1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

Red key with text Bunned and closed padlock icon on blue digital laptop keyboard.

 

Шепа неизбрани технически ръководители оказват огромно влияние върху обществения дискурс. Вярно ли е това?

 

[Лично мнение]

Технологичните компании имаха право да блокират президента Тръмп от сайтовете си през последната седмица и да престанат да работят с едно телефонна програма, в която някои хора настояват за насилие. Аз вярвам, че те са взели правилното решение.

Но все пак трябва да ни е неудобно, че едно решение, взето от шепа неизбрани ръководители на фирми има толкова голямо влияние върху обществения дискурс.

Първо, ето какво точно се случи: Фейсбук замрази поне временно акаунта на президента, след като той беше насъскал тълпата, която по-късно атакува Капитолия. Туитър премахна акаунта му завинаги. А след това тогава Епъл, Гугъл и Амазон изтеглиха щепсела на социалната мрежа Parler, в която може да се говори (почти) всичко.

Изхвърлянето на Тръмп

Да, Туитър и Фейсбук имат право сами да решават кой може да ползва техните услуги и какво могат да правят или казват тези потребителите. Заключването на акаунт, който нарушава правилата на Туитър, е подобно на някой ресторант на Макдоналдс, където ви изритват, ако не носите обувки.

Първата поправка [към Конституцията] ограничава правата на правителството да контролира свободата на словото, но не и съответните права на бизнеса. И дава на бизнесите в Съединените щати правото да определя правила относно развоя на нещата, които се случват вътре в техните фирмени пространства.

Разумни хора може и да считат, че Фейсбук и Туитър са взели погрешно решение когато са заключили акаунта на г-н Тръмп от страх, че думите му могат да вдъхновят допълнително насилие. Но тяхно собствено право [и задължение] е да бъдат пазители на онова, което считат за подходящо [поведение] на собствените си сайтове.

Милиони пъти месечно Фейсбук и Туитър изтриват или блокират публикации или порицават потребителите си по причини, които варират широко – като се започне с опитите на хора да продаващи фалшифицирани продукти на Gucci, и се стигне до такива, които се опитват да публикуват изображения на терористични атаки или сексуално насилие над деца. И отново: хората могат да се заяждат с политиките на компаниите или с начините на прилагането им, но правилата, дори и най-елементарните такива, са от изключителна важност. Почти никъде в Интернет или във физическия свят няма места, които да се разглеждат като абсолютна зона на свободно изразяване.

Онлайн-магазините за приложения на Епъл и Гугъл, както и изчислителните „облаци“ на Амазон, също имат право да прогонят Parler, едно приложение, което се превърна в център за организиране на насилствени действия, като например вилнеенето от миналата седмица. Parler не поставя почти никакви ограничения върху онова, което хората могат да говорят вътре в дигиталните му стени, но бизнес партньорите му решиха, че приложението нарушава правилата им, когато не се противопостави на определени примери за подбуди към насилие, сред тях и призива за убиване на вицепрезидента.

Трябва ли тези компании да са онези, които вземат решенията?

Макар и да смятам, че всички тези технологични компании са взели правилното решение през последните няколко дни, аз все пак се чувствам изключително неудобно при мисълта, че те са в състояние да действат като един вид Върховен съд – да решават от името на милиарди хора какво точно представлява подходящото или съобразяващо се със закона изразяване и поведение.

Примерът с Макдоналдс, който дадох по-горе, не е съвсем еквивалентен. Фейсбук и Туитър са станали толкова влиятелни, че решенията, които те вземат относоно подходящия публичен дискурс, са много по-важни от това, на кого макдоналдс позволява [или не] да купува хамбургери.

И макар правилата на тези компании да са обширни, те също се прилагат капризно и се ревизират единствено по тяхно собствено усмотрение.

Освен това, както писа активистката за свобода на изразяването Джилиан Йорк, повечето хора нямат почти никакво „право на защита, когато [фирмите] са взели погрешни решения“.

Имаше много писъци относно онова, което направиха тези компании, но искам всички да признаем, че в тази област няма лесни решения. Защото в основата на тези спорове стоят големи и трънливи въпроси: По-добре ли е да има повече слово? И кой може да реши това?

В Съединените щати и сред повечето от популярните системи за онлайн комуникация по света е налице фундаменталната вяра, че онова, което хората казват, трябва да бъде ограничавано възможно най-малко.

Но знаем, че истината не винаги надделява, особено когато е изправена срещу привлекателни лъжи, изречени и преразказани от могъщи хора. Знаем също, че думите могат да имат смъртоносни последици.

Истинските въпроси са: какво трябва да се прави, когато свободното изразяване на даден човек – примерно да изкрещи без повод „Пожар!“ в претъпкан театър или да се повтарят лъжите, че изборите са били фалшифицирани – води до реални вреди или ограничава свободата на другите.

Интернет улеснява себеизразяването и достигането до повече хора, с което усложнява тези въпроси още повече.

Епъл и Гугъл са до голяма степен единствените онлайн-места, където хората могат да изтеглят приложения за смартфони. Амазон е една от малкото компании, които осигуряват гръбнака на много уебсайтове. Фейсбук, Гугъл и Туитър предоставят основни комуникационни услуги за милиарди хора.

Странното е не това, че се борим с вековни въпроси относно компромисите при свободното изразяване. Странното е, че компании като Фейсбук и Епъл станаха толкова важни съдии в този дебат.

https://www.nytimes.com/2021/01/11/technology/twitter-facebook-parler-rules.html

Pin It
Шира Овиде

Шира Овиде е американска журналистка, която специализира в областта на модерните технологии и начините, по които те променят възприятията ни за света. Работи предимно за „Ню Йорк Таймс“.

Посетители

62

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Мария Пипева писа Още
    Много е радостно, че... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Питам се дали... преди 2 дни
  • Кунев писа Още
    Същата "Европа", която... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Тук още нещичко по... преди 6 дни
  • Кунев писа Още
    Моят учител за... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    За младежките... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Един напълно... преди 1 седмица
  • Марина Московкина писа Още
    Наслада бе за мене да... преди 2 седмици
  • Стефан писа Още
    Приемането на исляма... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Г-н Енев, толкова... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Развълнува ме, бате... преди 2 седмици
  • Д-р Георги КАРЕВ, д.... писа Още
    Аплодисменти от... преди 2 седмици
  • Милена Бончева, Кава... писа Още
    Не искам да обиждам... преди 2 седмици
  • драган събев,търгови... писа Още
    Кво не дадах от... преди 2 седмици
  • Белия капитан писа Още
    Защо сте забравили да... преди 3 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Златко, все пак съм... преди 3 седмици
  • Песимист писа Още
    "Компирите", като и ако... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Защо Бай Тошо реши 99 %... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Из днешния „Ню Йорк... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Опитах търсачката на... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ха стига толкова, от... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    За Златко, който ни... преди 4 седмици
  • цвятко цеков писа Още
    Абе оставете най... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Още две думи:
    Не... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Във фразата „В... преди 4 седмици