Дискусии – Политика

1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)

 

2018 02 Majdanek
Куп от човешки кости и черепи в лагера Майданек, недалеч от Люблин, Полша.
Agence France-Presse — Getty Images

 

Полша, противоречивата

Поредица на „Либерален преглед“, посветена на най-голямата посткомунистическа демокрация в Европа...

Катин от Ан Епълбаум

Ние бяхме народът от Адам Михник

Полският антисемитизъм – една нова страница от Якоб Клок-Конколович

В търсене на изгубения смисъл от Адам Михник

Как паметта на социализма работи в Полша? от Павел Шпевак

Полският лов на вещици от Адам Михник

Съседи от Ян Грос

Възвишеното и низкото, или за Полша и Холокоста от Джон Конъли

Евреи, поляци и нацисти: ужасяващата история от Тимъти Снайдър

Противоречивият полски Оскар от Филип Мазурчак

Еврейската история не е само Холокост от Джеймс Маколи

Кръстовете на Аушвиц от Женевиев Зубржицки

Наследството на „юдео-болшевизма“ от Марси Шор

Дори още по-лошо, отколкото си мислехме от Джулиан Барнс

Проблемът с Полша от Ян Вернер Мюлер

Почетният орден на Ян Грос от Ана Биконт

ПиС и полската история от Матеуш Мацини

Крайнодясното полско правителство и положението на жените в Полша от Алекс Кокотас

Полша копае дупка в паметта си от Марси Шор

Пренаписването на историята в Източна Европа от Волха Чарниш и Евгений Финкел

Прочистването на сложното полско минало от Алиса Валес

Представянето на Полша и нейното минало от Константи Геберт

„Животът, какъвто ни е даден, е прекалено тежък за нас“, пише Зигмунд Фройд. „За да го понасяме, ние не можем да минем без облекчаващи мерки“.

Откак дойде на власт в Полша през 2015, Право и справедливост (ПИС), националистическата популистка партия, водена от Ярослав Качински, предприе поредица от облекчаващи мерки. Най-скорошната от тях е един проектозакон, който прави незаконни обвиненията в полско участие при Холокоста и други престъпления, извършени по време на германската окупация на Полша. През последните дни проектозаконът беше одобрен и от двете законодателни камари – Сеймът и Сенатът. Полският президент Анджей Дуда получи срок от 21 дни, за да реши дали също ще го подпише.

Този законопроект е част от програма, въведена през последните две години, наречена от правителството на ПИС „добра промяна“. Промяната включва опити за узаконяване на правителствения контрол над медиите и въвеждане на драконовски закони против абортите. Освен това ПИС въведе един вид принизяващ публичен език, чрез употреба на фрази, които напомнят за езика от времената на комунизма. Либералите например станаха „прасета, лишени от достъп до копанята“.

„Volksdeutsch“ [„от немска националност“] някога се е използвало като обозначение за онези поляци, които по време на нацистката окупация са предавали Полша, регистрирайки се като етнически германци, за да си осигурят благосклонността на окупаторите. Днес „да станеш ‚Volksdeutsch‘“ е израз, който се използва за описание на полските граждани, които искат от Европейския съюз да разследва конституционните нарушения, извършвани от правителството – например, отричането на законовата сила на решенията, издавани от Конституционния трибунал и прокарване на закони, които премахват независимостта на съдебните органи.

Някога комунистите говореха за „врагове на народа“. Днес господин Качински нарича хората, които критикуват правителството „най-лошия вид поляци“. Те са онези, които отхвърлят „радостното настроение“ на истинските поляци, инак наричани привърженици на Право и справедливост. „Най-лошият вид“ са се заели да излизат по улиците и да протестират в най-големия брой, който Полша е виждала от времената на „Солидарност“ насам.

За г-н Качински тези демонстранти „погазиха всичко най-свято в нашата култура“, особено неговата визия за неопетнен полски героизъм и мъченичество.

Правителството прочисти от критични гласове културните институции. В продължение на десетилетия един австрийски автор и преводач на полска литература, Мартин Полак, е бил незаменим за източно-западния диалог. През 2011 той получи Лайпцигската награда на книгата, за особен принос при европейското разбирателство. Но след като публикува есе в австрийския вестник Der Standard, в което се критикува ПИС, той беше поставен в черния списък на Полския културен институт. Поредицата от литературни четения с полски автори, която господин Полак беше организирал във Виена, беше прекратена.

През 2016 министърът на културата в правителството на ПИС, Пьотр Глински, обяви намерението си да ликвидира по същество Музея на Втората световна война в Гданск. По онова време проектът, на стойност 120 милиона долара, се намираше в осмата година от реализацията си; откриването му се проведе през 2017. Музеят е от международен мащаб. Главното изложение започва с колапса на либералния ред, за установяването на който е направен опит след Първата световна война. Тук са представени италианския фашизъм, германския нацизъм, полския авторитаризъм, съветския сталинизъм, японския империализъм.

