Дискусии – Мнения

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
 
Как да мислим Македония?

Настоящият текст е част от една дискусия, която бихме искали да ви представим тук под обобщаващото заглавие „Как да мислим Македония?“ Поводът беше публикуваният на страниците на вестник „Култура“ в март 2009 откъс от антропологическото изследване на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски Македония на кръстопът, както и последвалите го разнообразни коментари, които ви предлагаме тук без съкращения.

1. „ Македония на кръстопът“ от Петър Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски

2. „Как се прави спешна антропология“ от Чавдар Маринов.

3. „Не цапайте вестника!“ от Петър-Емил Митев

4. „Как да говорим за днешна Македония?“ от Антоний Тодоров

5. Как се прави PR критика на една недочетена книга“ от Бойко Василев

6. „За македонските спорове“ от Петър Добрев

7. „Македония, сянка в метафизиката на идентичността“ от Стефан Попов

8. „Към Македония с необременен поглед“ от Тодор Абазов

9. По отношение на Македония българите още са махмурлии“ от Раймонд Детрез

10.
Кой казва кой е експерт? от Лиляна Деянова

11. „Македония – мръсна приказка. Разговор с Иван Кръстев“ от в. „Култура“

12. „,Каква ни е Македония?‘ през погледа на един македонски журналист“ от Виктор Канзуров

13. „Записки на махмурлията“ от Веселин Кандимиров

Отзивът на г-н Чавдар Маринов по повод на публикувана във в. „Култура“ част от книгата „Македония на кръстопът“ беше повод да се върна към времето на моята младост. Бях на 25 години, когато публичен донос (в сп. „Философска мисъл“) ме уличи в смъртния грях „ревизионизъм“. Предстоеше ми дългосрочна специализация. Отпадна. За съжаление, и днес има квалификации, които могат да мотивират „организационни изводи“. Ако не у нас, то у съседите.

Литературният жанр на отзива на Ч. М. е пасквил. Авторът не се е опитал да разбере смисъла на нашата книга, дори не се е постарал да я прочете, а бърза да я заклейми, като я постави в идеологическата рубрика „национализъм“ (патриотарство, божидардимитровщина, каракачановщина, живковизъм и пр.). В действителност книгата има ясна изходна точка: „През последните сто години, и особено интензивно след Втората световна война, в Македония се формира нова балканска нация, която активно търси аргументи и престижни идентификационни маркери за утвърждаване.“ Дори явната защита на македонския език (далеч от такава позиция е не само Божидар Димитров, но и експрезидентът Желев, и действащият президент Първанов) като самостоятелен език днес (и диалект вчера) е прочетена по перверзен начин. Заключението е също ясно формулирано: „Има две различни възможности за цялостна интерпретация на обществено-политическото развитие на Македония. Става дума за мъчителното раждане на мултиетническа нация-държава или за мъчителната агония на неуспешен проект за нация-държава. Това са двете генерални интерпретации. Все още и двете са валидни“. За българските националисти има само една валидна интерпретация, тя е негативна и фокусирана не върху държавния мултиетнически (т.е. македонско-албански) проект, а върху собствено македонския етнически процес.

Публикацията ще провокира българофобията в Скопие. Ще злепостави нейните автори, особено по-младия – д-р Горан Стойковски. Ще затрудни непредубеденото отношение към книгата.

Горан Стойковски е нападнат абсолютно неуместно. Той е припознат като част от екипа на Антонина Желязкова: „Трудът, положен от екипа, изглежда непосилен, но става направо невероятен, ако се вземе предвид, че за петте дена терен авторите са успели да интервюират 55 души...“ Очевидно Ч. М. си представя, че теренната работа е осъществена от тримата автори. Но в предговора на книгата изрично е посочено кои са участвали в антропологическото проучване и какви са авторските отговорности за текста. Авторът е бил неосведомен. След излизането на книгата подобно твърдение става лъжа. Участието на Горан Стойковски изрично е ограничено с политологическия раздел. С авторския текст на Антонина Желязкова се бие като мним съавтор човек, който тя дори не е познавала по време на проучването. Ч. М. пише: „...Не отричам, че в Република Македония има хора, които се смятат за българи – какъвто вероятно е случаят с Горан Стойковски... Но учени като Петър-Емил Митев и Антонина Желязкова трябваше да проявят повече рефлексивност“. Очевидно е внушението, че Стойковски е подвел българските автори. И всъщност изглежда логично: той е местният човек, той сигурно е бил посредник при срещите с македонски българи, той е насочвал към „сълзливо повествование“. Това доносническо внушение би било дълбоко непочтено, дори ако беше основателно. А в случая е скандална лъжа. Горан Стойковски не е участвал в теренното проучване. Няма никакъв принос за антропологическата снимка. Не е съавтор на антропологическия раздел.

Още един характерен казус, този път в политологическия раздел. Ч. М. иронизира: „Случайно са пропуснати тежките разцепления и конфликти в албанския политически лагер от последните три години. Пропуснато е цялото напрежение между двете основни етнически албански партии – ДСИ и ДПА“. Не са пропуснати. В книгата има раздел „Албанската интрига“ – пропуснат е в подборката на в. „Култура“. В случая не става дума за оценка, а за констатация, която, ако е вярна, е достатъчна, за да компрометира книгата. Наистина що за специалисти са автори, които правят анализ на изборите в Македония, а са пропуснали албанските партии.

Не разбирам защо, след като е излязла от печат книгата, редакцията не е дала възможност на Ч. М. (или не е изискала) да се съобрази с пълния текст? Неговата неосведоменост става лъжа. Неговият отзив е реакция на фанатик. Публикацията го прави лъжец.

Не разбирам защо редакцията на в. „Култура“ така радикално сменя критериите си. Беше време, когато вестникът с достойнство обявяваше: „Този текст никога няма да бъде публикуван във в. „Култура“, защото е... лъжлив ... фанатичен... защото е донос“. Сега един гнусен донос се подготвя за публикуване. Не цапайте вестника. Не ни е останало толкова много в една страна, в която елитността на елита постоянно се поставя под въпрос.


Източник

Петър-Емил Митев
Петър-Емил Митев е български политолог и социолог, професор по политология в СУ „Климент Охридски“
Други статии от този автор
Посетители: 77

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • 007 писа Още
    Достоевски - догматик?... преди 7 часа
  • аФдеев писа Още
    Не мога да имам нищо... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Не разбирам какво имаш... преди 2 дни
  • Николай Аретов писа Още
    Интересна статия. А... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    "„Обективно“ и... преди 3 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 6 дни
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 2 седмици
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици