Дискусии – Политика

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

През последните години корупцията се превърна в модерна тема. Това не може да се дължи на състоянието на нещата, тъй като нито в количествено, нито в качествено отношение през това време са отбелязани някакви особено впечатляващи промени. И все пак налице е едно променено обществено възприятие и оценка на корупционното поведение. В обществените дебати вече биват разглеждани не само отделни сензационни скандали, в които са въвлечени отделни черни овци – явления, които с удоволствие биват интерпретирани като начало на някакви процеси на обществено пречистване и които трябва да докажат, че Германия не е някаква бананова република, а функционираща демокрация. Срещу такива консервативни, по принцип успокоителни интерпретации, каквито например можеха да бъдат открити във Frankfurter Allgemeine Zeitung по повод аферата Кол, от позицията на (ляво)либералното (напр. Süddeutsche Zeitung) гледище става дума за борбата срещу структурно-обусловени нарушения в обществото.

Обществеността вече бива разтърсвана от медиите не само спорадично. Скандализацията на отделни събития е част от една систематична антикорупционна кампания, която – в началото започната като гражданска инициатива – междувременно придоби институционализация на един широк, международен фронт. Неправителствени организации като Transparency International се превърнаха в пета власт в държавата и успешно вземат участие в определянето на държавната политика. Борбата срещу корупцията се превърна в ефективен инструмент за оформяне на политиката. За борба с нея бяха основани нови институции към ООН или ЕС (напр. OLAF[1]), към Европейския Съвет (напр. GRECO[2]), но също и в отделни държави. Публикуваният годишно от Transparency International индекс за общественото възприемане на корупцията, продължаван от националните организации, бива разглеждан като мяра за модернизацията, като пробен тест за демокрацията и пазарната икономика, от чието ниво зависят международната съвместна работа, например военната и икономическа помощ. Не само критиците, но и функционерите на тази кампания (към които, бидейки финансиран със средства на Европейския Съюз, принадлежи и автора на тази статия) междувременно говорят за една мощна антикорупционна индустрия с нарастващ оборот.

Но как се стигна до това развитие? За нарастване или ново качество на съответните престъпления, както вече беше казано, няма никакви признаци, нито пък научни (статистически) данни. За някаква нова тенденция едва ли може да става дума. Типичното отношение към сенчестите страни на човешкия живот като протекция, непотизъм и облагодетелстване бива определяно най-вече от едно отношение на „винаги е било така“. В десетилетието преди смяната на века обаче се очерта една промяна в отношението, поставена в движение най-вече от някои американски think tanks.

Антикорупционната кампания – започната от някои кръгове сред Световната банка и Международния Валутен Фонд – е част от един реформаторски процес, започнал след края на студената война и обозначаващ ако не предричания от Франсис Фукуяма „край на историята“, то поне края на социалдемократическата ера, описван от Ралф Дарендорф. Разпадането на следвоенния световен ред, определен в Ялта, както и изгрева на т. нар. „царство на свободата“, се очерта още през 80-те години при управленията на Тачър, Рейгън и Кол. С изчезването на реалния социализъм изчезна и предизвикателството от страна на работническото движение на Запад, към чието канализиране бяха насочени още социалните реформи на Бисмарк. Континентално-европейският анти-модерен път на патерналистката социална държава попадна под натиск с напредъка на глобализацията. Победата на англосаксонския либерализъм над социализма във всички негови отсенки изглежда вече като неоспорим факт. С неговата кратка формулировка за „пазарна икономика без допълнителни описания“ Вацлав Клаус в края на краищата зададе посоката не само за постсоциалистическата трансформация. … Тази трансформация се състоеше в понякога повече, понякога по-малко радикалния опит да се осъществи един ready made капитализъм, който трябваше не само да коригира погрешното развитие на социализма, но и същевременно да открие път за глобализацията. От тази двойна перспектива феноменът на корупцията изглежда едновременно като наследство на социализма и като съпътстващ ефект на нагаждането към новия световен икономически ред.

След като се завърнах от един уъркшоп в Букурещ, по време на който членовете на един международен изследователски консорциум се срещнаха, за да разговарят относно различните начини на възприятие на корупцията в източна и западна Европа, аз изведнъж започнах да установявам в себе си една промяна на възприятието. Неочаквано за мен тук се очертаваха не толкова различия, колкото прилики в начините на възприемане.

