Удивително е, че покрай пиянските скандали с Волен Сидеров започна кампания да се премахне депутатският имунитет, без някой да обясни какво представлява той.
Това стана тема на телевизионни предавания, а в медиите валят предложения едно от друго по-глупави – депутатите да имат имунитет само като са на работа (обявено от Димитър Цонев в БНТ предложение на зрители).
В интернет върви една наивна петиция да се снеме имунитетът на Сидеров. А това може да направи прокуратурата, ако има престъпление, не става с петиции…
На екран за пореден път изплува и бившия депутат Минчо Христов, който пак изреди невежите си предложения, как депутатите са за затвора с това, което гласуват.
Минчохристовци са непоправими, но няма оправдание за журналисти в медиите, че не познават и не разбират законите.
Депутатският имунитет е измислен (не само у нас – виж по-долу) да пази избрания от народа негов представител, зад който седят примерно 20 хил. гласа (ако е мажоритарно). Или 200 хил. гласа, или 1 млн. гласа (пропорционално).
И този имунитет се опитва да го пази от някой вътрешен министър, който е назначен и може да си арестува всеки избран народен представител с измислени обвинения.
Имунитетът пази и от някой корумпиран прокурор, или от две продажни ченгета, които могат да скалъпят каквото си искат обвинение (не става дума за Волен, а по принцип). И после да тикнат някой депутат в затвора, да седи там дни наред или месец, докато съдът определи, че нямат основания обвиненията.
И с авторитета на този човек е свършено (пак не става дума за Волен, а по принцип). Този номер може да го спретнат неколкократно на всеки избран от народа. И като прибавиш помията на платените медии, възможностите са напълно ясни.
Ама иначе много хубаво звучи всеки да е равен пред закона и как така тия ще имат привилегии. Това е
примитивен популизъм на минчохристовци
и отбор глупаци, които се бият в гърдите да се махне депутатския имунитет. А на практика такъв няма, ако става дума за извършено престъпление. Да, няма.
Повечето гласовити по темата дори не знаят в какво се състои т. нар. депутатски имунитет по конституция.
Ето го Чл. 69. – „Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.“
Това иска да отмени Минчо Христов. За него в Народното събрание се вършат престъпления, депутатите трябва да бъдат съдени за това, което гласуват.
Да, ама… Нека си представим, например сегашното мнозинство гласува да се вземе нов външен дълг. И страната затъва в дълг, в момента той вече е 30% от Брутния вътрешен продукт, до края на мандата на правителството ще стане 50%, трудно възвръщаем. И идва следващ парламент, палачинката се обръща, избират и нов главен прокурор, който отправя законно обвинение към 100 народни представители за това, което са гласували. Може да е за всичко, не само за външен дълг. Обвинява 3 или 5 депутати за това, което са приказвали за съдебната власт, примерно. Кой как ще гласува при такова положение в едно Народно събрание? Кой депутат ще се осмели да изказва мнение? Какви закони и решения ще приемат, като за всяко нещо утре ще могат да ги осъдят? Как ще защитават интересите на избирателите си пред изпълнителната власт, като могат да ги обвинят във всеки момент за казаното за някой кмет, община, министър?
Няма страна в Европа, в която народни представители да носят отговорност за изказаното от тях или за гласуването им.
Изказано не само в парламента, ами и в някой сутрешен блок на телевизия. Нека се замислят върху това онези, които правят предложения депутатите да имат имунитет само докато са на работа. Когато изказва мнение в тв студио в 19 вечерта депутатът на работа ли е?
Ето го и имунитетът при извършване на престъпление. Няма такъв имунитет.
Той е само процедурен.
Чл. 70. От конституцията – „Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване ОСВЕН за престъпления от общ характер…“
Тоест – могат да бъдат арестувани или да са обект на наказателно производство, ако откраднат 100 лева, 10 000 лева, велосипед, кола, изнасилят или пребият някого и т. н. ВСЯКО престъпление, което е нарушение на Наказателния кодекс, а не е по частна тъжба, е престъпление от общ характер.
Не е ли ясно?
Но има нещо важно – ако има такова престъпление, според конституцията арестът и наказателното производство срещу депутат се разрешават с гласуване в Народното събрание, а когато то не заседава – от председателя на Народното събрание. Досега при всяко искане за снемане на имунитет, депутатите сами са се отказвали от него.
Какъв е тогава проблемът? За какво е целият шум?
Това, че някой прокурор е прекратил преписка срещу депутат, извършил престъпление от общ характер, не е по вина на конституцията. Така му е наредил вероятно началникът му, а не законът.
Още повече, че в конституцията има още нещо важно:
„Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление…“
Тежко престъпление е това, за което се предвиждат повече от 5 години затвор по НК. Това са кражби в голям размер, изнасилване, побой с тежка телесна повреда и др. В такъв случай депутат може да бъде арестуван и без разрешение на Народното събрание, но то трябва да бъде уведомено.
И сега, понеже много хора се дразнят от Волен Сидеров и го искат в затвора, трябва ли да се променят конституцията и НК, за да вкарват депутати в затвора, защото са се напили?
Това, че Волен бил пиян и щипал продавачка още не е тежко престъпление. Не е дори леко. По НК за лека телесна повреда се предвиждат до 6 месеца затвор или пробация и глоба до 300 лева. Ако се докаже, че е нанесена такава лека телесна повреда.
Още не сме халифат и мракобесна ислямска държава, за да вкарваме в затвор за пиянство.
Това ли искат уважаеми журналисти в медиите, общественици и някои свободно коментиращи глупаци?
И още нещо.
Как е в Европа?
Екип юристи е разгледал конституциите и законодателството на страните членки на ЕС и е излязъл със следното заключение:
Във всички държави е познат институтът на парламентарния имунитет. В преобладаващата част от държавите в съдържанието на имунитета се включват:
Наказателната неотговорност – забрана за търсене на гражданска и наказателна отговорност по отношение на членовете на Парламента за техни действия (мнения, изказвания и гласувания) при изпълнение на служебните им задължения, независимо дали те са направени в или извън Парламента – т. е. повечето държави възприемат функционалния критерий относно действието на имунитета по време и място.
Наказателната неотговорност не изключва налагането на дисциплинарни наказания. Имунитетът действа по време на целия мандат, както и след изтичането му за действия на депутатите извършени по време на мандата им. (виж тук)
България по нищо не се различава от страните в ЕС. А дори от някои страни и от евродепутатите, нашите депутати са по-незащитени.
Затова – аман от демагогия, предизборни дъвки и популизъм.
