Дискусии – Политика

1 1 1 1 1 Оценка 100% (4 гласувания)

 

2016 07 Hadzhigenov
Николай Хаджигенов. Снимка: Светла Енчева.

 

Николай Хаджигенов е завършил право в НБУ. Работи като съдебен адвокат в областта на наказателното право. Има дела Pro bono в областта на пострадалите от полицейско насилие, включително в Европейския съд по правата на човек в Страсбург. Нарича себе си „блогър и адвокат в опозиция“.

Николай, освен практикуващ адвокат, ти си страхотен гражданин! Беше на протестите през 2013–2014. В социалните мрежи непрекъснато публикуваш гневни въпроси към магистрати и прокуратурата. Участваш в телевизионни предавания и не спестяваш никому от истеблишмънта твоите критични анализи за „стълбата, която води надолу“. Чест гост си и на клуб „Маргиналия“. Откъде имаш тази енергия?

Опитвам се да бъда просто гражданин. За да бъдеш свободен гражданин, трябва непрекъснато да правиш избори, да вземаш решения и по един или друг начин да защитаваш свободата и правата си. Не на всеки се отдава да бъде свободен, за немалко хора е просто невъзможно. За това и е толкова трудно да бъдеш свободен гражданин и толкова безобразно лесно да си роб. От последния не се изисква нищо. Това е и страшното на тоталитарните общества – че при тях, човек може да се устрои и да оцелее физически. Да си гражданин е не просто тежко, уморително е. Ежедневно, всеки от нас трябва да води своите малки битки. Протест за цената билета, тока, дупките и прочие, доколкото оставени сами на себе си и без контрола на гражданското общество правителства тутакси стават тоталитарни режими, изземвайки цялата власт и лишавайки гражданите от правата ѝ.

Като заговорихме за свобода, кажи какво мислиш за внесения наскоро Законопроект за борба с тероризма (ЗБТ).

Този закон трябва да бъде наречен Закон срещу българските граждани.

Защо?

Това, което не успяха да прокарат по време на предишното си управление ГЕРБ с проектозакона за МВР, както и следващите ги правителства, сега се опитват да го пробутат за пореден път под претекст за борба с тероризма. На първо място, идеята, че ще преборим тероризма със закон е силно забавна. Тероризмът често е описван като явление, следствие на определени пороци в управлението или в начина по който се използват религиите/пропагандата. Той всъщност е просто метод за водене на война(бойни действия), съществуващ откакто хората водим войни по между си… На второ място, този мракобесен закон ни изпраща директно в най-грозните дълбини на тоталитаризма. И да, няма да се уморя да повтарям думите на Бенджамин Франклин, че онзи, който е готов заради малко временна сигурност да се лиши от свободата си, не заслужава нито свобода, нито сигурност.

Показателно е, че всяка една от мерките, описани в ЗБТ, е насочена единствено и само срещу българските граждани. Отнемат се само по подозрение и по заповед на МВР всички не само граждански, но и човешки права, като същевременно в т.нар. закон липсва дори легална дефиниция що е тероризъм! Тогава става ясно, че целта на този закон не е борбата с тероризма, доколкото тероризмът и сега е незаконен отвсякъде, или всъщност никога нито едно терористично действие не е било законно, а запазването на властта на всяка цена!

За каква цена говориш?

Цената е нашата свобода! Ни повече, ни по-малко. В Закона за борба с тероризма е видно свръховластяване на силовите структури, действия само по подозрение абсолютно безконтролно и антидемократично. Създава се възможност за тотален контрол и следене на собствените си граждани под най-различни, привидно благовидни, предлози. Всичко това е с една единствена цел – гражданите да бъдат контролирани, дресирани, репресирани, смазани и управлявани на воля! Въвеждането на извънредно положение (военно положение) се извършва на базата на обосновано предположение. Широко използван термин от прокуратурата и МВР, който следва да обясним какво точно означава: Обоснованото предположение имаме, когато органите предполагат или пък са съвсем сигурни, че точно вие сте извършили някое ужасяващо престъпление, но пък нямат и не могат да намерят нито едно доказателство в подкрепа на обоснованото си предположение.

Звучи доста страшно това – гражданите да бъдат контролирани, дресирани, репресирани

Целият Закон е създаден в най-добрите тоталитарни традиции: Проектът предвижда намеса на въоръжените сили (армията) във вътрешните работи на страната срещу собствените си граждани, като за целта снабдява армията с полицейски правомощия по отношение на нас, гражданите, включително с правото да ни задържа под стража. Дотук нещо звучи ли ви познато или поне малко наподобяващо борбата с тероризма, освен ако, разбира се, не сме всички ние терористи? Да припомня, че всяка една свободна и демократична държава има въведена изрична забрана за действие на армията на собствена територия, именно защото това е начинът по който тоталитарните режими контролират собственият си народ. Справка – Северна Корея. Държавни органи и тези на местно самоуправление, включително кметове и областни управители, ще разработват планове за борба с тероризма на съответно ниво? Това го четох поне три пъти, опитвайки се вдяна какво точно означава, и единственото, което ми хрумна, е, че подобни планове се разработваха по абсолютно същият начин по времето на социализЪма. Собствениците и ползвателите на сгради с обществено ползване са длъжни да предават плановете им на МВР…

Познато е, да…

И още – продължавам нататък. Изисква се да се вземат превантивни мерки, изразяващи се в забрани на следните неща:

  • за промяна на местоживеенето без разрешение;
  • за напускане на страната без разрешение;
  • за посещаване на определени места, райони и обекти;
  • за напускане на определено населено място без разрешение;
  • за достъп до интернет;
  • за притежаване и използване на повече от един телефонен номер;
  • за осъществяване на контакт с определени лица;
  • периодично явяване в районно управление на МВР и подписване пред полицейски служител;
  • отнемане на паспорти или заместващи ги документи и забрана за издаване.

Всяко едно от изброените по-горе точки на чл. 17 е съществувало и прилагало по времето на Хитлер, Сталин и Живков и явно настоящите управляващи не искат да останат по-назад! Въвеждане на извънредно положение при антитерористични операции, базирани основно на обосновано предположение и водени от компетентните органи в чл.26. Предполагам вече знаете как и защо беше проведената акция при която бяха задържани стотина граждани до НДК. Било е суха тренировка от типа „ако мине“.

Реално, всичко това ще се случва единствено и само по заповед на Министъра на вътрешните работи, с която за неопределено време и напълно безконтролно ще се отнемат не само гражданските, но и човешките ни права. Точно както е формулирано в чл. 29.

От прочита на чл. 30 стигаме до същността, че тези правомощия изрично включват: разтурване и прекратяване на митинги, събрания, манифестации, тържества, религиозни и прочие обреди и всякакви други протести.

При въвеждане на извънредно положение всички оператори на електронни услуги предоставят пълен достъп до мрежата или услугите, които предлагат.

В преходните и заключителни разпоредби са скрити, както обикновено, най-мръсните тайни, като създаването на всевъзможни физически и юридически лица с цел поставяне на служителите под прикритие и което не само възстановява ДС в най-силните и години, но и осигурява чудесно прикритие на всички онези незаконни действия извършвани и сега от МВР. Вярвам вече всички сте наясно, че абсолютният провал на МВР и прокуратурата във борбата с престъпността се дължи на факта, че те са в пълна симбиоза, не отличими по нищо друго, освен по униформите.

В Закона за бежанците се предвижда при наличие на обосновано предположение статутът им да бъде разглеждан в рамките на един месец. И това са същите хора, които в рамките на две години не са в състояние да разследват и съберат доказателства за обикновена кражба и настояват да имат тази възможност без ограничения във времето. Естествено, това, че бежанците идват от държави, в които се води война и дори за сегашните шест месеца не могат да съберат нужните си документи, защото там някъде се води война, няма никакво значение. Защото идеята не е това.

В Закона за чужденците се предвижда в тридневен срок от влизането си в страната те да подават писмени заявления в МВР за постоянен адрес, или на адрес пребиваване с всичките си паспортни и други данни, точно както беше по времето на соца. За да знае властта КОЙ, къде, как с кого и прочие. Майната им на законите на Общността, предвиждащи свободна движение на гражданите!

Доста хора и граждански организации изразиха протест срещу тези заложени опасности от репресия…

В Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) е скрита най-бруталната промяна, предвиждаща не само подслушване и следене за срок от цели три години, но и изрично уреждаща възможността да НЕ се създават веществени доказателства, т.е. всичката информация ще бъде оперативна, натрупана в досиета и използвана от МВР по свое усмотрение и естествено в услуга на властта, не и на гражданите. Всичко това е див, брутален севернокорейски комунизъм! Нещо повече, всяко едно действие, извършено от Хитлер, Сталин, Живков, Ким, Ердоган, Путин и прочие е напълно законно! Явно това е и целта на управляващите с поредното нормотворческо безумие.

Нека да поговорим и за съда, за прокуратурата. Има ли „червена мафия“ в правосъдната система?

Не съм в състояние да определя цвета на мафията, но и няма смисъл, тъй като у нас мафията си има държава и това вече не е просто лаф. Налице е пълна симбиоза между мафията, властта и правозащитните органи по-известни, като силовите структури МВР и прокуратура. Именно в това се състои и тоталният им неуспех във борбата с престъпността. Слели са се помежду си и вече няма ясно разграничение добри и лоши, всички станаха лоши. Властта, без значение от цвета си, прави всичко възможно да се задържи на власт заради облагите произтичащи от самата власт и безогледно за целта използва всички държавни структури, което и превръща властта в мафия. Власт заради самата власт. Всъщност жалкото подобие на правосъдие у нас се крепи на усилията на отделни съдии да прилагат точно и правилно закона. А най-големите нарушители на закона са правителството, прокуратурата и МВР.

Какво означават думите на един от малкото адекватни членове на ВСС Калин Калпакчиев пред „Дневник“, че „съдебният съвет е източник на непотизъм“? Не са ли твърде силни тези квалификации?

Това е тъжната истина и още един пример за мафия. Благодарение на политическите квоти Висшият съдебен съвет (ВСС) е всичко онова, което не трябва да бъде. Всяка една власт до сега първото нещо което прави е да овладее ВСС. Защото това означава, че може да действа безконтролно, в крайна сметка превърна съдебния съвет в WC. Т.е. безкрайно далеч от смисъла и идеята на съдебен съвет. Калин Калпакчиев е последният мохикан във Висшия съдебен съвет и той няма избор освен да използва тежки думи за да може обществото да осъзнае дълбочината и същността на проблема. И да, ВСС е източник на непотизъм, проводник и понякога източник на корупцията, прояла правосъдната система у нас. Използва се не по предназначение а за политически цели преследват се неудобните и се награждават послушните, което е емблематичен пример за корупция.

Вече две седмици изминаха от уволнението на Лили Маринкова от ефира на БНР. Смяташ ли, че може да се уволни журналист?

Всъщност, това не е просто уволнение на един макар и знаков журналист като Лили Маринкова. Властта уволни свободата на словото!

Кой в българската държава има за свой приоритет свободата на словото? Управляващите? Опозицията? ДПС? Какво, прочее, е демократичното на партиите, ако репресиите над журналистите продължават, както бе в ранната 1995 година? Тогава уволнен беше и днешният генерален директор Ал. Велев, впрочем. Казвам го с горчива ирония, защото заедно учредихме Сдружение Свободно слово…

По един или друг начин властта убива и преследва свободата на словото. От свободата на словото, както и от всяко едно човешко право, интерес имаме само ние, гражданите. То касае пряко всеки един от нас. Без свободни, независими медии, непопадащи под контрола на правителството, не е възможно да имаме нито демокрация, нито правова държава. Не напразно заемаме едно от последните места в света по свобода на словото. Превърнали сме се в копие на Северна Корея и, гледайки назад през изминалите 26 години, с ужас установяваме, че нито една от партиите ни дори не прилича на демократична.

Материал на сайта Маргиналия

Източник

Юлиана Методиева
Юлиана Методиева е българска публицистка и обществена деятелка. Дългогодишна главна редакторка на списание „Обектив“, издавано от Българския Хелзинкски Комитет (до 2014 г.).
Други статии от този автор
Посетители: 110

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Todor Tuparov писа Още
    Видов ден. Толкова е... преди 3 часа
  • Юрий Проданов писа Още
    Понеже темата ме... преди 2 дни
  • Valko писа Още
    Поредното полезно... преди 3 дни
  • Зори писа Още
    Аз харесвам статиите в... преди 4 дни
  • Valpet писа Още
    Много поучителни четива... преди 1 седмица
  • Комитата писа Още
    Чак сега попадам на този... преди 1 седмица
  • някъде в Европа писа Още
    Кога се очаква прожекция... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А ето и резултатите от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Maria Noriega...
    преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Жестоко откровен текст.... преди 1 седмица
  • Маги писа Още
    Лесно е да НЕ приемаме... преди 1 седмица
  • Михаил Василев писа Още
    Не съм гледал филма , но... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не съм гледал... преди 1 седмица
  • Граматиков писа Още
    Калояне, нещо малко... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Има нещо знаково в... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Да, добра идея... преди 1 седмица
  • малцинство писа Още
    Извинявам се, малко е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Знам, че темата е спорна,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още

    Рядко съм се срещал с... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Това е интервю, а не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    "Обрана" е като да обереш... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Към критиката на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Трябва коректор. На... преди 2 седмици
  • Леа Коен писа Още
    Хубав текст преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Радвам се на редките... преди 2 седмици