Дискусии – Мнения

1 1 1 1 1 Оценка 75% (8 гласувания)

 

Auschwitz
Източник: La Documentation Francaise

Скоро след Освобождението едно оцеляло дете се изнася от лагерните бараки с помощта на съветски работници на Червения кръст.
Аушвиц, Полша, след 27 януари 1945.

 

Докато си припомняме освобождението на Аушвиц от Червената армия на 27 януари 1945, може би ще се запитаме: кой е бил по-лошият, Хитлер или Сталин?

През втората половина от двадесети век американците бяха приучавани да виждат в лицето както на нацистка Германия, така и на Съветския съюз, възможно най-големи злини. Хитлер е бил по-лош, защото режимът му е практикувал безпрецедентния ужас на Холокоста, опита за изличаване на цял един народ поради расови основания. Но Сталин също е бил по-лош, понеже режимът му е унищожил далеч, далеч повече хора – десетки милиони, както често се твърдеше – в безкрайната пустош на Гулаг. В продължение на десетилетия, та дори и днес, тази сигурност относно разликите между двата режима – качество срещу количество – определяше основните правила на политиката на паметта. Дори и историците на Холокоста обикновено приемаха като даденост, че Сталин е унищожил повече хора от Хитлер, поставяйки по този начин самите себе си под още по-голямо напрежение да доказват специалния характер на Холокоста, тъй като това е нещото, което прави нацисткия режим по-лош от сталинисткия.

Дискусиите около цифрите могат да притъпят усещането за ужасяващия личен характер на всяко убийство и невъзстановимата загуба на всяка смърт. Както знае всеки човек, изгубил близки, разликата между нула и едно е безкрайността. И макар че е трудно да се осъзнае това, същото се отнася и до разликата между, да речем, 780,862 и 780,863 – което е най-точната сегашна оценка за броя на хората, унищожени в Треблинка. Големите цифри имат значение, защото са сбор от малки цифри: с други думи, скъпоценни индивидуални животи. Днес, след повече от две десетилетия достъп до източноевропейските архиви и благодарение на работата на германски, руски, израелски и други учени, ние можем да решим въпроса с цифрите. Общият брой на убитите от германците лица, не участващи във военни действия – около 11 милиона – е приблизително онова, което мислехме [преди това]. Общият брой на цивилните лица, унищожени от съветите обаче, е значително по-малък от онова, което смятахме някога. Но, след като сме казали това, трябва да уточним, че въпросът за качеството е по-сложен, отколкото го мислехме преди. Масовите убийства в Съветския съюз са включвали мотивации, особено национални и етнически такива, които могат да се намират объркващо близо до онези на нацистите.

 

Gulag solitary confinement cell
Източник: Regina Gorzkowski-Rossi/http://gulaghistory.org/nps/onlineexhibit/stalin/living.php">gulaghistory.org

Рисунка на килия за изолация, нарисувана от Жак Роси, който е прекарал деветнадесет години в Гулаг, след като е бил арестуван по време на сталинистките чистки от 1936-37

 

Оказва се, че, с изключение на военните години, много голям брой от хората, които са попадали в Гулаг, са излизали от него живи. Съдейки по съветските архиви, които имаме на разположение днес, броят на хората, които са умрели в Гулаг между 1933 и 1945, докато и Сталин, и Хитлер са били на власт, е от порядъка на един милион, може би малко повече. Общата цифра за целия сталинистки период е най-вероятно между два и три милиона. Великият терор и други съветски акции са убили не повече от един милион души, може би малко по-малко. Най-голямата човешка катастрофа на сталинизма е гладът от 1930-1933, в който умират повече от три милиона души.

От умрелите от глад, онези приблизително 3.3 милиона жители на Съветска Украйна, умрели през 1932 и 1932, са били жертви на преднамерена смъртоносна политика, основаваща се на националността. През ранната 1930 Сталин обявява намерението си да „ликвидира“ заможните селяни („кулаци“) като класа, така че държавата да бъде в състояние да контролира селското стопанство и да използва капитала, извлечен от селските области, за да изгражда промишлеността. Десетки хиляди хора са разстреляни от съветските служби за сигурност, а стотици хиляди – депортирани. Онези, които остават, губят земята си и често остават гладни, докато държавата изземва храната им за износ. Първите жертви на гладна смърт са номадите от съветски Казахстан, където умират около 1.3 милиона души. Гладът се разширява и до съветска Русия, достигайки върха си в съветска Украйна. Сталин иззема зърно в съветска Украйна с пълното съзнание, че такава политика ще убие милиони хора. Като обвинява украинците за провалите на собствената си политика, той нарежда изпълняването на цяла поредица от мерки  – като например затварянето на границите на тази съветска република – които правят масовата смърт неизбежна.