Корупцията като съдържание на трансформационната криза. Примерът на Румъния

По време на споменатата среща в Букурещкия университет румънските колеги ни изненадаха със заключението, че корупцията е не само главната тема сред румънското общество, но и нещо като основателски мит на постсоциалистическото общество, който като всеки мит не минава без жертви. Според допитванията до общественото мнение 80 процента от румънците познават по някой роднина, приятел или познат, който е бил подкупен, 60 процента смятат всички служители на обществено място за корумпирани, над 50 процента възприемат заплащането на подкупи като всеобща практика и само 8 процента го отричат. От цифрите става ясно, че корупцията в никакъв случай не бива възприемана единствено пасивно, като „синдром“ или „бедствие“, но и активно, като един вид „национален спорт“, който се практикува от всички. Тази форма на ежедневната корупция, в която участват всички – например когато подкуп се плаща на лекари, съдии, служители и т. н., за да се получи здравна или правна услуга, разрешение за започване на строеж или собствена фирма, румънците разговорно наричат spaga. „Истинската“, структурна корупция, обозначавана с официалния израз mita, която се практикува от старите и нови елити, вече и на международно, дори глобално ниво, бива различавана от първата.

Корупцията, като всяко зло, винаги е онова, което вършат другите – един феномен, познат от изследванията на общественото мнение. Корупцията, практикувана от самите нас, бива омаловажавана и „нормализирана“ като „услуга“ или „кавалерско престъпление“. Ако човек бъде хванат, то тогава той е жертва на структурно обусловената и следователно неизбежна корупция. Ежедневната корупция, наречена spaga, следователно дори не бива възприемана като такава. Говори ли се за корупция, то най-често става дума за mita – систематично упражняваната от тъмни сили корупция на старите социалистически мрежи за преразпределение, които след промените са претърпели една трансформация и социално затваряне. За разлика от дребните хора номенклатурата е в състояние да превърне своя социален капитал в икономически. В съюз с добрите стари познати от политиката те продължават разграбването на държавата за сметка на населението. Упражняваната вътре в социалистическите мрежи за преразпределение приватизация на държавата сега вече е запазена привилегия за икономическите и политически елити, които се формират като нова класа и се разграничават от дребните хора и техния стил на живот. Във възприятието на изключените от структурната корупция дребни хора новите възходящи се явяват като копиращи западния стил на живот nouveaus riches, като корен на всяко зло. Вижда се как корупцията бива възприемана от губещите от модернизацията не само като криминално деяние, но и като всеобщ образец за интерпретиране на обществените порядки.

В едно официално съобщение румънският министър-председател предупреждава за опасността от едно всеобщо разпространено използване на понятието, което води до това, че корупцията се превръща в обичаен етикет за всички недостатъци на румънското общество. Противно на всеобщата премълчавана практика на ежедневна корупция, в която активно участват всички, в обществения разговор – тази приказлива наблюдаваща и контролираща обществена инстанция – изразът „корупция“ е поел ролята на един catch all term (обобщено понятие), с което биват обяснявани източниците на всяко зло. Корупцията се разкрива като метафора за постсоциалистическата трансформационна криза, като общовалидно обяснение за нарастващата социална диференциация, неравенство и преразпределение на общественото богатство – за това, което, цитирайки Маркс, бихме могли да наречем „първоначално натрупване“.

Като метафора корупцията се отнася не до някакво фактическо съдържание; тя просто се асоциира с един модел на интерпретация от конспиративно-теоретическо естество, религиозен по натура, който позволява да се обясни и отхвърли неразбираемото, чрез който биват идентифицирани всички ония, които са виновни за собственото неблагополучие. Позоваването на тъмните сили служи за рационализация и овладяване на невидимите, неразбираеми връзки. Френският етнолог Марсел Мос дава за това в своята теория на магията едно социологически използваемо обяснение. Той говори за „априорни индукции“ в процеса на създаване на мнение – за псевдоемпирични предразсъдъци – които са социологически интересни, защото те възникват под натиска на потребностите на групите и индивидите. С други думи, анализът на тези „измишльотини“ позволява – когато те бъдат отнесени към техните практически контексти – едно разбиране на проблемите на индивиди, групи и общества, защото за актьорите те представляват един вид решения на техните проблеми.

