Дискусии – Мнения

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Трябва да призная нещо, за което не съм сигурен, че всъщност мога да го кажа тук: ужасно мразех двата небостъргача на световния търговски център. Те бяха пример за архитектура, зад която няма идеи. Нещо повече, те нарушаваха силуета на града; те стърчаха абсурдно над красивата кристална топография на Манхатън. 

Те бяха два паметника на култа към печалба на всяка цена: независимо от това как изглеждаха, те трябваше да притежават най-голямото количество квадратни метри офисно пространство, което можем да си представим. Веднъж аз бях за вечеря на най-горния етаж на една от тези сгради и установих, че цялата сграда леко се полюшва. Възприех го като знак за това, че нещо не е наред и че тук става нещо, което в някакъв смисъл е против природата. Една лодка може да се поклаща, но една сграда не би трябвало да го прави. Гледката надолу беше притъпена; тя не беше вече гледка от небостъргач, но пък все още не беше и гледка от самолет.

И ето тук това, от което се страхувам: заради престижа те ще построят на това място нещо дори по-голямо, нещо, което ще обърка Ню Йорк още повече. Че те ще се впуснат в една абсурдна надпревара с терористите. И кой ще спечели в края на краищата, самоубийствените фанатици или една още по-висока Вавилонска кула? Срещу терористите трябва да се воюва с армии, полиция, разузнаване; с техните симпатизанти трябва да се занимават политици, политолози, социолози и психолози. Сградите обаче трябва да се строят, за да обогатяват човешките селища, а не да ги загрозяват. Защо да не се поставят на това място сгради, съизмерими с онези, които вече са там, и които просто да се впишат в съществуващия силует. Също така, аз не мисля, че на Граунд Зеро трябва да се издига някакъв бомбастичен паметник. Онова, което се случи там, трябва да бъде почитано, но с вкус, така както падналите във Виетнам и Корея биват почитани във Вашингтон, или просто чрез голямо празно пространство, което да напомня за катастрофата и нейния контекст.

Източник

 

Вацлав Хавел
Вацлав Хавел е чешки политик и писател. По време на комунистическото управление беше един от водещите критици на режима в Чехословакия. След падането на режима, от 1989 до 1992 той беше президент на Чехословакия. От 1993 до 2003 беше президент на Чешката република. Той е почетен член на Римския клуб.
Други статии от този автор
Посетители: 89

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • 007 писа Още
    Достоевски - догматик?... преди 7 часа
  • аФдеев писа Още
    Не мога да имам нищо... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Не разбирам какво имаш... преди 2 дни
  • Николай Аретов писа Още
    Интересна статия. А... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    "„Обективно“ и... преди 3 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 6 дни
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 2 седмици
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици