днес Владимир Путин прибягва към износ на нестабилност и ескалация на различни международни напрежения, за да може да се задържа на власт. Това е гледната точка, защитавана от Гари Каспаров, бившият световен шампион в най-интелектуалната човешка игра. Каспаров предупреждава срещу опасностите от самодоволното спокойствие и заедно с това настоява, че е само въпрос на време преди демонстрациите на сила да отстъпят път на драматични промени в самата Русия. Каспаров разговаря със словенския журналист Лука Лисяк Габриелчич.

Автори: Гари Каспаров, Лука Лисяк Габриелчич

Нека да разгледаме [статистическите профили на] хората, които са гласували за Брекзита. Най-силният предсказващ фактор е образованието. Хората с университетско образование са гласували предимно за оставане [в ЕС]; онези, които са минали само през британския еквивалент на средно образование или по-малко, са искали напускане. Подобно на това, младите хора са гласували за оставане – 75 процента от осемнадесет-до-двадесет-и-четири-годишните, според едно от изследванията – докато възрастните непреклонно са се насочвали към изхода. Но това поколенческо разделение си има и образователна страна. Нека си припомним, че до неотдавна само 7 процента от британците са посещавали колежи. Днес тази цифра е близо до 50 процента. Казано без заобикалки, в ОК възрастните и по-слабо образованите са две до голяма степен припокриващи се категории. Този факт заковава едно разделение, което изглежда притежава свой плашещо-огледален образ из целите САЩ. Възрастните и слабо образованите представляват преобладаващата маса сред онези 14 милиона избиратели, които подкрепиха Тръмп в предварителните кръгове – един факт, увековечен в добре известното му заявление „Обичам зле образованите хора“ – докато младите, особено онези със скорошни университетски дипломи, масово са се наредили зад Барни Сандърс. Поне в това отношение Тръмп и Сандърс са нещо като „напускане“ и „оставане“ в човешка форма – ако и с нюйоркски акцент.

Автор: Джонатан Фрийдланд

Израелските действия в хода на годините са произвеждали порои от най-различни клишета от страна на обичайните заподозрени. Почти невъзможно е да се дискутира по въпросите на Близкия изток без да се стигне до отдавна изтъркани обвинения и ритуални форми на защита. Може би е време за някакъв вид разчистване на понятийните категории…

Автор: Тони Джуд

В списъка с ужаси, довели до сирийската гражданска война е трудно да се посочи точното място на сушата и нейните дестабилизиращи последствия – покачването на цените на хранителните продукти, вътрешните преселения, допълнителното пренаселване на вече препълнените градове. Със сигурност тя се намира по-долу от потисническата бруталност на режима на Башар ал-Асад. И все пак, както посочва Държавният секретар Джон Кери, в реч върху връзката между промяната на климата и националната сигурност, вероятно „не е случайност“ това, че войната е била предшествана от четири сушави години. Освен това Кери отбелязва, „Понеже днешният свят е така силно взаимно свързан – икономически, технологически, военно, по всякакви мислими начини – то нестабилността на което и да е място може да се превърне в заплаха за стабилността навсякъде“.

Автор: Елизабет Колберт

Уникалността на настоящата криза е във взривоопасния микс на няколко войни: хуманитарната война на Запада срещу Асад, студената война между Русия и Запада, гражданската война между Асад и опозицията; „война на цивилизациите“, както я наричат някои, между Ислямска държава и всички останали… Перфектно трагична илюстрация на описаната от Хобс ситуация „война на всички срещу всички“ Парадоксалното понятие „хуманитарна война“ беше изковано последното десетилетие за интервенциите на Запада срещу диктаторски и потиснически режими. Примерите със Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи са още парещи. Сирия – като скачени съдове с Украйна – изостри отношенията между САЩ и Русия. 

Автори: Албена Бъчварова, проф. Анна Кръстева

Кои са минималните ограничения срещу свободата на словото в една либерална демокрация, за да можем да живеем заедно в мир? Много малко, надявам се. Като минимум би трябвало да се отървем от всевъзможните закони за „обида“, които съществуват във всички страни освен САЩ. Това означава, че хората ще трябва да приемат, че цената, която плащаме, за да живеем в демокрация и да се наслаждаваме на нейните предимства е, че не можем да настояваме на някакво специално право да не бъдем обиждани.

Автори: Флеминг Роуз, Боб Манкоф

Прекалено често украинският проблем се представя като премерване на силите: дали Украйна ще се присъедини към Изтока или към Запада. Но за да оцелее и да преуспява, Украйна не трябва да бъде преден пост на никоя от двете страни срещу другата, а да функционира като мост между тях. 

Автор: Хенри Кисинджър

Славой Жижек за глобалните протести…

Автор: Славой Жижек

Икономическият успех на държавите е различен заради техните различни институции: правилата, влияещи върху начина, по който работи икономиката, и стиму­лите, които мотивират хората.

Автори: Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън

Финландия не е рай, нито е перфектният успешен модел. Но подобно на Швейцария, Швеция, Дания, Сингапур и редица други малки държави по целия свят, тя има на какво да научи Израел.

Автор: Гай Ролник

За последните няколко десетки години и специално след Шестдневната война в 1967, главната тема в политиката на САЩ към Средния Изток е била връзките им с Израел. Комбинацията от непоклатима поддръжка на Израел и съответните усилия за внос на „демокрация“ в района възпламени арабите и исляма и заплаши не само сигурността на САЩ, но и тази на целия останал свят.