Но въпреки общественото възприятие, което стриктно разграничава spaga и mita, между тези две неща все пак съществува една скрита връзка. Защото обичайният реализъм на дребните хора, увереността, че това винаги е било така и че то не може да бъде променено, е както Modus operandi на дребната, ежедневна корупция, така и легитимация на структурната корупция в голям стил. Като губещи те сами допринасят за това, че са станали, че са и че ще си останат губещи. Корупцията, в която те вземат участие, същевременно подкопава доверието в държавните институции, които единствени могат да пречупят властта на привилегированите и да гарантират равенството пред закона, както и онова на социалните шансове. Корупцията като метафора, като обществен начин на тълкувание, прилаган от една страна към действията на другите и от друга, като нещо подразбиращо се и обичайно, създава една обществена практика, която произвежда новия източноевропейски капитализъм.

Корупцията като следствие от модернизацията. Случаят Германия

Едно сравнение между Румъния и Германия би могло да доведе до предположението, че разликите едва ли биха могли да бъдат по-големи. В индекса на възприятие на корупцията Румъния се намира на 87-мо място (от 142) и следователно се намира в компанията на бедните, докато Германия се намира на 14-то място – след Скандинавия, Холандия, азиатските държави-тигри и Англия, но доста пред САЩ, в компанията на богатите (Transparency International 2006). Корупцията с удоволствие бива представяна като признак на обществено слабо развитие. За икономистите и теоретиците на модернизацията тя е нещо като социален реликт – също и по отношение на „прокрадващия се социализъм“ в модерната социална държава, според Фридрих Хайек. Разглеждана функционално, корупцията е необходимо следствие от бюрокрацията, един вентил за прекомерната държавна регулация и реакция срещу задушаването на пазарните сили. Според това гледище противосредството вече е очевидно: либерализиране на пазари и държава, т. е. повече приватизация. Примерът с Румъния обаче показва, че корупцията може да бъде и следствие от приватизацията.

Ако веднъж, противно на обичайното, измерваме не положението на Изток в сравнение с това на Запад, а обратно, разглеждаме една западна страна от перспективата на източноевропейските трансформиращи се страни, то как тогава изглежда корупцията на Запад?

Дребната корупция в южните и югоизточните европейски страни, която експертите разглеждат като типична проява на една изчезваща „култура на корупцията“, е в Германия – под влиянието на протестантската етика – обществено отхвърляна и сравнително необичайна. Примери за корупция на едро обаче – като например в строителната индустрия – не са рядкост, те дори биват разглеждани като нещо нормално за този бранш. Точно както petty corruption в Румъния, едрата, grand corruption в Германия (упражнявана от членовете на „почтеното общество“) не бива възприемана като нещо криминално, а по-скоро като „кавалерско престъпление“. Корупцията, обясни ни една експертка от местна криминална служба, бива реално възприемана едва когато човек сам стане нейна жертва, например когато бъде уволнен от строителна фирма, която е получила обществени средства чрез манипулиране на даден конкурс.

Сред политолозите съществува една широка международна дискусия относно непреднамерените последствия от т. нар. New Public Management. Въвеждането на икономически принципи в общественото управление се имаше пред вид като мярка срещу бюрократичното втвърдяване на системата. Новата практика на договарянето на цели и фиксирането на показатели доведе обаче до това, че определени процеси, противно на всяка логика, биват раздробени до крайност (например при полицията и прокуратурата), за да се демонстрират постижения и да се защищава собственото място и отдел чрез инсцениран професионализъм. Навлизащият и в обществената практика стил на мениджърство води, както при реалния социализъм през 80-те години, където номенклатурата знаеше как да се възползва от положението си, до приватизация на държавата. Срещу загубата на съсловна почтеност и размиването на разликата между лични и обществени дела може да се подходи единствено със забрани („никакви подаръци“).

Корупцията се упражнява не само, но предимно в пресечните области между управлението на обществени средства и предприятия от частния сектор – навсякъде, където се разпределят обществени средства. Ако преди в строителния бизнес опитите за подкупване винаги произлизаха от страна на частните фирми, то днес все повече те биват подлагани на изнудване от страна на представители на общественото управление.

Метафора и отражение. Корупция и културно сравнение

В междукултурното сравнение става ясно, че румънските и немски обстоятелства, при цялото им различие, сочат и към нещо общо, което се изразява по различен начин само поради историческите, социални и културни условия. Корупцията като метафора ни позволява да видим и модерна Германия като страна, намираща се в трансформация.

Така например историческите корени на настоящите корупционни практики в Румъния могат да се търсят назад чак до стигащата до Османската империя „култура на корупцията“, но това не може да обясни всичко. Настоящата функционална причинност трябва по-скоро да се търси в постсоциалистическия процес на реформи, който доведе не до разпадане, а до трансформация на предишните социалистически мрежи за преразпределение. Само от перспективата на този обществено-трансформационен процес корупцията в Румъния става разбираема. Но какво тогава е културното значение на корупцията в настоящия реформационен процес в Германия?

