Дискусии – Политика

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Краят на свободата

Когато се страхуваме, чуваме отвсякъде шумове.
Софокъл

 
Ставате рано. Будилникът звъни. Все още е тъмно. Не светвате веднага, минутка оставате седнал на леглото. Вдишвате утринния въздух. Прозорецът е открехнат, вратата към коридора отворена. В кухнята Ви очаква кафе машината. Къде са чехлите? Протягате се, ставате, светвате лампата.

Дръпвате завесата на кухненския прозорец, за да не може съседът отсреща да Ви вижда, за всеки случай, тъй като всъщност през работните дни той спи точно толкова, колкото Вие през почивните. Правите си двойно еспресо в любимата голяма чаша. Повдигате чашата към устата си, леко се закашляте, след това отпивате първата глътка. Сега вече денят може да започне. Оставяте чашата на масата. По ръба й сте оставили два чудесни отпечатъка от пръстите си. С ясни очертания и пълнота като в международния Ви паспорт. Или като в базата данни на U.S. Customs and Border Protection, след последната Ви почивка във Флорида. Пътувате ли често служебно? В такъв случай отпечатъкът от чашата, която тъкмо внасяте в работния си кабинет, е известен както в Швеция, така и в Грузия и Йемен.

Както обикновено, Вие отваряте личната си пощенска кутия. Мейловете вече са проверени – не само от вирусния скенер. Все още имате няколко минути до започване на работа и отваряте няколко уебстраници – криминалната полиция може да научи когато поиска кои страници сте отворили, дори след шест месеца. Набързо решавате да платите някаква сметка, за която тъкмо сте се сетили – службите вече знаят, до кого сте я изпратили. За Ваш късмет Вие се казвате Мюлер, това все пак малко Ви предпазва. При колегата Ви Тарик Ал-Султан, който преди известно време беше ходил на алпинизъм в Кашмир, компютърът изпраща цялото съдържание на харддиска до службите за защита на конституцията. Искате да посегнете към телефонната слушалка, за да обсъдите с Тарик някакъв личен проблем, който не е от служебно естество? По-добре се откажете. Посетете го у дома, ако искате да разговаряте несмущаван. Освен ако Тарик вече не е включен в списъка на опасните, тъй като редовно изпраща пари на безработния си братовчед в Пакистан. В такъв случай и в жилището му са сложени бръмбари.

Бързате да излезете. Надзорната камера във Вашия жилищен комплекс наблюдава всяка Ваша крачка. Заснемат Ви и при влизане в метрото, а също така и на перона, и в търговския комплекс, където си купувате вестник. Опитвали ли сте се да застанете пред надзорната камера с изражение на невинен? Това е по-трудно, отколкото да се усмихнете естествено пред фотоапарата. Защо все поглеждате нагоре? Вече два пъти сте погледнали към камерата. А сега отново посягате към косата си. Ако го направите още веднъж, биометричният анализ на поведението Ви ще задейства алармената система. Защо сте така изнервен? Според болничния Ви картон в последно време са Ви предписвали успокоителни. А дебитната Ви карта отбелязва повишена употреба на алкохол. От банкомата пак сте изтеглили 1000 евро. За какво са ви необходими толкова пари кеш? Освен това през последния месец разходите Ви за ток са се покачили с 12,4 процента. Да не би да укривате някого? От градската библиотека в последно време започвате да заемате доста особени книги, за гражданско неподчинение и Парижката комуна. Не са ли Ви достатъчни историческите жълти романи? А и тези непрестанни валутни трансфери в Южна Франция? За какво са? Защо всъщност през последната нощ толкова дълго обикаляхте блока? Не бяхте изключили мобилния си телефон – и естествено, че се знае, къде се намирате.

След работа се качвате в колата, за да свършите някаква лична работа. Откажете се от употребата на навигационната система. В противен случай лесно ще се установи, къде отивате. Тръгнете по заобиколен път, отбягвайте автострадите с техните автомати за пътни такси. Сигурно сте си задавали въпроса, защо така упорито Ви следят? Защо именно Вас? Наистина няма причина, поради която някой да трябва да се интересува от Вас.

Сигурен ли сте?

Абсолютно сигурен ли сте?

Не бяхте ли се включили преди известно време в демонстрацията срещу срещата на върха G-8?

В такъв случай полицията разполага дори с Ваш тест за миризма. Не живяхте ли до скоро в онова общежитие, в което беше отседнал някой си Абу Мехсуд? Може би не сте били Вие, може би е бил някой друг Мюлер? Е, щом като човек се казва така, могат да станат грешки, сам сте си виновен. А как стои въпроса с Вашата партньорка, тя непрекъснато си купува боя за коса, препарати за петна и батерии. Това ще рече: оксиданти, ацетон, сярна киселина! За глупави ли ни смятате? От това всеки идиот може да направи бомба. Естествено е да твърдите, че партньорката Ви няма намерение да прави бомба. Всеки ще отговори така. Но и да казвате истината – къде е проблемът? Ние с нашия внимателен надзор само Ви помагаме да отстраните тези неприятни подозрения. Това и за Вас трябва да е облекчение.

Нямате следователно никаква причина за безпокойство. Всичко се прави за Ваше добро. Държавата се грижи за Вас. Държавата е Ваш баща и пазител. Тя трябва да знае какво правят децата й. Ако не крият нищо лошо, няма и от какво да се страхуват. Но решението за това, какво е лошо, трябва да предоставите на специалистите. Мислете за това, че ставате подозрителен, когато не се разкривате напълно. Ако ни съдействате, няма от какво да се страхувате. Ние не сме Щази или ФБР. Вие живеете в стабилна демокрация. И в такъв случай можете да ни имате доверие.

Какво? Държавата ли трябва да Ви има доверие? Но докъде ще стигнем тогава! Още в конституцията се казва, че цялата власт излиза от народа. А властта трябва да се ограничава. В случая сте на едно и също мнение с Министерството на вътрешните работи.

Вървете си спокойно, сянката Ви остава тук. За Вас може да се чуе, да се види и да се прочете.

Внимание, прекъсваме този текст за важно съобщение: Това не е Science-Fiction. Повтаряме:

Никаква Science-Fiction. Това не е 1984 в Океания, а година 2009 във Федералната република. Ако все още се чувствате заподозрян – сърдечни поздравления. Вие сте непоклатим оптимист. Да се надяваме, че с купуването на тази книга няма да се превърнете в подозрителен оптимист.
 
Първа глава: Да изскочим от тенджерата
 
Който се откаже от свободата, за да спечели сигурност, в крайна сметка ще загуби и двете.
Бенжамин Франклин
 
Нека да приемем, че Вие, драги читателю, сте се родил в Западната част на републиката, някъде – да речем – между 1950 и 1990 година. Родили сте се в общество, което се смята за свободно и демократично. В училище по всички предмети с изключение на математика, сте изучавали „Третия Райх“ и ако въобще е съществувал някакъв универсален закон, то той е гласял: Това при нас никога повече не бива да се повтаря. Никога повече не искаме да превръщаме хората в цифри. Никога повече не искаме да каталогизираме и разделяме гражданите на ценностни и врагове на обществото. Не искаме тайна полиция, която да следва собствените си закони. Никога не искаме да забравим какво означава, когато хората се превръщат в обекти на тоталитарната власт. Затова и така са Ви учили – демократичните свободи, от които се ползваме, трябва да бъдат защитени сега и завинаги от критичното гражданско съзнание. Всеки е призован да се застъпва за плурализма и правовата държава и да възприема конституцията не само като валидно право, но и като ценностна система. Вие смятате, че този урок е бил добре научен в нашата страна.

Сигурен ли сте?

Нека приемем, драги читателю, че сте се родили в Източната част на Германия. В система, която също се смяташе за свободна и демократична. Но сам сте преживели държавни репресии. Искало Ви се е да можете да проведете открит разговор в дома си, без да трябва да пускате силно музика. Мечтали сте си да не трябва да участвате в манифестации с развети знамена. Бихте дали мило и драго да можете да направите кариера независимо от партийните големци. Не сте искали да ви водят в черните списъци, писнало Ви е от държава, която е гледала на Вас като на враг и е разбирала политиката като война срещу гражданите. Мечтали сте за общество без надзор и подозрителност, за съжителство без шпионаж и предателство. Може би сте разбрали по-добре от някои западняци, какво се има предвид, като се говори за ценностите на свободата. Може би също сте се заклели „Никога повече!“.

С промяната за Вас се е сбъднала една мечта.

Сигурен ли сте?

Атентатите от 11 септември 2001 година бяха драматични с отвратителността си. Те поставиха някои държави в състояние на шок, който оттогава предизвиква все повече шокиращи последствия: Канонът на стойностите, който се смяташе за установен в Германия и още повече в по-старите демокрации като Великобритания или Франция, изведнъж се оказа несъстоятелен. Основополагащи схващания за граждански свободи бяха изхвърлени зад борда като баласт. Стандартът от основни човешки права, които смятахме за наша сила, се оказа с недостатъци за сигурността. Цивилизационни достижения, печелени и завоювани векове наред, бяха ликвидирани за нула време. За борба „със заплахата от тероризъм“, която беше известна отдавна, но никога досега не е била толкова медийно видима, се започна с ограничаващи основните права мерки, чието провеждане малко преди това никой не би сметнал за възможно.

През първите години след 11 септември 2001 година вестниците бяха пълни с предупреждения срещу тероризма, но не се състоя някакъв значим обществен дебат за разширението на държавните правомощия. Още през осемдесетте години едно планирано преброяване на населението предизвика в Германия масови протести, тъй като много хора почувстваха актуализацията на личните си данни като непоносима намеса в личната им свобода. Две десетилетия по-късно почти никой вече не протестираше срещу това, че всеки гражданин трябва да предостави на държавата отпечатъците от пръстите си, въпреки че в случая не ставаше въпрос за сигурността срещу фалшифициране на паспорти, а за създаване на общоевропейска база данни.

Какво се случи? Дали защитата на индивидуалната свобода след ужасните картини от Ню Йорк вече изглежда като дребнаво придържане към една твърде великодушна конституция, ако не дори посегателство върху държавната сигурност? По-интересни и достоверни ли са за медиите прогнозираните сценарии на ужаса, отколкото реалните ограничения на основните ни права? Така или иначе се налага тъжното подозрение, че съвсем не е минало доста време от възприемането на идеалите на свободата, както сме си мислили. Балансът на успеха на политическото просвещение след края на века на тоталитаристите е обезнадеждаващ. Въпреки че федералният конституционен съд по неповторим начин поставя възбрани върху основните ни права и така насърчава критичното отношение на демократичното самосъзнание, скоростта на политическите активности относно сигурността не се е променила. Докато в училищата все още се преподава идеята за старата правова държава, навън се провежда великата перестройка. Този процес се обгръща с някаква аура на неизбежност. И гражданинът с кравешко добродушие наблюдава привидно наложителните и необходими процеси и прежúвя аргументациите им: единствено чрез ограничаване на свободите можела да се подсигури „сигурност“, а „невинният гражданин“ и без това нямало да бъде засегнат от промените. Неразрешена остава обаче една основополагаща дилема, която несъмнено излиза наяве при спокойно разглеждане на състоянието на нещата: Може ли да бъде защитавана ценностна система чрез отстраняването й?

Който днес се изправи и каже: „Стига вече! Вие разбивате нещо, което ще стане непоправимо!“, който днес с детинска невинност извика: „Министърът на вътрешните работи е гол!“, на него ще му затворят устата. Алармист за основните права! Истерик на тема правова държава!

Смешно било да се вярва, че няколко промени от последните години можели да навредят на демокрацията! Понякога дори се твърди, че гласовете, които предупреждават обществото за налагащия се надзор, били белязани от типично немската болест на презрение към държавата – нещо, което поставя с главата надолу петдесетгодишната немска верноподаническа история. Или пък биват обвинявани в някакво разложение на съпротивителните сили, тъй като искали да отслабят способността на държавата, да се съпротивява на тероризма. Точно към скептиците на повишената необходимост за държавен контрол се отправят обвинения за недоверие към институциите – докато именно поставянето на все нови изисквания от страна на институциите за все повече средства за намеса показват именно дълбоко залегнало недоверие. Гражданинът трябва да се доверява на добрите намерения на държавата, докато държавата на всяка крачка надзирава гражданина. Ако държавата смята, че трябва да се защитава от собствените си граждани, то нещо не е на мястото си. Никой не може да каже със сигурност кога загива една демокрация, кога една правова държава деградира и се превръща само в празна опаковка. Няма определена мярка, няма хронометър, няма лакмусов тест. Никъде няма да се срещне табелка: „Внимание! Тук напускате демократичния сектор!“

В исторически контекст може би в известните случаи изглежда очевидно, в кой точно момент свободата е била непоправимо накърнена – в случая на националсоциализма например със закона за правомощията от 24 март 1933 година. Тогава задаваме въпроса към миналото: „Как не сте разпознали грозящата опасност? Трябвало е да предвидите какво ще дойде! Защо не сте се съпротивявали?“ И в отговор чуваме само главозамайващо мълчание пред привидно неудържимия ход на нещата.

Точна самопреценка от средата на непосредствените събития е нещо невъзможно. На нас съвременниците ни липсва необходимата дистанция; просто ни липсват знания за бъдещото развитие на събитията. Последствията от политическите развития настъпват ту по-бавно, ту по-бързо, но винаги последователно надграждащи се, във взаимодействие и именно поради тази причина многопластови.

Но тъй като свободата не си отива с тимпанен звън, всяка добре функционираща система страда от това, че добронамерените й поддръжници живеят във (фалшива) сигурност. Те забравят, че не получават свободата си от държавата, а именно напротив, те са отдали част от свободите си на държавата. Свободата не е дар свише, а основополагащо състояние на природата или дар Божи, според това какво сътворение на света предпочитате. Свободата не е бонус, не е премия, не е тринадесета заплата. Тя предхожда нашето разбиране за държавата.

Ако борците за справедливост и свобода бяха така добре организирани като противниците си, човешката история щеше да изглежда по друг начин. Ако милионите хора бяха излезли на улиците, за да защитават основните си права, нямаше да се стигне до надзорните и контролиращи закони през последните години. Задача на всеки гражданин е да проверява редовно, дали там, където на етикета пише свобода, в опаковката наистина се намира свобода.

Ние можем да се съпротивяваме на всичко, при което държавата прекалява в изискванията си. Това е същността на свободните общества. Всички права, с които днес разполагаме например в контактите си със съдилищата, полицията и други ведомства, са резултат на индивидуалния скептицизъм и общностна съпротива, продължила векове. Били са извоювани от хора, чиито имена четем по табелките на улиците и които между другото ни се припомнят в празничните речи, ако това въобще стане. За преодоляване на безправното заробване хората твърде често са плащали с живота си, със здравето си или със щастието си. Като бенефициенти на тези жертви ние носим отговорност към извоюваното. Не можем така лесно да се оставим да ни отнемат маслото от хляба, само заради това, че сме го получили като дар от предците. Постигнатото никога не е постоянна величина; веднъж извоювано, то много лесно може да се загуби. Свободата е ценност, която непрекъснато трябва да се извоюва и защитава от всяко поколение, от всеки отделен човек. Също и от нас.

Ако жаба бъде хвърлена в тенджера с гореща вода, веднага изскача, ако може. Но ако бъде поставена в студена вода, която постепенно се затопля, тя си остава спокойна, докато умре.

В историята ни има достатъчно жаби за назидание. Ако сега не се съпротивим, трудно ще можем да обясним на следващите поколения защо не сме били в състояние да им оставим в наследство свободата, с която някога сме разполагали. От осем години насам гледаме като хипнотизирани какво се случва във и с нашата страна, докато се опитват да ни внушат, че поуките от ХХ век нямали значение за ХХI век. Да изскочим от тенджерата!
 
Текстът е част от книгата на Илия Троянов и Юли Цее

Посегателство над свободата. Истерия за сигурност, надзорна държава
и ограничаване на гражданските права,

подготвяна за печат от издателство МД Елиас Канети (април 2010)

Публикацията в „Либерален Преглед“ се извършва с лично разрешение на автора.

Преводач: Проф.-Д-р. Пенка Ангелова
Илия Троянов
Илия Троянов (род. 1965) е немски писател, преводач и издател от български произход.
Други статии от този автор
Посетители: 65

Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... преди 2 седмици
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още

    “Днешната... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... преди 4 седмици
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... преди 4 седмици
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... преди 4 седмици
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Стотици години... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... Неделя, 26 Август 2018
  • Гост писа Още
    "Колега" не е от гръцки... Неделя, 26 Август 2018
  • Янкова писа Още
    Добре е и да се владее... Петък, 24 Август 2018
  • гост писа Още
     За неуспешната... Вторник, 21 Август 2018