Дискусии – Политика

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

2017 12 Fukuyama

 

Франсис Фукуяма е американски социален учен, най-известен с книгата си Краят на историята и последният човек. Последната му книга е Политически ред и политически упадък: от индустриалната революция до глобализацията на демокрацията. Тук той разговаря с Александър Гьорлах от The WorldPost за американския президент Доналд Тръмп, популистката вълна, която залива Европа и „фалшивите новини“.

Как бихте обобщили последната година? Какво се случи със световния ред?

Голямата изненада е, че тази вълна от популистки национализъм се случва на територията на класическите, либералистки англосаксонски региони. За пръв път, поне по мое време, има президент, който открито отхвърля ролята на Америка в либералния световен ред. Другият проблем с Доналд Тръмп е неговата пълна липса на квалификация за тази работа – било като подготовка, характер или темперамент. Нищо от деня на встъпването му в длъжност не е облекчило тези безпокойства…

Какво бихте казали на хората, които твърдят, че той е само върха на айсберга, представляващ една потисната, бяла провинциална демография?

Е, болшинството от американците гласуваха против него.[1] Той има емоционална подкрепа от малка група хора, но нищо подобно на мнозинството не стои зад него. Интересният аспект от неговото президентство за мен е ролята на републиканците при всичко това. Кога най-после ще се запънат и кажат: „Стига толкова!?“ Засега това не се случва, а и няма да се случи, докато нещата стоят добре с икономиката. От встъпването му в длъжност той всъщност се вози на вълна от [предишни] добри икономически развития, така че може би ще бъде в състояние да използва това, за да преобърне рейтинга на популярността си.

Знаем, че когато британската премиер-министърка Тереза Мей дойде на посещение при Тръмп, той я поздрави за резултатите от референдума по Брекзита. Влияе ли мнението му върху поведението на избирателите отвъд океана, особено в Холандия и Франция?

Сложно е. От една страна тамошните водачи, разбира се, се радват на похвалите от страна на американския президент. От друга страна, в Европа е налице значителен антиамериканизъм. Хората казват „не искаме някакъв Тръмп в страната си“. Това например е смекчаващ фактор срещу влиянието на Герт Вилдерс, анти-имигрантския политик от Холандия. Така че, да, това има влияние, но то няма да бъде решаващо.

Поставя ли вълната от популизъм европейските институции в криза?

Институциите, както се вижда, не функционират добре, но има проблем и с наратива, с начина, по който нещата се представят. Всъщност той представя чувството, че европейският електорат е изгубил доверието в институциите – например в Шенгенското споразумение, което разрешава движението на хора през границите вътре в тази зона.

Кое е според вас решението, което ще бъде прието както от хората, които са изгубили вярата в институциите си, така и от онези ултра-леви, които желаят отворени граници?

Труден въпрос. Ако бих бил германски канцлер, щях да се фокусирам силно върху Италия и Гърция. При следващото поколение Африка буквално ще се излее в Европа. Трябва да се подсигурят онези външни водни граници, а след това да се разгледат вътрешните граници. В същото време миграцията непрекъснато се ускорява – около 800,000 поляци са се преселили в Обединеното кралство през последните години. Това е голяма цифра.

Но дали вътрешно-европейската миграция е по-различна от междуконтиненталната?

Не, това е просто измислица. Европейският съюз е направил прекалено малко от гледна точка на създаването на обща идентичност. Никой не мисли, че е първо европеец, а едва след това, да речем, германец. А трябва да бъде обратно!

В много случаи нещата дори вървят в обратната посока, при която регионализмът се поставя на първо място. Видяхме това например в Шотландия и Каталония. Но реалният въпрос тук е суверенитетът. Много от тези сепаратистки райони имат собствени институции. И все пак културната картина на някаква безоблачна тишина е утопична. Популизмът съществува, тъй като институциите се управляват от елитите. Проблемът е неравенството при икономическата интеграция.

Но не трябва ли всичко това да върви и в двете посоки? Аз не се интересувам дали някой шофьор на Убер в Лондон е от ОК или от Полша. Има ли едната страна привилегии пред другата?

Разбира се, това е един начин да се гледа на нещата. Но това не е начинът, по който функционират политическите организации. Поляците, които отнемат работни места на британците, създават негодувание. Икономическата глобализация е надхвърлила границите на политическата глобализация. Все още не сме организирани на глобална основа и аз не мисля, че това ще се получи някога. Дебатът за дълговете между германците и гърците е най-добрият пример за това: германците се гневят от това, че трябва да пращат парите на данъкоплатците си в Гърция.

Тоест след около 70 години на донякъде успешно сътрудничество и европейски усилия за изграждане на общи институции, ние се връщаме назад?