Smite the Kulak
soviethistory.org

Съветски плакат от 1930-те години

 

През 1937, когато визията му за бърза модернизация започва да засича, Сталин нарежда провеждането на Големия терор. Тъй като сега вече разполагаме със заповедите за разстрел и квотите за унищожаване, недостъпни по времето на Съветския съюз, то знаем, че броят на жертвите не е от порядъка на милиони. Освен това знаем, че още от ранните 1930 години основните жертви са били селяните, много от тях оцелели след времената на глад и концентрационни лагери. Най-високата цифра на разстрели, разпоредени от съветските власти, е 386,798 души, по време на „кулашката операция“ от 1937-38. Другите главни „врагове“ през онези години са хора, принадлежащи към национални малцинства, които могат да бъдат обвързани с държави, граничещи със Съветския съюз: около 247,157 съветски граждани са разстреляни от НКВД в разстрели, обосновани по етнически причини.

В най-голямата от тези, т. нар. „полска операция“, която започва през август 1937, са разстреляни 111,091 души, обвинени в шпионаж за Полша. По време на Големия терор са разстреляни общо 682,691 души, към които могат да бъдат добавени още няколкостотин хиляди други съветски граждани, разстреляни в по-малки акции. Общият брой на цивилните граждани, умишлено убити по време на сталинизма, около шест милиона, е разбира се ужасяващо голям. Но той е далеч по-малък от оценките (около двадесет милиона или повече), правени преди да имахме достъп до съветските източници. В същото време ние виждаме, че мотивите за тези убийства са били понякога далеч по-националистически или дори етнически, отколкото сме предполагали. Всъщност именно Сталин, а не Хитлер, е подхванал първите етнически унищожителни кампании в междувоенна Европа.

До Втората световна война режимът на Сталин е далеч по-убийственият от двата. Нацистка Германия започва да убива със съветски мащаби едва след подписването на пакта Молотов-Рибентроп през лятото на 1939 и съвместната германско-съветска инвазия в Полша през същия септември. Около 200,000 цивилни полски граждани са убити между 1939 и 1941, като всеки от двата режима е отговорен за около половината от тези убийства. Тази цифра включва около 50,000 полски граждани, разстреляни от германските служби за сигурност и армейски части през есента на 1939, онези 21,892 полски граждани, разстреляни от НКВД в клането от Катин през пролетта на 1940, както и 9,817 полски граждани, разстреляни през юни 1941 в набързо извършена операция на НКВД, след като Хитлер измамва Сталин и Германия напада СССР. Под прикритието на войната и окупацията на Полша, нацисткият режим освен това унищожава хората с увреждания и други, считани за негодни за оцеляване, в голямомащабна програма за „евтаназия“, в която се наброяват около 200,000 смърти. Именно тази политика за пръв път води до идеята да се унищожават хора чрез отровни газове.

Но отвъд броя на убитите си остава въпроса за мотивациите. По-голямата част от съветските убийства се случват в мирни времена и са свързани повече или по-малко с една идеологически подплатена визия за [същността на] модернизацията. Германия носи основната отговорност за войната и унищожава цивилни лица почти само във връзка с практиката на расисткия империализъм. Тя нахлува в Съветския съюз с подробни, предварително разработени планове за колонизация. Тридесет милиона съветски граждани е трябвало да бъдат унищожени чрез гладна смърт, а за десетки милиони се е планирало да бъдат разстреляни, депортирани, поробени или асимилирани. Такива планове, ако и неосъществени, предоставят обосновката за най-кървавата окупация в историята на света. Германците въдворяват съветските военнопленници в лагери за гладна смърт, където 2,6 милиона души умират от глад, а други половин милион (повечето от тях съветски евреи) са разстреляни. Един милион съветски граждани умират от глад при обсадата на Ленинград. При „ответни мерки“ срещу партизански действия германците убиват около 700,000 цивилни граждани в гротескни масови екзекуции – повечето от жертвите са белоруси и поляци. В края на войната съветите убиват десетки хиляди души в свои собствени „ответни мерки“, особено в Балтийските страни, Беларус и Украйна. Около 363,000 германски войници загиват в съветски плен.

