Дискусии – Мнения

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Трябва да призная нещо, за което не съм сигурен, че всъщност мога да го кажа тук: ужасно мразех двата небостъргача на световния търговски център. Те бяха пример за архитектура, зад която няма идеи. Нещо повече, те нарушаваха силуета на града; те стърчаха абсурдно над красивата кристална топография на Манхатън. 

Те бяха два паметника на култа към печалба на всяка цена: независимо от това как изглеждаха, те трябваше да притежават най-голямото количество квадратни метри офисно пространство, което можем да си представим. Веднъж аз бях за вечеря на най-горния етаж на една от тези сгради и установих, че цялата сграда леко се полюшва. Възприех го като знак за това, че нещо не е наред и че тук става нещо, което в някакъв смисъл е против природата. Една лодка може да се поклаща, но една сграда не би трябвало да го прави. Гледката надолу беше притъпена; тя не беше вече гледка от небостъргач, но пък все още не беше и гледка от самолет.

И ето тук това, от което се страхувам: заради престижа те ще построят на това място нещо дори по-голямо, нещо, което ще обърка Ню Йорк още повече. Че те ще се впуснат в една абсурдна надпревара с терористите. И кой ще спечели в края на краищата, самоубийствените фанатици или една още по-висока Вавилонска кула? Срещу терористите трябва да се воюва с армии, полиция, разузнаване; с техните симпатизанти трябва да се занимават политици, политолози, социолози и психолози. Сградите обаче трябва да се строят, за да обогатяват човешките селища, а не да ги загрозяват. Защо да не се поставят на това място сгради, съизмерими с онези, които вече са там, и които просто да се впишат в съществуващия силует. Също така, аз не мисля, че на Граунд Зеро трябва да се издига някакъв бомбастичен паметник. Онова, което се случи там, трябва да бъде почитано, но с вкус, така както падналите във Виетнам и Корея биват почитани във Вашингтон, или просто чрез голямо празно пространство, което да напомня за катастрофата и нейния контекст.

Източник

 

Вацлав Хавел
Вацлав Хавел е чешки политик и писател. По време на комунистическото управление беше един от водещите критици на режима в Чехословакия. След падането на режима, от 1989 до 1992 той беше президент на Чехословакия. От 1993 до 2003 беше президент на Чешката република. Той е почетен член на Римския клуб.
Други статии от този автор
Посетители: 172

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Велика е омразата на... преди 11 часа
  • Гост писа Още
    Не бих го нарекъл... преди 15 часа
  • Sara P, писа Още
    You`re killing me softly with this words, my... преди 2 дни
  • Петров писа Още
    Център на статията е... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Между другото (ах, колко... преди 4 дни
  • Анани Ананиев писа Още
    Само още един цитат от... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Уважаеми Анани, Франсис... преди 4 дни
  • Анани Ананиев писа Още
    Умолявам Ви, вие,... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    За White Barde: да, всичко това... преди 4 дни
  • Златко писа Още

    Невежество любезно, как... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Искам само да добавя, че... преди 5 дни
  • Златко писа Още

    За хората, търсещи... преди 5 дни
  • Ангел Николов писа Още
    Ангел Николов, историк:... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Само, който не е преживял... преди 5 дни
  • Петров писа Още
    Една хубава статия.... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Нетърпелива дамата,... преди 5 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Моят коментар след... преди 6 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Да, проф. Дуранкев, няма... преди 6 дни
  • Dino писа Още
    Пълен цинизъм ! ... Моля, в... преди 6 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Икономическото развитие... преди 6 дни
  • Николаи писа Още
    " Битието определя... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сюзън Зонтаг с едно есе,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Една важна добавка към... преди 1 седмица
  • Камен Евтимов писа Още
    Живко Желев е подкрепил... преди 2 седмици
  • Павел Павлов писа Още
    До г-жа Ангелова,... преди 2 седмици