Дискусии – Мнения

1 1 1 1 1 Оценка 75% (8 гласувания)

Нацизмът е една от двете големи злини (знаете коя е другата), сполетели света през 20–ти век и победата над него е изключително постижение.

Втората световна война пък е ужасяваща трагедия, погълнала десетки милиони животи и прекършила стотици милиони съдби, чието приключване оправдано е едно от най–радостните събития в историята на човечеството.

С капитулацията на нацистка Германия пък приключва войната в Европа, а в Западна Европа приключват и други ужаси, като концентрационните лагери.

Затова е и редно да отбелязваме тази капитулация като деня, в който е победено едното голямо зло (за другото трябва да почакаме още 45 години) и сме длъжни да отдадем почит на жертвите и загиналите.

Германия капитулира на 7–ми май 1945г. и това са подписите на подписалите капитулацията. (източник)

 podpisi

Две са интересните неща в този списък с подписи.

1. Капитулацията е подписана на 7–ми май;

2. От съветска страна е подписал неизвестният днес на широката публика ген. Суслопаров.

Обърнете внимание също на съвсем делничния вид на документа, и на това, че подписът на съветския представител е без никакъв намек за особено мнение и е подписан като страна, а не като свидетел.

Ето и снимка от церемонията, също съвсем делова и непретенциозна. В залата има хора, които имат по–сериозна работа от това да гледат как се слагат подписи:

Kapitulation-reims

източник

В дъното вляво, виждате ген. Иван Суслопаров, подписал акта от страната на СССР. Ето и целия документ:

German surrender

източник

В съветската литература и популярна култура битува схващането, че Суслопаров е подписал капитулацията „без разрешение“ от висшестоящите си началници. Без разрешение? След десетилетия чистки и след 6 години война, през които съветски генерали са разстрелвани на тумби за много по–дребни неща, съветски генерал прави такова нещо без разрешение? Едва ли. Може би просто е подписал без разрешение от „правилния“ висшестоящ?

За всеки случай, налага се лично Сталин да защити Суслопаров пред страшния Вишински, като му обясни, че няма претенции към „непослушния“ генерал.

Само че съветското командване не е доволно от подписаното споразумение. Защо? Формално, защото Суслопаров „не е бил упълномощен“ да подписва, а и защото е подписал друг текст, а не предварително уговорения. Неформално, заради изключителната ревност на Георгий Жуков, първи заместник на върховния главнокомандващ, който не е могъл да понесе факта, че някой друг съветски офицер пред камери и фотоапарати, а не той, е подписал капитулацията.

Затова по един срамен начин церемонията се повтаря на следващия ден, 8–ми май, този път в тържествена обстановка и с друг участник от съветска страна – маршал Георгий Жуков (същият, на когото кметът на Стрелча вдигна паметникпреди няколко дни). Дуайт Айзенхауер, главнокомандващ на съюзническите войски в Европа, смята второто подписване за „безвкусен“ спектакъл и заявява, че не би участвал в него (оригиналният израз е tasteless, което може да се преведе и като „пошъл“), затова предоставя тази висока чест на друг американски генерал, подписал от името на САЩ, този път като „свидетел“ (и така вероятно намекващ коя е истинската капитулация).

Ето и текстът на второто, „поправено“ споразумение, според в–к „Правда“, подписано на 8–ми май в в Берлин (за съжаление, не открих варианта на английски, за да мога да сравнявам двата текста на един и същи език, 1:1, а не през превод)

Act Capitulation 1945

Очевидно, текстът е абсолютно същият като този от предишния ден. Разликата е в подписалите и в мястото на подписването.

Kapitulation Wehrmacht

(източник, втората церемония в Берлин. Жуков подписва)

Защо обаче в Европа и САЩ отбелязват победата над нацизма на 8–ми май, а бившият Съветски съюз и свързаните с него лица, на 9–ти?

За Западна Европа е очевидно. Първата капитулация (тоест истинската, когато германската армия реално се отказва от съпротива), е на 7–ми. Тогава се дава едно денонощие време на германците, до 23:01ч на 8–ми май, да прекратят всякакви бойни действия, а втората „капитулация“, която задоволява и егото и пропагандните нужди на Жуков, е подписана на 8–ми май в 22:43 ч., като точният час за прекратяване на германската съпротива не се променя, той си остава в 23:01ч, 18 минути след второто подписване. Така че, по всички признаци, победата над нацизма трябва да се отбелязва или на 7–ми май, когато е чествана от Общността на нациите (организацията, по–известна със старото си име – Британската общност) или на 8–ми май, когато се отбелязва от Европейския съюз.

В Съветския съюз (както и рублофилите в Стрелча и на други места), желаят да наблегнат на историческата роля на Георги Жуков и затова за Ден на победата в СССР официално е определен 9–ти май, заради часовата разлика, понеже подписването в Берлин се пада в 0:43ч по московско време.

А кога ние в България трябва да отбележим деня на победата над нацизма и да почетем жертвите? И по двата признака при нас капитулацията се пада или на 7–ми, или на 8–ми май. ЕС я отбелязва на осми, а и по българско време втората подписване се пада на 8–ми май, буквално в дванайсет без седемнайсет (в 23:43).

Днес няма особен смисъл България да угажда на егото на Георги Жуков, нито пък да следва пропагандните клишета на СССР, междувременно наследени от путинския режим, хеле пък да се води по московската часова зона. Осми май, тоест днес, е годишнината от тази голяма победа и денят, в който трябва да почетем героите и жертвите си.

pametnik2svv

Снимката е направена днес, 8–ми май, пред паметника на част от българите, загинали във Втората световна война. Да си отбележим контраста с паметника на червената армия като размер, лукс и местоположение в градското пространство. Както забелязвате, цветя няма, нито някакъв друг знак за голямата годишнина.

Вместо това, хора деклариращи се за „антифашисти“, УТРЕ ще носят цветя и венци пред тотема на червената армия, утре ще си дерат ризите и гърлата, а тази нощ ще дежурят край него, за да го пазят от случайно „оскверняване“, а дори може и да запалят някое европейско знаменце като миналата година.

И да не забравяме, че 8–ми май маркира краят само краят на военните действия в Европа и излизането на Германия от войната, но самата война реално завършва с японската капитулация на 2–ри септември 1945г.

Като изключим неяснотите около горната дата в България, цели 70 години по–късно не сме приключили и с осмислянето на самата война. Все още има свързани с нея въпроси, неизяснени за широката общественост. Ще изброя тези, за които се сещам:

– Въпросът за участието на България във войната до 8–ми септември 1944г., когато правителството на Константин Муравиев обявява война на Германия;

– Въпросът за дипломатическата активност на България преди войната и свързаните с нея събития, примерно Соболевата акция.

– Въпросът за поведението и отговорността на българската армия и граждански власти в териториите, които сега са част от Сърбия, Македония и Гърция;

– Въпросът за изтеглянето на българските войски и за съдбата на изоставеното българско население и войски на териториите на днешните Сърбия, Македония и Гърция и отговорността на просъветското отечственофронтовско правителство за последиците (примерно известният случай за пленяване и спасяване на българските войници в Охрид);

– Въпросът за отговорността на българските граждански и военни власти за съдбата на евреите от горепосочените територии;

– Истинската история на партизанското движение и другите форми на съпротива по време на войната;

– Истинската история за участието на България в заключителния етап от войната (наричан по време на тоталитарния режим „Отечествена война“. Заснетият паметник е посветен на загинали в този етап от войната);

– Истинската история на 9–ти септември 1944г.

tank-kamion-lostbulgaria

(мистериозно превръщане на американски „Додж“ в съветски танк Т–34, снимка „Изгубената България„, също тук итук)

– Истинската история на съюзническите бомбардировки и отговорността на България, СССР, Великобритания и САЩ за тях;

bombgroup-bulgaria

(бомбардировка на София, източник)

(паметник на загиналите летци–изтребители, защитаващи София от бомбардировките, източник)

Nzikov.orel

– Тезата на нацистката пропаганда, после продължена и от комунистическата, за използване на играчки–бомби от съюзниците в България и извън нея, специално за поразяване на деца;

– Въпросът за знаменитата салфетка от четвъртата Московска мирна конференция (а не от Ялта), изписана месец след пълната окупация на България от червената армия, когато Сталин вече има 100% контрол върху съдбата на България;

– Историята на бившите български военнослужещи и български граждани, родом от Македония, мобилизирани в югославската армия и също участвали в заключителната фаза на войната. (прочети за бунта на войниците в Скопие);

– Създаването на Народна република Македония в рамките на Югославия и създаването на македонски литературен език и нация;

– Отражението на горните въпроси върху съвременните отношения с Македония, чиято държавност също е пряко следствие от Втората световна война. В центъра на Скопие има музей на Холокоста, пълен с български артефакти – вагон на БДЖ, снимки на цар Борис, български документи и т. н.;

bdz

(вагонът на БДЖ в музея на Холокоста в Скопие. снимка)

– Отговорността на царстващата династия за събитията през войната и детайлите около провеждането на референдума „Монархия или народна република“;

– Въпросът за ролята и отговорността на българските комунисти по време на войната, които до 22–ри юни 1941г. са съюзници и поддръжници на нацистка Германия;

poziv-tristranen-pakt

източник

– Въпросът за ролята и отговорността на СССР като съюзник на Германия и агресор срещу неутрални държави – Финландия, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Полша, до 22–ри юни 1941г.

– Ролята на България и Югославия в гръцката гражданска война 1946 – 1949г.,

Gde.svg

източник

Триъгълничетата са лагери за обучение на въстаници, кръгчетата са пунктове за снабдяване, има също пунктове за приемане на бежанци, болници и лагер за военнопленници (отбелязан с Х)

Имаме много домашно за писане, четене и учене.

Препоръчвам за четене и материала на колегата Асен Генов „Трябва ли да празнуваме 9–ти май?„.

А какъв ни е 9–ти май? Девети май е денят на Европа и няма нищо общо с никакви капитулации.

Източник

Константин Павлов – Комитата

Константин Павлов – Комитата е български блогър, публицист и политически активист.

Други статии от този автор
Посетители: 136

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • 007 писа Още
    Достоевски - догматик?... преди 7 часа
  • аФдеев писа Още
    Не мога да имам нищо... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Не разбирам какво имаш... преди 2 дни
  • Николай Аретов писа Още
    Интересна статия. А... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    "„Обективно“ и... преди 3 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 6 дни
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 2 седмици
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 2 седмици
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици