Дискусии – Политика

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Поредица
„Ислямът и модерността“

Ислямът в Европа от Тимъти Гартън Аш.

Просветителски фундаментализъм или нов расизъм? от Паскал Брукнер.

Идентичност и миграция от Франсис Фукуяма.

Сблъсъкът на цивилизациите – реалност или медиен мит? от Златко Енев

Европеизация, а не ислямизация от Басам Тиби.

Какъв сблъсък на цивилизациите? от Амартия Сен

Сблъсъкът на исляма с модерността от Франсис Фукуяма

Коран, свобода на словото и европейски ценности от Гелийн Молир

Нека престанем да говорим за религия! от Оливие Роа.

Нито „борба“, нито „диалог“ на културите от Оливие Роа

Възходът на мюсюлманските терористи от Мализ Рутвен

Как да разбираме исляма? от Мализ Рутвен

Много по-добре е нещата да се дискутират открито от Кристофър Колдуел

Европейският ислям през очите на професионалиста от Юте Клаузен

Как се създават мюсюлмаснки демокрации? от Ян Вернер Мюлер

Имат ли място правата на човека в исляма? от Емил Коен и др.

Европа и Ислямът – Ибрахим Карахасан-Чънар

Призиви към насилие в Корана и Библията от Филип Дженкинс

Ислямът в Източна Европа от Джейкъб Микановски

BrandeisNOW: По време на разговорите около кръглата маса в Съвета за международни отношения във Вашингтон вие казахте, че джихадизмът е младежко движение. Какво имате пред вид с тези думи?


Юте Клаузен: Когато разглеждаме хората, които са били вербувани в Европа и Северна Америка да воюват като свещени воини в чужбина – в Афганистан, Чечения, в последните години в Ирак, или да участват в терористическите атаки срещу Запада, ние виждаме, че това са млади хора, понякога по на 15-16 години, когато са взели участие за първи път. Причината, поради която аз го наричам младежко движение е, че идеите и поддръжката за глобалния джихад – с прославянето на мъченичеството, новата справедлива държава за мюсюлманите и всички тия революционно-утопични идеи – всичко това са неща, които са привлекателни най-вече за много млади хора.

Значи вие казвате, че деца, или почти деца, вършат тези неща, защото те имат чувството, че извършват нещо чисто и добро, а не нещо, което произлиза от гняв и възмущение?

Да. Няма доказателства за това, че те са социално или икономически онеправдани. Много често, когато се стигне до обществено внимание или до съдебната зала, вие ще откриете учители и други хора, които казват „Но това бяха отлични ученици …“ По някое време те се обръщат срещу родителите си и много често дори семейството е онова, което първо се обажда в полицията. Млади жени също вземат участие, не толкова като атентатори-самоубийци, но те играят много важна роля в организациите, правят уебсайтовете и, тъй като момичетата са по-добре с езиците, поемат чатовете.

Един ден преди да дойдете в Съвета за международни отношения, там беше директорът на ФБР и говори за вербуване на американски младежи от сомалийски произход в Минеаполис. Според вас значи ние трябва да разбираме това вербуване като следствие от привлекателността на джихадизма за младежта, а не като указание за това, че мюсюлманите са зле в Минеаполис и това го прави особено добро място за вербуване.

Да, така е. Всъщност, сценарият от Минеаполис е много подобен на сценариите, които имаме в Европа. Аз не смятам, че има някаква европейска или американска изключителност.

Но много хора смятат, че ислямският екстремизъм на Запад има корените си в чувството, че срещу мюсюлманите се провежда дискриминация и, особено в Европа, те биват систематично изолирани.

Ами хората мислеха тия неща най-вече гледайки заговорниците от 11 септември, които в по-голямата си част идваха от Хамбург, където бяха живели в един апартамент и се бяха оплаквали от живота в Германия. Но те бяха вербувани и направлявани от агенти на Алкайда и подготвени в Афганистан. Гледайки назад, ние можем да видим, че всички важни конспирации, които сме имали досега, са били организирани с участието на млади хора, вербувани от ветерани на ислямистките революционни движения от Близкия изток, Босна, Афганистан или Пакистан, често датиращи от 1980-те.

Има ли валидни причини за разглеждането на мюсюлманските населения на Европа и Северна Америка като различни от останалите имигранти?

И да, и не. Мюсюлманите, които идваха в Европа през 50-те и 60-те години, докато легалната работна имиграция беше официално приключена с петролната криза от 1974, идваха директно от селските райони на Турция, Мароко или Бангладеш. Те донесоха със себе си порядките и навиците на селяните. Ето защо ние наблюдаваме най-значителните социално-икономически проблеми сред тези групи. Наследниците на хора, които са дошли в първите две вълни, се справят много по-зле от ония, които са дошли по-късно – и които бяха много повече хора от средната класа и по-добре образовани. А мюсюлманите, които имигрираха в Съединените щати, казано общо, дойдоха след 1985 и бяха много по-добре образовани професионалисти. Те идваха с дипломи от колежи и университети. И, както се вижда от статистиките, по правило те са доста по-богати от средните американци.

Тоест вие искате да кажете, че колкото по-бедни са новодошлите, ние трябва да се чувстваме загрижени за тази бедност, за да ги направим добри граждани, но не и защото те имат някаква връзка с потенциала за тероризъм?

Тероризмът в Европа идва не от бедните среди. Говорейки обобщено, ако разгледате онова, което се случва най-често (тоест има връзка с бедността, бел. пр.), вие имате или банди, или обичайните, отчуждени младежки групи, най-вече поради лоши жилищни условия, лошо образование, ранно напускане на училище. И, да – парижките бунтове.

Струва ми се, че има съпротива срещу приемането на това мнение. Но вие го поддържате много убедително. Има ли официална съпротива срещу този анализ и ако да, то защо?

Не. Онова, което казвам тук, е операционното разбиране сред полициите в Европа и САЩ за последните няколко години, ако не и повече.

Но приемат ли го и правителствата, и дипломатите?

Много политици не го приемат. Политическите дебати са на друго място. Особено в Европа, враждебността срещу мюсюлманите всъщност предхожда както 11 септември, така и атентатите от 2004 в Мадрид или от 2005 в Лондон. Европа винаги е получавала много високи резултати в нашите измервания на междурелигиозната ненавист и през последните години тези цифри станаха много, много по-лоши. Аз смятам, че за това трябва да се благодари преди всичко на политиците. Доста гласове могат да се спечелят чрез заявления, че имигрантите и мюсюлманите са източникът на колапса на националните нрави.

Когато казвате, че гневът срещу онова, което вършеха мюсюлманите, е по-старо т 11 септември и атаките от Мадрид, какво точно имате пред вид – това, че те поддържаха различна религиозна идентичност и утвърждаваха собствените си традиции и религия?

Носенето на забрадки, яденето на странни храни – всички тия неща, към които европейците не са особено толерантни.

Вие написахте нова книга, занимаваща се със случая с карикатурите на Мохамед, отпечатани в Европа. Какво точно открихте, как започна всичко това?

Имаше е много различни ъгли и много различни действащи лица. Но в ядрото на нещата стои един дипломатически протест, организиран от египетското правителство, което искаше да преобърне нещата против американския план за човешки права в Близкия изток, като покаже, че западняците дискриминират и не практикуват онова, което проповядват. Целта на всичко това беше да се разобличи стратегията за насърчаване на демокрацията в Близкия изток като средство за прокарване на американските интереси. През 2005 египтяните усещаха натиска много силно и искаха да покажат на Съединените щати какво става, когато започнете да провеждате свободни избори в Близкия изток. Урокът действително имаше успех – скоро след това имахме изборната победа на Хамас в Газа през януари 2006. На изборите в Ливан от юни 2005 също спечели Хамас и така, към края на 2006-та, Съединените щати вече почти се бяха отказали от насърчаването на свободни избори като средство за реформи и промяна. Международната мобилизация по въпроса за карикатурите тръгна от един дипломатически протест през есента на 2005, след което с това се ангажираха религиозните авторитети и накрая се стигна до яростни улични протести, които започнаха през февруари 2006. Въпросът за карикатурите продължава да живее в ООН, където ислямските страни упражняват натиск за обявяването на критиката срещу религиозни фигури за нарушение на човешките права.

Значи от 11 септември насам ние имахме Мадрид и Лондон, после карикатурите, Хамас и Ливан. Но ние имаме също и тези конструктивни срещи в Европа, както и участието на американски дипломати в повече консултации с мюсюлманите в Европа. Така че, като цяло, какво се случва от 11 септември насам? Променили ли са се отношенията между мюсюлманите, живеещи на Запад и техните еврейски и християнски съседи и ако да, то към по-добро или към по-лошо?

Да, промениха се. Първо социално-икономическата мобилност функционира. От една страна, в Европа ние имаме сериозна концентрация на бедност сред мюсюлманите и други имигранти, но имаме и развитие на мюсюлманска средна класа. Виждаме и множество млади професионалисти, които са следвали в университети, получили са степени и добра работа. Сред тях се наблюдава най-високата степен на ислямофобия и страхове от дискриминация. Но реалността е, че те имат тези страхове, защото чукат на вратата и искат да бъдат пуснати вътре. В момента има около 25 до 30 мюсюлмански парламентаристи, членове на европейските парламенти. Има и мюсюлмански министри на ниво национални правителства. Хората започват да имат мюсюлмански приятели. Има и смесени бракове. Така че всички лоши новини, които чувате, всъщност представят ситуацията едностранчиво. Всъщност става дума за една нова социална реалност на огромна интеграция и известни успехи. Вече е ясно за всички, осмелявам се да твърдя, че джихадизмът е бедствие и за двете страни. Мюсюлманите са първите жертви на това убийствено движение.
 

 

Юте Клаузен
Юте Клаузен (род. 1954) е датчанка по произход. Понастоящем тя преподава сравнителна политика в университета Брандайс, САЩ. Книгата й Карикатурите, които разтърсиха света, предизвика международен скандал поради решението на йейлското университетско издателство да не публикува в текста самите карикатури, страхувайки се от терористически ответни действия.

support

Посетители: 360

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 22 часа
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 1 ден
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 1 ден
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 2 дни
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 2 дни
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 2 дни
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 2 дни
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 2 дни
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    В продължение на... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Малко допълнение към... преди 5 дни
  • Възражение! писа Още
    Наистина,Господин... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    Имам чувството, че... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Калин Ангелов е прав. ... преди 2 седмици
  • Калин Ангелов писа Още
    Докато няма научни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Бай Броди, ако не те... преди 2 седмици
  • Палмзонтаг писа Още
    "Палмова неделя" на... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                         ... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Към широкото и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    За съжаление подобни... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                           ... преди 2 седмици