Дискусии – Политика

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

Поредица
„Ислямът и модерността“

Ислямът в Европа от Тимъти Гартън Аш.

Просветителски фундаментализъм или нов расизъм? от Паскал Брукнер.

Идентичност и миграция от Франсис Фукуяма.

Сблъсъкът на цивилизациите – реалност или медиен мит? от Златко Енев

Европеизация, а не ислямизация от Басам Тиби.

Какъв сблъсък на цивилизациите? от Амартия Сен

Сблъсъкът на исляма с модерността от Франсис Фукуяма

Коран, свобода на словото и европейски ценности от Гелийн Молир

Нека престанем да говорим за религия! от Оливие Роа.

Нито „борба“, нито „диалог“ на културите от Оливие Роа

Възходът на мюсюлманските терористи от Мализ Рутвен

Как да разбираме исляма? от Мализ Рутвен

Много по-добре е нещата да се дискутират открито от Кристофър Колдуел

Европейският ислям през очите на професионалиста от Юте Клаузен

Как се създават мюсюлмаснки демокрации? от Ян Вернер Мюлер

Имат ли място правата на човека в исляма? от Емил Коен и др.

Европа и Ислямът – Ибрахим Карахасан-Чънар

Призиви към насилие в Корана и Библията от Филип Дженкинс

 

Преди десет години Самуел Хънтингтън утвърждаваше, че разделителните линии на световната политика в обществата след студената война са предимно културни – един „сблъсък на цивилизациите“, определян от пет или шест главни културни зони, които понякога могат да съществуват едни с други, но никога не се смесват, защото им липсват споделени ценности. Едно следствие от тази аргументация е, че терористичните атаки от 11 септември, както и американската реакция на тях би трябвало да бъдат разглеждани като част от една по-голяма цивилизационна битка между Исляма и Запада. Друго такова следствие е, че онова, което ние на Запад разглеждаме като универсални човешки права, всъщност е просто продукт на европейската култура, неприложим за онези, които не споделят тази специфична културна традиция.

Аз смятам, че Хънтингтън греши и в двете си твърдения. Сър В. С. Наипол, скорошен носител на Нобеловата награда за литература, веднъж написа статия, озаглавена „Нашата универсална цивилизация“. Колко точно! В края на краищата Наипол е автор от индийски произход, който е израсъл в Тайланд. Той утвърждава не само, че западните ценности са валидни за всички култури, но и че самият той дължи литературния си успех точно на тази универсалност, постигната чрез прекрачването на предполагаемите цивилизационни граници, предпоставени от Хънтингтън.

Но универсалността е възможна и в по-широки рамки, тъй като движещата сила в човешката история и световната политика е не културната политика, а всеобщият прогрес на модернизацията, чиито институционални изрази са либералната демокрация и пазарно ориентираната икономика. Настоящият конфликт е не част от сблъсъка на някакви цивилизации в смисъл, че ние си имаме работа с културни зони от еднакво значение; по-скоро той е симптоматичен за назадничавите реакции на онези, които се чувстват застрашени от модернизацията, а следователно и от нейния морален компонент, зачитането на човешките права.

Буквално всяко право, което е било исторически утвърдено, се основава на един от три авторитети: Бог, човек или природа. Първоначалният източник на права, Бог или религията, беше отхвърлен на Запад от началото на просвещението насам. „Второто разсъждение върху правителството“ на Джон Лок започва с дълга полемика срещу аргумента на Роберт Филмър в защита на божественото право на кралете. С други думи, секуларизмът на западната концепция за правата лежи в основата на либералната традиция.

Днес това изглежда като основната разделителна линия между Исляма и Запада, защото много мюсюлмани отричат секуларната държава. Но преди да приемем идеята за един неудържим сблъсък на цивилизациите, ние преди всичко би трябвало да размислим върху това защо модерният секуларен либерализъм е възникнал именно на Запад. Не е случайно, че либералните идеи възникнаха през 16 и 17 век, когато кървавите борби между различните християнски секти в Европа разкриха невъзможността за постигане на религиозен консенсус, на основата на който да се основе политическото управление. Хобс, Лок и Монтескьо реагираха на ужаси, подобни на тия от Тридесетгодишната война като твърдяха, че религията и политиката трябва да бъдат разделени едни от други, за да може да се осигури граждански мир.

Ислямът сега е конфронтиран с една подобна дилема. Опитите да се обединят политиката и религията разделят мюсюлманите също така, както те разделяха и християните в Европа. Нашите политици са прави (а не само хитри), когато настояват, че настоящият конфликт не е с Исляма – една изключително хетерогенна религия, която не признава никакъв авторитетен източник на доктринерна интерпретация. Нетърпимостта и фундаментализма оформят един определен избор за мюсюлманите, но Ислямът винаги е бил принуден да се занимава с въпроса за секуларизма и нуждата от религиозна търпимост, както е очевидно от продължаващата реформистка възбуда в теократичния Иран.

Вторият източник на права – по съществото си позитивисткият възглед, че каквото и да бъде постановено по конституционен път от обществото като правилно, вече става правилно – също така не предоставя гаранции за някакви либерализиращи тенденции, защото той води към културен релативизъм. Ако, както предпоставя Хънтингтън, правата, които се приемат от Запада, са се появили по уникален начин в резултат на политическата криза на европейското християнство след протестантската Реформация, то какво може да попречи на други общества да се позоват на собствените си традиции, за да отрекат тези права? Китайското правителство е много сръчно при използването на този въпрос.

Последният източник на права е природата. Всъщност, езикът на естествените права – развит най-категорично в Америка от 18 век – продължава да оформя нашия морален дискурс и днес. Когато например ние казваме, че расата, етносът, богатството и полът са несъществени характеристики, то това очевидно предпоставя, че ние вярваме в съществуването на една основа за „човешкото“, която ни дава право на еднаква защита срещу определени видове поведение от страна на други групи или държави. Тази вяра е причината за отхвърлянето на културни аргументи, които биха поставили някои хора – жените например – в една подчинена позиция вътре в обществото. Нещо повече, разпространението на демократичните институции в неевропейските контексти през последните десетилетия на 20 век предполага, че ние на Запад не сме сами в тази си вяра.

Но ако човешките права са наистина универсални, то трябва ли ние да изискваме тяхното спазване навсякъде и във всички времена? В своята Никомахова етика Аристотел твърди, че съществуват естествени правила за справедливостта, но че тяхното прилагане изисква гъвкавост и благоразумие. Това прозрение си остава валидно и до днес. Ние трябва да правим разлика между теоретичната вяра в универсалността на човешките права и реалната практика на поддържане на човешките права навсякъде по света, защото нашата споделена „човешкост“ е оформена в различни социални среди, така че нашето разбиране за правата е много различно по различните места.

В много традиционни общества, където възможностите за избор са ограничени, западното, индивидуалистично разбиране за правата е много дразнещо. Това е така, защото западната концепция не може да бъде отделена от по-общия процес на модернизация на обществата. Да се утвърждава противното би означавало да се поставя каруцата пред коня. Защото нашето обвързване с универсалността на човешките права оформя само част от сложния контекст на една универсална цивилизация, от която другите елементи на модерните общества, като икономическата справедливост и политическата демокрация, не могат да бъдат отделени.

Източник

Франсис Фукуяма
Франсис Фукуяма е един от най-известните и общопризнати съвременни философи и социолози. Понастоящем той е професор по международна политическа икономия в университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд. Фукуяма е най-добре познат като автор на Краят на историята и последният човек, в която защищава тезата, че историческото развитие на човечеството като борба на идеологии до голяма степен е приключило с края на Студената война и победата на либералните демокрации над комунизма. Той предсказва евентуалната победа на политическия и икономически либерализъм в целия свят.
Други статии от този автор
Посетители: 240

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Valpet писа Още
    Наистина, това е... преди 16 часа
  • Емил Коен писа Още
    Филмът е наистина... преди 17 часа
  • Стефан Дечев писа Още
    И аз да кажа нещо за... преди 17 часа
  • Кунев писа Още
    Златко, не се ли срамуваш... преди 22 часа
  • Златко писа Още
    Добре направи, че... преди 1 ден
  • Рафаело Казаков писа Още
    Златко: за пръв път... преди 2 дни
  • Мария Касимова-Моасе писа Още
    Нямам проблем с тезата в... преди 2 дни
  • Златко Ангелов писа Още
    Този текст ме кара да... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Хората се поразпалиха,... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Разреших си да го постна... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Да, това е смислена... преди 2 дни
  • Внимателен читател писа Още
    Само че де факто тази... преди 2 дни
  • Екатерина Чамурлийска писа Още
    Браво! преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Това е вярно, де юре. Де... преди 3 дни
  • Внимателен читател писа Още
    Все пак - можете да... преди 3 дни
  • Емил Измирлиев писа Още
    Браво, Златко!!! Прави ти... преди 3 дни
  • Николай Василев, Гренобъл писа Още
    " Както казва... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Чудовищата са... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Както вече казах на... преди 4 дни
  • Юлиана Методиева писа Още
    Златко, за твоите... преди 4 дни
  • Надя Данова писа Още
    Поздравлявам Ви за... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Хора, не приемайте... преди 4 дни
  • Mustafa писа Още
    мария недева писа:
    Много обективен анализ...
    преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    А тук – един по-стар... преди 6 дни