Автори: Джон Миърсхаймър и Стивън Уолт

Краят на света се отлага не защото древните погрешно са провидели настоящето ни или ние лошо сме си превели предсказанията им. Напротив: през 2012 наистина идва краят, но не на света, а краят на ХХ в.

Автор: Румен Леонидов

Когато хората натрупват дългове, които са много трудни или дори невъзможни за изплащане, те казват няколко неща едновременно. Очевидно те казват, че желаят повече, отколкото могат да си позволят в момента. Те също казват, по-малко очевидно, че…

Автор: Майкъл Луис

Преди винаги мислех, че катастрофите засилват човешкото усещане за общност. Веднага след големите истанбулски пожари от детството ми и земетресението отпреди две години, първият ми инстинкт беше да споделя чувствата си…

Автор: Орхан Памук

Критиката срещу държавата Израел много често придобива характер на нападки срещу евреите като такива, включвайки в тях дори онези, които не живеят в Израел. Това се прави с презумцията, че по принцип евреите са безусловни поддръжници на държавата Израел...

Автор: Леа Коен

Дискусията около стихотворението на Гюнтер Грас, публикувано в „Зюддойче цайтунг“ и коментарите в българското медийно пространство…

Автори: Гюнтер Грас, Александър Андреев, Петер фон Бекер, Милен Радев

„Литературен вестник“ задава на български интелектуалци въпроси, свързани с тяхното лично преживяване на „Америка“ – и реалната, и въображаемата…

Автори: Иван Христов, Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Милена Фучеджиева, Катерина Стойкова-Клемър, Йордан Ефтимов, Алек Попов, Пламен Антов, Галина Николова, Стоил Рошкев

Десет години след събитията, аз изведнъж започвам да се питам: а дали самолетите от 2001 не нанесоха на нацията по-малки щети, отколкото поредицата от погрешни решения, която ги последва?

Автор: Ан Епълбаум

Навярно първият разказ за подвижния човек е „Одисей“. Би могло дори да се каже: скиталецът Одисей е квинтесенцията на „хомо мобилис“ – не толкова заради дългото завръщането в Итака, а най-вече поради пътуването му.

Автор: Лазар Копринаров

Новият облик на злото – един разговор с белоруската писателка Светлана Алексиевич за поуките от атомната катастрофа.

Автор: Светлана Алексиевич

„Идентичност“ е опасна дума. Днес тя не притежава достойни за уважение употреби.

Автор: Тони Джуд

За девети пореден път около Нова година Иван Кръстев споделя пред „Култура“ свои размисли, идеи, хрумвания, аналогии, предизвикани от постоянните промени в света около нас.

Автор: Иван Кръстев

Всички знаем, че китайското правителство филтрира достъпа до уеб съдържание, до което не желае да достигат китайските граждани.

Автор: Лидия Стайкова 

Преди известно време влиятелният проповедник Пат Робертсън се изказа, че земетресението в Хаити е логично следствие от пакта с дявола, който хаитиянските роби сключили преди двеста години, за да се освободят.

Автор: Ели Иванова

Аз не вярвам в западането на Европа. Европейският Съюз е единственият социален и политически проект, който е дълбоко революционен, но е станал реалност.

Автор: Марио Варгас Льоса

Човек, който е прочел само една книга, е проводник на жесток бог – той самият. Той дори не е животно, защото животните убиват, за да ядат, а не за да измъчват.

Автор: Диаманда Галас

Ай Вайвай, звезда на китайското авангардно изкуство и един от най-известните артисти-дисиденти в страната, разговаря със Саймън Кърби за начините, по които може да се предизвиква статуквото в Китай.

Автори: Ай Вайвай, Саймън Кърби

Посетители: 82

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Библиотека

Коментари

  • Vivian писа Още
    Сигурно имате предвид... преди 2 дни
  • Л. Стефанов писа Още
    Две знакови гледки в... преди 4 дни
  • Иван Митев писа Още
    Ситуацията в Република... преди 5 дни
  • Иван Младенов писа Още
    Здравейте,
    всъщност,... преди 1 седмица
  • деду Въсу писа Още
    поздравления... шапка... преди 1 седмица
  • patanasl@yahoo.com писа Още
    Може в Източна Европа да... преди 1 седмица
  • patanasl@yahoo.com писа Още
    Въпроса с истината за... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
    "Кръчмарски... преди 2 седмици
  • Севда Маринова писа Още
    Религията създава... преди 2 седмици
  • Валентина Минчева, журналист, писа Още
    Безпощадно, талантливо,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Разбира се, никой не ми е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Напудрен глупак, който... преди 2 седмици
  • Димитър Венков писа Още
    Я да видим познанията на... преди 2 седмици
  • Митко Генов писа Още
    Блестящ познавач,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Бих искал да попитам кой... преди 2 седмици
  • Славимир Генчев писа Още
    Много от т. нар. десни... преди 2 седмици
  • Дора Апостолова писа Още
    Типични разсъждения на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Благодаря на Златко за... преди 2 седмици
  • Дамян Цоневски писа Още
    Силно тенденциозна... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Човек трябва да е сляп,... преди 2 седмици
  • Йордан Нихризов писа Още
    Един кратък анализ на... преди 2 седмици
  • Тодор писа Още
    Хубава статия. Няма... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Набързо откъм фейсбук...... преди 3 седмици
  • галка писа Още
    Хората са жестоки със... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Четох внимателно текста,... преди 3 седмици