Негативната, отхвърляща корупцията нагласа в Германия се оказва напълно съвместима със структурната корупция на уважаваната общност на немския производителен елит. В едно общество на традиционна „култура на корупцията“ като Румъния ежедневната дребна корупция бива оневинявана, а структурната корупция на едро бива възприемана като нещо скандално. В едно общество на общоприета „протестантска етика“ и доверие в институциите дребната корупция бива отхвърляна, но структурната корупция оневинявана. И в двата случая корупцията върви ръка за ръка с един двойнствен морал. Как може да се обясни това?

Корупцията се основава на един вид договор, на една разменна търговия. Изключването на множество хора от мрежите за преразпределение се превръща в осъзнаване на един вид нарушаване на договор, в който правата на една от страните изглеждат нарушени чрез не приеманото от тях социално неравенство. Оттук и неизбежната критика на новите елити, чието егоистично поведение бива прието като обяснение на собственото незавидно положение. Корупцията се превръща в конспиративно-теоретична метафора за историческата ситуация.

Обратно на това, при запазена протестантска етика и отхвърляне на ежедневната корупция може да се стигне до участие в структурна корупция ако – както това става в Германия – чрез мениджърството в новите модели на управление на обществените средства се стигне до едно смесване на сферите на действие (частна и обществена), чрез което участниците се чувстват наранени в разбирането си за собствена роля и за справедливост. Участието в структурна корупция бива разглеждано като справедливо изравняване на отрицателните последици, идещи от институционните промени.

В Германия, ако и по-малко очевидно, корупцията също бива възприемана като конспиративно-теоретична метафора. С изключение на представителите на Transparency International и отделни, занимаващи се с корупцията журналисти, немският функционерски елит (набиран предимно от сферите на политиката и полицията, но не и на правораздаването) е склонен да разглежда проблема с корупцията в собствената страна като един вид отклонение от нормалността и да го вижда като нещо нормално само в други страни (Италия, Турция, Балканите …). В Германия метафората „корупция“ служи за заклеймяването на една въвеждана отвън, от чужденци не-култура, която не пасва в собствената култура.

Всъщност и в Германия от корупцията биват облагодетелствани предимно функционерските елити – както показват настоящите скандали – но в нея биват въвличани все по-широки кръгове, така че в известен смисъл може да се говори за демократизация на корупцията тук. Под „демократизация“ тук се разбира не по-широкото разпространение на дребна корупция сред населението, а разширение на структурната корупция сред функционерите на частната икономика, на общественото управление и на политиката.

Докато в Румъния „традиционните връзки“ между политически и икономически елити водят до размиване на техните функционални различия, то в Германия причина за едно сходно размиване са либералните реформи на общественото управление. Корупцията тук е последица от един структурен конфликт на целите между управленческа и предприемаческа дейност, от който за държавния служител се получава един ролев и идентификационен проблем. Това става особено очевидно когато служителите не се занимават с икономически процеси. Тук принудата, идеща от свързания с New Public Management постоянен процес на оценяване на работата, не води до повишаване на професионалната рационалност, нито пък може да бъде разбиран като прилагане на пазарни закони, както в частната индустрия, а просто поражда недоверие в квалификацията на служителя – което пък от своя страна води до увеличаване, а не намаляване на бюрокрацията.


Източник



[1] Френско съкращение за Office Européen de Lutte Anti-Fraude, европейската служба за борба с корупцията (Бел. пр.)

[2] The Group of States against corruption – GRECO, един друг орган за борба с корупцията в Европа (Бел. пр.)

Дирк Тенцлер
Дирк Тенцлер е координатор на международния изследователски проект „Престъпление и култура“ към шестата рамкова програма на Европейската Комисия.

support

Посетители: 216

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 21 часа
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 23 часа
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 1 ден
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 1 ден
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 2 дни
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 2 дни
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 2 дни
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 2 дни
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 2 дни
  • Психолог писа Още
    "Браво, браво,... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    В продължение на... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Малко допълнение към... преди 5 дни
  • Възражение! писа Още
    Наистина,Господин... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    Имам чувството, че... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Калин Ангелов е прав. ... преди 2 седмици
  • Калин Ангелов писа Още
    Докато няма научни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Бай Броди, ако не те... преди 2 седмици
  • Палмзонтаг писа Още
    "Палмова неделя" на... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                         ... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Към широкото и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    За съжаление подобни... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
                           ... преди 2 седмици