Полската историчка Анна Мюлер, която преподава в Университета на Мичиган-Диърборн, е помагала оформлението на изложенията. Тя се е срещнала с един полски свещеник, Миколай Склодовски, който е роден през 1945 в концентрационния лагер Равенсбрюк. Той ѝ е показал медальон на Св. Никола, който майка му е крила в парче сапун, докато е била в Равенсбрюк. Склодовски го е дарил на музея.

През 1938, тогава 24-годишният равин Якуб Пиекарз е напуснал малкото градче Йедвабне, в източна Полша, за да замине за Съединените щати. Три години по-късно, малко след като Червената армия се оттеглила и Вермахтът навлязъл в градчето, евреите от Йедвабне, включително и родителите на г-н Пиекарз, са избити от полските си съседи. През 2000 г. историкът Ян Томаш Грос публикува книга за клането; онова, което последва, беше най-важният дебат за Холокоста, който някога се е случвал в посткомунистическа Европа. Г-н Пиекарз (тогава вече равин Бейкър) почина през 2006. През 2013 госпожа Мюлер е посетила дъщеря му в Ню Йорк; тя е дала на госпожа Мюлер писмата на баща си, а също и архив от снимки, както и паспорта, с който той е напуснал Полша през 1938.

Днес музеят разполага с над 13,000 дарени музейни обекти като медальона на отец Склодовски и паспорта на равин Бейкър. Правителството обаче вярва, че музеят отразява в недостатъчна степен „полската гледна точка“. Първоначалният директор на музея, Павел Мачевич, беше уволнен.

Засега оригиналното главно изложение си остава непокътнато, но петминутният филм, с който то приключва, беше отстранен. Цензурираният документален филм се придвижва в хронологичен ред от процесите в Нюрнберг през Корейската война, Ку Клукс Клан, смъртта на Сталин, речта на Мартин Лутър Кинг „Аз имам мечта“, убийството на Джон Ф. Кенеди, тестовете с атомни бомби, полската „антиционистка“ кампания от 1968, Нелсън Мандела, „Солидарност“, срещата на Роналд Рейгън с Михаил Горбачов, 11 септември, Иракската война, скорошният ад в Алепо и бегълците, давещи се в Средиземно море. Музиката, която съпровожда всичко това е „Къщата на изгряващото слънце“.

Това не е нещо анти-полско. То е космополитно – и особено съкрушително, тъй като ни принуждава да се питаме кое е специфично [местно] и кое универсално, кои ужаси сме оставили зад себе си и кои все още си остават с нас.

Отхвърлянето на универсалното – [в случая] настояването върху полската изключителност – е нещото, което се намира в ядрото на полската „историческа политика“, която се стреми да контролира разказа за 20 век по такъв начин, че той да възхвалява и оневинява поляците. Подлежащите принципи са прости: образност на християнско-подобно мъченичество; манихейско [черно-бяло] разделение между невинност и вина, както и настояване, че всичко лошо е дошло отвън.

Именно публикацията на „Съседи“ от Ян Грос беше нещото, което мотивира първите опити, през 2006 г., по време на тогавашното първо правителство на ПИС, да се създаде такъв вид историческа политика. Идеята тогава, [както и днес], беше да се криминализира отхвърлянето на твърденията, че поляците нямат вина за каквито и да е нацистки или комунистически престъпления. По онова време полският историк Дариуш Стола протестираше срещу отхвърлянето на отговорността така: „Ако нито някакви групи, нито пък отделни полски граждани, не са имали нищо общо с тези престъпления, тогава защо е целият шум около беззаконията на комунистическия режим?“, попита той. „В края на краищата, всичко лошо е било извършено от някакви извънземни същества, най-вероятно марсианци“.

Преди няколко години полските съдилища обявиха първоначалния закон за неконституционен, по технически причини. Но на 26 януари Сеймът поднови този проект, като обяви един параграф, в който се постановява наказание от до три години затвор за онези, които „публично и противно на фактите приписват на полския народ или полската държава отговорност или съ-отговорност за нацистки престъпления, извършени от германския Третия райх“ или за „други престъпления срещу мира, човечеството или военни престъпления“.

Полският център за изследвания на Холокоста отговори така: „Ние считаме приетия закон за инструмент, чието предназначение е да улесни идеологическата манипулация и налагането на историческа политика върху полската държава“.

В този контекст (може да се твърди, че той не е много различен от онзи в Съединените щати), ксенофобията – независимо дали насочена против евреи, украинци, мюсюлмани, роми, L.G.B.T. хора или други групи – се демонстрира с все по-голяма безнаказаност. Между 2015 и 2017 регистрираните престъпления на омразата са се увеличили с 40 процента. През април 2016 Министерският съвет ликвидира Съвета против расова дискриминация, ксенофобия и други подобни видове нетолерантност, създаден през 2013.

През 2016 полският драматург Павел Демирски беше пребит брутално за това, че е защитавал пакистанец, нападнат от футболни запалянковци. През септември историкът Йежи Кохановски пътувал в трамвай във Варшава заедно с германски колега, който бил на посещение. Към Кохановски се приближил мъж, който му казал да престане да говори немски. Кохановски обяснил, че приятелят му не говори полски. Тогава мъжът започнал да го бие. Ватманът отказал да повика полицията; в края на краищата професор Кохановски се оказал в болница, с пет шева.

На 11 ноември 2017, полския Ден на независимостта, хиляди националисти маршируваха под лозунги „Искаме Бог“ и „Полша само за поляците“. По-късно полският историк Марек Чодакиевич, който беше сред най-острите критици на Ян Грос, и който сега преподава полски изследвания в Института за световна политика във Вашингтон, писа, че така нареченият Марш на независимостта „се появи в резултат на необходимостта да се демонстрира нашата гордост от факта, че сме част от една историческа приемственост, която е достойна за защита срещу заплахите, идещи от либерализма и левичарството, включително марксизма-лесбианизма и мултикултурализма“. Полската преса съобщи, че президентът Тръмп се е консултирал с г-н Чодакиевич при подготовката на речта си, произнесена миналия юли във Варшава.

В книгата си „Усърдните палачи на Хитлер“, американският политолог Даниел Голдхаген твърди, че в хода на много поколения германците са били заразени с яростен антисемитизъм. Това са били зли хора, които са се наслаждавали на убийствата на евреи“. Най-големият опонент на г-н Голдхаген (откъм гроба) е Хана Арент. „Вече в продължение на много години“, пише тя към края на войната, „ние се срещахме с германци, които заявяват, че се срамуват да бъдат германци. Често се чувствах изкушена да отговоря, че самата аз се срамувам да бъда човек“.

Обяснявайки апела на Голдхаген, чешкият политически теоретик Павел Барса писа, „ако Голдхаген е прав, то всички можем да спим спокойно“.

За съжаление, тъй като Арент и Фройд имат право, а Голдхаген греши, ние никога повече не можем да спим спокойно. Едно от неприятните послания на Фройд е следното: онова, което ни заплашва, никога не е със сигурност извън самите нас. Историческата политика – също като национализма, в по-широк план (независимо дали в Полша или другаде) – служи като средство за избягване на отговорността, като опит за психическа консолидация чрез експлоатация на вината, като желание за намиране на сигурно място в света.


Източник


Марси Шор
Марси Шор преподава културна и интелектуална история в Йейлския университет. Тя е авторка на Caviar and Ashes: A Warsaw Generation's Life and Death in Marxism, 1918-1968 (Yale University Press, 2006) и преводачка на мемоара на Михал Гловински за Холокоста, The Black Seasons (Northwestern University Press, 2005).
Други статии от този автор
Посетители: 70

Последните най...


Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Dessi писа Още
    Je vais te traduire! En français, s'il... преди 1 ден
  • Нина Пенева, филолог писа Още
         Забележителна... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 2 дни
  • Климент писа Още
     Към Златко.
    Ще си... преди 2 дни
  • Милчо Данчев писа Още
    Очевидно ни се... преди 2 дни
  • Стефан Дечев писа Още
    Има една статия на... преди 2 дни
  • Жоро Ончев писа Още
    Благодаря искрено!... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Напълно възможно е да... преди 4 дни
  • Ivanovsky писа Още
    Златко, пишете за нещо... преди 6 дни
  • Юрий Проданов писа Още
    Ако зад "Жоро Ончев"... преди 1 седмица
  • Жоро Ончев писа Още
    Поздравления!... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И благодаря за... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    РаймонД ДетреЗ, който... преди 1 седмица
  • Николай Попколев писа Още
    За съжаление... преди 1 седмица
  • Юрий Проданов писа Още
    Поздравления за... преди 1 седмица
  • борислав гърдев писа Още
    Интересно,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Раймон детрез имаше... преди 1 седмица
  • деду Въсу писа Още
    '' – По-добре мъртъв…... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Изключително добро. преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Според тази хипотеза... преди 2 седмици
  • Десислава Валентинов... писа Още
    Въпреки забавлението... преди 2 седмици
  • Серкан писа Още
    С голям интерес ще... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    У нас сравняваха... преди 2 седмици
  • Проф. Стефан Панайот... писа Още
    Поздравления за... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Не знам дали има... преди 3 седмици