Фокусът от онова време е бил върху икономическата интеграция, както и върху надеждите, че чрез тази икономическа глобализация културите ще се интегрират. Но светът не функционира по този начин. Не само икономиката е онова, което движи хората – идентичността и културата също имат значение. И това именно е областта, в която ЕС има сериозни недостатъчности. Това е нещото, което днес им причинява големи главоболия.

В момента е налице един миниатюрен елит – хора, които считат себе си за глобални граждани и за които географията и културата изглежда не са от значение. Ако членовете на този елит смятат, че останалата част от света мисли като тях, те грешат. Изгодите от глобализацията не бяха споделени равноправно, което е и причината, поради която има дърпане назад. Болшинството от хората, както вече казах, са все още на национално, ако ли не и на регионално ниво. Да се промени това ще бъде изключително трудно и продължително.

Няма готова рецепта за решение на този дебат, поне засега. Говорейки от икономическа гледна точка, ние сме на грешен път, ако мислим за изолация и протекционизъм. Образованието със сигурност е фактор, както при младите, така и при хора, които биват обучавани наново, за да могат да се разделят с работи, застрашени от изчезване, особено при работните места, които изглеждат все повече застрашени от роботи и изкуствен интелект.

Но какво означава това при по-голямата картина на нещата? Ще трябва ли да разделим едни от други политиката, икономиката и културата, и да разделим всяко международно понятие на някакви национални и регионални компоненти? Или да се опитваме да третираме всички по един и същи начин и да обединяваме намеренията си по пътя напред?

Честно казано, не знам как до отговоря на въпрос на това ниво на абстракция. Така че, позволете ми вместо това да ви дам пример: в САЩ се нуждаем от всеобхватна реформа на имиграционното законодателство. Един такъв опит вече се провали при президента Джордж У. Буш. По същество, както лявата, така и дясната страна в този аргумент, има определени основания. Приблизително 11-те милиона нелегални имигранти, които в момента живеят тук, няма как да бъдат експулсирани. Трябва да се намери начин те да бъдат оставени в страната, ако имат работа и спазват закона.

От друга страна Съединените щати не са прилагали последователно имиграционните си закони, което и и причината, поради която тези 11 милиона души са тук, на първо място. Един национален документ за самоличност би бил логичното решение, но леви и десни в еднаква степен не се доверяват на правителството, за да прокарат такава идея. Бизнес-общността също не желае да бъде полицейската ръка на тази политика, така че се стига до ступор. Американската политическа система се намира в патова ситуация, нито едната от двете страни не желае да отстъпи.

И един последен въпрос, за „фалшивите новини“. Как вие, като човек от академичните среди, възприемате всичко това?

Всъщност това ме безпокои повече като гражданин, отколкото като учен. Поляризацията и недоверието в съществуващите институции са много разрушителни неща и за нещастие това е една от последиците от използването на Интернет. Изглежда, че хората смятат за валидно всичко, което четат в Интернет, макар че няма никаква инстанция, която да стои между производителя и потребителя на информация, както сме свикнали при по-старомодните видове новини.

Днес Русия и Китай, както и много други, играят активна роля при подкопаването на достоверността на информацията, което на практика представлява нова форма на война. В същото време хората искат да вярват в определени неща и не се интересуват толкова много от фактическата точност. От друга страна, може да се аргументира, че институциите винаги са били контролирани от елитите и че в момента, чрез навлизането на Интернет в животите ни, те губят властта си. Може би демокрациите не функционират чак толкова добре без определено ниво на контрол от страна на елитите. Но всичко това ще стане ясно едва в идещите години.


Източник

 

[1] Както е добре известно, при американската избирателна система е напълно възможно кандидатът, който е получил болшинството от гласовете, да изгуби. Бел. пр.

Франсис Фукуяма
Франсис Фукуяма е един от най-известните и общопризнати съвременни философи и социолози. Понастоящем той е професор по международна политическа икономия в университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд. Фукуяма е най-добре познат като автор на Краят на историята и последният човек, в която защищава тезата, че историческото развитие на човечеството като борба на идеологии до голяма степен е приключило с края на Студената война и победата на либералните демокрации над комунизма. Той предсказва евентуалната победа на политическия и икономически либерализъм в целия свят.
Други статии от този автор
Посетители: 58

Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... преди 2 седмици
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още

    “Днешната... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... преди 4 седмици
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... преди 4 седмици
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... преди 4 седмици
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Стотици години... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... Неделя, 26 Август 2018
  • Гост писа Още
    "Колега" не е от гръцки... Неделя, 26 Август 2018
  • Янкова писа Още
    Добре е и да се владее... Петък, 24 Август 2018
  • гост писа Още
     За неуспешната... Вторник, 21 Август 2018