 

Suitcases Auschwitz
Източник: National Archives and Records Administration/United States Holocaust Memorial Museum

Куфари, принадлежащи на хора, депортирани в лагера Аушвиц. Фотографията е направена от съветските части, които са освободили лагера.
Аушвиц, Полша, след януари 1945.

 

Хитлер идва на власт с намерението да унищожи евреите в Европа; войната на Изток показва, че това може да бъде извършено чрез масови убийства. Само седмици след атаката на Германия (и нейните финландски, румънски, унгарски, италиански и други съюзници) срещу СССР, германците, с местна помощ, унищожават цели еврейски общности. Към декември 1941, когато изглежда, че Хитлер е съобщил желанието си всички евреи да бъдат унищожени, около един милион евреи вече са мъртви в окупирания Съветски съюз. Повечето от тях са разстреляни над ровове и ями, но хиляди са задушени в специално оборудвани газови камиони. От 1942 нататък във фабриките на смъртта в Хелмно, Белзек, Собибор и Треблинка се използва въглероден окис за унищожаването на полски и някои други европейски евреи. Когато Холокостът се разпространява в останалите части от окупирана Европа, други евреи са задушени с водороден цианид в Аушвиц-Биркенау.

Като цяло, германците, с много местна помощ, преднамерено убиват около 5,4 милиона евреи – около 2,6 милиона чрез разстрел и 2,8 милиона чрез газ (около един милион в Аушвиц, 780,863 в Треблинка, 434,508 в Белзек, около 180,00 в Собибор, 150,000 в Хелмно, 59,000 в Майданек, и много от останалите в газови камиони в окупирана Сърбия и окупирания Съветски съюз). Няколкостотин хиляди евреи умират по време на депортации към гетата или от глад и болести в гетата. Други 300,000 евреи са убити от съюзника на Германия, Румъния. Повечето жертви на Холокоста са полски или съветски граждани преди войната (съответно 3.2 милиона и 1 милион). Германците убиват и над сто хиляди роми.

Всичко на всичко, германците преднамерено убиват около 11 милиона неучастващи в сражения хора – цифра, която нараства до повече от 12 милиона, ако бъдат включени и предвидимите смърти в резултат на депортации, глад и присъди в концентрационни лагери. За съветите по време на сталинския период съответните цифри са приблизително шест милиона и девет милиона. Тези цифри разбира се подлежат на преразглеждане, но е малко вероятно консенсусът да се промени отново толкова радикално, както това се случи след отварянето на източноевропейските архиви през 1990-те. Тъй като германците убиват най-вече в земи, които по-късно попадат зад Желязната завеса, достъпът до източноевропейските източници беше почти от същата важност за подновеното ни разбиране за нацистка Германия, колкото беше и за изследванията на самия Съветски съюз. (Нацисткият режим е избил приблизително 165,000 германски евреи). 

Но, като се остави настрана недостъпността на архивите, защо нашите по-раншни оценки са били толкова погрешни? Едно от обясненията е Студената война. Нашите военновременни и следвоенни европейски съюзи, в края на краищата, са изисквали едно определено количество от морална и историческа гъвкавост. През 1939 Германия и Съветският съюз са били военни съюзници. В края на 1941, след като германците са нападнали Съветския съюз, а Япония – Съединените щати, Москва по същество е изтъргувала Берлин за Вашингтон. Към 1949 съюзите отново са променени, при което Съединените щати и Федерална република Германия, заедно с НАТО, са изправени пред Съветския съюз и неговите източноевропейски съюзници, включително и малката Германска демократична република. По време на Студената война понякога за американците е било доста трудно да разграничават ясно едни от други специфичните злини на нацистите и съветите. Хитлер е причинил Холокоста, но пък германците вече са станали наши съюзници. Сталин също е унищожил милиони хора, но някои от най-мрачните епизоди, случили се във времената преди войната, вече са били омаловажени от военновременната пропаганда на САЩ, когато сме се биели на една и съща страна.

Влезли сме в съюз със Сталин точно след края на най-убийствените години на сталинизма, а малко по-късно сме се съюзили със Западна Германия, само няколко години след Холокоста. Може би не е за учудване тогава, че в това интелектуално обкръжение една определено компромисна позиция относно злините и на Хитлер, и Сталин – че по същество и двамата са били по-лоши – се е утвърдила и превърнала в разпространено мнение.

 

Churchill Stalin Harriman
Чърчил, Сталин и Уилям Авърел Хариман, Москва, август 1942

 

Новите разбирания за цифрите, разбира се, са само част от което и да е сравнение, а и сами по себе си те поставят нови въпроси както що се отнася до качеството, така и до количеството. Как да се преброят фронтовите жертви от Втората световна война в Европа, които не се вземат предвид тук? Това е война, която Хитлер е желал, а следователно германската отговорност трябва да се поставя над всичко останало; тя обаче е предшествана от германско-съветски съюз и съвместно нахлуване в Полша през 1939. Някъде близо до съветската статистика трябва да се намират и онези тридесет милиона или повече китайци, загинали от гладна смърт по време на Големия скок напред, докато Мао следва сталинския модел на колективизация. Специалното качество на нацисткия расизъм не се размива от историческото наблюдение, че мотивациите на Сталин понякога са били националистически или етнически. Резервоарът на злото просто става още по-дълбок.

Но най-фундаменталната близост между двата режима, поне по мое мнение, е не толкова идеологическа, колкото географска. Имайки пред вид факта, че както нацистите, така и сталинистите обикновено са избивали хора по едни и същи места – земите между Берлин и Москва – както и това, че в различни исторически моменти те са били съперници, съюзници и врагове, то трябва да приемем на сериозно възможността някои от разрушенията и убийствата, причинени на земите помежду им, да се разглеждат като тяхна взаимна отговорност. Какво заключение можем да направим от факта, например, че земите, пострадали най-много от войната, са онези, окупирани не веднъж или два, а цели три пъти: от съветите през 1939, от германците през 1941, и отново от съветите през 1944?

Холокостът започва когато германците провокират погроми през юни и юли 1941, в които загиват около 24,000 евреи, на територии в Полша, анексирани от съветите по-малко от две години преди това. Нацистите планират да елиминират евреите при всички случаи, но предшестващите ги убийства, извършени от НКВД, със сигурност правят по-лесно за местните не-евреи да оправдаят собственото си участие в подобни кампании. Както съм писал в Кървави земи, където се разглеждат всички главни престъпления на нацистите и съветите, ние виждаме, че дори по време на германско-съветската война не липсват епизоди на военно съучастие, при които едната страна убива повече, защото е била провокирана или по някакъв начин подпомогната от другата. Германците вземат толкова много съветски военнопленници отчасти защото Сталин разпорежда на генералите си да не отстъпват. Германците разстрелват толкова много цивилни граждани отчасти защото съветските партизани умишлено предизвикват ответни мерки. Германците разстрелват повече от 100,000 цивилни във Варшава през 1944, след като съветите насърчават местните хора да въстанат, а после отказват да им помогнат. В сталинския Гулаг между 1941 и 1943 загиват около 516,543 души, осъдени от съветите на принудителен труд, но лишени от храна поради германското настъпление.

Дали тези хора са жертви на Сталин или на Хитлер? А може би и на двамата?

Източник

Тимъти Снайдър
Тимъти Снайдър е американски историк и професор в университета Йейл. Основни теми в работата и изследванията му са историята на източна Европа и Холокоста.
Други статии от този автор
Посетители: 122

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    ... известната фраза на... преди 13 часа
  • сухи писа Още
    Умни отговори, макар и на... преди 1 ден
  • Жоро Ончев писа Още
    Образованието е, разбира... преди 1 ден
  • Евдокия Борисова писа Още
    Великолепен текст на... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    "...Промяна на курса може... преди 4 дни
  • Penka Angelova писа Още
    "бомба, пълна с енергия"... преди 4 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    "Много често те продават... преди 4 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Г-н Стефан Дечев е... преди 1 седмица
  • сухи писа Още
    Дилов е чистофайник. Все... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Няма и капчица съмнение,... преди 1 седмица
  • В. Панайотов писа Още
    Ама като вземем да сме... преди 1 седмица
  • Панайотов писа Още
    Изпускаме още една... преди 1 седмица
  • емил писа Още
    Под ръководството на... преди 2 седмици
  • емил писа Още
    Жалко е да чета подобни... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    "Не им сменили религията,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Случайно открих тези... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
    ПАК ЛИ... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Истинският политически... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Сухи, в какъв смисъл... преди 2 седмици
  • сухи писа Още
    Дайте ни права, защото...... преди 2 седмици
  • Златко писа Още

    Без опит за... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Подборът именно на един... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Когато гей роди, а... преди 2 седмици
  • Варя Ясникова писа Още
    Прекрасен... преди 2 седмици
  • Борислав Гърдев писа Още
    Моето скромно мнение е,... преди 2 седмици